№ 144931
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110157917 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на п срещу В. И. Ц., за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 2905,45 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № 40017045520 от 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.09.2024 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 1136,90 лева – договорна лихва за периода от
20.06.2023 г. до 03.07.2024 г., сумата в размер на 1160 лева - неплатено възнаграждение за
закупена услуга Фаст, сумата в размер на 2320 лева - неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси, сумата в общ размер на 530 лева – неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата в общ размер на 706,84 лева –
мораторна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 26.09.2024 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 1160 лева -
неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, за сумата от 2320 лева - неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, за сумата от 530 лева - такси за извънсъдебно
събиране. Съображенията за това за следните:
Съгласно сключения между страните договор и чл. 15 от общите условия към договора
за потребителски кредит таксите за допълнителен пакет услуги, които са незадължителни за
сключването на договора, се прилагат при следните условия, като: приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, както и за едностранна промяна на погасителния
план от страна на клиента. Таксите за ползване на тези услуги се дължат еднократно, при
сключване на договора, а заплащането им от потребителя е разсрочено, като сумата се
включва в ежеседмичната вноска.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесните услуги очевидно нямат. В частта
им по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на
договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще
осъществи някакво поведение насреща или не. Същият извод се налага и за заявеното
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за
1
заплащането на възнаграждението кредиторът отново не дължи никакво конкретно
поведение. От анализа на общите условия е видно, че всъщност до промяна в погасителния
план може да се стигне единствено при постигнато съгласие с кредитора, което по същество
възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат
самостоятелно значение, тъй като и при неизпълнението им страните са в състояние да
изменят погасителния план. Обозначаването на подобно развитие в правоотношението като
„услуга“ е без значение, тъй като потребителят не получава насрещна престация. Касае се за
възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да
бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му
като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността .
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на „потребител“, затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената по-
горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 80,73 лева до пълния
заявен размер от 148,90 лева за платена държавна такса и над сумата от 27,11 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на п, ЕИК ,, срещу В. И. Ц., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата в размер на 1160 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, сумата в
размер на 2320 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата в общ
размер на 530 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 80,73
лева до пълния заявен размер от 148,90 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение
2
над сумата от 27,11 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3