Определение по дело №524/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 260088

 

 

гр.Пловдив, 09 ноеМ.и 2020 г.

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на шести ноеМ.и две хиляди и двадесета , в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

след като разгледа докладваното от съдия Панайотова възз.ч.гр.дело № 524 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, И.А.И.,представляван от адв.Т. против протоколно определение от 23.09.2020 г. ,постановено по възз.гр.дело № 1317/2020г. по описа на ОС - Пловдив, с което се спира, на основание чл.633 във вр. чл.631 от ГПК, производството по делото до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М., представлявана от ю.к.С. , в който се заявява искане частната жалба на И. да бъде оставена без уважение.

Производството по в.гр.д.№ 1317/2020г. по описа на ОС - Пловдив, е образувано по въззивна жалба от Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към МВ ,против Решение № 1374 от 14.04.2020г., постановено по гр.д. № 19137/2019 г. по описа на РС - Пловдив ,с което жалбоподателят е осъдена да заплати И.А.И. възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143.

С обжалваното протоколно определение от 23.09.2020г.. се спира въззивното производство до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз.

При преценката за обжалваемост на посоченото определение  се приема, че за него е неприложима разпоредбата на чл. 631, ал.1, изр.2 от ГПК, тъй като същата е изключителна, поради което е приложима само за изрично предвиденото в нея, а именно за определението за спиране на делото, постановено от отправящия преюдициалното запитване съд, и не подлежи на разширително тълкуване и прилагане, респ. е неприложима спрямо определение за спиране, постановено от друг съд, различен от отправилия преюдициалното запитване, какъвто е и съдът, постановил сега обжалваното определение за спиране.

При служебната проверка обаче се констатира, че постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване определение  като временно преграждащо развитието на делото,в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор,  поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:

В частната жалба са поддържани следните доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение за спиране:В случая е неприложимо посоченото от въззивния съд основание за спиране по чл.631, ал.1 ГПК, което се отнася само за съда, който е отправил преюдициалното запитване.Оспорени са като необосновани мотивите, че въпросите по отправеното преюдициално запитване са относими за спора по делото. Не е налице нито едно от основанията за спиране, регламентирани в чл.229, ал.1 т.1-7 ГПК.

По делото не се оспорва и от извършената служебна справка се установява, че въз основа на отправено от РС - Луковит (България) Преюдициално запитване на 15.06.2020г. - VB/Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М. – пред Съда на Европейския съюз/СЕС е образувано и е висящо Дело С-262/20 по следните преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“

Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, поставените за разрешаване от СЕС преюдициални въпроси за тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноеМ.и 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време са относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца нощен труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на осн. чл. 633 от ГПК.

Както основателно се поддържа в жалбата, в случая не е налице основание за спиране, попадащо в някоя от изрично предвидените хипотези в чл.229, ал.1, т.1-6 ГПК.Конкретно, не е налице основание за спиране в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, с оглед даденото тълкуване в Тълкувателно решение № 8/7.05.2014г. по тълк. д. № 8/2013г., ОСГТК, ВКС, че преюдициален е този спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство , а с решението на СЕС  по преюдициалното запитване не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо, а ще се даде само задължително тълкуване на норми от правото на ЕС.Безспорно не е налице и хипотезата на чл.229 ал.1 т. 6 от ГПК   като се споделя от съда виждането на жалбоподателя,че тази норма не може да бъде приложена по аналогия.

 Приема се, че, в случая, следва да се съобрази формираната съдебна практика на ВКС, създадена с Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г., 4.г.о., доразвита и с Определение № 262/11.08.2020г. по ч.т.д.№ 844/2020г., 1.т.о., която приема, че и в случаите, когато пред друг български съд, различен от отправилия преюдициалното запитване, се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на същите разпоредби от правото на ЕС, другият съд също следва да спре производството пред себе си до произнасянето от СЕС по отправеното от първия съд преюдициално запитване, като правното основание за спиране на делото е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК.Съображенията за това са следните:Съгласно разпоредбата на чл.628 ГПК, винаги, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като с отправяне на запитването се спира производството (чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС производството се възобновява (чл.631 ал.2 ГПК). Тъй като решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването , но също така за всички други съдилища и учреждения в Република България (чл.633 ГПК), за всеки следващ съд е безпредметно ,а и недопустимо, да отправя преюдициално запитване по същите въпроси, поради което следва да спре производството по делото и да изчака произнасянето от СЕС по преюдициалните въпроси.

В случая, тъй като преди образуване на спряното въззивно производство по относими за спора преюдициални въпроси вече е било отправено от друг съд преюдициално запитване, по което е образувано и висящо пред СЕС Дело С-262/20, и по тези преюдициални въпроси е недопустимо отправяне на ново преюдициално запитване, а отговорите на СЕС по постановените въпроси ще бъдат задължителни за всички държавни органи и съдилища в Република България при разрешаване същите въпроси, законосъобразно въззивният съд е спрял производството пред себе си до даване на отговори на въпросите от СЕС, като правното основание за спирането на делото пред въззивния съд е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК.

Поради съвпадане с крайните изводи в обжалваното определение за спиране, като процесуално законосъобразно, същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.09.2020 г. ,постановено по възз.гр.дело № 1317/2020г. по описа на ОС - Пловдив, с което се спира, на основание чл.633 във вр. чл.631 от ГПК, производството по делото до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: