№ 1440
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100508171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 31.05.2022 г., гр.д. 70961/2016 г., СРС, 64 с-в се признава
за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Н. Й. Г. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1 231,36 лева - цена за доставена топлинна енергия през периода от
01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, ведно със
законна лихва от 13.07.2016 г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 153,04 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2013 г.
до 09.06.2016 г., отхвърля иска за главницата за разликата до пълния предявен
размер от 2 345,02 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – за разликата до пълния
предявен размер от 322,60 лева, като осъжда ответницата да плати на ищеца
сумата от 202,78 лева – разноски за настоящото производство и сумата от
195,65 лева – разноски за заповедното производство, а ищеца да плати на
ответницата сумата от 298 лева – разноски за настоящото производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
1
въззивна жалба от ответника по тях Н. Й. Г.. Счита за неправилно определено
количеството на доставена топлинна енергия. Експертизите са основани на
едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД не изразява
становище.
Третото лице помагач на ищеца – „н.“ АД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
Неоснователни са оплакванията по жалбата, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е
съобразено количеството на доставена топлинна енергия. Видно от приетите
първоначална и допълнителна СТЕ, вещото лице проверява едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за
начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-
техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
2
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. При съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител са изчислени
окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна
лихва са основателни до уважените размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.05.2022 г., гр.д. 70961/2016 г., СРС, 64
с-в в частта, с която се признава за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че
Н. Й. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 231,36 лева - цена за доставена топлинна енергия
през периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. за имот на адрес: гр. София, ж.к.
****, ведно със законна лихва от 13.07.2016 г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от
153,04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
3
31.08.2013 г. до 09.06.2016 г.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Н.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4