Мотиви към присъда, постановена по НОХД
№ 454 по
описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение по описа за 2016 г.
Обвинението е повдигнато от Русенска
окръжна прокуратура (РОП) срещу П.-М.П. (P.M.P.) затова, че на 14.06.2015 г.,
на ПП І-3 (гр. Плевен – гр. Русе), в района на км. 5+800, при управление
на МПС – л.а. „Ф. П.” с рег. № ***
нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на
А. – К. П. (A.-C. P.), родена на *** г. в Р. с CNR *** от гр. Букурещ,
Република Румъния-престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РОП поддържа така повдигнатото срещу подс. П. обвинение, като пледира, че от събраните по делото
доказателства, както и с оглед обстоятелството, че производството е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие, обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Анализирайки безспорно установените по делото фактически
данни навежда твърдение, че на процесната дата и
място подсъдимият е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1 и
чл.20, ал.2 от ЗДвП в причинно следствена връзка, с което по непредпазливост е причинил
съставомерния резултат. Основавайки се на цялата,
събрана в рамките на производството доказателствена
съвкупност прокурорът посочва, че в резултат именно от действията на подсъдимия
е възникнало процесното ПТП, тъй като същият не е
контролирал непрекъснато движението на управлявания автомобил, същият е имал
възможност да избегне произшествието и да спре доколкото е имал обективната
възможност да види и наблюдава пътя, имал е видимост- 150 метра пред него, а
опасната му зона за спиране е била 131.3 метра. Конкретизира още, че
нарушенията на правилата за движение от страна на подс.
П. са в пряка причинна връзка с настъпване на произшествието. При
индивидуализацията на наказанието моли да бъдат отчетени чистото съдебно минало
на подсъдимия, изразеното съжаление и признаването на вината. Посочва, че
липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Отправя искане съдът да
определи наказание от лишаване от свобода при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – в размер на три години лишаване от свобода, като
след редуцирането му по реда на чл.58а от НК същото бъде фиксирано на две
години лишаване от свобода, а изпълнението му да се отложи по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години. Пледира и за налагане на кумулативната
санкция лишаване от правоуправление, чийто срок предлага да бъде отмерен на три
години.
Назначеният
служебен защитник на подс. П. – адв.
В. моли подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по
повдигнатото му обвинение и пледира за отмерване на минимално по размер
наказание предвид признаването на вината, оказаното съдействие и изразеното
съжаление от страна на подсъдимия.
Подсъдимият П.-М.П. (P.-M. P.) признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за
стореното.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал.
4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт:
Подсъдимият П.-М.П. (P.-M. P.) е
роден на *** ***, Република Р.. Живее в град Б., сектор ***, румънски
гражданин, работи, не е осъждан. Същият е правоспособен водач на МПС от 2011
г., категория В.
На 14.06.2015 г., около 22.20 ч.,
подсъдимият П. управлявал лек автомобил марка „Ф.”, м. „П.” с румънски
регистрационен № ***. Движел се по път І-3 от Републиканската пътна мрежа с посока от гр. Плевен към гр. Русе. В
превозното средство заедно с него била и съпругата му – А. – К. П. (A.-C. P.), родена на *** г. в Румъния с CNR ***.
Същата била на предната дясна седалка на автомобила. Времето било влажно, с добра
видимост. Пътната настилка била асфалтова, без повреди или неравности. Пътното
платно било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока. Общата му
ширина възлизала на 8.4 м.
Подсъдимият управлявал превозното
средство със скорост от около 108.7 км.ч.
В района на км. 5+800 на главен
път І-3, в резултат от действията на подсъдимия упръвляваният
от него лек автомобил нарушил устойчивото си движение, напуснал пътното платно
в ляво, по посоката си на движение и се ударил в крайпътните дърветата.
За настъпилото ПТП било сигнализирано на телефонен номер 112 и на място пристигнали полицейски екип
и екип на спешна медицинска помощ. А. – К. П. била откарана в МБАЛ – Русе,
където същата починала.
На същата дата бил извършен и оглед
на местопроизшествие. В хода на същия било установено, фиксирано и описано
намиращото се превозно средство, участник в произшествието.
