Р Е Ш Е Н
И Е
№ / ….2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
в
публично заседание на десети март през две хиляди и двадесет и втора година,
Административен съд – Варна, IV- ти тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ,
като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД №418 по описа за 2022година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Варна,
чрез главен юрисконсулт К. Л. Т., срещу решение № 56/14.01.2022 година,
постановено по НАХД № 3154/2021 година по описа на Районен съд – Варна, ХХХІІ
състав, с което е отменено наказателно постановление
/НП/ № № 520361- F 355464/26.06.2020г. на зам. директора на ТД на НАП – Варна.
Релевира
се допуснато нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-
касационни основания чл. 348, ал.1 ,т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Твърди се погрешна преценка на районния съд за изтекла давност по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Според подателя на жалбата ВРС
е допуснал нарушение
на чл. 29, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс като не си е направил
самоотвод по делото, тъй като е участвал в друго съдебно производство между
същите страни с предмет, който е идентичен на предмета по настоящото
производство, и в този смисъл може да се предполага, че е предубеден при
вземане на решение.
Отправеното искане към касационния съд е за отменя
решението на ВРС и да върне делото на първостепенния съд за ново разглеждане от
друг състав. Претендира се присъждане на разноски в полза на касатора.
В депозирани чрез процесуалния представител писмени
бележки касационната жалба се поддържа изцяло на посочените в нея основания.
Ответникът по касация – С.Г.С., чрез процесуалния си
представител и в писмен отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна
и пледира за оставяне в сила решението на ВРС като правилно и постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
Настоящият тричленен състав на Административен съд –
Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима , тъй като е
подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:
Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било НП №
520361- F 355464/26.06.2020г.,
издадено от зам. директора на ТД на НАП – Варна, с което на С.Г.С. на основание
чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от същия закон.
От фактическа страна ВРС
е приел, че на 17.08.2017г. при извършена проверка в информационната
система на НАП, служител на ТД на НАП-Варна установил, че С.С. в качеството си
на представляващ „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ“ АД с БУЛСТАТ: *** и като задължено лице, не
е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване
и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията - Търговския регистър, на
годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г. в законоустановения срок - до
30.06.2017г.
На 16.10.2017г. срещу С. Г. С. е бил съставен АУАН в
хипотезата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. Установено е,
че до него чрез куриерска фирма е изпратена покана за връчване на АУАН, но
същата се е върнала с отбелязване, че не е потърсена.
До същия е изготвена покана с изх. №
214-2562-1/16.10.2017 г. за връчване на акта, която била изпратена на адрес:
гр. Варна, ***с фирма за куриерски и пощенски услуги „МИМБ ЕКСПРЕС“ООД.
Пратката е върната от куриерската фирма на 19.10.2017г. с отбелязване, че
същата не е потърсена.
Съставени са три протокола, а именно с изх. №
41854/13.03.2018 г., с изх. 72088/13.03.2018 г. и с изх. № 64675/29.11.2017 г.,
в които било отразено, че на посочените дати адресът - гр. Варна, ***е посетен
от свид.М. К. и свид. Ю. К. с цел
връчване на издадения акт на С.С. или друго упълномощено от него лице.
На 22.06.2020 г. било отразено в съставения акт, че
същият е връчен от св. Д. К. при отказ
на С.С. да получи екземпляр от документа, с посочен свидетел - служителя на ТД
на НАП-Варна - свид. Н.Д. .
На 26.06.20г. от
зам. - директорът на ТД на НАП - гр. Варна е издал процесното НП № 520361- F
355464/26.06.2020г., с което на
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 1 от същия закон на С. Г. С. е наложено административно
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Според РС-Варна НП е издадено от компетентен орган, но
при допуснати съществени нарушения на административнонаказателните правила –
наказателното постановление е издадено след изтичане на 6-месечния срок от
съставяне на АУАН, регламентиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който е преклузивен.
Този извод съдът е аргументирал с това, че върху НП не е извършено надлежно
отбелязване, че административнонаказателното производство е спряно/спирано,
съгласно предписаното в чл. 43 ал.6 от ЗАНН, с оглед на което давностният срок
по посочения по-горе чл. 34 ал.3 от ЗАНН, е изтекъл на 16.04.2018г., тоест от
датата на съставяне на АУАН до издаване на процесното НП са изтекли повече от
три години. В решението си съдът е изложил и мотиви, че в разглеждания случай
не са използвани визираните в закона процедури като средство за надлежно
връчване на акта, съотв. не са предприети каквито и да е действия за
установяване на друг адрес респ. телефон за кореспонденция с нарушителя, в т.ч.
и чрез използване съдействието на органите на МВР, следователно – не само, че
производството не е било надлежно спирано, но и не са били налице визираните в
закона материални предпоставки за спиране на производството. При постановяване
на решението си въззивният съд се е позовал на Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд и на съдебна практика.
Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение
за правилно като краен резултат, но поради различни съображения от изложените в
мотивите на атакувания акт. Приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства свидетелстват , че контролните органи са
изпратили съставения АУАН по
пощата не само на актуалния негов постоянния адрес , който е посочен и като
адрес за призоваване и в жалбата , но
също така и на адреса на управление на „МИПС- ИНВЕСТМЪНТ „ АД , чийто законен
представител е С. С.. Освен тези
действия служители на НАП за посетили
неговия постоянен адрес, но С. е бил
открит.
Подобни действия могат да се приемат за щателно издирване
по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и именно поради тази причина
законосъобразно е било постановено спиране на административнонаказателното
производство с протокол № 41854/13.03.2018г .
Районният съд счита, че е следвало да се изисква
съдействие по връчване на акта от органите на МВР, но подобна теза няма
нормативна опора, защото според разпоредбата на
чл. 40, ал.4 ЗАН при съставен акт в отсъствие на нарушителя , той се
изпраща на общинската администрация по местоживеене, а не на органите на МВР.
Повдигнатото административнонаказателно обвинение е за
извършено формално административно
нарушение . Формата на изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 38, ал.1 от ЗСЧ е бездействие- бездействие по
публикуване на ГФО за 2016 г. в срок до
30.06.2017г. , респективно налице е продължено противоправно поведение .
Разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приложима по
аргумент на чл. 63в от ЗАНН вменява задължение на касационния съд служебно да следи за правилното прилагане
на материалния закон, а давността е институт на материалното право.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това означава, че
по отношение на административно-наказателните производства следва да се
прилагат и разпоредбите на чл.80 от НК, каквато е и трайната съдебна практика,
съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на колегиите на
ВАС и ВКС, което е задължително за прилагане от съдилищата.
Административно-наказателното производство е образувано
за нарушение извършено на 01.07.2017година. Доколкото, както бе посочено
по-горе, по отношение на административно-наказателните производства следва да
се приложи разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, абсолютната погасителна
давност следва да бъде в размер на четири години и шест месеца от датата на административното
нарушение. Оттук следва извода, че абсолютната погасителна давност по отношение
на административно наказателното производство, водено срещу жалбоподателя, е
изтекла към 01.01.2022година. Този извод налага прилагането на чл.81 ал.3 от НПК, а именно изключването на административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя чрез отмяна на обжалваното НП.
Оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от
районния съд, който не си е направил самоотвод , въпреки че е участвал в друго
съдебно производство между същите страни с идентичен предмет, не беше доказано и поради тази причина е неоснователно.
Мотивиран
от изложените съображения Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56/14.01.2022
г., постановено по анд. № 3154/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна .
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.