Р Е Ш Е Н И Е
260068/29.1.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №2047 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №23-0000797 от 23.09.2020 год. на Директора на Регионална
дирекция “АА”, гр.Варна, с което на „ПРИМЕКС“ ЕООД, с ЕИК127033207, със
седалище и адрес на управление: гр.******, област Шумен, ул.“******“ №7 е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/
лева на основание чл.99, предл.четвърто от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага конкретни съображения в жалбата. В съдебно
заседание представляващият дружеството-жалбоподател не се явява лично. За него
се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
За Регионална дирекция “АА”
– гр.Варна-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно
заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „ПРИМЕКС“ ЕООД притежава Лиценз
на Общността за превоз на товари №11527/21.01.2014 год., валиден до 20.01.2029
год. Във връзка с извършване на международен превоз на товари на превозвача
било издадено еднократно разрешително с код XASTWMJH по реда на Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари по отношение на МПС с рег.№Н9290ВС
и ППС с рег.№Н0731ЕК, валидно за
времето от 14.00 чса на 10.09.2019 год. до 24.00 часа на 13.09.2019 год.. С
посоченото еднократно разрешително бил извършен международен превоз от Турция
до България, обективиран в СMR №16841/12.09.2019 год. При извършена служебна
справка в информационния масив на ИА „АА“ било констатирано, че дружеството –
жалбоподател, както и други превозвачи,
чиято дейност не е предмет на настоящото производство, не са върнали издадените
им еднократни разрешителни в законоустановения срок до 02.03.2020 год.
/доколкото визираната в закона като крайна дата 01.03.2020 год. е била
неработен ден/.
За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподателя
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2019 №276577
от 30.06.2020 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено
лице и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани
допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №23-0000797 от 23.09.2020 год. на Директора на Регионална
дирекция “АА”, гр.Варна, с което на „ПРИМЕКС“ ЕООД, с ЕИК127033207, със
седалище и адрес на управление: гр.******, област Шумен, ул.“******“ №7 е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл.99, предл.четвърто от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя К.Н.К.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат
кредитирани показанията на актосъставителя К.Н.К., доколкото лично е извършил
проверката на предоставените ду документи и лично е възприел отразените от него
факти и обстоятелства. Освен това показанията му са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпордебата на чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС предвижда задължение за превозвачите да отчетат в срок до 1 март на следващата календарна
година получените разрешителни по реда на раздели III и V
за съответната календарна година. Не се спори от
жалбоподателя, а и се установява от материалите по делото, че на превозвача
„ПРИМЕКС“ ЕООД през 2019 год. е било издадено еднократно разрешително за международен превоз на товари и превозът е бил осъществен, с
оглед на което и съгласно посочената по-горе разпоредба за дружеството е възникнало задължение да отчете пред РД "Автомобилна
администрация" същото в срок по чл.25 от Нардеба №11
31.10.2002 год., а именно до 01.03.2020 г. Доколкото посочената дата е
била неприсъствен ден (неделя), срокът се счита за изтекъл към 24.00 часа на 02.03.2020 год., до когато дружеството е могло да осъществи
представяне в регистратура, изпращане по поща/куриер или по електронен път на
съответния документ. Следователно, от 00.00 часа на 03.03.2020 год. нарушението се
счита за осъществено и обстоятелството, че съответния ден е неприсъствен не
променя тази констатация. Като не е реализирал дължимото според закона
действие, дружеството-превозвач безспорно е осъществило състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
МТС, което е било установено при извършената проверка от контролните органи.
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно - наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател в
качеството му на превозвач, на когото е било издадено разрешителното и за когото
е възникнало задължението за неговото връщане. Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл.99, предл.четвърто от ЗАвП, която предвижда
административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000 лева за нарушение
на реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните
за извършване на превоз на пътници и товари при първо нарушение. Административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената
разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в нейния абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че нарушението
е извършено за първи път.
Съдът
при цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление намира, че
нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Нарушението е на формално
извършване и самото невръщане на разрешително в предвидения законов срок само по себе си води до нарушаване
регламентирания ред за отчитане. Санкционираното в случая деяние не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от този вид, като освен това, доколкото съставът на нарушението от
обективна страна не изисква конкретни вредни последици, липсата на такова
увреждане, само по себе си не би могло да обоснове извод, за наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно не е била
приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Съдът не кредитира
твърдението на дружеството-жалбоподател, изложено в жалбата и в съдебно
заседание чрез упълномощения процесуален представител, че посоченото
разрешително е било върнато своевременно чрез фирмата, от която са го получили.
В тази връзка съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства
не се установява подобно обстоятелство, доколкото от представеното по делото
разрешително се установява по безспорен начин само датата и часа на която
същото е било издадено – 10.09.2029 год. 09.44 часа, но не се установява същото
да е било върнато и това връщане да е било отразено по някакъв начин от
съответното получило го лице. В същото време от представените по делото писмени
доказателства от страна на административно-наказващият орган и по-конкретно
Писмо рег.№11-44-3604/1/02.06.2020 год. и Справка за стари невърнати
разрешителни към 27.05.2020 год. се установява, че посоченото по-горе
разрешително не е било върнато до момента на изготвяне на справката нито лично
от педставляващия дружеството-жалбоподател, нито чрез която и да е друга
посредническа фирма.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В същото време обаче такива се дължат единствено в
случаите, в които страната е била
защитавана от юрисконсулт. В настоящия случай видно от материалите по делото страната не е
упълномощавала юрисконсулт, който да е участвал в производството, като липсват
и каквито и да е действия, извършени от името на такъв. А с оглед на изложеното
разноски на страната не се дължат, независимо от изхода на делото, поради което
и искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление
№23-0000797 от 23.09.2020 год. на Директора на Регионална дирекция “АА”,
гр.Варна, с което на „ПРИМЕКС“ ЕООД, с ЕИК127033207, със седалище и адрес на
управление: гр.******, област Шумен, ул.“******“ №7 е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание
чл.99, предл.четвърто от ЗАвтП.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Директора на РД „АА“ – Варна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: