Решение по дело №1910/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 92
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20217050701910
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№....................................2022г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публичното заседание на деветнадесети януари 2022г., в състав:

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Виржиния Миланова,

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1910/2021г.

по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.

Образувано по жалба на Ю.М.В., ЕГН **********,***, против Заповед № 23/10.08.2021г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БД “ЧР“/, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл.

Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е нищожна, като издадена от лице, което не разполага с компетентност за това, а в условията на евентуалност че същата е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Липсата на компетентност на издалия заповедта административен орган обосновава с обстоятелството, че същият не е отговарял на изискванията за назначаване като орган на изпълнителната власт по трудово правоотношение, поради заемане на друга държавна длъжност към датата на назначаване, а именно: „началник отдел“ при РО НЯСС Североизточна България към ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. А възражението за нарушение материалния закон обосновава с твърдението, че след утвърждаване на новото длъжностно разписание е запазена общата численост на дирекция Административни финансови и правни дейности“ /“АФПД“/, като не са били налице условия за съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл при отсъствие на една от кумулативно дадените предпоставки – пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност. Твърди, че същите функции се изпълняват и към настоящия момент от Директора на дирекцията. Счита, че е налице формално прехвърляне на длъжностите, като се касае за трансформация, при която са променени само бройките в отделните групи на длъжностите, но не и самите длъжности, разглеждани като съвкупност от функции и изисквания. Навежда доводи и за нарушаване на принципа на съразмерност доколкото административният орган е игнорирал професионалната й квалификация и опит и не е взел предвид получаваните от нея оценки при атестиране на изпълнението на задълженията й.

На изложените основания претендира отмяна на оспорената заповед и присъждане на обезщетение по реда на чл.104 от ЗДСл, вр.206 от АПК за времето, през което не е била на служба поради прекратяване на служебното й правоотношение. В съдебно заседание и по съществото на спора, както и в депозирани подробни писмени бележки, чрез пълномощника си адв.С. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Басейнова дирекцияЧерноморски район“, в съдебно заседание чрез процесуален представител – адв. П., оспорва жалбата. По подробно изложени съображения аргументира нейната неоснователност доколкото при постановяване на оспорената заповед са спазени процесуалните изискванията и материално-правните предпоставки за издаването й. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

С протоколно определение от с.з. на 13.10.2021г. съдът e оставил без разглеждане жалбата на Ю.М.В.,  в частта, в която се претендира обезщетение по реда на чл.104 от ЗДСл, вр.206 от АПК,  поради оттеглянето й в тази част.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            По допустимостта:

            Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд, от лице с правен интерес – адресат на акта. Заповедта е съобщена на жалбоподателката на 10.08.2021г., а жалбата е подадена на 24.08.2021г., т.е. в законоустановия срок. Предвид изложеното, жалбата се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

Предмет на съдебното производство е Заповед № 23/10.08.2021г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с която на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение Ю.М.В., на длъжност „главен юрисконсулт“ Дирекция „АФПД“, с ранг ІІ младши в БД “ЧР“, считано от 11.08.2021г., поради съкращаване на длъжността във връзка с одобрено от Министъра на околната среда и водите и утвърдено от Директора на БД „ЧР“ длъжностно щатно разписание в сила от 11.08.2021г.

Първоначално жалбоподателката е назначена със Заповед № 15/10.03.2016г. на Директора на БД „ЧР“ на длъжност „старши юрисконсулт“, с ранг пети младши, считано от 14.03.2016г. /л.69/, като в последствие, със съответните актове /л.81, 83 и 99/ същата е преназначавана и повишавана, като последно със Заповед № 3/17.02.2020г. /л.117/ е била повишена от ранг трети младши в ранг втори младши.

Съгласно представената с преписката длъжностна характеристика /л.134/ целта на длъжността „главен юрисконсулт“ е да подпомага основната дейност на БД, като:рганизира, координира и контролира законосъобразното й функциониране;зразява становище и разработва предложения за решения на правните проблеми; съществява процесуално представителство по заведените от и срещу БД съдебни дела;ъгласува и актуализира методическата и нормативната база, касаеща дейността на Дирекцията;-подпомага изготвянето на анализи, разработки и приложения в областта на правното осигуряване на БД. В същата е посочено, че функциите на тази длъжност се реализират в областта на правното осигуряване на дейността на БД, като в раздел V са разписани в конкретика и преките задължения.

За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнението на служебните задължения за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г. е било извършвано оценяване на жалбоподателката. За 2017г. и 2018г. оценките на Ю.В. са „изпълнението надвишава изискванията“ /л.97 и л.109/, а за 2019г. и 2020г. е получила оценки „изключително изпълнение“ /л.114 и л.120/.

С писмо изх.№ 04-01-469(A16)/30.07.2021г. /л.49/ Директорът на БД „ЧР“ е представил утвърдено длъжностно щатно предписание на БД „ЧР“ в сила от 11.08.2021г., одобрено от Министъра на околната среда и водите /л.50/. В писмото е описано, че в дирекция „АФПД“ позиция 4 „главен юрисконсулт“ се заличава, а позиция 5 „главен експерт“ от 1 бр. става на 2 бройки, като общият брой на служителите в дирекцията остава 11 бр. Необходимостта от това е обоснована от изпълнението на функции по човешки ресурси от новоразкритата бройка за главен експерт. С оглед голямото текучество на кадри, провеждането на много конкурси, съвместяването на длъжността от директора на дирекцията, работата на последната е била затруднена. Подчертано е, че директорът на дирекцията е с юридическо образование и след отпадане на функциите по човешки ресурси ще поеме задачите, изискващи юридическо образование. 

Според приложеното по делото длъжностно разписание, в сила от 01.03.2021г., числеността на персонала в дирекция „АФПД“ е общо 11 служители, като на позиция 4 е описана длъжност „главен юрисконсулт“. Видно от приложеното ново длъжностно разписание, в сила от 11.08.2021г., числеността на персонала в дирекция АФПД“ отново е общо 11 служители, като позиция 4 „главен юрисконсулт“ не съществува.

С предизвестие изх.№ 93-00-393/10.08.2021г. /л.48/ жалбоподателката е уведомена, че нейната длъжност е съкратена и предстои прекратяване на служебното й правоотношение. На същата дата - 10.08.2021г. на Ю.В. е връчена и оспорената в настоящото производство Заповед № 23 за прекратяване на служебното правоотношение, като в заповедта е отразено, че на служителя следва да се изплати обезщетение на основание чл.106 ал.4 от ЗДСл - за неспазване на срока на предизвестието в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателката е допуснато извършване на съдебно икономическа експертиза /СИЕ/. От заключението на вещото лице се установява, че жалбоподателката е заемала длъжност „Главен юрисконсулт“ преди прекратяване на трудовото й правоотношение, като функционалните й характеристики съгласно длъжностното разписание за заеманата от нея длъжност и длъжностната й характеристика относно дейност правно обслужване вещото лице подробно описва в т. 3.1. Вещото лице е посочило, че промяната на длъжностното разписание на БД “ЧР“, въз основа на която е съкратена длъжността на жалбоподателката, се изразява в съкращаване на длъжността „Главен юристконсулт“ в Дирекция „АФПД“ към БД “ЧР“ и разкриване на нова длъжност „Главен експерт „Човешки ресурси“. Функциите на Директор Дирекция „АФДП“ в частта им дейност „Човешки ресурси“ се прехвърлят към новата длъжност.

Длъжностната характеристика на новата длъжност „Главен експерт „Човешки ресурси“ е утвърдена от инж. Я.Д- директор БДЧР на 25.08.2021г. Длъжностната характеристика на променената длъжност „Директор Дирекция „АФПД“ е утвърдена от инж. Я.Д- директор БДЧР — има подпис, но няма дата на утвърждаване.

Всички функции, свързани с дейност „Човешки ресурси“ от длъжностната характеристика на длъжност „Директор Дирекция „АФПД“ са прехвърлени в длъжностната характеристика на новата длъжност „Главен експерт „Човешки ресурси“. Към тях са добавени и 6 нови, подробно описани в т. 3.4.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че функции на длъжност „главен юрисконсулт“ не са вменени и не се поемат нито от длъжност „човешки ресурси“ съобразно новото щатно разписание, нито от длъжност Директор Дирекция „АФПД“.

Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на СИЕ като изготвено компетентно, безпристрастно, съответно на останалия, събран по делото доказателствен материал и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

По валидността на акта:

Съгласно чл.108 ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспореният административен акт се явява издаден от компетентен орган, предвид изричната разпоредба на  чл.5 ал.6 т.1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (ПДОРСБД), според която норма, директорът на басейнова дирекция извършва административни и административнонаказателни дейности, като назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях, както и сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение.

Неоснователни се явяват възраженията в жалбата относно липсата на предпоставки по чл.19 ал.7 вр. чл.19а от Закона за администрацията по отношение на директора Я Д. В случая инцидентен съдебен контрол по отношение назначавеното на директора е недопустим. В този смисъл съдът не дължи произнасяне за липсата на валидно правоотношение по силата на което за Я.Де възникнало правомощие да упражнява функциите на директор на БДЧР“. Отделно от горното и в страницата на МОСВ в интернет на адрес: https: //www. moew. government. bg/bg/kontakti/basejnovi-direkcii/, е налична информация в тази връзка, и настоящият състав на съда приема за установена компетентността на издателя на акта.

Оспорената заповед е постановена и в предписаните от закона - чл.108 ал.1 от ЗДСл писмена форма и при спазване изискването за задължително съдържание - посочено е правното основание за издаването й - чл.106 ал. 1 т.2 от ЗДСл.

По процесуалната законосъобразността на акта:

Липсват нарушения на процесуалните правила при издаване на заповедта. Спазени са общите норми на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за прекратяване на служебното правоотношение на служителката и са събрани всички относими по случая доказателства. При издаване на заповедта е съобразено утвърденото от органа по назначаване ново длъжностно разписание на БД „ЧР“, в сила от 11.08.2021г., съгласно което длъжността „главен юрисконсулт не съществува. Длъжностното разписание е по образец и със съдържанието по чл.11 ал.1 и ал.2 от НПКДА. Правното основание, на което е издадена заповедта, не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без да е необходимо допитване или съвещаване със служителя, съответно актът е в достатъчна степен мотивиран, в това число и с оглед данните в преписката.

В закона липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. Единственото изискване е наличието на отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, но това изискване не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния срок на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл.106 ал.4 от ЗДСл. В случая, установеният от закона едномесечен срок за отправяне на предизвестие не е спазен, тъй като предизвестието е връчено на 10.08.2021г., която дата е и датата на връчване на заповедта по чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. Неспазването на едномесечното предизвестие обаче е компенсирано, съгласно закона с изрично разпореждане за изплащане на обезщетение по чл.106 ал.4 от ЗДСл.  

Съдът намира за неснователно възражението на жалбоподателката, че към датата на издаване на оспорения акт, новото длъжностно разписание от 11.08.2021г. все още не е влязло в сила. В оспорената заповед изрично е посочено, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 11.08.2021г., към който момент вече е в сила ново утвърдено щатно разписание.

Педвид изложеното, съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да обусловят назаконосъобазност на процесната заповед на това основание.

По материално-правната законосъобразността на акта:

Легална дефиниция на понятието длъжност в администрацията се съдържа в чл.2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието са два: 1.нормативно определена позиция, 2.изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (като нормативно определена позиция) в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика.

В случая безспорно е налице първото от двете условия, като при съпоставка на длъжностните разписания, преди и след съкращението - от 01.03. 2021г. и от 11.08.2021г., се установява, че заеманата от жалбоподателката длъжност „главен юрисконсулт“ не съществува като нормативно определена обособена позиция, в последното длъжностно разписание от 11.08.2021г.

Събраните по делото доказателства установяват наличието и на втората законова предпоставка, при която е налице реално съкращаване на щата – длъжността е престанала да съществува в новото щатно разписание, като позиция включваща система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.

Не се установи в случая да е налице прехвърляне или трансформиране на функциите и задълженията, присъщи на длъжността „главен юрисконсулт“ към длъжността „директор на дирекция „АФПД“ в каквато насока са наведените с жалбата възражения. Последното се установява от съпоставката между двете длъжностни характеристики.

Видно от приложената към делото длъжностна характеристика на длъжността „главен юрисконсулт“  преките задължения на същия са да: -съдейства и осигурява своевременното събиране на неизплатените и влезли в сила наказателни постановления, както и неизплатените по Закона за водите такси;-осъществява процесуалното представителство на БД; -подготвя отговори и становища по повод постъпили жалби и възражения; -подготвя и/или съгласува индивидуални административни актове ;-подготвя наказателни постановления;-подготвя актове за установяване на публични държавни вземания; -изготвя и/или съгласува вътрешни правила и правилници за дейността на БД; -изготвя или съгласува становища и възражения до Министъра на околната среда и водите и съответните съдилища по жалби срещу административни актове; -изготвя проекти на договори и дава становища по законосъобразността им; -съгласува и удостоверява с подписа си правното съответствие на БД и защита интересите на дирекцията на договорите за доставка на стоки и услуги с юридически или физически лица; -съгласува разрешителни, заповеди, предписания; -организира подготвяне на документите и провеждане на процедури по ЗОП; -участва в комисии по провеждане на различни процедури;-дава тълкувания, устни и писмени становища и консултации, съобразно действащата нормативна уредба по всички въпроси, отнасящи се до дейността на БД; -осъществява пряк контрол върху вписванията в Регистъра на административните структури и актове на органите на административната власт, съгласно чл.61 ал.2 от закона за администрацията; -вписване на данни в Регистъра на административно-наказателната дейност на БД; -вписване на данни в Регистъра на издадените АУПДВ; -участва в подготовка, изпълнение и управление на проекти, свързани с дейността на Дирекцията.

Видно от длъжностната характеристика на длъжността директор на дирекция „АФПД““ /л.147-150/, задълженията на същия са в рамките на своята компетентност да извършва ръководство, планиране на работата, координация и контрол по отношение на:-Финансова дейност; -Правно и административно обслужване; - Човешки ресурси; -Административна дейност; -Стопанска дейност; -Архивна дейност; -Други дейности, предвидени в законите и подзаконовите нормативни актове.  Други дейности, произтичащи от спецификата на длъжността Директор на Дирекция „АФПД са: -Съгласуване на работни планове, провеждане на междинни срещи и оценяване на служители на Дирекцията; -Планиране дейността на Дирекция Административни, финансови и правни дейности“; -Изпълнява други дейности, възложени му от Директора на БД; -Осъществява връзки с други държавни и обществени организации; -Осъществява съвместни проверки е други институции;съществява процесуално представителство на БД пред съдилищата в РБългария; - Дава тълкувания, устни и писмени становища и консултации, съобразно действащата нормативна уредба по всички въпроси, отнасящи се до дейността на БД.

Видно от длъжностната характеристика на длъжността „главен експерт „човешки ресурси““ /л.127-129/, областта на дейност на същия е сферата на служебните и трудови правоотношения и социалната политика, а преките му задължения са свързани изцяло с изготвянето, утвърждаването на документи по възникване, изменение и прекратяване на правоотношенията на служителите съгласно КТ и ЗДСл., организиране и провеждане на конкурси за свободни работни места, оформяне на личните досиета на служителите и др. под. Следователно няма съвпадение нито в сферата на дейност, нито в преките задължения според длъжностните характеристики на жалбоподателката и новата длъжност.

Съгласно заключението на СИЕ по т. 3.4 задълженията в длъжностната характеристика на директора на дирекция „АФПД“ преди и след приемането на новото длъжностно разписание съвпадат изцяло от т.1 до т.4, и по т.6 и 7 са пренесени при 100 процента съвпадение във варианта, действащ след 11.08.2021г., а единствено задълженията по т.5, касаещи дейността „човешки ресурси“ отпадат изцяло. Съобразно т.4.4 задълженията в стария вариант на длъжностната характеристика на Директор дирекция „АФПД“, свързани с дейността „човешки ресурси“ почти на 100 процента са пренесени в длъжностната характеристика на новата длъжност „главен експерт „човешки ресурси“. В съдебно заседание вещото лице беше категорично, че няма вменени задължения и функции от длъжност „главен юрисконсулт“ към длъжности „директор дирекция „АФПД“ и новата длъжност „главен експерт „човешки ресурси“.

Горното води до извода, че в случая не е налице прехвърляне на функции и задължения от длъжност „главен юрисконсулт“ в длъжностните характеристики на „директор дирекция „АФПД“ и в  новата длъжност „главен експерт „човешки ресурси“.

Във връзка с горното като неоснователон се преценява и възражението в жалбата, че към датата на извършеното съкращение няма утвърдена длъжностна характеристика за новата длъжност.

Отделно от горното, констатират се и различни изискванията за заемане на длъжностите, като за „главен юрисконсулт се изисква висше образование – степен магистър, професионална област – право, професионален опит минимум 3г. юридически стаж, а за „директор дирекция „АФПД“ се изисква висше образование – степен магистър, професионална област – икономически и правни науки, професионална квалификация – икономист, юрист, професионален опит 4 г. Двете длъжности са и от различни йерархични категории. Длъжността „главен юрисконсулт“, която е заемала жалбоподателката и от която е съкратена е от длъжностно ниво експертно ниво 4, а длъжността  директор дирекция „АФПД“ е от длъжностно ниво – ръководно ниво 6А, което безспорно е по-високо. Следователно и наличието на различни йерархични нива, не може да доведе до прехвърляне на функции, задължения и отговорности от по-ниско към по-високо ниво. Различни са основанията и за заемането на новата длъжност „главен експерт „човешки ресурси“ - висше образование – степен бакалавър, професионална област – икономика, администрация и управление, обществени комуникации и информационни науки, професионален опит 2 години.

Съдът преценява като неоснователно и възражението в жалбата за несъответствие на оспорения акт с целта на закона. Липсата на промяна в числеността на персонала, не е пречка за реално съкращаване на длъжността на конкретен държавен служител, след като са изпълнени законовите предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, във връзка с чл.11 от ЗА административният орган разполага с правото да реорганизира отделите и секторите по начин, който да осигурява ефективност на работния процес, като може да прецени в кои отдели и дирекции ще направи реорганизация, като утвърди ново длъжностно разписание. В този смисъл, право на органа по назначаването е да определи длъжностите, които ще бъдат съкратени и самите служители, които ги заемат, както и от кога да бъде прекратено правоотношението.

В ЗДСл не е предвидено нормативно изискване нито за извършване на подбор, нито пък за предлагане на съкратения служител на други свободни длъжности. Преценката кои държавни служители да бъдат съкратени е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая това правомощие е упражнено от Директора на БД „ЧР“, който е компетентен да предприеме длъжностни промени с цел оптимизиране на работата на отделните направления в дирекцията, като в случая са изложени и мотиви за необходимостта от реорганизация. Тази оперативна самостоятелност е обусловена от отговорността, задълженията и функциите, които изпълнява административния орган при ръководене и управление на поверената му дирекция.

При условията на чл.169 от АПК съдът не открива незаконосъобразност при упражняване на дискреционната власт от админинистративния орган. Съкращаването на определена длъжност и създаването на нова длъжност, без прехвърляне на функции и дейности към последната е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. След като оптимизирането на работата в администрацията е предоставено на преценката на административния орган, при спазване на императивни нормативни разпоредби в съдебното производство е недопустимо да се преценява правилността на структурната промяна.

От извършения анализ по-горе се налага извод, че длъжността „главен юрисконсулт” не съществува като нормативно определена позиция в дирекция АФПД”, като не се доказва съществуването и на друга новоразкрита длъжност в рамките на цялата дирекция с идентични функции, задължения и изисквания, които да са определени в длъжностна характеристика.

Съдът намира, че не е ограничен и основният принцип на съразмерност по чл.6 от АПК за упражняване на правомощията на администрацията, каквито възражения са наведени. В случая органът именно с цел най-икономично осъществяване на работата от Директор дирекция „АФПД“ е приел новото длъжностно разписание и това не надхвърля допустимото засягане на правата и законните интереси на съкратената служителка. Съкращението е насочено към повишаване на ефективността на работата в БД „ЧР“ и следователно не е в противоречие с целта на закона. Целта на Заповедта е да се оптимизира работата на дирекцията, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите на съкратената длъжност от съществуващ служител.

Не е нарушен и принципа за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл.18 от ЗДСл, тъй като служебното правоотношение със служителката не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост служителите, които ще заемат длъжностите.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на метериалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Изложеното обуславя извода за валидност и законосъобразност на оспорения административният акт. Подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.143 ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Доколкото от страната са представени доказателства за внасянето му, искането следва се уважи в този размер.

Воден от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.М.В., ЕГН **********,***, против Заповед № 23/10.08.2021г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл.

 

ОСЪЖДА Ю.М.В., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Басейнова дирекция „Черноморски район“, ап.7, съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв., на осн. чл.143 ал.3 от АПК.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: