№ 964
гр. Варна , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20213100501121 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:11 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът Е. С. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Я.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ЕООД „БЕЛФЕРИ“, редовно призована, явява се управителят.
Представлява се от адв. А. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. чл. 317 от ГПК и се развива по реда на Глава ХХV
от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 2798 от 23.03.2021 г. ,
подадена от Е. С. М., представляван от адв. Я. от ВАК срещу Решение № 3743 от 07.08.2020
г. постановено по гр.д. № 365 по опис на ВРС за 2020 г. Обжалвано е и Решение от
11.03.2021 г., с което е допълненото решението от 07.08.2020 г. Жалбите са подадени от
процесуално легитимирана страна, която е обосновала правен интерес от образуване на
въззивното производство. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на
1
обжалваните решения. Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на акт по същество, с който да бъдат уважени предявените искове.
В писмен отговор, ответната страна ЕООД „Белфери“, чрез адв. А.П., оспорва
жалбата като неоснователна и моли да се потвърдят обжалваните съдебни актове.
АДВ. Я.: Поддържам въззивните жалби. Оспорвам отговора. Във връзка с
новооткрити доказателства представям Договор за възлагане на управлението на дружество
„Белфери“ ЕООД от 21.04.2012 г., Наредба № 6 за условията и реда за упражняване на
правата на собственост на Община Белослав и Протокол № 34/12.04.2018 г. от сесия на ОС
на Община Белослав. Тези доказателства имат отношение към представителната власт на
управителя на въззиваемото дружество, т.к. има произнасяне на съда, че управителят е
действал в рамките на компетенцията си. След като направихме справка с ТР установихме,
че Иван Томов е назначен с временен договор, в противоречие с Наредба № 6, т.е. изводът
би бил, че заповедта е издадена от лице, действащо без необходимата компетентност. Тази
наредба регулира правилата, по които се избират управителите на общински предприятия.
Договорът е сключен с кмета на общината, а Наредбата предвижда да бъде сключен с
Общинския съвет. Доверителят ми е механик. Заповедта се издава от управителя на
дружеството Иван Томов. Ние смятаме, че той е действал извън рамките на своята
компетентност при издаване на заповедта за уволнение.
АДВ. П.: Оспорвам жалбите. Поддържам отговорите. Моля да оставите без
уважение искането за приемане на Наредбата № 6, която не представлява писмено
доказателство. Относно протокола от 12.04.2018 г., същият не е нововъзникнал, предвид
обстоятелството, че има дата, на която е съставен и съответно към датата на подаване на
исковата молба, той е съществувал в правния мир. Същото се отнася и за договора за
управление на дружеството. Не са нововъзникнали доказателства. Неоснователно се
представя договор от 2012 г., т.к. доверителят ми, който се запозна с догтовора сочи, че
поръваначално първите 3 месеца е бил на срочен трудов договор, след което има сключен
безсрочен договор. Има действащ безсрочен договор, който не носим днес, т.к. не е имало
спор относно представителната му власт. Справка в Булстат би устнановила, че управител е
днес явилото се лице Иван Михалев Томов.
Съдът намира за неоснователно искането за въззивника за прилагане като
доказателства по делото на Наредба № 6, договор за възлагане на управление на дружество
от 21.04.2012 г. и Протокол от заседание на ОС от 12.04.2018 г. като недопустимо, поради
настъпила преклузия, по смисъла на чл. 266 ГПК, а по отношение на Наредба № 6, същата
не представлява доказателство по предмета на спора.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като
доказателства по делото на Договор за възлагане на управлението на дружество „Белфери“
ЕООД от 21.04.2012 г., Наредба № 6 за условията и реда за упражняване на правата на
собственост на Община Белослав и Протокол № 34/12.04.2018 г. от сесия на ОС на Община
Белослав.
ПРИЛАГА същите към корицата на делото.
АДВ. П.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Моля да имате предвид, че разноските са по гр.д. № 365/2020 г. и оригиналите са
представени пред първата инстанция. За улеснение на съда представяме копия.
АДВ. Я.: Правя възражение за прекомерност на разноските.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от въззиваемата
страна списък с разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените от въззиваемата страна списък с разноски и
доказателства за извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Я.: Въпреки, че не бяха допуснати днес представените доказателства, моля да
имате предвид, че представеният договор за назначение на управителя е единственият
публично достъпен и публикуван в ТР, което следва да се провери от съда в рамките на
служебната проверка и от публикацията в ТР се вижда, че управителят е действал без
представителна власт, т.к. публикуваният договор е временен от 2012 г., за който има
изискване да бъде с продължителност между 3 и 5 години, а по отношение на твърдените
нови договори няма вписване в ТР. Това следваше да се провери от първоинстанционния
съд, преди постановяване на решението. Останалите обстоятелства, които са тълкувани
превратно в впротиворечие с доказателствата са началната дата за започване на
дисциплинарното производство срещу Е.М., биха могли да бъдат направени верните изводи,
че ако се приеме датата 13.11., за която е отправено искане от 04.09., излиза че заповедта е
наложена извън преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Ако излезе, че
това производство е приключило без налагане на дисциплинарно наказание възниква
въпроса защо е започнало ново дисциплинарно производство за едно и също нарушение.
Ако се приеме, че и второто дисциплинарно производство е правилно и законосъобразно
проведено, защо смятаме, че има отказ от даване на обяснения, след като писмените
3
доказателства сочат друго - доверителят ми е дал обяснения, че се намира извън пределите
на страната, във връзка с повишаване на квалификацията си. Моля да отмените
първоинстанционното решение. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
АДВ. П.: Моля да постановите решение, с което да оставите без уважение като
неоснователна въззивната жалба. Моля да оставите в сила решенията на ВРС, с които
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски. Същите не са в прекомерен размер и
възражението е неоснователно. Правя възражение за разноските, претендирани от
въззивника. Иван Томов не представлява дружеството „Белфери“ ЕООД и не е управител на
същото. При най-обикновена справка може да се установи, че единственият вписан
управител е явилият се днес. Ищецът по делото е представил трудов договор, в който пише,
че същият има сключен такъв от 2020 г. и работи на тази длъжност и тогава управител на
същото е бил Йордан Йорданов и след това управител е Иван Томов и всички останали
допълнителни споразумения са сключени с него. От 2012 г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е бил един и същи човек. По отношение на твърденията, че не
са изпълнени законовите изисквания по спазване на чл. 193 КТ за даване на писмени
обяснения, през цялото производство във всички ИМ, уточнения и др. ищецът се старае да
докаже, че не е дал задължителните според него обяснения. Напротив, по делото има много
искания, изпратени до ищеца на домашния му адрес да даде обяснения. В първия ден, когато
се е явил на работа му е осигурена възможност устно да даде такива. Не съм съгласна, че е
нарушена процедурата по чл. 194 КТ и заповедта е издадена и наложено най-тежко
наказание след изтичане на 2-месечния срок. Срокът не може да тече в периода на
самоотлъчка, защото работодателят няма как да знае дали лицето, което не се явява на
работа, дали не е претърпяло злополука или не е в болница, за да приеме, че в това време
тече този срок. Саморъчно въззивникът е написал в декларацията си от 15.11.2019 г. в т . 8,
че представлява служител, който ползва неразрешен неплатен отпуск. Това означава, че
въззивникът знае през цялото време, че такъв отпуск не му е разрешен, а той не му е
разрешен, защото в дружеството предстои ремонт на ферибота, който като техническо
средство влиза в док по специален график, който се знае месеци напред и никой в
дружеството през този период не ползва отпуск, само тези които имат временна
нетрудоспособност. Не се ползват платени и неплатени отпуски. По тази причина с гласни и
писмени доказателства сме установили, че липсва каквато и да е тенденция. Относно
възраженията на въззивника, свързани с повишаване на квалификацията, многократно
посочихме, че когато той самоволно решава да работи на кораб има 2 години до изтичане на
сертификата. В наредбата не казано, че само с плавателен стаж може да бъде удължен този
сертификат. Освен това, този сертификат не е необходим за длъжността, която заема ищеца.
Моля за решение, предвид тези съображения и изложените в отговорите. Моля да ни
присъдите направените по делото разноски.
На основание чл. 315 ГПК, съдът обяви на страните, че ще произнесе решението си
на 25.05.2021 г., от която дата тече и срокът за обжалването му.
4
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5