№ 16 / 11.03.2019
г. гр. Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Светлин Стефанов
Румяна Райкова
При участието на секретаря Даниела
Андонова
Прокурор: Павлин Вълчев
Като разгледа докладваното от Мариана
Георгиева ВНОХД № 23 по описа за 2019 г.
установи:
Производство
по чл. 313 и сл. от НПК.
С
присъда № 62 от 11.12.2018 г. Шуменският районен съд признал подсъдимия И.Д.К. за виновен в това, че на 22.11.2017г. в гр. Шумен по ул.
“Станционна”, при
управление на МПС – лек автомобил „****”
с ****нарушил правилата за движение по пътищата / чл.119 ал.1 от ЗДвП
задължаващ водача на нерелсово ППС при
приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре/ и по
непредпазливост причинил средна телесна
повреда на К.П.И., изразяваща се в
счупване на първата предходилна кост на дясното ходило, довело до затруднение в
движението на десен долен крайник за срок по - голям от един месец, като
деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът избягал от местопроизшествието, поради което
и на основание чл.343 ал.3 пр.6 и
пр.последно, б.“а“ пр.2, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на 10 /десет/ месеца "лишаване от
свобода". На основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложил изтърпяването на
наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години. На
основание чл. 343г от НК, съдът лишил
подсъдимия от
правото да управлява МПС за срок от 1
/една/ година. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски,
разпоредил се с веществените доказателства.
Срещу присъдата е подадена
въззивна жалба от подсъдимият, чрез неговият защитник – адв. С.Т. от ШАК.
Считат, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен в нарушение на материалния закон и при неспазване на съществени
процесуални правила. Обвинението било недоказано, тъй като почивало само на
показанията на пострадалото лице, което било заинтересовано от изхода на
процеса. Молят въззивната инстанция да оправдае жалбоподателя, алтернативно -
да намали наложеното наказание, което било явно несправедливо. В допълнение към
жалбата подробно развиват доводите си.
В съдебно заседание
подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена.
Частният обвинител и
повереникът му намират присъдата за правилна и законосъобразна. Изтъкват, че
първоинстанционният съд в мотивите към присъдата отговорил на всички възражения на
жалбоподателите и въз основа на събраните доказателства правилно приел, че
подсъдимият осъществил деянието, за което е предаден на съд. Според тях, няма
основания за оправдаване на подсъдимия, или намаляване на наложеното наказание,
като считат, че дори съдът е появил снизхождение при определянето му като
приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. Молят присъдата да бъде потвърдена.
Прокурорът от Шуменската
окръжна прокуратура счита подадената жалба за неоснователна. Намира, че
присъдата е в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон. Правилно е
индивидуализирано наказанието. Присъдата била изключително добре мотивирана и
била обоснована. Предлага жалбата да остане без уважение, а пръвоинстанционната
присъда – потвърдена.
Въззивната жалба е подадена
в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество – неоснователна,
поради следното:
В хода на разпоредителното
заседание подсъдимият и защитникът му са заявили желанието си производството да
бъде разгледано по общия ред, поради което след определението на съда по чл.
248, ал. 5 от НПК и конституиране на пострадалата в качество на частен
обвинител, делото било насрочено за друга дата с призоваване на свидетелите и
експертите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на
съдебното следствие са събрани всички относими за установяване на обективната
истина доказателства – разпитани са свидетелите и експертите, подсъдимият дал
обяснения, допуснат по искане на защитата и още един свидетел, страните са били
запознати със записите от видеонаблюдението на местопроизшествието и аудиозапис
от обаждане на телефон 112. С оглед всички събрани доказателства, съдът приел
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Д.К. бил правоспособен водач на МПС от 1985г. На 22.11.2017г.
около 07.43 ч. подсъдимият управлявал собственият си л.а. „****“ с рег. № ****в гр.
Шумен по ул. „Станционна“, в посока от бул. „Мадара“ към ж.п. гара
Шумен. Видимостта била добра, пътното платно - без неравности. По същото време св. К.И. се движела пеша по тротоара на ул.
„Станционна“ от страната на градската градина на гр. Шумен. Достигнала
до пешеходната пътека тип „зебра“, находяща се на ул. „Станционна"
непосредствено срещу Автогара Шумен и предприела
преминаване през пътното платното като се движела по пешеходната пътека.
В момента, в който свидетелката предприела
пресичане по пешеходната пътека, в посока от градската
градина към автогарата, управляваното от подсъдимия
превозно средство приближавало по ул. „Станционна“ със скорост 20 км./ч към
същата пешеходна пътека, в посока ж.п. гара, като се
намирало на разстояние 44.25 метра преди пешеходната пътека и предстояло да я пресече
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
пешеходката. И. прекосила с бърз ход платно за движение на МПС
движещи се от ж.п. гара в посока бул.
„Мадара“ и
навлязла в платното, в което се движел л.а. „****"
с рег. № ****. В този момент автомобилът се
намирал на разстояние 13.45 метра като се движел със същата скорост от 20 км. /ч. Подсъдимият не
намалил скоростта си на движение, не предприел и спиране,
за да пропусне пешеходката да премине по пешеходната
пътека преди автомобилът да пресече същата. Когато л.а. „****“
започнал да пресича пешеходната пътека, ударил с лявото странично огледало
тялото на пострадалата. От удара тялото на жената се завъртяло и тя била
повлечена по посоката на движение на автомобила /към жп гара Шумен/. Една от левите гуми на
автомобила преминала през ходилото на десния крак на пострадалата, в резултат на което се счупила първата предноходилна кост на дясното й ходило. Пострадалата
запазила равновесие и останала права, но съприкосновението с автомобила я
принудило да отстъпи от първоначалната си посока на движение в ляво и да излезе
извън очертанията на пешеходната пътека. След удара подсъдимият не
спрял на мястото на произшествието. Автомобилът продължил да се движи като
намалил значително скоростта си, но като се отдалечил на известно разстояние от
пострадалата, отново потеглил по ул. „Станционна“ в посока жп гара Шумен.
Случилото се с пострадалата И. било възприето от свидетелите П.С.и Х.Л.. През
това време пострадалата продължавала да стои на пътното платно и да гледа към
автомобила, управляван от подсъдимия. Забавянето на движението
на автомобила дало възможност И. да види и запише
регистрационния номер на превозното средство. Междувременно гражданин с неустановена самоличност, който се намирал в района
на автогарата и видял настъпилото ПТП, спонтанно започнал да вика и да ръкомаха
към подсъдимия, за да привлече вниманието му и да го мотивира да
се върне на местопроизшествието. Виковете му били чути от св. В.Р., който работел като охрана на Автогара Шумен. Последният насочил вниманието
си към викащия мъж, а след това видял и пострадалата, която стояла на пътното
платно и наблюдавала автомобила, който се движел бавно към жп гарата. Свидетелят запомнил марка и модела на
автомобила. След това тръгнал към
пострадалата, която се придвижила до тротоара пред
автогарата. Там тя провела разговор със
свидетелите С. и Р., а той забелязъл
следа от автомобилна гума по предната част на дясната ѝ бота. За настъпилото ПТП пострадалата подала
сигнал на тел. 112 и посочила марката, модела, цвета на
автомобила управляван от подсъдимия и цифрите от
регистрационния номер . Въз основа на записаните от пострадалата
данни на автомобила били установени МПС и водача, а
именно - л.а. „****“ с рег. № ****с водач -
подсъдимият .
От назначената по делото
съдебно - медицинска експертиза се установява, че св.К.И. е
получила счупване на първата предходилна кост на дясното ходило. Установените
травматични увреждания са причинени от твърди тъпи предмети по механизма на
удар и натиск като могат да бъдат получени при ПТП по начина, съобщен от
пострадалата и свидетелите.
От изготвената по делото
автотехническа експертиза се установява, че скоростта на л.а. „****" с
рег. № ****в момента на удара с пострадалата и преди него е била 20 км./ ч. и
при тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е 9. 45м. /при суха
настилка/ и 9.5 м. /при влажна настилка/. Подсъдимият
е имал възможност да забележи своевременно пешеходката и да спре в опасната
зона, с което да избегне удара и предотврати настъпване на ПТП.
От изготвената по делото видео - техническа експертиза на 1 бр. диск се установява, че съдържа два видеофайла,
представляващи цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на компютърна видео- охранителна
система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната
информация.
От изготвената по делото техническа /трасологична/ експертиза на доброволно предадената от
пострадалата дясна черна обувка е видно, че при извършеното изследване са
установени трасологични следи, но същите са негодни за сравнително изследване.
Фактическата обстановка по делото съдът приел за установена от обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, заключенията на изготвените по делото автотехническа, съдебно –
медициска, техническа /трасологична/ и видео -
техническа експертизи. Показанията на свидетелите и тези на
пострадалата са последователни и без противоричия и се подкрепят от експертните
заключения, а така също и частично от обясненията на подсъдимия. Ето защо, настоящата инстанция
намира за правилен извода на решаващият съд, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъплението наказуемо по по чл.343 ал.3 пр.6 и
пр.последно, б.“а“ пр.2, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.Като съставомерният престъпен резултат е в пряка и непосредствена причинна
връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. С посочената разпоредба се вменява задължение на водача на
нерелсово ППС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Съдът аргументирал подробно и защо приема, че е
налице и квалифициращият признак – избягал от местопроизшествието.
Неоснователни са
твърденията на жалбоподателите, че деянието е недоказано, защото почива единствено
на показанията на пострадалата, както и че наложеното наказание е явно
несправедливо, тъй като съдът не е отчел в нужната степен смекчаващите
отговорността обстоятелства. В мотивите към присъдата е направен подробен
анализ на събраните по делото доказателства като съдът правилно приел, че
показанията на пострадалата са подробни, изчерпателни, постоянни и се подкрепят
от всички останали гласни доказателства, от заключенията на изготвените
експертизи и от приобщените по делото два видеофайла и запис от обаждане на
телефон 112. Наказанието е определено след като съдът преценил степента
на обществената опасност на конкретното деяние - автотранспортно престъпление
обуславящо висока степен на обществена опасност, степента на обществена
опасност на дееца, която според данните за личността
му приел за не висока. Констатирал, че
няма отегчаващи вината обстоятелства и определил наказанието при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, защото счел влошеното здравословно състояние на
подсъдимия за изключително смекчаващо вината обстоятелство. Наложеното
наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца, отложено на основание чл.
66 от НК с изпитателен срок от три години е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието посочени в чл. 36 от НК. Правилно е определено и наказанието по чл.
343г от НК.
В хода на досъдебното и съдебно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила, както е посочено в жалбата, без обаче да изтъкват конкретни такива
нарушения.
Поради изложеното, настоящата инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна и следва да остане без уважение, а присъдата
като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Ето защо и
на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава присъда № 62 от 11.12.2018 г. постановена
по НОХД № 1991 по описа за 2018 г. на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.