№ 13539
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110162998 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т------------я” ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди при общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, поради което претендира сумата от 1533,53 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен
номер 378286, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 295,72 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 02.03.2020 г. – 01.06.2022 г., сумата
от 22,45 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 4,31 лв., лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода 02.03.2020 г. – 01.06.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 18.07.2022 г. по гр.д. № 30338/2022 г. по
1
описа на СРС, 26 състав.
Ответникът „Ф----------“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че не е сключвал договор с
ищеца за процесния период. Оспорва дължимостта на претендираните такси за дялово
разпределение, а и твърди, че не е изпадал в забава предвид липсата на доказателства за
публикуване на месечните и общата фактури. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията (във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК).
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т-----” ЕООД счита, че исковете са
основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От представения договор за наем от 19.01.2016 г. и анекс към него от 01.07.2018 г. е
видно, че считано от 01.03.2016 г. „Ф----------“ ЕООД е наемател на топлоснабдения обект с
абонатен номер при ищеца 378286, находящ се на адрес: гр. С---, кафене, на който са
регистрирани и седалището и адресът на управление на ответното дружество. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) небитов
клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за небитови
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. По делото е
установено, че въз основа на заявление от ответното дружество „Ф----------“ ЕООД от
21.01.2020 г. на същата дата е бил сключен договор между страните за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот, като е постигнато съгласие същият
да е със срок на действие пет години, считано от м. 07.2018 г. до м. 07.2023 г.
Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
2
на потребители на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява при сключен писмен
договор и общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. В случая е несъмнено, че през процесния период отношенията между страните са
регламентирани от одобрените от ДКЕВР с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. общи условия
на ищцовото дружество, които са влезли в сила. Следователно, ответникът се явява клиент
на топлинна енергия за небитови нужди в имота, като е видно, че между него и ищеца е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за небитови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, през целия процесен период от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Т-----” ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Несъмнено е, че през исковия период на ответника е била начислявана топлинна енергия за
едно отоплително тяло без поставен индивидуален топломер, за един водомер за топла вода
и за сградна инсталация, като за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1045,27 лв., а за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 757,01 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
3
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на монтирания в имота водомер за топла вода
в края на всеки отчетен период, а количеството доставена енергия за отопление е изчислено
на база екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 предвид липсата на поставен уред за
индивидуално измерване на отоплителното тяло, видно от констатациите на вещото лице по
СТЕ и представените от третото лице-помагач протоколи за отчет на уреди и справки за
използвана топлинна енергия. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки,
изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2020 г. е в размер на 659,92
лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 385,35 лв.), а за
периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. е в размер на 654,93 лв. (след приспадане на сумата за
връщане на потребителя в размер на 102,08 лв.), т.е. стойността на доставената топлинна
енергия за целия процесен период е в размер на общо 1314,85 лв., за която сума исковете за
главница се явяват основателни, а за разликата до пълния предявен размер от 1533,53 лв.
следва да се отхвърлят.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 22,45 лв. (съобразно събраните по
делото писмени доказателства на л. 9), които, съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл.
36 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди (приложими в случая съобразно
разпоредбата на чл. 23 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди), чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т------------я” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Предвид основателността на претенциите следва да се разгледа заявеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за погасяване на задълженията по давност
(релевирано във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК, като същото подлежи на разглеждане
по същество макар и да не е релевирано в срока за отговор на исковата молба, доколкото е
обосновано във възражението срещу заповедта за изпълнение, предвид задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 11а). Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
4
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.06.2022 г., от която дата установителният иск
се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.03.2019 г., са погасени по давност.
Процесните вземания са възникнали след тази дата – най-рано претендираното вземане за
стойност на потребена топлинна енергия е за м. 07.2019 г., а за такса за дялово
разпределение – за м. 05.2019 г. Следователно, възражението за изтекла погасителна давност
е неоснователно, а исковете за посочените суми следва да се уважат.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. Съгласно разпоредбите на общите условия към договорите за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди (чл. 40, ал. 1), купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца
на доставката, т.е. задълженията стават изискуеми на 20-ия ден след изтичане на съответния
период и от следващия ден ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, за основателната претенция за стойност на потребена енергия през периода м.
07.2019 г. – м. 04.2021 г. ответникът дължи обезщетение за забава считано от 21.08.2019 г.,
като предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде
присъдена мораторна лихва за периода от посочената от ищеца по-късна дата 02.03.2020 г.
до 01.06.2022 г. Същата е в размер на 258,40 лв., за която сума акцесорният иск се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 295,72 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, получена на дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК (приложено е писмо-покана за плащане от 30.03.2022 г. на л. 10 от делото, но липсват
доказателства за получаване на същото от ответника), поради което акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съобразно размера на уважените претенции в размер на 74,90 лв., платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 332,83 лв.,
5
платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, но в случая същите се
претендират с твърдения за осъществена безплатна правна помощ. Съдът намира, че не
следва да присъжда възнаграждение на процесуалния представител на ответника по чл. 38
ЗА, доколкото е несъмнено, че в случая не са налице основанията за осъществяване на
безплатна правна помощ на ответната страна – същата е юридическо лице, което е
обективно невъзможно да се намира в родствени или близки отношения с адвоката по
делото или да е материално затруднено лице. Търговските дружества не са сред
изчерпателно посочените лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани
безплатно от адвокат, а именно – лица с право на издръжка, на материално затруднени лица
и на роднини, близки или на друг юрист. Поради правния си статут на търговско дружество
ответникът не попада в нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, с които законът свързва
присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита пред
съд. В този смисъл – Определение № 60487 от 21.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2452/2021
г., II т. о., Определение № 673 от 21.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 920/2016 г., II т. о., и др.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т------------Я” ЕАД, ЕИК ----,
със седалище и адрес на управление: гр. С----, срещу „Ф----------“ ЕООД, ЕИК -, със седалище
и адрес на управление: гр. С---, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че „Ф----------“ ЕООД дължи на „Т------------я” ЕАД сумата от
1314,85 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.
07.2019 г. до м. 04.2021 г. за имот, находящ се в гр. С---, кафене, с абонатен номер 378286,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 07.06.2022
г., до окончателното й изплащане, сумата от 258,40 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 02.03.2020 г. –
01.06.2022 г., както и сумата от 22,45 лв., представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м. 05.2019 г. до м. 10.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2022 г. по гр.д. № 30338/2022 г. по описа на
СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 1314,85 лв. до пълния
предявен размер от 1533,53 лв., стойност на доставена топлинна енергия, както и исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 258,40
лв. до пълния предявен размер от 295,72 лв., лихва за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия, както и за сумата от 4,31 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 02.03.2020 г. – 01.06.2022 г.
ОСЪЖДА „Ф----------“ ЕООД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С---, да
6
заплати на „Т------------Я” ЕАД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: гр. С----, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,90 лв., разноски в заповедното производство, както
и сумата от 332,83 лв., разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т------
------я” ЕАД – „Т-----” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7