№ 1388
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „В и К“ЕООД, ЕИК – *********,
чрез юрк.Г. Н., против Разпореждане № 290751/09.10.2021г. по ч.гр.д.№
19677/17г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е
постановено връщане на частна жалба с вх.№ 288292/05.10.2021г. поради
просрочие и е прекратено производството по нея. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло молбата им за
издаване на изпълнителен лист.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Пред Районен съд по заявление по чл.410 от ГПК в полза на
кредитора „В и К“ ЕООД е издадена Заповед №11957/13.12.2017г. Срещу
заповедта е било подадена възражение по чл.414 от ГПК от длъжника и
съответно впоследствие е образувано исково производство по гр.д.№
6946/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с. С Определение №
5340/25.05.2018г. на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с. по същото дело е
върната подадената по чл.422 от ГПК искова молба на осн. чл.130 от ГПК и е
1
прекратено производството по делото, доколкото съдът е констатирал, че с
възражението по чл.414 от ГПК не е оспорено вземането по заявлението по
чл.410 от ГПК и в такъв случай не е налице правен интерес от исковете. В
мотивите е записано изрично, че с оглед на липсата на възражение, заповедта
за изпълнение не подлежи на обезсилване. Видно от заверката, определението
Определение № 5340/25.05.2018г. е влязло в сила на 11.09.2018г.
По ч.гр.д.№ 19677/17г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII
гр.с., е налице Разпореждане /без номер/ от 12.10.2018г., с което е отказано
издаването на изпълнителен лист, тъй като заповедта за изпълнение не е
влязла в сила, тъй като против нея има подадено в срока по чл.414 от ГПК
възражение. По повод на Молба с вх.№ 11013/13.02.2020г. от дружеството за
издаване на изпълнителен лист е постановено на 17.02.2020г. да се връчи за
заявителя разпореждането на съда от 12.10.2018г. за отказ за издаване на
изпълнителен лист.
На 25.02.2020г. от дружеството е подадена следваща молба, с
която е описана хронологията във връзка с издаване на заповедта за
изпълнение, постъпилото възражение по чл.414 от ГПК и постановеното
впоследствие на осн. чл.130 от ГПК Определение № 5340/25.05.2018г., влязло
в сила, като са цитирани и мотивите, че заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване. Предвид на това е посочено, че следва да се издаде
изпълнителен лист в полза на дружеството.
С Разпореждане от 28.02.2020г. Районният съд е оставил молбата
без разглеждане, тъй като съдът се е произнесъл с обжалваем акт. В тази
връзка от „В и К“ ЕООД е подадена частна жалба против Разпореждане от
12.10.2018г. срещу отказа да бъде издаден изпълнителен лист /на л.31/, с
изричното възражение, че същото е получено от дружеството на 21.02.2020г.
и не се явява надлежно връчено, тъй като липсват указания, че определението
може да се обжалва, в какъв срок и пред кой съд.
С Разпореждане № 290751/09.10.2021г. Районният съд е върнал на
подателя „В и К“ ЕООД частната жалба поради просрочие.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., намира, частната жалба е
основателна. Видно е от полученото от дружеството съобщение /на л.34/, че в
него е записано само, че се „отказва издаването на ил. ЗИ не е в сила тк
против нея има подадено възражение в срок“. В съобщението не е записано
2
дали разпореждането изобщо е обжалваемо или не, а ако е обжалваемо пред
кой съд и в какъв срок. Ето защо, същото се явява ненадлежно връчено,
поради което и подадената срещу него частна жалба е процесуално
допустима, а определението, с което е върната на подателя поради просрочие
е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
За пълнота на изложението Окръжният съд посочва, че с отказа от
12.10.2018г., с който Районният съд е отказал издаването на изпълнителен
лист, тъй като заповедта за изпълнение все още не не е влязла в сила, не се
преклудира по никакъв начин правото на страната да поиска и да получи
изпълнителен лист, след като същата заповед за изпълнение влезе в сила.
Освен това, прави впечатление, че същият процесен отказ, затова
че заповедта не била влязла в сила е от 12.10.2018г., а Определение № 5340/
25.05.2018г., с което е върната исковата молба по чл.422 от ГПК и е
прекратено исковото производството поради констатация, че не е подадено
всъщност възражение по чл.414 от ГПК, тъй като длъжникът с него не е
оспорил вземането и съответно е записано в мотивите, че заповедта за
изпълнение в този случай не подлежи на обезсилване, вече е влязло в сила на
11.09.2018г.
След като още със заявлението по чл.410 от ГПК от кредитора е
направено искане за издаване на изпълнителен лист, съдът е длъжен да издаде
изпълнителен лист при настъпване на процесуалните предпоставки затова. В
случая, Районният съд по-скоро е допуснал грешка относно преценката си
дали заповедта е влязла в сила. Не са налице процесуални пречки за
издаване на изпълнителен лист при положение, че заповедта е влязла в сила.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане № 290751/09.10.2021г. по ч.гр.д.№
19677/17г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е
постановено връщане на частна жалба с вх.№ 288292/05.10.2021г. поради
просрочие и е прекратено производството по нея.
3
Връща делото на Районния съд за продължаване на
процесуалните действия, свързани с отказа за издаване на изпълнителен лист
въз основа на вече влязъл в сила акт /заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК/.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4