М О Т И В И
по Решение № 200/30.06.2020 г. по АНД № 1261/2019 г.
по описа на Добрички районен съд
Районна
прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд – Добрич
Постановление с предложение по чл. 375 от НПК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по отношение на:
1. И.П.С., ЕГН ********** - обвиняема по
досъдебно производство № 83/2017 г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД на МВР –
Добрич, за извършено престъпление по чл.
309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в периода 03.01.2017 год. - 24.01.2017 год., в
град Добрич, в съучастие с Д.Г.Р. като съизвършител,
чрез другиго - Д.Г.Р., съставила неистински частни документи по смисъла на чл.
93, т. 6 от НК - регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, както следва:
- на 03.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от К.Д.С. ***;
- на 03.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от С.П.С. ***;
- на 20.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от А.А.Н.
***;
- на 23.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от Б. Б. Р. ***;
- на 23.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от С.а Б. ***;
- на 24.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от Г.Б. Р. *** и
- на 24.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от К. Б. *** и на 02.02.2017 год. ги употребила пред Национална
здравноосигурителна каса, за да докаже, че съществува някое правно отношение
/между лекар и пациент/.
2. Д.Г.Р., ЕГН ********** - обвиняема по досъдебно производство № 83/2017 г. по описа на
Сектор „ПИП” при ОД на МВР – Добрич за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК за това, че в периода
03.01.2017 год. - 24.01.2017 год., в град Добрич, в съучастие с И.П.С. като съизвършител, сама е съставила неистински частни документи
по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК - регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар, както следва:
- на 03.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от К.Д.С. ***;
- на 03.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от С.П.С. ***;
- на 20.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от А.А.Н.
***;
- на 23.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от Б. Б. Р. ***;
- на 23.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от С. Б. ***;
- на 24.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от Г. Б. Р. *** и
- на 24.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от К. Б. *** и на 02.02.2017 год. ги употребила, чрез И.П.С., пред Национална
здравноосигурителна каса, за да докаже, че съществува някое правно отношение
/между лекар и пациент/.
Повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ДРП, който счита обвинението за безспорно доказано и с оглед
данните за личността на обвиняемите, пледира да бъдат признати за виновни, да
бъдат освободени от наказателна отговорност и да им се наложи административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева за двяка от
обвиняемите.
Обвиняемите
не се явяват в съдебно заседание, но се представляват от редовно упълномощени
процесуални представители.
Защитникът
на обв. С. пледира за невиновност, като излага
доводи, че доказателствата сочат за
извършено престъпление по чл. 309, но от другата обвиняема Р., като в подкрепа
на това се явява заключението на графическата експертиза, тъй като д-р С. нито
е подписала, нито е разпореждала подписването на такива документи, още по-малко
да се е ползвала от тях. Излагат се твърдения, че информацията действително е
изпратена в РЗОК с ел. подпис на С., но поради нейния обем, и това, че тя не е
подписала регистрационните бланки, реално погледнато не е могла да бъде
запозната с тяхното съдържание и със съдържанието на файла, който изпраща към
здравната каса. Поради това у същата не е налице умисъл за извършване на
престъпление по чл. 309 от НК.
Защитникът на обв.
Р. също пледира за невиновност, като излага доводи, че формата, заявлението пред Здравна каса за
промяна на личен лекар като документ, представлява неофициален,
удостоверителен, като подвид на удостоверителния, който се явява диспозитивен документ, което означава, че документът е
съставен, за да има изявление, който е неавтентичен, доколкото прокуратурата е
установила, че подписите върху заявленията не са на лицата, които са посочени
по-горе. Подсъдимата Д.Р. не е употребила лично този документ, а всичко, което
е извършила, го е извършила по изрично нареждане на другата подсъдима.
Отношенията между двете подсъдими са като ръководител и подчинен, както и че обв. Р. е в пряка зависимост от другата подсъдима. Излагат
се доводи за липса на общност на умисъла в двете подсъдими, като аргумент се
сочи отговорът на въпроса какво би могла да свърши всяка една от тях, ако
нямаше съдействието на другата. Изпълнявайки преките разпореждания на С., Р. не
е имала никакъв шанс да промени или измени нещо.
След като обсъди събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Обв. И.С.
работи като …………”. Прз м. август 2016 г. на трудов договор при нея като
медицинска сестра била назначена обв. Д.Р..
На
01.09.2016 год. бил сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност /Том
I л. 66 от ДП/ между „Индивидуална практика за първична медицинска помощ — д-р
Н- Н-“ и „………..представлявано от обв. И.С., по силата на който двете страни се
задължили да си сътрудничат в областта на оказване на извънболнична първична
медицинска помощ за случаите, когато общопрактикуващият лекар не може да
изпълнява задълженията си. Страните се задължили още в случаите на заместване,
заместващата страна да извършва пълен обем от дейности изискуеми по Националния
рамков договор /НРД/, за обслужване на ЗЗОЛ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от НРД за МД за 2017 год. в срока на заместване,
заместникът /обв. И.С./ е имал всички права и задължения на титуляра на
медицинската практика. Видно от цитираната разпоредба е, че обв. С. е имала
пълен достъп до данните на пациентите от лекарската практика на д-р Николушева,
тъй като е била неин заместник.
В
подкрепа на този извод се явяват и ежемесечните електронни отчети, които
обвиняемата е подавала в РЗОК от лекарска практика на д-р Николушева, като обв.
С. е подавала всеки месец два електронни отчета до РЗОК за извършена дейност -
един от името на своята лекарска практика и един от името на лекарската
практика на д-р Николушева.
Тъй като
д-р Николушева заминала за чужбина, съгласно посочения по - горе договор за
сътрудничество и съвместна дейност, обв. С. обслужвала и медицинската практика
на д-р Николушева.
В края на м. декември 2016 год. и началото на м. януари 2017 год., в
кабинета си, находящ се на вторият етаж на
стоматологията в гр. Добрич дошла обв. С.. В ръката
си последната държала една флашка. Обв. И.С. подала флашката на обв. Р. и й казала, че това е пациентската листа на д-р Н..
Казала й, че тя трябва да прехвърли пациентите на д-р Н. в лекарската й практика. За целта обв. Р.
трябвало да влезе в програмата на обв. С. и по ЕГН на
пациенти от листата на д-р Н. да ги прехвърли в пациентска листа на обв. И.С.. След това трябвало да бъдат разпечатани
регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар за всеки един пациент, след което да бъдат попълнени и подписани. Обв. Р. се съгласила, като в периода 03.01.2017 год. -
24.01.2017 год., в град Добрич, сама съставила 7 бр. неистински частни
документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК - регистрационна форма за постоянен
избор на общопрактикуващ лекар, като на 03.01.2017
год. попълнила регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар от името на лицата К.Д.С. *** и С.П.С. ***, след което положила подписи в
графите „осигурено лице” и „лекар”. По същия начин постъпила и на 20.01.2017
год., когато се подписала в регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар от името на А.А.Н.
***. На 23.01.2017 год. съставила регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар, на които е придаден вид, че е
издадена от Б. Б. Р. *** и от С. Б.Р. от с. Сливенци, а на 24.01.2017 год.
съставила регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на които е придаден вид, че е издадена от от Г.Б.
Р. *** и от К. Б. ***.
След оформянето на документите обв. Д.Р. ги предоставила на
обв. С., за да ги придвижи по-нататък по електронен път в РЗОК - Добрич и на
хартиен носител. Специално за тези регистрационни форми за постоянен избор на
общопрактикуващ лекар, за тези лица обв. С. била отлично запозната, че същите
не са подписани от пациентите, а от медицинската сестра. От доказателствата по
делото се установява, че обв. С. дори е давала съвети на обв. Д.Р. как да се
попълнят документите, казвайки й да не полага подписи тя, а да дава
регистрационните форми на други пациенти. Обяснявала й как по - бързо да се
подписват такива документи - да слага много документи между тези регистрационни
форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар, като по този начин пациентът
нямало да се усети какви точно документи подписва.
След като
получила процесиите документи обв. С. предприела действия по тяхното подаване
/употреба/, както по електронен път така и на хартиен носител.
Видно от
приложената по делото справка от РЗОК /Том II, л. 89-95 от ДП/, на 02.02.2017
год. обв. С. е подала от името на А.Н., С.С., Б.Р., Г.Р., Г. Р., К. Р. и С. Р.,
на основание чл. 132, вр. чл. 209 от НРД за МД 2017 год. 7 бр. регистрационни
форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар по електронен път на XML- файл,
/извлечение от който е приложен по делото/, като същият е подписан с УЕП на
обв. С., на основание чл. 13, ал. 2 от ЗЕП. Инкриминираните документи били
подадени от обв. С. и на хартиен носител в РЗОК.
Видно от заключението по
назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза № 45/05.10.2017 год. /Том
II, л. 2-31 от ДП/, положените подписи в графа „осигурено лице“ в
регистрационни форми за постоянен избор на общопракикуващ лекар не са положени
от посочените по - горе лица. Според вещото лице - графолог в представените подписи
се откриват елементи от подписа на обв. Д.Р.. Същите вероятно били положени от
обв. Р.. В хода на разселването била назначена и изготвена допълнителна тройна
съдебно-графическа експертиза /Том II, л. 39-41 от ДП/, от заключението на която
се установява по безспорен начин, че подписите в графа „осигурено лице“ и
„лекар” в оригинали на регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар от името на гореизброените лица, са положени от обв. Д.Р..
Така установената фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене доказателства.
Гласните могат да бъдат
разделени на две групи – от една страна са показанията на свидетелите З.Ц.Ж., К.Д.С., С.П.С., Б.М.Р., Г.С.Р., Р.Г.Г., С.М.А., А. А.М., Х.Р.Б., И.Н.,
както и прочетените и приобщени по надлежния ред на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК показания на свидетеля А.А.Н., обективирани в Протокол за
разпит на свидетел от 10.08.2017 г., намиращ се на л. 136, от т. І от ДП, както
и Протокол за разпит на свидетел от 22.03.2018 г., обективиран
в протокол за разпит, намиращ се на л. 149, т. ІІ от ДП,
както и обясненията на обв. Д.Р., а от друга страна
са показанията на св. Валентина Асенова Райкова и
обясненията на обв. И.С..
Така формираните условно две
групи гласни доказателства са ангажирани с взаимноизключващи
се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и
съдът ги цени по следния начин:
Съдът намира, че следва да
кредитира изцяло показанията на свидетелите от първата група, тъй като същите
са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на
съдебното дирене доказателства.
На първо място това са
показанията на свидетелите З.Ц.Ж., К.Д.С., С.П.С., Б.М.Р.,
Г.С.Р. и А.Н., които заявяват, че са били пациенти на
д-р Н., случайно са разбрали, че тя е заминала за чужбина и че са прехвърлени
към пациентската листа на д-р С.. Но категорично сочат, че не са заявявали
желание те или техните близки да бъдат включвани в пациентската листа на обв. С. и в този смисъл не са подписвали процесните документи.
Към тази група свидетелски
показания могат да се отнесат и показанията на св. Р.Г.Г., С.М.А., А. А.М., Х.Р.Б. –
длъжностни лица и служители на РЗОК, които разясняват процедурата около избора
на личен лекар от пациентите и отчитането на този избор в Касата. От
показанията им се установява, че пациентът трябва да си вземе формуляр за
първоначален избор и да отиде при лекаря, който прецени, че желае да бъде негов
личен лекар. В повечето случаи обаче пациентите отиват директно при новия
лекар. Там попълват формуляра, подписват се, но пациентът е инициаторът на този
избор. След това формулярът се подписва от пациента и се подава в Здравна каса
от личния лекар в определен от закона срок. Във файл на компютъра на личния
лекар се генерират всички нови пациенти, които се въвеждат по ел. път и с ел.
подпис на лекаря се подават в Здравна каса. След това информацията се подава в
Касата и на хартиен носител.
В подкрепа на горните свидетелски
показания се явяват и тези на св. Н., който сочи обстоятелствата около
заминаването на неговата съпруга – д-р Н.а, в чужбина и в най-общи линии за
уговорките между нея и обв. С. за съдбата на
лекарската й практика.
Не на последно място, съдът следва да
подложи на анализ и обясненията на обв. Р., които,
както спомена преди това, приобщава към доказателствата в подкрепа на
установената фактическа обстановка.
Обв. Р. не отрича,
че тя е положила подписите на лицата в посочените в обвинението документи, но
категорично заявява, че това е станало поп настояване на д-р С., която се явява
неин работодател. Сочи още, че след като започнали да обслужват практиката на
д-р Н., през м. декември 2016 г. обв. Д. й казала, че
са прекратили практиката на д-р Н. и за един кратък период от време ще трябва
да се превърлят всички пациенти от пациентската листа
на д-р Н. в нейната практика. За целта обв. С.
предоставила на обв. Р. флашка
от Здравна каса със списък на пациентската листа на д-р Н. и започнали да
изготвят формите за пререгистрация на пациентите. За част от тях това ставало с
тяхно съгласие, но на други - без тяхно знание и съгласие, защото част от тях
били от с. Сливенци и от с. Овчарово и нямало време да ги уведомят и да вземат
тяхното съгласие. По указания на докторката били
изготвени формите за пререгистрация, като на някои от тях пациентите се
разписвали лично, но на другите се подписвали Р. и колежката й от Тошево по
указание на д-р С.. Дори ги предупредила, за да не стане някоя грешка, някоя
беля, просто да събират формите и като дойде някой пациент в кабинета, към
лабораторния лист от прегледа да му поднясят и някоя
от тези форми да ги разпише, за да не се разписват те. След като обв. Р. се подписала на процесните
документи, следвало същите да се подадат в РЗОК гр. Добрич. Това ставало по
електронен път с електронния подпис на д-р С., а след това се носят и в
„Здравната каса” на хартиен носител. Само д-р С. си е ползвала ел. подпис за
изготвяне и предаване на отчетите. Тя лично е носила и списъците в Касата.
Съдът кредитира обясненията на обв. Р., доколкото същите кореспондират с показанията на
останалите свидетели от тази група, както и се подкрепят от събраните писмени
доказателства и приобщените по надлежен ред Заключения от почеркови
експертизи.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите от тази група и обясненията на обв.
Р., тъй като показанията им са обективни, еднопосочни, безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, предвид факта, че посочените
свидетели описват една и съща фактическа обстановка. Няма основания
да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не
са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Посочените
гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи,
залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви.
Относно втората група гласни
доказателства, формирани от показанията на св. Райкова и обясненията на обв. С.:
Основно средство за защита на подсъдимия
е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на обвиняемия
/подсъдимия/ са не само доказателствено средство, но
и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. Както вече бе
посочено, обв. С. дава обяснения по повдигнатото й
обвинение, като в съдебно заседание заявява, че не е знаела за случващото се.
Д-р Н. е заминала месец август 2016 г. за Франция като общопрактикуващ
лекар там. Помолила д-р С. да я замества в нейната практика, защото не знаела
дали ще може да свикне с работата във Франция и да не остава без препитание в
България. Подали са необходимите документи и обвиняемата започнала освен своите
пациенти да преглежда и нейните. Договорката им била до декември 2016 г., ако са
съгласни пациентите. Около Нова година се чули и обвиняемата разбрала, че д-р Н.
няма да се прибера повече в България и през месец декември информирала част от
пациентите. След като разбрали, че практиката на д-р Н. била прекратена,
започнали да уведомяват по-активно пациентите по телефони, чрез близки, които
идвали, познати, ако желаят да направят нов избор. Тези технически неща се
извършвали от двете й сестри – от Д.Р. и В. А., която работила в кабинета от
2002 г. в Г.. Т.. След това й се поднасяли за подпис. Накрая се оформял един
файл, който се препращал в Здравна каса на файл, който обаче, според нея бил
променен служебно. Обв. С. заявила, че тя е подала
файла в Касата чрез електронния си подпис, но създаването на файла бил от
хиляди отделни файлчета.
Или,
обв. С. формално не отрича, че е подала документите
до РЗОК, но твърди, че не е знаела, че същите не са подписани от пациентите,
посочени в тях. Това е и единственото противоречие в гласните доказателства, обективирани посредством обясненията на обв.
Стойчвоска и обсъдените вече показания на първата
група свидетели и обясненията на обв. Р..
Съгласно
чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му
относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на
всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът кредитира
обясненията на обв. С. в частта, относно
обстоятелството, че същата е подала процесните
документи в Касата, което обстоятелство не се оспорва. Съдът намира обясненията
му в останалата си част за недостоверни и като израз на защитната му позиция,
тъй като същите се оборват по категоричен начин от останалите гласни доказателства по делото, доколкото действително
отношенията между двете обвиняеми са служебни и едната е подчинена на другата и
е лишена от житейска логика тезата, че докторът в една лекарска практика не
знае какви документи подписва, още повече, че изборът на личен лекар е
обстоятелство, което би допринесло за промяна както в задълженията на доктора,
така и в получаване на нужното финансиране на практиката.
В подкрепа обясненията на обв. С.
се явяват единствено показанията на св. Райкова, която сочи, че от
2002 г. работи в лекарската практика на д-р С., която се намира в гр……….., а се познават от преди това. Познава обв. Р., след като тя е започнала да боти при д-р С.. Като …………….се
занимавала основно с манипулации – инжекции, превръзки, системи, вземане на
кръв, нанасяне на изследвания, които са направени в лабораторията, подреждане
на листи по досиетата, посрещане на пациентите, запазване на часове в календара
на графика. Относно процедурата за избор на лекар от пациента посочила, че в
присъствие на пациента се вкарват личните му данни в програмата. Записват се
трите имена, адреса, излиза дата на раждане, ЕГН и като цяло след това се
разпечатва този формуляр, пациента го подписва и след това трябва да бъде
подписан от личния лекар. Личното досие си оставя в базата данни на компютъра
на програмата. Информацията се генерира в компютъра и файлът, който се изпраща
в Касата е голям и не може да бъде проверен какво съдържа. Но файлът с новите
пациенти е отделен и представлява „пациентската листа”. Свидетелят сочи, че има
забрана от доктора да подписва каквито и да е документи от нейно име, като
предполага, че го е казала и на колежката в Добрич.
Съдът обаче не кредитира
тези показания, отчитайки служебната зависимост на свидетелката от обв. С. и към
датата на проведения й пред съда разпит. Още повече, че показанията й
противоречат на останалите събрани гласни и писмени доказателства по делото и
не намират опора в доказателствения материал.
Независимо от заетостта си, всеки личен лекар, подписвайки документ и подавайки
информация в Касата, следва да го провери и преди да си постави подписа и да я
изпрати по надлежния ред, да се увери, че списъкът е верен и документите са
изрядни. Още повече, че явно д-р С., по показанията на св. Райкова, е един
стриктен и организиран лекар, който държи на личен преглед на всеки пациент и
на контрол над своите служители и именно поради тази причина съдът не кредитира
защитната теза за липса на знание у обв. С. за
съставянето на процесните документи.
Ето
защо и при горния анализ съдът намира, че описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от събраните по делото гласни доказателства. Гласните
доказателства, ценени спрямо изложените съображения, а именно първата условно
посочена група, включваща показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели З.Ц.Ж., К.Д.С., С.П.С., Б.М.Р., Г.С.Р.
и А.Н., Р.Г.Г., С.М.А., А. А.М.,
Х.Р.Б., И.С.Н. и обясненията на обв. Р., както и
обясненията на обв. С. в кредитираната им част са
еднопосочни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се. Гласните доказателства кореспондират със заключенията на вещите лица по
изготвените единична и тройни графически експертизи, както и с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото: приложените доказателства по ДП № 83/2017 г. по описа
на С ПИП при ОД МВР - гр. Добрич, както следва: Постановление за образуване на
ДП с изх. № 742/2017 г. по описа на С“ПИП“ при ОД на МВР – Добрич; Преписка №
742/17-С „ПИП“; ведно с постановление за възлагане на предварителна проверка;
писмо № 742/26.04.2017 г.; жалба от З.Ц.Ж. от 11.04.17 г.; регистрационна форма
за постоянен избор на общопрактикуващ лекар – 4 броя;
жалба от г.С.Р. от 11.04.17 г.; регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар – 3 броя; жалба от Б.М.Р. от 09.03.17
г.; регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар – 4 броя; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
22.7.19 г.; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
18.5.2017 г.; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
18.5.2017 г.; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
12.5.2017 г. на лицето А.А.Н.; протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 12.5.2017 г. на лицето Г.С.Р.; протокол за
вземане на образци за сравнително изследване от 12.5.2017 г. на лицето Б.М.Р.;
протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 10.5.2017 г. на лицето
З. Ц.Ж.; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 12.5.2017
г. на лицето С.П.С.; протокол за вземане на образци за сравнително изследване
от 12.5.2017 г. на лицето К.Д.С.; протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 30.5.2017 г. на лицето Д.Г.Р.; Обяснение от 30.5.2017 г. от Д.Г.Р.;
обяснение от Ж. Д. Ж. от 22.05.2017 г.; обяснение от И.П.С. от 18.5.2017 г.;
обяснение от Мануела Евтимова от 18.5.2017 г.; обяснение от А.А.Н. от 12.05.17 г.; обяснение от г.С.Р. от 12.5.17 г.;
обяснение от Б.М.Р. от 12.5.2017 г.;
обяснение от З.Ц.Ж. от 10.5.17 г.; обяснение от С.П.С. от 12.5.17 г.; обяснение
от К.Д.С. от 12.5.17 г.; Договор за сътрудничество и съвместна дейност от
01.9.16 г.; експертна справка № 30/12.6.17 г.; справка рег. №
357р-5437/5393м-83/19.06.17 г.; постановление за привличане на обвиняем от
10.5.18 г. на лицето Д.Г.Р.; постановление за привличане на обвиняем Д.Г.Р. от
22.01.2019 г.; справка за съдимост рег. № 1088/03.05.2018 г.; резултати от
търсене по УИС на Прокуратуроата на Република
България към 02.5.2018 г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; справка УРИ № 6976р-2622/02.05.18 г.; характеристика справка
на Д.Г.Р. от 14.5.2018 г.; постановление за привличане на обвиняем от 15.02.19
г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
амбулаторен лист – 3 листа; резултати от изследвания – 3 листа; справка за
съдимост рег. № 1445/17.6.2019 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република
България от 13.6.19 г.; характеристика на И.П.С. от 03.7.19 г.; справка рег. №
697600-7875/26.07.2019 г.; платежно нареждане от 27.12.2012 г.; протокол за
вземане на образци за сравнително изследване от 21.9.17 г.; протокол за вземане
на образци за сравнително изследване на Д.Г.Р. от 30.11.2017 г.; протокол за
вземане на образци за сравнително изследване на И.П.С. от 28.9.2017 г.;
протокол за вземане на образци за сравнително изследване от З.Ц.Ж. от 07.7.17
г.; протокол за разпит на свидетел А.А. Н. от
10.08.17 г.; протокол за вземане на образци за сравнително изследване; протокол
за вземане на образци за сравнително изследване на С.П.С. от 10.8.17 г.;
протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 10.8.17 г. на К.Д.С.;
протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 11.8.17 г.;
протокол за вземане на образци за сравнително изследване Г.С.Р. от 11.8.17 г.;
протокол за разпит на свидетел А. А.Н. от 22.3.18 г.; декларация от Н. Х. Д.- Н.
от 13.5.19 г.; докладна записка рег. № 6976р-2950/04.7.19 г.; Том 2: протокол
за графическа експертиза № 45/05.10.17 г.; тройна съдебно-графическа експертиза
протокол № 12/12.01.2018 г.; справка от РЗК
24-00-4/1//02.07.19 г.; писмо до Директора на РЗОК – Добрич 697600-6598/26.6.17
г.; справка от РЗК № 24-00-8/1/30.06.17 г.; приемо-предавателен
протокол от 30.06.17 г.; регистрационна форма за постоянен избор на общопактикуващ лекар – 10 броя; писмо рег. №
697600-5560/13.05.2018 г.; писмо рег. № 697600-2234/28.02.2018 г.; справка за
профилактични, диспансерни прегледи, изплатени парични средства в лева от амбулаторни листи при ОПЛ И.П.С. с РЦЗ на лицата: ********** от
РЗК с № 24-00-8/1/13.03.18 г.; справка от ИИС на НЗОК за запис при ОПЛ И.П.С. с
РЦЗ **********; писмо от РП – Добрич изх. № 742/2018 г.; молба от И.П.С. № 742/03.12.2018 г.; Договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 01.09.2016 г.; амбулаторен дневник; писмо
до Директора на РЗОК изх. № 742/2017 г.; писмо до РП – Добрич от РЗК №
742/23.11.2018 г.; уведомително писмо от 02.9.16 г.; декларация, подписана от
д-р И.С. от 02.09.2016 г. амбулаторен лист № 002539/16.11.2016 г.; писмо до
директора на РЗОК изх. № 742/2017 г.; писмо от РЗК 01-00-18/1/08.08.2018 г., ведно с разпечатки от ПИС на НЗОК; ПИСМО ДО
Директора на РЗОК № 697600-2576/09.03.2018 г.; индивидуална практика за
първична медицинска помощ – д-р Нели Николушева от
13.10.15 г., както и приложените по делото: справка от Районна
здравноосигурителна каса № 11-00-1/1/07.01.20 г.; справка-извлечение от
Интегрирани информационна система на НЗОК за периода /01.01.2017
г. – 31.12.2017 г./; амбулаторни листи – 5 броя; справка – извлечение от
Интегрирани информационна система на НЗОК; справка от районна
здравноосигурителна каса вх. рег. № 4501/25.02.2020 г.; справка – извлечение от
интегрирана информационна система на НЗОК; справка от ОД на МВР – Добрич с вх.
рег. № 4588/26.02.2020 г.; справка за съдимост рег. № 1280/28.05.2020 г.;
справка рег. № 1281/28.05.2020 г.; справка от Окръжна прокуратура – Добрич с
вх. № 8624/03.06.2020 г.; справка от Окръжна прокуратура – Добрич с вх. №
8628/03.06.2020 г.; характеристика на Д.Р. от 03.06.2020 г.; характеристика на И.С.
от 03.06.2020 г.
Посочените гласни и писмени
доказателства са подробни, ясни и логични. Преценени в съвкупност те разкриват
изцяло описаната по-горе фактическа обстановка.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА,
съдът намира следното:
Обвиняемата
И.П.С., ЕГН ********** от
обективна и субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по
чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като в периода 03.01.2017 год. - 24.01.2017 год., в
град Добрич, в съучастие с Д.Г.Р. като съизвършител,
чрез другиго - Д.Г.Р., съставила неистински частни документи по смисъла на чл.
93, т. 6 от НК - регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, както следва:
- на 03.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от К.Д.С. ***;
- на 03.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от С.П.С. ***;
- на 20.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от А.А.Н.
***;
- на 23.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от Б. Б. Р. ***;
- на 23.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от С. Б. ***;
- на 24.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от Г. Б. Р. *** и
- на
24.01.2017 год. съставила регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар, на която е придаден вид, че е
издадена от К. Б. *** и на 02.02.2017 год. ги
употребила пред Национална здравноосигурителна каса, за да докаже, че
съществува някое правно отношение /между лекар и пациент/.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав. Деянието по чл. 309 от НК е
двуактно престъпление. От обективна страна е необходимо както съставяне на
неистински или преправяне на истински частен документ, така и неговата употреба
от дееца, за да докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на
някое право, задължение или правоотношение.
В настоящия случай обективираните
в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин
времето и мястото на извършване на процесното деяние.
В тази насока са както всички писмени доказателства, приложени по делото, така
и обсъдените по-горе показания на разпитаните свидетели.
Писмените и гласни доказателства
съобразно горния им анализ сочат до категоричния правен извод, че обвиняемата С.
чрез другиго – обвиняемата Р., е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 309, ал. 1 от НК – съставяне на неистински частни документи. В тази насока се явява и заключението по приобщеното по надлежния ред
заключение по тройната графическа експертиза, според които сочат, че подписите в графа „осигурено
лице“ и „лекар” в оригинали на регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар от името на гореизброените лица, са положени
от обв. Д.Р.. Както посочи по-горе, съдът не приема за достоверна защитната теза на обв. С., че не е знаела за съставените от другата обвиняема
документи, за което е изложил съображенията си по-горе в настоящите мотиви.
Видно от показанията на разпитаните
свидетели и обясненията на обвиняемите, след попълване на регистрационните
форми, обв. С. е подала същите по надлежния ред в
РЗОК, като е използвала електронния си подпис, т. е. употребила е документите, за
да докаже, че
е налице волеизявление от всяко от осигурените лица за
избор на на общопрактикуващ лекар. С представяне
на процесните документи пред РЗОК престъплението се
явява довършено, тъй като по този начин същите са били и употребени.
Няма спор, че инкриминираните документи
са частни, тъй като са съставени от лице, които не е длъжностно по смисъла на
чл. 93, т. 1 от НК.
Документите са и неистински
по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като представляват непосредствено
материализиране на конкретно писмено изявление от лице, различно от това, което
е посочено в документа като негов автор. Без значение в това отношение е и
съдържанието на документа – дали последният отразява вярно или лъжливо
обективните факти.
Същият
анализ на доказателствата води до категоричния правен извод и по отношение на
другата обвиняема - Д.Г.Р., че от
обективна и субективна страна е осъществила престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, като в периода 03.01.2017
год. - 24.01.2017 год., в град Добрич, в съучастие с И.П.С. като съизвършител, сама е съставила неистински частни документи
по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК - регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар, както следва:
- на 03.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от К.Д.С. ***;
- на 03.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от С.П.С. ***;
- на 20.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от А.А.Н.
***;
- на 23.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от Б. Б. Р. ***;
- на 23.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от С. Б. ***;
- на 24.01.2017 год. съставила
регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар, на която е придаден вид, че е издадена от Г.Б. Р. *** и
- на 24.01.2017 год. съставила регистрационна
форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар, на
която е придаден вид, че е издадена от К. Б. *** и на 02.02.2017
год. ги употребила, чрез И.П.С., пред Национална здравноосигурителна каса, за
да докаже, че съществува някое правно отношение /между лекар и пациент/.
И по отношение на тази обвиняема съдът
намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Деянието по чл. 309 от НК е двуактно престъпление. От обективна страна е
необходимо както съставяне на неистински или преправяне на истински частен
документ, така и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или
не, прекратяването или изменението на някое право, задължение или правоотношение.
В настоящия случай обективираните
в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин
времето и мястото на извършване на процесното деяние.
В тази насока са както всички писмени доказателства, приложени по делото, така
и обсъдените по-горе показания на разпитаните свидетели.
Писмените и гласни доказателства
съобразно направения от съда анализ сочат до категоричния правен извод, че
обвиняемата Р. сама е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по
чл. 309, ал. 1 от НК – съставяне на неистински частни документи. В тази насока се явява и заключението по приобщеното по надлежния ред
заключение по тройната графическа експертиза, според които сочат, че подписите в графа „осигурено
лице“ и „лекар” в оригинали на регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар от името на гореизброените лица, са положени
от обв. Д.Р., след което обв. С. е подала
регистрационните форми по надлежния ред в РЗОК, като е използвала електронния
си подпис, т. е. употребила е документите, за да докаже, че
е налице волеизявление от всяко от осигурените лица за
избор на на общопрактикуващ лекар. Обв. Д.Р., видно от обясненията й, е била запозната с реда,
по който формите се отчитат в Здравната каса и с обстоятелството, че обв. С. го е направила на описаната в обвинението дата. С
представяне на процесните документи пред РЗОК
престъплението се явява довършено, тъй като по този начин същите са били и
употребени.
И тук следва да се отбележи, че
инкриминираните документи са частни, тъй като са съставени от лице, които не е
длъжностно по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. На следващо място, документите са
и неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като представляват
непосредствено материализиране на конкретно писмено изявление от лице, различно
от това, което е посочено в документа като негов автор. Без значение в това
отношение е и съдържанието на документа – дали последният отразява вярно или
лъжливо обективните факти.
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията
„формално престъпление”. Фактът на съставяне на неистинския частен документ и
неговата употреба осъществява състава на съответното престъпление, поради което
не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност
обвиняемите са с чисто съдебно минало, не са били освобождавани от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК, в пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае
до по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид, поради което деянието не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай.
При горните съображения съдът
намери, че от обективна страна с деянието си всяка една от обвиняемите е
осъществила всички съставомерни елементи на
престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл,
тъй като обвиняемите са съзнавали общественоопасния
му характер, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването им.
Обвиняемите
са действали и с общ умисъл, тъй като всяка от тях е предвиждала общественоопасните последици на своето деяние и тези, които
ще настъпят от деянието на другия съучастник, съзнавала е общественоопасния
характер на всяко деяние и се е съгласила с извършването на престъплението и е
искала настъпването на неговите последици. Доказателствата по делото сочат по
безспорен и категоричен начин, че всяка от обвиняемите е осъществила отделните
действия на двуактното престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като обв. Р. е съставила процесните
документи, а обв. С. е употребила същите по надлежния
ред, като всяка от тях ясно е съзнавала действията на другата, била е съгласна
с тях и е искала настъпването на вредните последици.
Отношенията
между обвиняемите представляват отношения между съизвършители
на едно и също наказуемо от закона деяние, което означава, че престъплението е
извършено при особена форма на извършителство, а
именно – съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2
от НК.
Причина
за извършване на деянието е незачитането на установения в страната правов ред
от страна на двете обвиняеми.
С
оглед гореизложените правни изводи съдът прие за безспорно доказано, че обв. С. е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото й с повдигнатото обвинение по чл. 309, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК и я призна за виновна.
За да определи наказанията на обвиняемата С., съдът
се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността, и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Обвиняемата И.П.С. е родена на *** г..-……….., ЕГН **********.
Съдът намира, че деянието е
извършено при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, добри характеристични данни по местоживеене и липса на
образувани други наказателни производства.
В санкцията на правната норма на
чл. 309, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
две години. С. е с чисто съдебно минало, не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед наличието на
материално-правните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът
намери, че следва да освободи обв. С. от наказателна
отговорност, като й бъде наложено административно наказание глоба в минималния
предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1 000 лв., което
би изпълнило целите на административно-наказателната репресия, визирани в чл.
12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност, както на
деянието, така и на самия извършител са невисоки, както и съобразявайки се с
имотното й състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че се касае за инцидентна противоправна
проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с
налагане на минимално по размер административно наказание глоба.
С
оглед гореизложените правни изводи съдът прие за безспорно доказано, че и обв. Р. е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото й с повдигнатото обвинение по чл. 309, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК и я призна за виновна.
За да определи наказанията на обвиняемата Р., съдът
се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността, и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Обвиняемата Д.Г.Р. е родена на *** г. …………ЕГН **********.
Съдът намира, че деянието е
извършено при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, добри характеристични данни по местоживеене и липса на
образувани други наказателни производства.
В санкцията на правната норма на
чл. 309, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
две години. Р. е с чисто съдебно минало, не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед наличието на
материално-правните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът
намери, че следва да освободи обв. Р. от наказателна
отговорност, като й бъде наложено административно наказание глоба в минималния
предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1 000 лв., което
би изпълнило целите на административно-наказателната репресия, визирани в чл.
12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност, както на
деянието, така и на самия извършител са невисоки, както и съобразявайки се с
имотното му състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че се касае за инцидентна противоправна
проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с
налагане на минимално по размер административно наказание глоба.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на двете обвиняеми за виновни, съдът
ги осъди да заплатят по 293,74 лева по
сметка на ОД на МВР гр. Добрич, представляващи ½ от направените разходи по досъдебното производство и сумата
от 21,37 лева по сметка на РС гр. Добрич, представляващи ½ от направените
разходи по съдебното
производство.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си!
06.08.2020 г. Председател: