О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….. 03. 11., година 2017
гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение
на трети ноември през ДВЕ
ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА година
в открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ РАЙКОВСКИ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: И. Б. И.
Т. С. Д.
Н. Л. Л.
като разгледа докладваното от председателстващиия ЧНД № 988/
2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.449 и
следващите от НПК.
Образувано е по молба Вх. рег. № 11866/ 04.10.2017г.
подадена от осъдения П.П.Й., за замяна на наказанието „Доживотен затвор без
замяна“ със срочно наказание. В молбата се посочва, че с влязлата в сила
присъда на Окръжния съд – Плевен, постановена по НОХД № 33/ 1990г. на П.Й. е
наложено най – тежкото ,предвидено тогава в НК наказание „смърт“. Сочи се също,
че с Указ № 4 / 25.01.1999г. на вицепрезидента Т. К., наказанието му е заменено
с „Доживотен затвор без замяна“. Твърди се също ,че с оглед настъпилите
законови промени, осъденият Й. е придобил правото да поиска определяне на
срочно наказание, поради което моли съда, за разгледа молбата му за замяна на
наказанието в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание, защитата на осъдения – адв. Я.
поддържа молбата на осъдения. В подкрепа на становището си, излага доводи, че осъденият Й. вече не
представлява опасност за обществото, като част от този резултат се изразява и в снижаване на
оценката на риска от рецидив, отразен в справката на
затворническата администрация . Посочва се от защитата, че спрямо осъдения е извършвана в пенитенциарното заведение - Затвора
гр. П. възпитателна
дейност, която е дала резултат, видим от текущите доклади в досието му. Посочва ,че той е
осъзнал постъпката си съжалява за нея, както и
,че толкова продължителен престой в затвора , първо като на осъден на смърт, след това при
специален режим на изтърпяване наказание доживотен затвор без замяна изолиран,
без възможност да работи следва е достатъчно по строгост и продължителност
наказание. Подчертава ,че без надежда и възможност да излезе на свобода и се
вгради в обществото ,не може са де постигне основаната цел на наказанието –
осъденият да се поправи и превъзпита.
Представителят
на началника на Затвора - гр. П. дава отрицателно становище относно замяната. Изтъква данни от
приложения към материалите по делото доклад за лишения от свобода П.П.Й., както и на изводи от проведеното тази година
психологическо изследване на лишения от свобода С. В заключение, смята молбата на осъдения за неоснователна и моли съда да не се уважава.
Прокурорът се
солидаризира със становището на представителя на началника на Затвора - гр. П.. Развива подробни съображения, че в
случая най – важна е дадената оценка на риска, който е висок за обществото и по
отношение на децата, като евентуални жертви на физическо и сексуално
посегателство. Подчертава ,че осъденият взема активно участие в различните и
мероприятия, за да уплътни времето на престоя си в затвора и за да се съхрани
психически, но това не означава,че искрено се разкайва и съжалява за постъпката
си. Сочи се от прокурора, че от данните в досието не може да се направи извод,
че личностните нагласи на осъдения са променени, поради което не може да се
гарантира ,че отново няма да пострадат други
хора, ако бъде върнат на свобода в обществото.
Изразява
становище, че на осъденото лице следва да бъде без уважение.
Осъденият, в правото си на лична защита и на последна дума,
изтъква, че Президентският указ, с който наложеното му наказание
„смърт чрез разстрел“ е заменено с „доживотен затвор без право на замяна“ е
незаконосъобразен, като счита това наказание за по- жестоко от предходното. Споделя ,че годините на
очакване да бъде изпълнена смъртната присъда са били тежки, съща такъв счита за
„специалния“ режим на изтърпяване, при който е бил изолиран, лишен от
възможност да работи, в последствие работа е осигурявана в килиите. Заявява ,че
съжалява за стореното, че не си е простил, но не може да върне нищо назад. Моли
съда да замени наказанието му със срочно лишаване от свобода.
Съдът, след като взе предвид доказателствата по делото,
както и становищата на страните, намира следното:
По допустимостта на
молбата:
С Молбата на
осъдения П.Й. се иска да бъде заменено наложеното му наказание „Доживотен
затвор без замяна“ по реда на чл. 449 от НК. При решаването на този въпрос, съдът взе предвид Решението от 08.10.2014г.
на Европейския съд по правата на човека, ІV-то отделение, по делото „Х. и Т. срещу Р България“ по жалба № 15018/ 2012г.
и № 61199/ 2012г. , станало окончателно
на 08.10.2014г.
С посоченото решение,
ЕСПЧ приема , че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на
невъзможността за г-н Х. да получи намаляване на присъдата от доживотен затвор
без замяна от момента, в който е станала окончателна. С оглед този изход на делото в ЕСПЧ,
дадените препоръки и обстоятелството ,че Р България е страна по Конвенцията за
правата на човека, този състав на съда намира молбата за допустима.
По същество:
Лишеният от свобода П.П.Й. е осъждан както следва:
1. С присъда на Военния съд – Сливен ,
постановена по НОХД № 243/ 1976г, влязла в сила на 29.12.1976г. на, основание чл. 23,ал.1 от НК, П.Й. е наложено едно общо наказание в размер
на ШЕСТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършени престъпления (квалифицирана кражба, опит за изнасилване,
блудство, влизане нощем в чуждо жилище) чл. 195,ал.1,т.4 и и т. 5 от НК,чл. 150 НК ; чл. 152, ал.1 т.2, вр. с чл.18 НК ; чл. 170, ал.1 НК.
2. С присъда от 17.10.1985г. на
Районния съд Никопол постановена по НОХД № 168/1985г., влязла в сила на
01.11. 1985г, П.Й. е осъден на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за кражба на лично имущество - престъпление по чл. 255,т.1 вр. чл. 251 от НК.
3. С присъда от 16.02.1987г на Софийски градски съд, постановена по НОХД № 23/
1987г, влязла в сила на 28.04.1987г. П.Й. е осъден за хулиганство- престъпление
по чл. 325,ал.2 от НК.на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
4. С Присъда № 23 от 19.05.1987г на
Районния съд Никопол, постановена по НОХД № 77/1987г. влязла в сила на 03.06.1987г, на П.Й. е наложено едно общо
наказание на основание чл. 23,ал.1 от НК в размер на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при „строг“ режим, за престъпления по чл.252,ал.1 и чл.
195,ал.1 т.3,вр. чл.26 от НК; престъпление поч. 196,ал.1,т.2, вр. ч.26 НК –
квалифицирани кражби на лично и обществено имущество при условията на
продължавано престъпление.
5. С присъда от 09.05.1990г. на
Окръжният съд – Плевен, постановена по НОХД № 33/ 1990г,влязла в сила на
24.10.1990г, П.П.Й. е осъден за това,че:
-
На основание чл.
152,ал.8,т.4, вр. с чл. 29“а“ НК, вр. чл. 18 НК, за това че на на 17.071989г. край гр. Г. ,при условията на
опасен рецидив , се опитал да се съвкупи
с Д. М. И., като я принудил към това със сила и заплашване, като му е наложено наказание
от ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
-
На 11.03.1984 и на 13.03.1984г. в гр. Г., при условията
на опасен рецидив се опитал да се съвкупи с Ж. Л. М. от гр. Г., като я принудил
към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152,ал.3,т.4
,вр. с ал.2,т.1 , вр. с ал.1,т.1 ,вр. чл.18 НК, чл. 26 и чл. 29,ал.1 б.“а“ от НК е осъден на ЕДИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
-
На 17.07.1989г. край гр. Г., при условията на опасен
рецидив, по начин особено мъчителен и с особена жестокост, умишлено
умъртвил Д. М. И. на 12 години, Е. Т. И.
на 10 години и А. Д. И. на 8 години, поради което и на основание чл.
116,т.4,пр.2,т.6, пр.2 и 3, т. 8 и т.11, във вр. с 29,ал.1 „а“ от НК, П.П.Й. е осъден на СМЪРТ ЧРЕЗ РАЗСТРЕЛ.
-
На 26.07.1989г в района на ГПП К. се опитал да премине
през границата на страна без разрешение на надлежните органи, поради което и на
основание чл. 279 от НК е осъден на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23,ал.1 от НК на П.П.Й. е наложено едно общо наказание до
размера на най – тежкото СМЪРТ ЧРЕЗ РАЗСТРЕЛ.
С УКАЗ № 4/ 25.01.1999г. на Вицепрезидента на Р. България, наложеното на П.П.
наказание „СМЪРТ“ е заменено с „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ПРАВО НА ЗАМЯНА“
С Определение от 25.01.1999г. на Окръжния съд – Плевен, постановено по НОХД
№ 33/ 1990г, на осъдения П.Й. е определен
режим на изтърпяване на наказанието „усилено строг“
С Определение от 05.07.1999 на ВТАС, постановено по ВЧНД № 82/ 1999г.,
Определението на ОС- Плевен е изменено
,като на осъдения П.Й. е определен „специален“ режим на изтърпяване наказанието
„доживотен затвор без замяна.
Видно от данните в приложеното досието на лишения от свобода, след анализ на
риска, Комисията по чл. 73 то ЗИНЗС е заменила режима на изтърпяване
наказанието от „специален“ на „усилено строг“. На 06.08.2003г., който режим на
06.04.2004г. е заменен със „строг“. Считано от 08.04.2004г., П.Й. е изведен от зоната за повишена
сигурност, обособена за изтърпяване на наказанията „доживотен затвор“ и
„доживотен затвор без замяна4 и е настанен в
група в общи помещения с осъдени на лишаване от свобода.
Видно от справката в писменото становище на затворническата администрация –
Затвора П., към датата на съдебното заседание 03.11.2017г . осъденият П.Й. е
изтърпял фактически 28 години , Два месеца
и 29 дни; от работа – Две
години шест месеца и 13 дни –
всичко Тридесет години девет месеца и 12
дни.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е 71 точки , със средни към
високи стойности. Рискът за обществото се оценява на „висок“. Рискът по отношение на деца –
„висок“.
Поради липсата на
изрично предвидени предпоставки в закона за допускане на замяната на
наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, окръжният съд приема, че преценката
следва да се направи въз основа на данните съдържащи се в досието и цялостното
поведение на осъдения през времето, през което се намира в местата за лишаване
от свобода, като се вземат предвид заключенията при психологически изследвания, оценката на риска, която съпътстват
изпълнението на наказанието .
От показанията на разпитания
свидетел В. К.- инспектор социални дейности в Затвора П. се установява ,че
осъденият Й. активно се включва във всички мероприятия организирани в мястото
за изтърпяване на наказанието, има хоби – изработва сувенири, държи се
уважително с персонала и няма действащи наказания, изпълрява възложената му
работа прецизно и добросъвестно.
Преценката на комплекса от обстоятелства, не дава на съда основание за извод, че осъденият след продължителната
изолация от обществото е осмислил поведението
си. Липсват също така убедителни и неотвратими доказателства, че
изтърпяното наказание до тук е повлияло на личността му и ценностните му нагласи.
Видно от становището на администрацията
на Затвора, осъденият се е адаптирал добре към условията
на средата в Затвора, но настоящата оценка на риска е с малки положителни
промени спрямо първоначалната – спад само с една точка от 71 на 70. Настоящата оценка на риска от рецидив и
правонарушения сочи средни към високи
стойности – 70 точки.
В графа 3 от становището от администрацията на Затвора е посочено ,че
поведението на осъдения е насочена
главно към самосъхранение ,като е изградил успешен начин за съхраняване на
личностния си идентитет, чрез разнообразяване на еднотипното ежедневие.
Ангажира вниманието си с изработване от подръчни материали на умалени модели на
къщички и сгради; от 2000 година е включен за първи път в трудова дейност,
изразяваща се в направа на пликове за външни фирми.
Завършил е квалификационни курсове:“ работник в производството на кулинарни
изделия“ и“заваряване І-ва степен“. Постоянен участник в клубове по интереси.
От 08.12.2015г. на осъдения П.Й. е дадена възможност за трудова реализация по
щата на лишените от свобода, като е назначен за общ работник в затворническата кухня. Посочва се доклада
на затворническата администрация, че
осъденият има изградени трудови навици, изпълнява отговорно работата си
и уплътнява работното си време, като е педантичен и стриктен при изпълнение на
задълженията си.
Сочи също така в доклада ,че осъденият Й. е награждаван многократно ,като
към момента няма дисциплинарни наказания със срок на валидност.
Едновременно с това, във всички текущи доклади за осъдения П.Й., приложени в досието му,
постоянна е констатацията ,че не е настъпила положителна промяна в личностните
нагласи на осъдения нито в оценката на деянията му, за които е осъден.
Психологическата оценка относно характеровите особености е ,че П. е акцентуирана,
противоречива личност, на която не трябва да се има доверие. Поведението и
общуването му с останалите се определя от това дали има лична изгода. Хитър,
лукав, изключително манипулативен Емоционално сдържан и овлядян, подозрителен и
изключително чувствителен когато се касае до
собствените нужди ,права и интереси.
В тази връзка осъденият П.Й. е подал жалба Жалба № 40653/98 до Европейския съд по правата на човека в
Страсбург, по която с влязло в сила Решение на 07.07.2004г. ЕСПЧ единодушно
приема ,че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията във връзка с режима и
условията на лишаване от свобода на жалбоподателя;
„ 2. Приема, че не възниква отделен въпрос съгласно член 13 от Конвенцията;
3. Приема: (a) че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателя, в срок от три
месеца от влизането в сила на решението съгласно член 44, алинея 2 от
Конвенцията, сума в размер на 1 500 EUR (хиляда и петстотин евро) като обезщетение за неимуществени вреди и сума в
размер на 1 000 EUR (хиляда евро) за съдебни разноски, като левова равностойност по курса,
приложим в деня на плащането, заедно с евентуалните данъци и такси върху
посочените по-горе суми;
(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се
дължи проста лихва върху гореупоменатите суми в размер на пределната ставка по
заеми на Европейската централна банка през срока на неизпълнение, увеличена с
три процента;
4. Отхвърля остатъка от претенцията за справедливо
удовлетворение.“
Същевременно осъденият П.Й. е неспособен на емпатия към жертвите и техните близки , тоест - студен
към чуждите страдания, неподатлив на съчувствие и съпричастност, както и на влияния и много манипулативен, стига да има
изгода. Не се е примирил с позицията на доживотно осъден. Отчетено е също ,че
осъденият избягва да говори за престъпленията, за които му е наложена присъдата
,която изтърпява, както и не споделя логично обяснение за стореното.
Съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК е налице формалното
условие, даващо основание за възможност наказанието „Доживотен затвор“ да бъде
заменено с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от тридесет години, тъй като
осъденият Й. е изтърпял повече от двадесет години. Освен формалният критерии,
който е условие за дадената възможност, съдът следва да прецени дали осъденият П.Й.
би извършил ново престъпление, в случай, че наказанието му бъде заменено със
срочно лишаване от свобода и след като бъде освободен и допуснат в обществото. Съдът взе предвид становището, дадено като
комплексна оценка от което е видно, че
рискът от рецидив е със средни към високи стойности от 70 точки. Рискът за обществото и по отношение на
децата е висок. На основание тази оценка, ведно с наличието на данни относно
характеровите особености , личността и поведението на осъдения П.Й. в мястото за лишаване от Свобода,
съдът не намира убедителни
доказателства, продължителният престой в затвора, да е довел до преоценка на
поведението, промяна в ценностната система на осъдения, в която на първо място
е задоволяването най- вече на личните му нужди и потребности - емоционални ,
физиологични и материални, без значение от тяхното естество.
В конкретния случай съдът взе предвид
престъпленията, за които П.Й. е бил осъден и са му били наложени
последователно тежки по размер наказания, „Лишаване от свобода“ от порядъка на :
ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ; ТРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ; ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА , за еднакви
по вид престъпления – квалифицирана кражба, опит за изнасилване
и блудство, извършени при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив. Въпреки продължителния престой в местата за
лишаване от свобода и ползване института на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на
наказанието , непосредствено след изтърпяването на последното от тях , осъденият П.Й. е умъртвил умишлено , по
особено мъчителен начин и с особена жестокост, три малолетни деца, като преди
това се опитал да изнасили 12 годишната Ж. След деянието хладнокръвно прикрил
следите си, включил се дори в издирването на децата, а когато преценил, че има
опасност да бъде разкрит, се опитал да напусне страната.
Поведението му в
затвора сочи, че у осъдения няма и следа
от разкаяние или покаяние. Наложеното наказание приема за незаслужено ,
несправедливо, като целенасочено и
последователно използва всички средства да го редуцира , което е видно от
многобройните жалби и молби от най- различно естество. Хората ,които искрено се
разкайват са по- склонни на покаяние, чрез самонаказване, самоограничаване
физически и духовна, каквито множество примери са известни .
Психологическият профил на
осъдения Й., данните за личностните му особености, и нагласи сочат, че дори след продължителния престой в затвора, няма основание да се направи извод, че по
отношение на него са дори частично постигнати целите на наказанието по чл. 36,
ал.1 от НК – поправяне и превъзпитаване към спазване законите и добрите нрави.
В случая , съдът следва да отдаде предпочитание на целите на
наказанието по чл. 36,ал.2,пр. 2 от НК, а именно да се предпази обществото,
като се попречи на осъдения да извърши други тежки престъпления.
Съдът намира , че рискът от
рецидив е останал над средния към висок,
а рискът от вреди за обществото и рискът
от вреда по отношение живота и половата неприкосновеност на деца също остава висок.
Предвид и становището, че липсва осъзнаване и преоценка на факторите,
довели до извършване на престъпленията, настоящия съдебен състав счита, че
осъденият не се е поправил и шанса, който би му се дал, няма да е основателен.
С оглед горните съображения,
настоящия съдебен състав счита, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, давайки тежест най-вече на личната превенция, не са постигнати, поради
което намира, че молбата на осъдения П.Й.
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените
съображения и на основание чл.450, ал.3 от НПК ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода П.П.Й., ЕГН ********** за замяна на наложеното му с присъдата по НОХД № 33/ 1990г
на Окръжния съд – Плевен наказание „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА“, с наказание
„Лишаване от свобода“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи
на обжалване по реда на Глава ДВАДЕСЕТ И ВТОРА от НПК, в седмодневен срок от
днес пред Апелативен съд – град Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.