№ 31
гр. Плевен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430105374 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240,
ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ***, ЕИК***, чрез ***,
против С.Й. *** - ***, от гр. Плевен, с която е предявен искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
440лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№3177/2021г. по
описа на ПлРС, дължими въз основа на Договор за кредит № ***/***. Твърди
се, че между страните е сключен Договор за кредит №***/***, по който е
предоставен кредит, в размер на 500лв. Твърди се, че при кандидатстването
си, кредитополучателя е заявил желание да ползва „Динамично плащане“ и
„Бързо разглеждане“ при условията на т.7.4 от Общите условия, като в този
случай, кандидатът заплаща и съответна парична сума, за бързо разглеждане
на кредита, по погасителен план; посочва се, че точната сума, която се дължи,
зависи от кредитния продукт, за който се кандидатства и информация за
размер се съдържа в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/ за продукта.
Твърди се, че в случай, че кредитополучателя е заявил и услуга „динамично
1
плащане“ също се дължи възнаграждение, съобразно ОУ и е включено в
погасителния план. Твърди се, че кредитополучателя се е задължил да върне
заетата сума, ведно с уговорената договорна лихва, от общо 845лв., на 13
равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 65 лв., по погасителен
план, в периода 13.10.2019г.- 29.03.2020г.; падежите на всяка вноска са
посочени в ИМ и в уточняващата молба. Твърди се, че съобразно ОУ към
Договора, при просрочие на кредита от 45 дни, считано от 46-ия ден,
кредитополучателя дължи на кредитодателя и разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 20лв.Твърди се, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът е в забава от 9
месеца, за което му е начислена сума от общо 180лв.- разходи. Твърди се, че
към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, от страна на
ответника е налице заплащане на част от задължението по кредита, както
следва: сума, в размер на 336,49лв.- за главницата, сума в размер от 44,30лв.-
договорна лихва, сума от 125,28лв.- за услуга „динамично плащане“, сума от
78,93лв.- за услуга „бързо разглеждане“. В заключение се посочва, че общо
дължимото, незаплатено по договора за кредит задължение, е претедираната
сума от 440лв., от която 163,71лв.- главница, 5,73лв.- договорна лихва,
55,68лв.- за услуга „динамично плащане“, 35,08лв.- услуга „бързо
разглеждане“ и 180лв.- разходи по събиране на вземането. Допълнително, с
уточняваща молба, ищецът е конкретизирал – по пера- месечната вноска по
кредита, в рамките на сумата от 65лв. Претендират се разноски.
В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът С.Й. ***- ***,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск, като се твърди,
че задължението по договора е изцяло и предсрочно погасено. Не се оспорва
факта на сключване на договора за кредит, за сумата от 500лв., за срок от 7
месеца. Посочва се, че съобразно клаузите в договора, общата сума, която е
следвало за бъде погасена е 55,03лв.- главница и договорна лихва, на 13 равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 42,31лв. Посочва, че ГПР е
35,76% и фиксиран лихвен процент от 36,15%, но не е ясно как е формиран
ГПР. Твърди се също, че клаузите по чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора- касаещи
услугите „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ са неравноправни, на
основание чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр и чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като нарушавани
добрите нрави и водят до неоснователно обогатяване на кредитора. Посочва
се, че това са такси за услуги, в общ размер от 295лв., от която- сумата от
2
114лв.- за услуга „бързо разглеждане“ и 181лв.- за услуга „динамично
плащане“. Оспорва се претенцията и в частта й, касаеща сумата от 180лв.-
разходи по събиране на вземането, като неоснователна и недоказана. Посочва,
че събирането на такива такси и комисионни е забранено по силата на чл. 10а,
ал.2 от ЗПК. Твърди се, че по кредита е заплатена общо сумата от 585лв, като
по този начин е погасено изцяло задължението по кредита. Представят се
писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.
№3177/2021г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото се установява, че между ищеца „***“ ***,
ЕИК***- като заемодател, и отв. С.Й. ***- ***- като заемател, е сключен
договор за кредит № ***/***., за сумата от 500лв., за срок от 7 месеца, при
ГПР- от 35,76% и ГПЛ от 36,15%. Уговорено е също, плащането на сумата по
кредита да се извърши на 13 погасителни вноски, всяка в размер от 42,3лв. и
обща стойност на плащанията- в размер от 550,03лв.; в договора е посочен и
погасителния план, табличен вид. Съдът констатира, че представеният по
делото договор за кредит, не носи подписа на ответникът- заемател, но
доколкото от страна на ответника не се оспорва факта на сключване на
договора и факта на усвояване на сумата по него, съдът намира, че между
страните е налице валидно заемно правоотношение.
В договора е посочено също- чл. 9, ал.1, че заемателят, при
кандидатстването си за кредит, изрично е заявил желание за Бързо
разглеждане на искането му, при условията на т.7.3 от Общите условия, за
която услуга, заемателят дължи сумата от 114лв, добавена към погасителната
вноска. Установява се също, че съобразно чл. 9, ал.2 от Договора, при
кандидатстването си, заемателят изрично е заявил и желание да ползва
„динамично плащане“ по кредита, при условията на т.7.4 от Общите условия,
за която услуга, заемателят дължи сума в размер от 181лв добавена към
погасителната вноска. В ал.3 на чл. 9 от Договора, е посочено, че след
добавяне на посочените суми, общия размер на плащанията по кредита е в
размер на 845лв, при месечна вноска от 65лв.- по погасителен план,
3
инкорпориран в договора.
По делото са представени Общите условия към договора за заем- също
неподписани от ответника, в които- т.7.3 – за услуга „Бързо разглеждане“ е
посочено, че при ползване на тази възможност /ако е поискана/, искането за
кредит се разглежда от кредитора в срок от 2 часа, в рамките на неговото
работно време, считано от постъпване на искането; съобразно чл. 7.4, услуга
„динамично плащане“- също ако поискана- включва възможността
кредиторът да осигури свой представител, който да посещава настоящия
адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за
да извърши заемателя редовно плащане.
По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити- също неподписан от
ответника. По делото не е представено искане за кредит, от страна на
ответника, за сключване на процесния договор.
По делото, от страна на ответника са представени доказателства за
извършено плащане на задължението по договора за кредит- на каса на „***“,
както следва: на 12.10.2019- на сумата от 65лв, на 27.10.2019- на сумата от
65лв, на 10.11.2019- на сумата от 65лв, на 24.11.2019- на сумата от 65лв, на
20.12.2019- на сумата от 130лв., на 30.12.2019- на сумата от 130лв, на
02.02.2019г.- на сумата от 65лв.- или общо внесена сума в размер на 585лв.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява факта на сключване на валиден
договор за заем между страните, при условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, въз основа на който ищецът- заемодател,
като небанкова финансова институция, е предоставил на ответника С. ***
като заемател, сумата от 500лв.– заем за потребление. Съдът намира, че в
случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240
от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция
4
извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче
не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за
кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а
съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Съобразно нормата на чл.6, ал.1
от ЗПФУР, Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. В случая, в процесния договор е посочено, че
заявка за кредит е депозирано искане чрез национален телефона кредитора-
посочен или чрез попълване на формуляр за кандидатстване на сайта на
кредитора- посочен. По делото обаче не се установява по кой начин е
депозирано искането от страна на ответника, респ. какво е неговото
съдържание, с оглед на включените в договора услуги Бързо разглеждане и
Динамично плащане, посочени като изрично поискани от страна на
длъжника. Както бе посочено по- горе обаче, с оглед на липсата на оспорване
от страна на ответника на факта на сключването на процесния договор и
изпълнението на задължението по него от страна на кредитора- предоставяне
и усвояване на заетата сума, в т.ч. и с оглед факта на извършване на плащания
по кредита от страна на ответника- длъжник, то съдът приема, че е налице
валидно възникнало заемно правоотношение между страните по настоящето
дело, обективирано в процесния договор за кредит. Съответно на изложеното,
длъжникът по договора дължи връщане на отпусната в заем сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва- или посочената в Договора – чл.5- сума
от общо 550,03лв. и погасителна вноска от 42,31лв по погасителен план, при
ГПР- от 35,76% и ГПЛ от 36,15%.
Съдът приема, че клаузите, обективирани в чл. 9, ал.1 и ал. 2 от
Договора- препращащи към т.7.3 и т.7.4 от Общите условия, касаещи
допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и Динамично плащане“, са
нищожни, на основание чл..26, ал.1, предл. първо от ЗЗД- като
противоречащи на чл.10а от ЗПК. Съдът намира, че посочените „услуги“,
нямат характер на такива, доколкото същите са пряко свързани със самото
задължение по кредита. Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, като издаване на
5
удостоверения, различни референции и т.н. Така уговорени, съдът приема, че
не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия,
свързани с управлението на кредита, което води до неговата нищожност, за
което съда служебно следи. Следва да се отбележи също, че тези „услуги“, се
включват в Договора само ако са изрично поискани – обстоятелство, което не
се установява по никакъв начин, като заедно с това, възнаграждението за тях
се дължи предварително и са включени в погасителния план, като част от
месечната вноска. Следва да се посочи също, че по делото не се устновява и
действителното ползване на тези „услуги“, още повече, че по делото са
представени доказателства за плащане на дължимите суми по кредита на каса
на“***“, а не на представител на кредитора, съобразно услугата „динамично
плащане“.
С оглед на констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи
допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и Динамично плащане“, то
претенцията спрямо тях се явява неоснователна и предявения установителен
иск следва да бъде отхвърлен в тази му част.
По отношение на претенцията, касаеща сумата от 180лв.- разходи по
събиране на вземането, съдът приема, че същата е изцяло неоснователна.
Съобразно твърденията в ИМ, при просрочие на кредита от 45 дни, считано
от 46-ия ден, кредитополучателя дължи на кредитодателя и разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на 20лв.- което е регламентирано
в Общите условия към Договора за кредит. Съдът констатира, че в
представените Общи условия лисва такава предвидена клауза, такава не е
предвидена и в договора за кредит, като в същия има препращане към
Тарифа, която не е приложена по делото. С оглед изложеното, само на това
основание претенцията се явява неоснователна. Заедно с това, следва да се
посочи, че съдът счита, че отговорността за разноски по събиране на
просрочени взимания, представлява по същество неустойка, дължима при
забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не
плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и
начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
6
На основание гореизложеното, предявеният установителен иск, в частта
му, касаеща претенциите от 55,68лв.- за услуга „динамично плащане“,
35,08лв.- услуга „бързо разглеждане“ и 180лв.- разходи по събиране на
вземането, е неоснователен. С оглед изложеното, и установената дължимост
само на главница и договорна лихва по договора, следва да бъде съобразено
извършеното, преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, плащане от
страна на ответинка- длъжник, на сумата от общо 585лв. Както бе посочено
по- горе, дължимата сума по кредита- посочена в самия договор- чл.5, е общо
в размер на 550,03лв.- от която 500лв.- главница и 50,03лв- договорна лихва.
С оглед на безспорно установеният факт на плащането на сумата от 585лв., то
съдът приема, че задължението по кредита е изцяло погасено преди
образуване на ч. гр.д.№ 3177/2021г на ПлРС и в този смисъл- искът се явява
изяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на производството, и с оглед на установено от съда
плащане на цялото задължение преди датата на заявлението по чл. 410 от
ГПК- 20.05.2021г, съдът приема, че в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани разноски .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, Столична община, район ***, ул. „***“, №***,
представлявано от *** и ***- заедно и поотделно, против С.Й. ***- ***, ЕГН
***, от гр. Плевен, ул. ***, №***, иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 440лв., от
която: сумата от 163,71лв.- главница, сумата от 5,73лв.- договорна лихва,
сумата от 55,68лв.- за услуга „динамично плащане“, сумата от 35,08лв.-
услуга „бързо разглеждане“ и сумата от 180лв.- разходи по събиране на
вземането, претендирани по Договор кредит № ***/***., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от
ГПК-20.05.2021г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.№3177/2021г. по описа на ПлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
7
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8