От изготвената съдебно-медицинска
експертиза №59/2015 г. било установено, че на А. – К. П. й били причинени
следните увреждания: тежка гръдна травма, изразяваща се в многофрагментни
счупвания на 1-10-то ребра в дясно, с размествания на фрагменти и разкъсвания
на тъканата плевра; счупване на 1-6-то ребра в ляво; колекция от кръв в дясно плеврално пространство; контузия на десния бял дроб; кръвонасядания на гръдния кош; тежка коремна травма,
изразяваща се в размачкване и разкъсване на черния дроб; колекция от кръв в
коремната кухина; разкъсване на опоръка на тънкото
черво; разкъсване на десния бъбрек; кръвонасядания в
кръстната област; травма на главата, изразяваща се в слабо изразени субдурален и субарахноидален
кръвоизливи, кръвонасядания на меката черепна
покривка и др.; травма на крайници – счупване с изкълчване на лява гръдно-ключична става; охлузване и кръвонасядане
на дясно рамо; счупване на дясна раменна кост; повърхностни и по – дълбоки
порезни наранявания и др.; анемия на бъбреците, субепикарни
кръвоизливи, аспирация на стомашно съдържимо, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор. Описаните травматични увреждания били резултат на действието на
твърди, тъпи предмети и предмети с остри върхове и режещи ръбове (стъкла) и според
експерта можело да бъдат получени при ПТП на 14.06.2015 г. Като причина за
настъпване на смъртта на А. – К. П. вещото лице посочило установените тежка
гръдна травма и тежка коремна травма, в рамките на съчетана травма, довели до
тежки увреждания на вътрешни органи и остра кръвозагуба.
Назначени били две химически
експертизи, от чиито заключения се установило, че в кръвните проби, взети от подс. П.П. и починалата А.– К. П.
нямало наличие на етилов алкохол.
Според заключението на автотехническата експертиза подс.
П., в резултат на собствените си действия е станал причина за настъпване на
пътно – транспортното произшествие.
Същият е имал възможност при възникване на опасност за движението да
спре, тъй като скоростта, с която се е движил е била съобразена с разстоянието
на видимост, което е възлизало на 150 метра, а опасната зона за спиране на
управлявания от него автомобил е била 131,3 метра. Причина за произшествието са действията на
водача, поради които л.а. „Ф. П.“ е нарушил устойчивото си движение, напуснал е
платното за движение, вляво по посоката
си на движение и се ударил в дърветата край пътя. Произшествието е било
предотвратимо, ако водачът е управлявал автомобила по такъв начин, че да
запазва устойчивото си движение, за да не излезе от платното.
По доказателствата:
След произнасяне на определението
по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на
самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, съдът не следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват
фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална
дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната
цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т.
2 НПК законът предпоставя като задължително условие
за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени
материали от досъдебното производство. Затова първоинстанционният
съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по общия ред, само след
като обосновано е преценил, че досъдебното производство е било проведено
обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени
материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание
категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда
недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след
като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно
положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно
твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без
извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата.
Независимо от изложеното по-горе
за пълнота и прецизност и съобразявайки предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия, което от своя страна се подкрепя от
следните доказателства, събрани в досъдебното производство чрез гласните и
писмени доказателствени средства, а също и чрез
способите за събиране и проверка на доказателствения
материал: показанията на св. Ж. Ж., заключенията на съдебно медицинските
експертизи (л.62-64; 68-69 от дос.пр.), автотехническата експертиза (л.85-95 от дос.пр.),
протокол за оглед на местопроизшествие (л.28-30 от дос.п.р),
фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие (л.33-38 от дос.пр.), протокол за оглед на веществени доказателства (л.39-40
от дос.пр.), заверени копия на схеми на участък от
Републикански път І-3 (46-49 от дос.пр.), протокол за
доброволно предаване (л.50 от дос.пр.), заверени
преписи от документи за самоличност, правоуправление, технически преглед и
собственост на МПС (л.54-61 и л.126 от дос.пр.), талон
за медицинско изследване (л.75 и л.81 от дос.пр.), биографична
справка, декларация, справката за съдимост и справка за извършени
административни нарушения (л.113; 120-121 от дос.пр.),
протоколи за химическо изследване (л.76 и л.79 от дос.пр.),
талони за медицинско изследване (л.41 и л.46 от дос.пр.),
протокол за медицинско изследване (л.82 от дос.пр.), заверено
копие на акт за раждане (л.104 от дос.пр.), смъртен
акт (л.43 от дос.пр.) и разписки (л.105, 111 от дос.пр.).
Времето
на произшествието се установява чрез съпоставка на гласните доказателствени
средства – показанията на св. Ж. и приобщеният в качеството на писмено
доказателство протокол за оглед на местопроизшествие.
Съдът възприе изцяло и постави в основата на
доказателствените си изводи показанията на св. Ж., възприел мястото на ПТП
непосредствено след неговото настъпване, които с оглед изложеното по-горе и
пълното им съответствие с обективно установеното от експертите по автотехническата експертиза, постави в основата на
доказателствените си изводи, досежно значимите за
производството факти – времето, мястото на пътното транспортно произшествие и
механизмът на настъпване на пътния инцидент.
В обобщение приетата фактология относно цялостния механизъм на възникване на ПТП
се очертава като единствено възможната от логическата взаимовръзка на
обективните факти, установени от заключението на автотехническата
и медицинските експертизи, от протоколите за оглед и от показанията на св. Ж.
Съдът изцяло кредитира изводите
на експертите в автотехническата експертиза. Те
отчитат всички значими за пътната ситуация фактори – повредите по автомобила,
особеностите на конкретния пътен участък, обективните находки на пътя, разположението
на автомобила след пътното транспортно произшествие. Това са обективни факти,
които изясняват механизма на произшествието и изключват възможността
деформациите по автомобила да бъдат получени по различен от гореприетия
начин. В заключението на автотехническата експертиза
се наблюдават обстоятелства от решително значение за главния факт. Този способ
за събиране и проверка на доказателствата изяснява механизма на възникване на
ПТП, скоростта на движение на автомобила и мястото на удара. Изброената
категория въпроси са включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК,
които поради своето естество се обуславят от специални знания и предполагат
задължително назначаване на експертиза. Настоящият съдебен състав кредитира
експертизата, допусната на досъдебното производство и приета в хода на
съдебното следствие. За да стори това, съдът отчете няколко релевантни обстоятелства.
На първо място - вещите лица притежават специална компетентност и познания за
обстоятелствата от главния факт, които съдът няма. На второ – експертите са
използвали целия наличен доказателствен материал на досъдебното производството.
Анализираното експертно заключение е съобразено с чл. 153 от НПК и включването му
в доказателствения материал не противоречи на разпоредбите на НПК.
Обективно установените следи в
района на местопроизшествието, деформациите и местоположението на автомобила са
достатъчна основа по научнотехнически начин да бъде
установено, че скоростта на автомобила, управляван от подс.
П. преди удара е била около 108.7 км./ч.
Съдът прие, че смъртта на А. – К. П. е в
непосредствена причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. СМЕ на труп от
досъдебното производство наред с другите доказателства не допускат различна
интерпретация относно тези обстоятелства, част от главния факт.
На
изброените по-горе писмени доказателствени материали съдът също даде вяра, като
отчете относимостта им към предмета на доказване в
производството.
От правна страна:
Обвинителният акт е внесен в съда
против подсъдимия П. – М.П. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. ал, 342, ал. 1 от НК.
Основателността на обвинителната теза предполага
да бъде установено, че на процесната дата – на
14.06.2015 г., поради нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20,
ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, подсъдимият е причинил по непредпазливост
смъртта на А.К. П..
Събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени материали по несъмнен начин установяват
състоятелността на тезата на обвинението.
От обективна страна на 14.06.2015
г., на главен път I-3 (гр. Плевен - гр. Русе), в района на км. 5+800 при
управляване на лек автомобил марка „Ф. П.“ с румънски рег. № ***, подсъдимият П.
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.1 от ЗДвП и
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е причинил смъртта на пътника в автомобила –
съпругата му A.-C.P.(А.- К. П.), родена
на *** г. в Румъния, с CNP ***, от гр. Букурещ, Румъния.
От възприетата фактология в обвинителния акт по несъмнен начин се
установява, че подсъдимият П. е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и тези нарушения са част от причинно следствения процес, довел до смъртта
на A.-C. P. (А.- К. П.). На процесната дата и място подс. П. на първо място не е упражнявал непрекъснат контрол
върху управляваното превозно средство. Същият е загубил контрол върху
управляваният автомобил, излязъл извън платното за движение, след което и се
блъснал в крайпътните дървета.
От обективна страна, съдът прие,
че подсъдимият П.- М.П. е нарушил и правилата за движение, визирани в чл.20,
ал. от ЗДвП и чл.73, от ЗДвП. Избраната от него скорост за движение от около
108.7 км.ч. не е била съобразена с конкретните атмосферни и пътни условия.
След като подсъдимият е нарушил в
последователност посочените правила за движение неминуемо се е стигнало до
излизане на управлявания от него автомобил извън платното за движение и сблъсъка
му с дърветата край пътя. Нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде
отделено от нарушението на ал.2 от същия текст в причинноследствения
процес, довел до тежките увреждания на пътника в автомобила и обусловил
фаталния за А. – К. П. изход. Това е така, тъй като несъобразената скорост на
движение е в основата на тежкия механизъм на пътното произшествие. Силата на
удара и значителната кинетичната енергия на автомобила (резултат от собствената
му маса и масата на пътниците) са довели до сблъсъка на предната част на превозното
средство, до удара на пострадалата в отделни части от купето на автомобила и до
настъпване на уврежданията, които по отношение на А. – К. П. са били
несъвместими с живота. Не може да бъде установено по несъмнен начин, че ако
подсъдимият не бе изпълнил само задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП, но беше
съобразил скоростта на управление на автомобила с конкретните пътни и
атмосферни условия и ударът бе настъпил, то последиците от него не биха били
именно инкриминираните такива – отнемане на човешки живот на трето лице.
Предвид изложеното съдът прие, че
вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от последователното
нарушение от страна на подсъдимия на правилата за движение, визирани в чл. 20,
ал. 1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. П. виновно, при форма на вината
несъзнавана непредпазливост (negligentia) по см. на
чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подс. П. не е предвиждал
настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди,
тъй като правоспособен водач е бил наясно с правилата за движение.
По изложените съображения, съдът
призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „в“, вр. ал, 342, ал. 1 от НК.
На
основание чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при условията на чл.58а от НК.
Със ЗИД
НК (обн. Д.В., бр. 26 от 06.04.2010 г.) е приета
редакция на чл. 58а от НК, приложима и в процесния
случай и указваща начина на определяне на наказанието при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК. В случай, че
подсъдимият признае фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се предвижда индивидуализация на наказанието, според общите правила и последващата му редукция с 1/3. Според същата норма, в тази
диференцирана процедура чл. 55 от НК се прилага като алтернатива на съкратеното
съдебно следствие, ако едновременно са налице условия за редуциране на
наказанието и за прилагане на чл. 55 от НК и при положение, че това е
по-благоприятно за дееца.
Ръководен
от тези съображения, съдът прие че наказанието на подсъдимия П. следва да се
определи при условията на чл. 58а, ал. 1 НК. В случая не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а спецификите на
казуса не извеждат констатацията, че в конкретния случай и най-лекото,
предвидено в текста на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, наказание от три години
лишаване от свобода би се явило необосновано тежко за него. В тази връзка съдът
прецени, че чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното съжаление, са
по-скоро обичайни (типични) обстоятелства, чието значение не следва да бъде
надценявано до степен, че да обуслови приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Тези фактори обаче безспорно са от категорията, снижаващи отговорността на
дееца. Изразеното от подсъдимия П. разкаяние не е декларативно, доколкото
същото е било изразено още в досъдебната фаза, а и при произшествието е загинала
неговата съпруга. Освен това вследствие на произшествието, е засегнато и
здравето на самия подсъдим. Съдът не отчете отегчаващите отговорността на подс. П. обстоятелства.
При
така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия, след като обсъди относимите обстоятелства
за личността му и степента на обществената опасност на деянието, съдът прие, че
наказанието следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
След като отчете значителният превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът прие, че
справедливото наказание по отношение на него е към минималния размер на
санкцията по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, а именно три години лишаване от
свобода. Редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3 реалното наказание,
което подсъдимият П. следва да изтърпи възлиза на две години лишаване от
свобода.
Настоящият съдебен състав счете,
че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс.
П. наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66,
ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е
осъждан преди това, като неизолирането от нормалната му житейска среда успешно
ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната
насока съдът намери, че по отношение на конкретната личност на П. не се явява
за необходима неговата социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на
неговото изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на
ефективно изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия,
която постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно
въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс.
В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното
значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице
обстоятелство и най-вече чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, инцидентният характер на
проявата, трудовата ангажираност, разкриващи го като лице с невисока степен на
обществена опасност. Неизменно беше отчетено и последващото
му поведение – искреното разкаяние и оказаното от негова страна процесуално
съдействие. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките
на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното му наказание
лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
За постигане на необходимото
поправително и превантивно въздействие върху подсъдимия на основание чл. 343г НК съдът му наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила. Този срок е съобразен с тежестта на нарушението на правилата за движение
и е достатъчен да гарантира сигурността на останалите участници в движението.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди П.-М.П. (P.-M.
P.) да заплати направените по делото разноски – сумата от 914.72 лв.
(деветстотин и четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки) лв. по сметка на
Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство), както и на
основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: