Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 05.03.2021г. град К.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен
съд II
граждански състав
На осми февруари година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С. Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
районен съдия Г. гражданско дело № 2610 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата молба ищцата твърди, че
през година заживяла на семейни начала с
ответника К.А.Ш.. Първоначално живеели в дома на неговите родители в гр. К.,
ул.. През г. се родил синът им - А.К.Ш.,
с ЕГН **********. Детето било на месец и половина, когато К. ги напуснал и
заминал за чужбина. След като заминал тя се преместила в дома на нейните
родители, за да може майка ѝ да ѝ помага в грижите по отглеждане на
детето.
След като се разделили К. отказал да
се грижи за детето -изобщо не искал да го вижда. Оттогава до настоящия момент
тя се грижела сама за детето им. К. не се обаждал, не се интересувал от детето,
не е изпращал и пари за издръжката му. Многократно е правила опити да се свърже
с него, но той отказвал да комуникира с нея. Към настоящия момент била
безработна. А. растял, с което растели и нуждите му за дрехи и обувки.
В момента синът им А. бил записан в
предучилищна трупа в Основно училище „А.", гр. К.. Имал нужда от учебни
помагала, разходите за които поемала изцяло тя.
Сочи, че К. постоянно се прибирал в Б..
Понякога бил тук по 4-5 месеца, но отказвал да вижда детето, както и да помогне
финансово за нуждите му.
Предвид гореизложеното моли съда да
постанови съдебен акт, с който да предостави на нея - Р.Н.Б. упражняването на
родителските права по отношение на детето А.К.Ш., ЕГН **********; да постанови
местоживеенето на детето ни А.К.Ш., ЕГН ********** да бъде при нея, на адрес: ***; да определи режим на лични отношения
на ответника с детето им както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя; да осъди ответника К.А.Ш., с ЕГН **********
да заплаща, чрез нея като майка и законна представителка на детето им А.К.Ш.,
ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от месец
октомври 2019 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законна лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни основания
за нейното изменение или прекратяване, която да бъде превеждана по следната
банкова сметка: ***, с
титуляр Р.Н.Б.. Претендира присъждането на разноски. С съдебно заседание ищцата
се представлява от адв. М. П..
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника К.А.Ш..
Д. „С.п.” – К. не изпраща процесуален
представител по делото. По делото е представен социален доклад, изготвен от
Отдел „Закрила на детето” при Д. „С.п.” – К. относно защита правата и законните
интереси на детето А.К.Ш..
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за
установена следната фактическа и правна
обстановка:
От представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № г. от община К. се установява, че детето
А.К.Ш. е с родители майка Р.Н. А. и баща К.А.Ш..
По делото е представена Служебна бележка изх.
№ г., издадена от директора на ОУ „А.“ – К., от която се установява, че А.К.Ш. е
записан ПГ 5-годишен за учебната 2020/2021 г. и редовно посещава
подготвителната група.
От представения по делото социален доклад се
установява, че връзката между родителите на А. била прекъсната, като те не
общували по никакъв начин помежду си. В поведението на г-н Ш. се забелязвало
емоционална привързаност и желание да се среща и общува със сина си. Имал
желание да взима А. в дома си с преспиване, искал децата му да се познават и да
имат връзка помежду си. И двамата родители имали нови семейства. К.Ш. бил женен
за Ш.К.Ш., като от брака си имали едно дете и очаквали да се роди второто им. Р.Б.
била омъжена за Б.Д.Б., но със съпруга ѝ били във фактическа раздяла.
Двамата имали общо дете, което се отглеждало от бащата. Към момента Р.
съжителствала с нов партньор. В заключение се сочи, че грижите за детето А.К.Ш.
се полагат от родителите на г-жа Б.. Базисните потребности на детето били
задоволени качествено. През годините бащата е помагал финансово сина си според
възможностите, които е имал, поддържал е ограничен контакт с детето. Детето
познавало баща си и неговата майка, но не ги възприемало като свои
роднини. А. бил спокойно дете. Връзката
между него родителите му била
разстроена, тъй като не ги възприемал като такива. А. имал изградена силна емоционална
връзка с бабата и дядото по майчина линия и смятал тях за негови родители.
Констатирало се, че г-жа Б. има желание да изпълнява родителските си
задължения, като за това ще разчита на своите родители, които са осигурили на
детето възможно най-добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо
развитие.
По делото е представена декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на Р.Н.Б.. От същата се установява,
че ищцата не работи и не получава никакви
доходи. Не притежава имоти и превозни
средства.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката С.М.К..
От показанията на свидетелката К. (майка на
ищцата) се установява, че Р. и А. са се преместили да живеят при нея когато
детето е било на месец и половина, а бащата е заминал за А.. От тогава до сега
детето се отглеждало при тях. Осигурени му били необходимите условия, чувствало
се добре. Заявява, че бащата не го е търсил и не се е интересувал от него, не е
изпращал пари. В момента бил в Б..
Съдът
кредитира свидетелските показания, тъй като същите са непосредствени,
безпротиворечиви, логични, взаимнодополващи се помежду си и се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК,
когато родителите, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого
от тях да живеят децата им, спорът се разрешава от районния съд. При този иск
съдът определя не само при кого от тях да живеят децата им, но и кой от
родителите да упражнява родителските права по отношение на тях, режима на лични
отношения и издръжката на децата. Това е така защото живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на
родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от
родителя, при когото детето живее.
При решаването на въпроса при кой от двамата
родители следва да живее детето, респ. кой родител следва да упражнява
родителските права, съдът трябва да се ръководи, изключително от интересите на
детето, преценени с оглед на редица обстоятелства, а именно: родителските
качества, полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества на
родителя, привързаност на детето и др.
По делото се установи, че от раздялата на
страните преди повече от четири години до приключване на устните състезания по
делото само ищцата, за разлика от ответника е полагала лични грижи и адекватни
усилия за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето А.К.Ш..
С оглед възрастта на детето, посоченото в
социалния доклад, че между детето, майката, и бабата и дядото на детето по
майчина линия съществува силна емоционална привързаност съдът намира, че детето
следва да остане да живее при ищеца. В социалния доклад е посочено, че бащата
разполага със собствено жилище, находящо се в град М., , където живее със съпругата си, детето им К. Ш. и очакват
второ дете. Жилището представлява едноетажна къща с три стаи, ток, вода, баня и
тоалетна – външни. От друга страна в социалния доклад е посочено, че жилището,
в което живее детето заедно с майка си и новият ѝ съжител, представлява
апартамент с три стаи и кухня, баня и тоалетна. За детето има осигурено
самостоятелно легло и достатъчно жизнено пространство, в което то да се чувства
спокойно и сигурно. Жилището е обзаведено много добре, като се поддържат много
добри хигиенно-битови условия. А. е на 5 години и е записан в подготвителна група
в ОУ „А.“, град К.. От социалния доклад се установява още, че А. поддържа
контакти с роднините си по майчина линия. Семейството не живее изолирано и е осигурило
достъп до образоване на детето. Закупили са му необходимите учебни принадлежности
и са осигурили неговото редовно посещение на учебните занятия. Детето има
изградена стабилна социална среда. В заключителната част на социалния доклад е
посочено, че грижите за детето А.К.Ш. се полагат от родителите на г-жа Б..
Базисните потребности на детето са задоволени качествено. През годините бащата
е помагал финансово сина си според възможностите, които е имал, поддържал е
ограничен контакт с детето. Констатирано
е, че г-жа Б. има желание да изпълнява родителските си задължения, като за това
ще разчита на своите родители, които са осигурили на детето възможно най-добра
среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие.
Всички тези обстоятелства в съчетание със
становището на Дирекция „Социална подпомагане” – К. налагат само извода, че в
интерес на това дете е на ищеца по делото да се предоставят за упражняване
родителските права върху тях, тъй като той очевидно е по-пригоден от ответника
да ги отглежда и възпитава / р. II от ППВС № 1/1974 г./.
При това положение съдът следва да определи и
мерки на лични отношения на ответника с
детето и издръжката на същото. Безспорно е, че за правилното и хармонично
развитие на детето, то следва да осъществява лични контакти със своя баща. В
конкретния случай съдът намира, че след като детето се отглежда от майката, респ.
родителските права върху него се упражняват от нея, бащата следва да има
възможност да го вижда и да контактува с него.
Съдът
счита, че с оглед установяване на емоционалната връзка между бащата и детето,
която е прекъсната следва да бъде определен режим на лични контакти, който да
се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до
17.00 часа в неделя, както и две седмици през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
При решаване на въпроса за дължимата се на детето
издръжка съдът съобрази нуждата от такава с оглед възрастта и обикновените
условия на живот, както и възможностите на родителите му да осигурят издръжка с
оглед на техните доходи, имущество и квалификация. От своя страна чл. 143, ал.2
от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетието си деца, като това задължение е безусловно, независимо от това
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед на
тази разпоредба и двамата родители дължат издръжка на детето си, като размера
на същата се определя, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК.
Съгласно ал. 2 на
горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
момента за страната е 650,00 лева, т.е.
размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 162,50 лева.
По делото липсват
доказателства за осъществяваната от ответника трудова дейност, както и за
размера на възнагражденията. Липсват доказателства за неговото имуществено и
семейно състояние. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на
родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на
доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразена с възрастта и нуждите им. Още повече,
че ответника Ш. се намира в
трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.
От
изложеното по-горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 650 лева,
т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 162,50 лева.
Съдът
счита обаче, че издръжката следва да бъде присъдена за една година назад,
считано от предявяване на исковата молба в съда. По делото липсват
доказателства за този период ответника да е давала издръжка на малолетното си
дете в пари или в натура.
По
правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства
за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждата на детето от издръжка следва да се
ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с
оглед на стандарта, който е поддържал до момента или който иска да поддържа. В случай, че са налице някакви изключителни нужди
на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката,
а би могло да се иска добавка на основание чл. 137, ал. 4 от СК.
Следва
ответника да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 234,00 лева, представляващи
дължима държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
направените по делото разноски, в размер на 425 лева, представляващи държавна
такса и възнаграждение за един адвокат.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето А.К.Ш., ЕГН ********** на майката Р.Н.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете А.К.Ш., ЕГН ********** да
живее при майка си Р.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К.А.Ш.,
ЕГН **********, с адрес *** с малолетното
дете А.К.Ш., ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета седмица от месеца
от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и две седмица през лятото,
когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА К.А.Ш., ЕГН
**********, с адрес *** да заплаща на малолетното си дете А.К.Ш., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лева, считано от 28.10.2019 г. платима
до 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основания за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане. Издръжката ще бъде заплащана по банкова сметка:
*** ***, „Токуда банк“ АД, с титуляр Р.Н.Б..
ОСЪЖДА К.А.Ш., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
К. държавна такса в размер на 234,00 лева върху
присъдения размер на издръжката.
ОСЪЖДА К.А.Ш.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Р.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 425 лева, представляваща направените по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242,
ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :