Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   262601             06.12.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 8863 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Евро проект център“ ЕООД твърди, че е бил абонат на дружеството ответник по два договора за предоставяне на мобилни услуги. Първият от тях бил от ***** със срок до ******** На ****** ищецът посетил магазин - офис на дружеството ответник и подал заявление за прекратяване на договора от *******, което било прието. Впоследствие на 18.10.2019г. установил, че са спрени всички услуги по другия му договор за предоставяне на мобилни услуги, поради което се наложило да заплати задълженията по договора от ********, начислени за време след подаване на заявлението за прекратяване. Счита, че заплатената по прекратения договор сума от 103,92лв. е получена от ответника недължимо, поради което следва да бъде върната. Обосновава това свое искане с ефекта на прекратяване на договора. Ищецът не отрича, че е осчетоводил фактурите, като твърди, че го е сторил за да може да получи услуги по другия действуващ договор с дружеството.

Ответникът „А1 България“ ЕАД не отрича наличието на договорни отношения по така описаните в исковата молба договори. Не отрича и подаването на заявление за прекратяване на услугите по договора от ******, но поддържа, че ползването на тези услуги е продължило и след тази дата, като по този начин искането за прекратяване на договора е било отменено с конклудентни действия. Поради това счита, че сумите са дължимо платени.

Съдът намери за установено следното:

Не е спорно между страните, че между дружеството ищец и ответника са били сключени два договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Първият №****** и вторият № ********* На ****** ищецът подал заявление за прекратяване на договора с № *********** от **********, което било прието в магазин на дружеството ответник / лист 4 /. Установява се, че въпреки отправеното заявление ответното дружество продължило да издава на името на дружеството ищец фактури относно абонамента за ползване на услугите по договора заявен за прекратяване. Така в периода от 26.07.2019г. до 26.10.2019г. били фактурирани услуги на обща стойност 103,92 лв. Видно от представените фискални бонове, всички тези фактури са били заплатени на една и съща дата – ******* / лист 4 – 11/. Плащането е било осъществено, след като ответното дружество е спряло предоставянето на услуги по другия договор на ищеца с №********, което обстоятелство се установява от представената по делото жалба и отговора към нея / лист 5 и 3/. Получаването на уведомлението относно прекратяване на договора не се оспорва от ответника. Той не оспорва и факта на заплащане на сумата 103,92 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Безспорно е, че между страните са били налице правоотношения по два договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Ответникът не оспорва обстоятелството, че негов представител е получил заявлението на ищеца за прекратяване на договора с № ******* от ******* При положение, че двете страни по договора са постигнали съгласие да прекратят действието му, следва да се приеме, че той е престанал да ги обвързва. В случай, че не са били налице основания за прекратяването дружеството ответник е било в правото си да не приеме изявлението на абоната. Предвид това не могат да се възприемат доводите на ответника, че ищецът бил изразил чрез конкулдентни действия желание договорът да продължи като безсрочен. В случая има изрични действия на абоната, чрез които той заявява, че не желае да запази действието на договора, след изтичане на срока за който той е сключен. Следователно няма никакви причини, да се приеме, че е налице мълчалива воля за продължаване действието на договора. Това е така, защото последното предполага липса на волеизявление за прекратяването му подадено до изтичане на срока, а конкретния случай е точно обратен.

Съобразно това, следва да се приеме, че за ответника не е съществувало основание да начислява суми дължими по договора, поради което заплатените 103,92 лв. са получени с оглед на отпаднало основание.

 Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответното дружество следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 530 лв., от които 50 лв. държавни такси, 480лв. с ДДС адв. хонорар.

Мотивиран така, съдът    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и  адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш №1 да заплати на „Евро проект център“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Осъм №17, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 103,92 лв. /сто и три лева и 92 ст./, получена от ответника без основание, поради неправило изчисляване на абонамент за услуги по прекратен договор № *******/*******, ведно със законната лихва върху сумата считано от ******** до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД да заплати на „Евро проект център“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 530 лв./петстотин и тридесет лева/, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.