Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1710/23.10.2018г. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На седемнадесети октомври Година две хиляди и осемнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАВАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2869 по описа за две хиляди и осемнадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-009658/02.05.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „К.” ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Изразява се позиция, че дружеството не е осъществило състава на вмененото административно нарушение. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление или амаляне размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на наказателното постановление.Акцентира на обстоятелството че визираното в НП лице е назначено на длъжност „готвач“ в обекта, а при проверката било установено,че обекта не функционира и не се приготвя храна.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2018г., служители при ДИТ-Варна - св. Б. и св. И., извършили проверка на обект – ресторант „Тип Топ“, находящ се в гр. Варна,к.к.“Зл.Пясъци“, стопанисван от „К.” ООД.
Обектът представлявал заведение за хранене с обособени открита и закрита част. При пристигането си проверяващите установили, че обекта не фонкционира , но в него имало около 10 лица, които извършвали дейности по почистване и подготовка за отварявето му.
Проверяващите се легитимирали и дали на всяко от присъстващите лица да попълни декларация по чл.402 от КТ.
Такава декларация била дадена и на св.И.Г., който посочил, че работи за „К.“ ООД, в обект ресторант „Тип Топ“, находящ се в гр. Варна,к.к.“Зл.Пясъци“, от 05.04.2018г., с работно време от 09.00ч. до 18,00 ч. Св. Г. посочил още, че има сключен трудов договор, като в графа №10 конкретизирал, че е на „интервю за работа и сключване на договор“.
На 24.04.2018г. св.И. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето И.Г. Г. като „готвач“ в обект- ресторант „Тип Топ“, находящ се в гр. Варна,к.к.“Зл.Пясъци“, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството.
По преписката не постъпили възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над предвиденият минимален размер.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице; трудов договор; копия от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, както и гласните такива-показанията на св. Б. и св.И., св.Г. и др.
При преценка доказаността на обвинението съдът взе предвид следното:
В показанията си св. Б. и св.И. сочат на личните си възприятия относно възприети множество лица извършващи различни дейности в откритата и закритата част на обекта, но и двамата свидетели не могат да конкретизират какво е правело лицето И.Г., извършвал ли е дейност, къде, какво е правел, бил ли е с униформа и ако да каква. Св. Б. и св.И. сочат, че към момента на проверката обекта не е функционирал по предназначение, а св.И. визира че част от лицата са декларирали, че към този момент са в обекта с цел интервю за работа.
Самото лице И.Геортиев в попълнената декларация е посочило, че е на „интервю за работа и сключване на договор“.
На този факт се сочи и в съдебно заседание – св. И.Г. заявява, че е в деня на проверката заведението не е функционирал, и той не е работел, а е изчаквал за да си получи трудовият договор, който се е забавил поради грешно посочено име.
Сочи, че е започнал работа не на същият ден, а в следващите дни, като изпълнявал задълженията си в кухнята с работно облекло – престилка.
В попълнената декларация и в показанията си пред съда св. Г. е категоричен, че не е полагал труд за дружеството към момента на ппроверката.
Показанията на св. Г. кореспондират със съдържанието на декларацията, попълнена от него на 05.04.2018г., както и Трудов договор от същата дата. Видно от приложените 2 бр.копия от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП е че първото подадено в 13:57часа е било отхвърлено именно поради сгрешено фамилно име на св.Г. и едва в 16:57часа е било прието с коректо попълнени имена.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че издаденото наказателно постановление е необосновано, тъй като в конкретния казус не са установени по категоричен начин трудови правоотношения между св. Г. и „К.“ ООД към датата на проверката.
В хода на проведеното административно наказателно производство не са били събрани доказателства в подкрепа на извод, че св.Г. е полагал труд за дружеството на дата 05.04.2018г.
Факт е, че проверяващите са възприели лица почистващи заведението, но нито един от тях не е възприел лично св.Г. да полага труд. Нещо повече видно от представените писмени доказателства св.Г. е назначен на длъжност „готвач“, а безспорно се установява, че към датата на проверката заведението не е функционирало, както и в същото не е била приготвяна храна. В подкрепа на горното са и представените извадки от дневният и месечният отчет на ЕКАФП видно от които за дата 05.04.2018г. отчета е нулев, а първият такъв е от дата 07.04.2018г. което е изцяло в синхрон и със заявеното от св.Г. в с.з.
В попълнената декларация св.Г. изрично е посочил, че е на „интервю за работа и сключване на договор“.
Така, при наличието на горните
обстоятелства, съдът намери, че не може да се сформира категоричен извод , че
лицето е полагало труд в обекта към датата на извършване на проверката
-05.04.2018г.
Такъв извод не
може да се направи от показанията на св. Б. и св.И., които не са наблюдавали лицето
да престира труд.
Горното, както
и липсата на други доказателства в подкрепа на приетата от АНО фактическа
обстановка, изключват ангажирането на административнонаказателната отговорност
на дружеството, поради недоказаност на обвинението.
Водим
от горното, съдът постанови решението си катжо отмени
НП поради недоказаност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: