Р
Е Ш Е
Н И Е
№643
гр. Хасково, 26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
като постави за разглеждане докладваното от съдия
А.Митрушева
адм.д. № 447/2020г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.Ф.О. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен и административен адрес: гр.Х.,
ул.„П. Р. С.“ № *, офис *, против Решение № Ц1012-26-109-5/22.05.2020г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против
Разпореждане № **********/2140-26-279/27.03.2020г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата са изложени твърдения,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Неправилно било отказано зачитането като действителен трудов
и осигурителен стаж на времето, през което жалбоподателката била „неработеща
майка“. Правилно в контролно-отменителното производство по чл. 117, ал. 1, т. 2
от КСО, административният орган установил, че пенсионният орган не зачел
правилно целия наличен трудов и осигурителен стаж на М.Ф.О. (Ю. Ф. С., Ю. Ф. О.)
и при извършените допълнителни проверки, въпреки че не бил зачетен отново
целият трудов и осигурителен стаж, то вече трудовият стаж бил повече от 15
години, тоест изпълнена била положителната предпоставка за отпускане на ЛПОСВ
по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Твърди се, че в нарушение на материалното
право административният орган неправилно отказвал зачитането на целия стаж при
преценка на правото на ЛПОСВ и мотивирал това със стеснително тълкуване на
правопораждаща правна норма. Решението също така било немотивирано. При изрично
искане в жалбата по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, дали в наличния в
осигурителния архив към ТП на НОИ – Хасково са запазени в цялост всички
ведомости и книги на кооператорите за процесните периоди за ТКЗС с.П. и дали
това е основание да се игнорира доказателствената стойност на официални
документи за осигурителен стаж, това не било направено. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и потвърденото разпореждане като неправилни и
незаконосъобразни, като бъде указано на административния орган правилно да
зачете целия трудов стаж като продължителност и извърши правилна преценка на
правото на ЛПОСВ. Моли се за присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ
– Хасково, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката М.Ф.О. е подала до
Директора на ТП на НОИ - Хасково Заявление вх. № 2113-26-2340 от 29.11.2019г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В
заявлението същата е декларирала, че не получава друга пенсия, няма осигурителен
стаж, придобит в друга държава, както и че имената . Ф. С.и Ю. Ф. О. са нейни и
че живее в Република България. Заявила е, че при отпускане на исканата от нея
пенсия, свързана с трудова дейност, желае нейният размер да бъде изчислен по
реда на чл. 70, ал. 4 - 7 от КСО, като се вземе предвид осигурителният ѝ
доход за следните, избрани от нея три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж преди 01.01.1997г. и от осигурителния ѝ доход за
периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията: от 01.01.1986г. до
31.12.1988г. Посочила е, че прилага документи за осигурителен стаж, подробно
описани, като е декларирала, че има три деца.
С Разпореждане № **********/2140-26-279/27.03.2020г., на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
М.Ф.О.. В разпореждането се посочва, че от данните по пенсионната преписка е видно,
че О. е родена на ***г. и към датата на заявлението - 29.11.2019г. има
навършена възраст 66 г. 09 м. и 17 дни и осигурителен стаж, положен за периода
от 01.01.1970г. до 31.12.1989г. с прекъсване, както следва: Осигурителен стаж
от трета категория труд 14 г. 07 м. 04 дни, Общ осигурителен стаж съгласно чл.
104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 14 г. 07 м. 04 дни. Посочено е
също, че към заявлението за пенсия е представен обр. УП-3 № 118/15.09.2000г. за
периода от 1974г. – 1985г. на длъжност „полевъдка“ и обр. УП-30 №
119/15.09.2000г. за периода от 1986г. – 1989г., издадени от Кметство с.
Пчелари. Към заявлението не е представена трудова книжка. Поради възникнало
съмнение относно верността на документите, с писмо изх. № 5506-26-2231/13.12.2019г.
е изискано да се извърши проверка в предадената първична документация на ТКЗС
с.Пчелари, съхраняваща се в ТП на НОИ – Хасково, в сектор „Осигурителен архив“
и в случай, че лицето фигурира в същата, да бъде издаден обр. УП-13 за
осигурителен стаж за периода от 1974г. – 1989г. В отговор с писмо изх. №
5512-26-13/03.01.2020г. сектор „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ - Хасково
уведомява, че в приетата документация на ТКЗС с.П. за лицето М.Ф.О. от 1979г.
до 1980г. и от 1982г. до 1984г. липсва информация. Посочено е, че предвид
гореизложеното, осигурителен стаж за периода от 1979г. до 1980г. и от 1982г. до
1984г. не е зачетен. Отразено е, че съгласно чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, за да
придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2019г., лицето
следва да има навършена възраст 61 г. и 04 м. за жените и придобит осигурителен
стаж 35 години и 8 месеца. О. не отговаря на условията и няма право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като е на възраст
66 г. 09 м. 17 дни, но няма осигурителен стаж 35 г. и 08 м., а има 14 г. 07 м.
04 дни. Посочено е също, че съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата
нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, за 2019г. те придобиват право на пенсия при
навършване на 66 г. и 4 м. за жените и мъжете и не по-малко от 15 години
действителен осигурителен стаж. Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните
разпоредби на КСО „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Зачетеният
стаж като неработеща майка от 10.01.1979г. до 10.03.1980г. – 01 г. 02 м. 00 дни
и от 01.01.1982г. до 13.06.1983г. – 01 г. 05 м. 12 дни, общо 02 г. 07 м. 12 дни
стаж, е посочено, че не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.
1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Заявено е, че не се следва пенсия
и на това основание, тъй като О. има навършена възраст към 29.11.2019г. – 66 г.
09 м. 17 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 11 г. 11
м. 22 дни.
Разпореждането е изпратено на
адреса на М.Ф.О. и е получено на 06.04.2020г., видно от известие за доставяне
ИД PS 6300 012NTR 0.
На 27.04.2020г. от М.Ф.О., чрез
пълномощник, е подадена жалба вх. № Ц1012-26-109/27.04.2020г. до Директора на
ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане № **********/2140-26-279/27.03.2020г. В жалбата е посочено, че неправилно било отказано зачитането на
действителния трудов и осигурителен стаж на жалбоподателката за времето като
неработеща майка. Неправилно била игнорирана доказателствената стойност на
УП-30 № 119 и № 118 от 15.09.2000г., издадени от Кметство с.Пчелари, като
игнориран е незачетен трудов стаж за периодите от 1979г. до 1980г. – 2 г. и от
1982г. до 1984г. – 3 г.
Във връзка с постъпилата жалба, от
Началник на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Хасково е изготвена Докладна записка
вътр.№ Ц1012-26-109-1 от 28.04.2020г. до Директор на ТП на НОИ – Хасково, върху
която е поставена резолюция, с която последният е разпоредил извършването на
проверка в срок до 15.05.2020г.
В тази връзка е изготвен
Констативен протокол № КВ-5-26-00755241/15.05.2020г. за извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на М.Ф.О.. В същия е отразено
установеното при проверката, като е отбелязано, че с приключването на
проверката сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Хасково е издал ново
удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5507-26-314/15.05.2020г. с вписан
осигурителен стаж, отговарящ на предадените в Осигурителен архив първични
документи, отменил уведомително писмо с изх. № 5512-26-13/03.01.2020г. и издал
ново уведомително писмо с изх. № 5512-26-535/15.05.2020г., като вписал, че за
периода от 1979г. до 1980г., от 1982г. до 02.1984г. и мес. 12.1984г. не може да
бъде издаден документ за осигурителен стаж, тъй като по данни от документите,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ на ТКЗС -
с.Голобрадово липсвала информация за лицето.
С Решение № Ц1012-26-109-5/22.05.2020г.
Директор на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата, подадена от М.Ф.О. срещу
Разпореждане № **********/2140-26-279/27.03.2020г. на Ръководителя на „ПО” при
ТП на НОИ – Хасково. В решението е посочено, че вземайки предвид извършените в
контролно административното производство проверки и имайки предвид
новосъбраните писмени доказателства, следва да се приеме, че осигурителният
стаж на жалбоподателката, положен за периода от 01.01.1970г. до 31.12.1989г. с
прекъсване е, както следва: 15 г. 02 м. 28 дни от трета категория труд; общ
осигурителен стаж, превърнат съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд –
15 г. 02 м. 28 дни; действителен осигурителен стаж – 12 г. 07 м. 16 дни. Но и
така събраните нови доказателства не обуславяли различен правен резултат от
отказа на пенсионния орган, тъй като М.О. отново не отговаряла на условията за
придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО. Обсъдена е липсата
на предпоставките на ал. 1 и ал. 2 от чл. 68 от КСО, като са изложени и
подробни съображения във връзка с разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Обсъдени са понятията, с които борави текстът – „осигурителен стаж“ и
„действителен стаж“. Посочено е, че зачетеният стаж за времето като неработеща
майка за периодите от 10.01.1979г. до 10.03.1980г. – 01 г. 02 м. и 00 дни, и от
01.01.1982г. до 13.06.1983г. с продължителност 01 г. 05 м. и 12 дни, общо 02
г., 07 м. и 12 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО, следователно О. няма право на пенсия и по условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма изискуемият се действителен осигурителен
стаж от 15 години.
Решението е получено от адресата
си (чрез пълномощник) на 26.05.2020г., видно от приложеното известие за
доставяне. Жалбата е подадена на 01.06.2020г. чрез ТП на НОИ – Хасково, видно
от поставения входящ номер.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство
е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково, постановено по реда и при
условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ - Хасково.
Ето защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за установяване на
нищожност.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи. В жалбата принципно не се повдигат възражения по
валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване
на административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът
е длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразността на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и след
извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява допуснати
съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът за
административно обжалване, включително и има проведено такова пред Директора на
ТП на НОИ - Хасково, доколкото същото е абсолютна предпоставка за провеждане на
настоящото съдебно такова.
Не са налице и основанията по чл.
146, т. 2 - 3 от АПК.
Спорът в случая се свежда до
приложимото право, съответно дали правилно е приложен материалният закон. Не се
спори, а и това безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че по
отношение на М.Ф.О. периодите от 10.01.1979г. до 10.03.1980г. и от 01.01.1982г.
до 13.06.1983г. са признати от пенсионния орган за осигурителен стаж (видно от
приложения опис на осигурителен стаж). Независимо от това, този стаж не е приет за „действителен“
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Не се спори и
относно факта, че през тези периоди М.О. е била неработеща майка, тоест не е
полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова. Пенсионният
орган е мотивирал отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия 15 години
действителен осигурителен стаж, а има 12 г., 07 м., 16 дни, като същият не
зачита за действителен осигурителен стаж горепосочените два периода от общо 02
г., 07 м. и 12 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 68,
ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да
се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск
за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 38, ал. 3, т. 6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита
и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в
размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на
работното време.
В § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично
законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на
чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и
е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в
законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това
време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на
ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен
отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
Няма спор, че през процесните периоди
заявителката не е работеща майка, съответно не е ползвала платен или неплатен
отпуск по майчинство, което вероятно и мотивира пенсионният орган да откаже
отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Видно е, че същият изрично
подчертава в своето решение, че М. О. е „неработеща
майка“.
С Постановление на Министерския съвет № 61 от
1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за
спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и
отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия
стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и
поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по
отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или
майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от
обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив - такова право
е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва
правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Със създаването на тази
разпоредба, в сила от 01.01.2015 г., законодателят не цели отпадане на правото
на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради
което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §
1, т. 12 от ДР на КСО да признае процесните периоди за действителен
осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен
осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи
закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни
права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение
№ 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд
на Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020г.
по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, шесто отделение).
В случая по отношение на
жалбоподателката, при зачитането на периода от 02 г., 07 м. и 12 дни, безспорно
минимумът от необходимите 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде
достигнат, а с оглед и навършената от нея възраст от 66 години, 09 месеца и 17
дни, оспорващата безспорно доказва придобитото право на ЛПОСВ при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО.
Неправилното прилагане на
материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че решението
му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4
от АПК за отмяна на обжалваното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково и преписката по заявлението на М.Ф.О. да
се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Съобразно този изход на спора, съдът
намира за основателна своевременно заявената претенция на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО. Същата се доказва до размера
от 510 лева, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Ф.О. с ЕГН : ********** ***, съдебен и административен адрес: гр.Х.,
ул.„П. Р. С.“ № *, офис *, адв.Ч., Решение № Ц1012-26-109-5/22.05.2020г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********/2140-26-279/27.03.2020г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-26-2340/ 29.11.2019г. от М.Ф.О. с ЕГН : ********** ***, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при съобразяване на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на М.Ф.О. с ЕГН
: ********** *** разноски по
делото в размер на 510
(петстотин и
десет ) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: