Решение по дело №1270/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 559
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20195240101270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 559

гр.Пещера,10.VІІ.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

      

Председател: Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1270 по описа на Съда за  2019г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Ищецът „Теленор България " ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 е депозирал срещу А.К.Ч.,  ЕГН ********** ***, п.к. 4550, ул. „Сева" № 8 искова молба, в която твърди ,че между  А.К.Ч. и „Теленор България" ЕАД са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1.Договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 г. , съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********; 2.Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 27.12.2016 г. , съгласно което  за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план; 3. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.02.2017 г. С договора за мобилни услуги на ответника  са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J5 2016 Gold. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 404,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 17,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Твърди ищецът, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от А.Ч. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия:

за мобилен номер ********** се прилагат условията на Договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 27.12.2016 г.;

за мобилен ********** се прилагат условията на Договор за мобилни услуги № ********* от 03.02.2017 г.;

за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Gold се прилагат условията на Договор за лизинг от 03.02.2017 г.

Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2017 г. - м. юни 2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.Описани  са подробно 4 бр.издадени фактури.

Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване  на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България" ЕАД и А.К.Ч., по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена и  пета фактура № **********/20.06.2017 г., с падеж 05.07.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 1042,07 лв., в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Gold в общ размер на 351,80 лв. с вкл. ДДС.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Ищецът акцентира на обстоятелството, че вземането за неустойка в размер на 1042,07 лв. не е било предмет на частното гражданско дело и не се претендира в рамките на настоящото производство.

 Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е 1393,87 лв., а претендираната сума по фактурата е 351,80 лв.Твърди щицът, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

 Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД било  депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Пещера, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 915/2019 г и  издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли ищецът да се приеме за установено по отношение на  ответника А.К.Ч. наличието на вземане  на ищеца за  сумата от 729,73 лв. (седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/20.02.2017 г., фактура № **********/20.03.2017 г., фактура № **********/20.04.2017 г., фактура № **********/20.05.2017 г. и фактура № **********/20.06.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Сочи доказателства и претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на  ответника, който оспорва исковете  като неоснователни.

Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от правна и фактическа страна намира  следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 915/2019г. по описа на Районен съд гр. Пещера, по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №318/12.07.2019г. в полза на „Теленор България " ЕАД , ЕИК *********, срещу А.К.Ч.,  ЕГН ********** ***, сумата от 729,73 лв. (седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми от неплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 г. ,Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 27.12.2016 г. , Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.02.2017 г.

Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. V ГПК, поради  което  Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим .Предявени са искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.І ЗЗД  и чл.86 ЗЗД.

По същество Съдът намира предявения иск за основателен.

По делото са пирети като писмени доказателства процесните Договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 г. ,Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 27.12.2016 г. , Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.02.2017 г. и процесните 5бр. фактури.

Прие се по делото и съдебно –счетоводна експертиза на в.л.Ц.К., която Съдът кредитира напълно като компетентно изготвена и неоспорена от страните.

От заключението се установява/, че размерът на неизплатените задължения на ответника по процесните 5бр. фактури  е общо 729.73лв., от които 377.93лв.  фактурирани в периода 20.01.2017г. – 20.05.2017г.  по фактура № **********/20.02.2017 г., фактура № **********/20.03.2017 г., фактура № **********/20.04.2017 г., фактура № **********/20.05.2017 г.; както и фактурирани лизинги на 20.06.2017г. по  фактура № **********/20.06.2017 г.

От приетите по делото Договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 27.12.2016 г. , Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.02.2017 г. се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения . Доколкото в тези договори имено на ответника е отпечатано  като „Ангрел Костое Ч.“, Съдът намира, че това е несъществена техническа грешка. Навсякъде в качеството на „потребител“ ответникът е изписал ръкописно името си „А.К.Ч.“  и е положил подпис.

По силата на сключените договори ищецът, в качеството на „Оператор“  е предоставил на абоната – ответник процесните  два  телефонни номер и апарат „Самсунг“ , при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите абонаментни такси и лизингови вноски.

Ответникът е подписал и изрични декларации за получен екземпляр от Общите условия на Теленор България ЕАД , както и информация по чл.4ал.І ЗЗП.

Всеки от договорите се съдържа реквизити , позволяващи недвусмислевна индивидуализация на страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Съдържа се и описание на тарифните планове, ценовите условия, задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.

От правна страна следва да се отбележи още, че представените по делото фактури представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за издалата ги страна обстоятелства. Тези фактури не носят подписа на ответника, поради което  принципно  не доказват по несъмнен начин удостовереното в тях, предвид и възражението на същия.

От друга страна обаче, факта на потребени услуги , размер на задължения , включително и лизингови вносни за мобилен апарат и настъпилата изискуемост след срока на плащане на фактурите, както се твърдят от ищеца, се установянат от приетата съдебно – икономическа ескпертиза.

При така възприетите фактически обстоятелства и правни съображения  Съдът намира, че предявеният  иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.І ЗЗД чл.86 ЗЗД и е изцяло   основателен и следва да бъде  уважен.

С оглед изхода от делото, в  тежест на ответника следва да се възложат на основание чл.78ал.І ГПК сторените от ищеца разноски за ДТ в размер на 25лв. в заповедното производство, довнесена ДТ в размер на 25лв. в исковото производство, внесени от ищеца на два пъти по 300лв. депозит за експертиза и възнаграждение за особен пердставител, както и 360 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното произвоство и още 360 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство .Общо разноските на ищеца възлизат на 1370лв.

Водим от горното Пещерският  районен съд

 

                                    Р     Е     Ш     И  :

 

Признава за установено, че А.К.Ч.,  ЕГН ********** ***, п.к. 4550, ул. „Сева" № 8 дължи на „Теленор България " ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 729,73 лв. (седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 12.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на  ч.гр.д. № 915/2019г. по описа на Районен съд гр. Пещера, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №318/12.07.2019г.

Осъжда А.К.Ч.,  ЕГН ********** ***, п.к. 4550, ул. „Сева" № 8 дължи на „Теленор България " ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 1370/ хиляда триста и седемдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: