Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . . . .
гр.***, 07.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***
РАЙОНЕН СЪД, ХVII състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две
хиляди и дванадесета година, в състав:
Районен
съдия: П.Захариева,
със секретар М.Г., като разгледа гр.д.№ 9824/2011г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Ф.Ф. срещу П.М.Ф. за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от СК. Твърди се, че страните са сключили граждански брак на ***. и имат едно дете от брака -
***, родена на ***г. С течение на времето отношенията между страните са
охладнели, двамата се отчуждили и десет месеца преди предявяване на исковата молба
на ***., двамата се разделили. Понастоящем
поддържат контакт единствено във връзка с детето. Поради
това, ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде
прекратен чрез развод, без
съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли да му бъде определен режим на личен контакт с
детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в
неделя, с преспиване, тридесет или двадесет дни през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск, както и втората половина от официалните и
националните празници, когато са с продължителност повече от един ден.
Ответницата не оспорва основателността на иска. Оспорва изложените от ищеца причини за наличието на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Твърди, че отношенията
между страните се влошили два месеца след раждането на детето, когато то
получило кръвоизлив и било прието на лечение със съмнение за рак на дебелото
черво. Родителите на ищеца заявили, че болестта на
детето е неин проблем и се отдръпнали. Вместо да я
подкрепи, ищецът възприел позицията на родителите си и заявил, че никога няма
да се застане срещу тях, но с
нея винаги може да се разведе. На 27.01.2007г. той напуснал семейното жилище. След много
молби от страна на ответницата, ищецът се върнал при семейството си, с
намерение да се промени, но постепенно напрежението в отношенията им се
върнало. Ищецът забранявал на ответницата да се среща
с родителите му, водел в дома им само детето. То често
казвало на ответницата, че ищецът вече не я обича. На
10.08.2010г. ищецът окончателно напуснал
ответницата и детето. От тогава тя сама полага грижи за него,
като веднъж ищецът купил на детето обувки и яке. След
разходка на детето с бащата, тя открила в раничката му фотоапарат и
разглеждайки снимките установила, че ищецът поддържа извънбрачна връзка и
детето познава приятелката му. Предвид изложеното
ответницата моли бракът да бъде прекратен чрез развод, на основание чл.49, ал.1
от СК. Предявява и небрачни искове за упражняване на родителските права
над детето ***, за издръжка на детето в размер на 120 лева, считано от
10.08.2010г., с падеж до пето число на месеца, за ползване на семейното жилище,
находящо се в гр.***, ул.”***”, бл.3, вх.А, ет.4, ап.8, за
възстановяване на предбрачното й фамилно име “М.”. Противопоставя се
режимът на личен контакт между детето и бащата да включва цял уикенд, с
преспиване, тъй като ищецът работи на смени,
включително и нощни; счита също така, че режимът през лятото следва да бъде
десет дни, когато тя не ползва платен годишен отпуск, когато детето не е на
детска градина, училище или извънучилищно мероприятие; през официалните и
национални празници режимът следва да включва един ден, когато празниците са с
продължителност повече от три дни.
Ищецът оспорва твърденията за негова брачна вина. Счита, че предложеният режим на личен контакт от ответницата е
твърде ограничен и е във вреда на детето. Оспорва иска
за издръжка за горницата над 100 лева. Твърди, че е плащал такава чрез пощенски записи.
Съдът,
въз основа на твърденията на молителите и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Страните
са сключили граждански брак на ***., с акт за
граждански брак № 414, в гр.***; съпругата е била с предбрачното фамилно име “М.”,
видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак.
Страните
са родители на детето *** *** Ф., родена на ***г.,
видно от представеното удостоверение за раждане.
От удостоверение № ***. от “***”ООД
е видно, че за периода февруари 2011г.-януари 2012г. ответницата
е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 420 лева месечно.
От служебна бележка № ***. от
ОДМВР-*** се установява, че за периода май 2011г.-октомври 2011г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на
5037.59 лева или средно по 839.60 лева.
От показанията на свидетелката *** Ф. – майка на ищеца, се
установява, че отношенията между страните се обтегнали поради обвинението на
ответницата, че родителите на ищеца са се престорили, че не са я видяли с
детето на улицата. Въпреки, че не искал да се разделя
с ответницата заради детето, ищецът не можал да приеме несправедливото й
отношение към родителите му и през август 2010г. напуснал
семейното жилище. Първоначално ответницата се съпротивлявала
да му дава детето, поради което то било разстроено. Впоследствие
свикнало с бащата и много го обича – целува го, прегръща го, преструва се, че
спи, когато трябва да си тръгва. Бащата взима детето
два пъти месечно и го води на вилата в с.Ново Оряхово, където живее. Родителите на ответника също отиват там през уикенда. Детето има много играчки, книжки, дрехи на вилата, бабата и дядото
си играят с него, устройват му винаги тържества за рождения ден. Ищецът изпраща пощенски записи за издръжка на детето. От декември 2011г. има нова връзка.
От показанията на свидетелката Т. *** М. – майка на ответницата, се
установява, че двадесет дни след раждането на детето то получило кръвоизлив и
ответницата го завела, заедно с родителите си, в клиника “Темелков”. Докато родителите били в колата на паркинга, минали родителите на
ищеца и се престорили, че не ги виждат. Когато
разбрала за това ответницата много се ядосала и се обадила на ищеца. Той от своя страна се обадил на родителите си, а те – на
ответницата, като вдигнали скандал. При прегледа
поставили на детето диагноза рак на дебелото черво, поради което ответинцата
била много разстроена. С цел подобряване на
отношенията ответницата отишла в дома на родителите на ищеца, за да им се
извини. Бащата приел извиненията, но не и майката,
която заявила, че не може да прости. От този момент
ищецът застанал на страната на майка си. Това довело
до раздяла за 10-20 дни, след която те се събрали, но безспешно и от август
2010г. са окончателно разделени. Докато детето било в болницата ищецът и родителите му не са го
посещавали. Ищецът започнал да взима детето на вилата
си в с.Ново Оряхово още след навършването на месец и половина, като родителите
му били забранили ответницата да престъпва прага им. Ответницата
разбрала от познати, че ищецът има извънбрачна връзка. Впоследствие, от забравен фотоапарат в раницата на детето видели
снимки, на които то е заедно с баща си и приятелката му. Преди месец и половина у детето се проявили същите здравословни
проблеми.
Съдът,
въз основа на твърденията на страните, направи следните правни изводи:
Искът за развод е основателен. От
събраните свидетелски показания се установи убедително, че скоро след раждането
на детето отношенията между ответницата и родителите на ищеца се изострили и
това се отразило върху семейното единство, като постепенно довело до
отчуждаване между съпрузите.
Настъпила и краткотрайна раздяла, след която страните отново се опитали да
заживеят заедно, но без успех. През август 2010г. ищецът напуснал окончателно семейното жилище и от тогава
страните водят самостоятелен живот, като от декември 2011г. съпругът
поддържа и извънбрачна връзка. Това
състояние на отношенията между страните не отговаря на изискванията на чл.14 от
Семейния кодекс за брачни отношения, основани на взаимно уважение, общи грижи
за семейството и разбирателство. Нормалните брачни отношения са
прекъснати за период от повече от една година и страните не са правили опити за
възобновяването им, поради
което следва да се приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по
смисъла на чл.49 от СК и следва да бъде прекратен чрез развод.
Тъй като страните не са поискали произнасяне по вината за дълбокото
и непоправимо разстройство, не следва да се обсъждат конкретните наведени
брачни провинения и вината на съпрузите.
Упражняването на родителските права над детето *** следва да се
предостави на майката, която полага основните грижи за отглеждането и възпитанието
му от неговото раждане. Между тях неминуемо се е
изградила силна емоционална и психологическа връзка, която е от първостепенно
значение за стабилността и сигурността на детето. Майката
полага необходимите грижи за детето, включително и във връзка с установеното му
заболяване.
Спорен между страните е обема на режима на личен контакт между ***
и бащата. Този въпрос следва да се разреши въз основа
на интереса на детето, който е водещ и който изисква то да има възможност да
поддържа еднакво пълноценни отношения и с двамата си родители, освен ако
някакви важни причини налагат ограничения. В настоящия
случай се установи, че бащата е започнал да взима детето от най-ранна възраст
два пъти месечно и в резултат на това между двамата се е изградила силна
привързаност. Той може напълно да разчита на
подкрепата на родителите си, които прекарват уикендите си в неговата вила в
с.Ново Оряхово и се занимават с детето. Детето познава
и приема и настоящата му партньорка. Бащата е създал подходящи условия за пребиваването на детето в
жилището в с.Ново Оряхово, като е подсигурил дрехи, играчки, книжки. Не са налице обстоятелства, налагащи ограничаване на режима на
личен контакт с бащата. Работата му на смени
предполага съдействие за осъществяване на режим, включващ преспиване, на
каквото той може да разчита от страна на родителите си. Няма доказателства, че здравословното състояние на детето е пречка
то да пребивава по-продължително време при бащата. Следователно,
в интерес на детето е да поддържа широк режим на личен контакт с бащата,
включително и с преспиване. Широкият личен контакт цели
да компенсира във възможно най-голяма степен причинената от родителите невъзможност детето да живее едновременно с двамата. Предвид изложеното, на бащата следва да се даде възможност да вижда и
взима детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 18
часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както и втората половина от официалните и националните
празници, когато са с продължителност повече от един ден.
Меродавните критерии при определяне на размера на дължимата
издръжка са нуждите на детето и материалните възможности на родителите. Установи се, че *** е на пет години и единадесет месеца; не се
събраха доказателства за по-специални нужди към настоящия момент, налагащи
по-висока издръжка от обичайната за дете на нейната възраст. Месечният доход на майката е 420 лева, а на бащата – 839 лева.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че издръжката на
детето следва да бъде 180 лева, от които бащата следва да поеме 120 лева. Във връзка с претендираната
начална дата на издръжката - 10.08.2010г., се установи, че от юли
2011г. ищецът е започнал да изпраща пощенски записи за суми в размер на 100
лева за издръжка на детето, които ответницата не е получила. В случая не е
налице забава на кредитора, тъй като ищецът е предложил сума, която е по-малка
от дължимата и ответницата не е била длъжна да я приема, съгласно чл.66 от ЗЗД.
Освен това предложеният начин на изпълнение не освобождава от задължението му –
предвид разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗЗД той е следвало да внася дължимите
суми за пазене в банка. Предвид изложеното, издръжката се дължи от
10.08.2010г., когато е настъпила фактическата раздяла между страните, с падеж
първо число на месеца, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. На
основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.***, ул.”***”, бл.3, вх.А, ет.4, ап.8, следва да се предостави на
ответницата, която упражнява родителските права над роденото от брака дете.
Там следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
След развода съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име -
“М.”, предвид изрично направеното искане.
На основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.6, т.3 от Тарифа
за ДТКССГПК, всяка
от страните следва да плати окончателна държавна такса за развод в размер на 25
лева, а ответникът следва да плати и държавна такса за издръжка в размер на 172.80
лева, съгласно чл.78, ал.6 от ГПК.
Съдът,
с оглед на гореизложените мотиви,
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА между М.Ф.Ф., ЕГН **********,*** и П.М.Ф., ЕГН **********,***,
на ***., с акт за граждански брак № 414, чрез РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права над детето *** *** Ф.,
родена на ***г., на майката П.М.Ф., ЕГН **********, при която детето следва да
живее, на адрес: гр.***, ул.”***”, бл.3, вх.А, ет.4, ап.8.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личен контакт на бащата М.Ф.Ф., ЕГН **********, с детето *** *** Ф.,
родена на ***г., като му дава възможност да го вижда и взима всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и втората
половина от официалните и националните празници, когато са с продължителност
повече от един ден.
ОСЪЖДА
М.Ф.Ф., ЕГН **********, да плаща месечна издръжка на детето *** *** Ф., родена
на ***г., в размер на 120 лева, считано от 10.08.2010г., с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.***,
ул.”***”, бл.3, вх.А, ет.4, ап.8, на П.М.Ф., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА
жената да носи предбрачното фамилното име М..
ОСЪЖДА
М.Ф.Ф., ЕГН **********,***, да плати окончателна държавна такса за развод в
размер на 25 лева и държавна такса за издръжка в размер на 172.80
лева, по сметка на ВРС.
ОСЪЖДА
П.М.Ф., ЕГН **********,***, да плати окончателна
държавна такса за развод в размер на 25
лева, по сметка на ВРС.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ** в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: