Р Е Ш
Е Н И Е № 163
гр.Русе, 09.VII.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на 28 юни 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ГАВРАИЛОВА
в.т. д. N151 по описа за 2019
г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК и по чл.274 от с.к.
Р.А.П.,***, е обжалвала решение №2080 от 19.12.2018г. на Русенски районен съд, постановено по гр.д.№ 4181/2018 г., в частта,
с която са уважени предявените против нея от „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД София искове и е осъдена да заплати разноски. Твърди, че решението е неправилно
поради противоречие с материалния и процесуалния закони. Моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли претенциите изцяло, по съображенията, изложени в жалбата. Обжалва и определение №1418 от 13.03.2019г. постановено
по същото дело по реда на чл.248 от ГПК,
с което е отхвърлена молбата й за изменение на решението в частта за разноските.Развива
оплаквания за неправилност на същото. Иска да бъде отменено и „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД да бъде осъдена да
заплати на процесуалните й представители адвокатски възнаграждения за оказана
безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА в заповедното и в исковото производство. Претендира и направените
разноски за въззивната инстанция, вкл.
и присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът по жалбите
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София,ЕИК203670940, чрез процесуалния
представител юр.С.П., изразява становище, че същите
са неоснователни. Във връзка с наведените от въззивника доводи за
нищожност на договора за потребителски кредит, поддържа твърдения, че когато
договорът е обявен за недействителен, следва да се приложи нормата на чл.23 от ЗПК. Счита, че определението на първоинстанционния
съд, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, е
обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Въззивната жалба против решение
№2080 от 19.12.2018г. на Русенски районен съд, постановено
по гр.д.№ 4181/2018 г. е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.Разгледана
по същество е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания“-ЕАД-София, с която са предявени искове по чл.
422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземанията по Заповед №1103 от 02.04.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.дело №2060/2018г. по описа на РС- Русе, с която е разпоредено длъжникът Р.А.П. да заплати на кредитора "Агенция
за събиране на вземания“-ЕАД сумата от 699,15лв.-главница по договор за
потребителски кредит №*********, сключен между „Провидент
Файненшъл България“-ООД и Р.А.П., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.03.3018г. до окончателното й изплащане, сумата
137,90лв. договорна лихва за периода от 01.09.2016г. до 29.09.2016г., 34,39лв.
такса за оценка на досие за периода 01.09.2016г.-29.12.2016г., 63,84лв.
обезщетение за забава за периода 19.05.2017г. - 01.04.2018г., както и 25лв.
деловодни разноски и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането, произтичащо от неизпълнение
на договор за потребителски кредит №********* сключен на 24.10.2015г. между „Провидент Файненшъл България“-ООД
и Р.А.П., е цедирано от първоначалния кредитор на
„Агенция за събиране на вземания“-ЕАД.Длъжникът Р.П. е подала възражение на основание чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на задължението по заповедта. Кредиторът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в законния срок е предявил иск за установяване на
вземането по заповедта на основание чл. 422 от ГПК. С решението по исковото
производство е признато за установено съществуването на вземането на „Агенция
за събиране на вземания“-ЕАД към Р.А.П. за сумите 687,63лв. главница по договор
за потребителски кредит № *********, сключен с „Провидент
Файненшъл България“-ООД, заедно със законната лихва,
считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане, 135,66лв договорна лихва за
периода 1.09.2016г. до 29.12.2016г., 34,39лв. такса за оценка на досие за
периода 01.09.2016г.-29.12.2016г.Искът е отхвърлен за разликата до 699,15лв.
главница и за разликата до 137,90лв. договорна лихва, както и за сумата
63,84лв. обезщетение за забава за
периода 19.05.2017г. - 01.04.2018г. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
От представените в първоинстанцинното
производство писмени доказателства се установява, че на 24.10.2015г. между „Провидент Файненшъл България“-ООД,
ЕИК *********- гр. София и Р.А.П.,***, е сключен договор за кредит № *********,
по силата на който Провидент предоставя на клиента Р.П.
сумата от 2350лв., която трябва да се
върне за срок от 60 седмици, при годишен процент на разходите 48% и при годишен
лихвен процент 31,82% или общия размер
на фиксираната лихва-за срока на договора, да бъде в размер на 463,50лв.Общият
размер на задължението е 2931лв., които включват 2350лв. главница, 463лв.
фиксирана лихва и 117,50лв. такса за оценка на досие.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г. “Провидент
Файненшъл България” ООД/цедент/ се задължило да прехвърли на “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД възмездно вземанията към 01.05.2017г., произхождащи
от договори за потребителски кредити, при условията
и сроковете, определени в договора, които вземания се индивидуализират
в Приложение №1, неразделна
част от цесионния
договор /л.л.16-24 от гр.д.№4181/18г.
на РРС/.От Приложение №1 е видно, че по силата на договора
за цесия вземането на “Провидент
Файненшъл България” ООД срещу Р.А.П. в общ размер
857.89 лв е прехвърлено на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД.Представени са доказателства за изпълнение на
процедурата по чл.99,ал.3 от ЗЗД – от уведомително писмо от “Провидент Файненшъл
България” ООД чрез “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, от 06.06.2017г. и
известие за доставяне до Р.А.П. се
установява, че до длъжника е изпратено уведомление за извършената
цесия и за това, че “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД встъпва в правата на кредитор
срещу нея. На 03.07.2017г. уведомлението е върнато, като
непотърсено.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
подадено в районния съд на 30.03.3018г.Ето защо възражението, че “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД не е активно процесуално легитимиран по предявения иск поради неизпълнена процедура по чл.99, ал.3 ЗЗД е неоснователно.С исковата молба е представено потвърждение за извършената
цесия, подписано от управителя на цедента, с
което потвърждава прехвърлянето по
отношение на вземанията, произхождащи от договори за потребителски кредит,
изрично посочени в Приложение №1 към договора за прехвърляне на вземания от
19.05.2017г.Съгласно чл.4,ал.3 от Договора за цесия такова писмено потвърждение
цедентът представя , след получаване на цената.Предвид
изложеното възражението, че „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД/ищец по
делото/ не разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК, тъй като цената по конкретното вземане на първоначалния кредитор не била
заплатена от ищеца в договорените и не е настъпило
същинско прехвърляне на вземанията, е неоснователно.
Въззивният съд намира, че
сключения между праводателя на ищеца /Провидент Файненшъл България“-ООД/
и длъжника договор за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК,
тъй като не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.11 и т.20 ЗПК - не съдържа
погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите
на погасяването и клаузи за наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока,
в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6, както
и за размера на лихвения процент
на ден. В този случай на основание чл.23 ЗПК длъжникът
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разноски по
договора за кредит. Затова искът като основателен и доказан следва да се уважи
само за главницата от 687,63лв., дължима със законната лихва от датата на
подаване на заявлението. В останалата част, включваща договорна възнаградителна лихва, лихва за
забава и такси за оценка и пр., претенцията е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на спора
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца разноски по
ч.гр.д.№2060/18г. по описа на РРС в размера над 55,15лв. за разликата до
68,79лв. и разноски по исковото производство в размера над 312,54лв. за разликата до присъдените 389,83лв.
Съгласно чл.78 ГПК въззиваемият
дължи на жалбоподателката разноски за настоящото
производство в размер на 20лв.-за държавна
такса, съобразно уважената част от жалбата.По делото жалбоподателката е представлявана от адвокат безплатно, на
основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА, съгласно изрично отбелязаното в представения
договор за правна помощ – материално затруднено лице.На основание чл.38,ал.2 от
ЗА в полза на адв.С.В. следва да бъде присъдено
дължимото адв. възнаграждение в минимален размер на 300лв.
По частната жалба на Р.А.П.
против определение № 1418 от 30.03.2019г. постановено по реда на чл.248 от ГПК.С
определението първоинстанционният съд е отхвърлил
молбата на ответника по делото – Р.П., чрез пълномощника адв.К.Б., за допълване/изменение на решение
№2080/19.12.2018г. по гр.д.№4181/18г. в частта за разноските, като осъди ищцовото дружество да заплати на адв.С.
В. адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ по ч.гр.д.№2060/18г.
на РРС, а на адв.К.Б. да заплати адвокатско
възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ в исковото производство,
както и да редуцира разноските, присъдени в полза на ищеца, като ги преизчисли на база 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.Първоинстанционният съд правилно е
отказал определяне на възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като в договора
за правна помощ, представен по ч.гр.д.№2060/18г. по описа на РРС е посочено, че
адв.С. В. оказва безплатна правна помощ на Р.П. на
основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА – помощ на лице, което е от кръга на близките на
адвоката.В представения по гр.д.№4181/18г. договор за правна помощ, сключен
между Р.П. и адв.К.Б. е удостоверено, че адвоката
оказва безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА – Р.П. е близка
или роднина и на адв.К.Б..В списъка за разноските по
делото обаче е посочено, че адв.Б. оказва безплатна
правна помощ на П. на друго основание - чл.38,ал.1,т.2 от ЗА- при хипотеза на
материално затруднено лице.Посочването на различни хипотези води до
невъзможност съдът да определи на какво основание е осъществена безплатна правна
помощ, и съответно – да определи възнаграждение. Неоснователно е било и
искането да се редуцира юрисконсултското
възнаграждение на ищцовото дружество, като се преизчисли на база 50лв. – съдът е определил възнаграждение
от 150лв. като база. Съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ при дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300лв. и районният съд е определил възнаграждение в размер, близък до
минималния – 150лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, не са били
налице предпоставки за определяне на възнаграждение в минималния размер.
С оглед частичното
отхвърляне на въззивната жалба и отхвърлянето на
частната жалба, жалбоподателката следва да заплати на
въззиваемата страна 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2080 от 19.12.2018г.
на Русенския районен съд, постановено по гр. д.№ 4181/18г. по описа на РРС, в частта, с която се признава за установено по
искове, предявени от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”,
№ 25, офис сграда Лабиринт ет.2, представлявано от *******Н. С.,
че Р.А.П.,ЕГН**********,***, дължи на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата135,66лв. договорна лихва за периода от 01.09.2016г. до 29.16.2016г., и
34,39лв. такса за оценка на досие за периода от 01.09.2016г. до 29.16.2016г.които
суми са включени в заповед № 1103 от 02.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр.д.№ 2060/2018 г. и вместо тази него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София 1335, представлявано от *******Н. С., срещу Р.А.П.,ЕГН**********,***, искове да
се признае за установено, че дължи на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата135,66лв. договорна лихва за периода от 01.09.2016г. до 29.16.2016г., и
34,39лв. такса за оценка на досие за периода от 01.09.2016г. до 29.16.2016г.
ОТМЕНЯ същото решение и в частта,
с която Р. А. ответницата П.,ЕГН**********,***
е осъдена да заплати на Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, разноски по ч.гр.д.№2060/18г. по описа на РРС в размера
над 55,15лв. за разликата до 68,79лв. и разноски по исковото производство в
размера над 312,54лв. за разликата до
присъдените 389,83лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2080 от
19.12.2018г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д.№ 4181/18г. по описа на РРС в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, представлявано
от *******Н. С., да заплати на Р.А.П.,***
разноски по делото в размер на 20лв.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, да
заплати на адв.С. В. В., от *****, 300лв.възнаграждение
за безплатна адвокатска защита на Р.А.П., ЕГН **********,***.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение №1418
от 13.03.2019г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№4181/18г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Р.А.П.,*** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, гр.София, 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :