ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1397
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501235 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 83 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 11718/04.05.2022 год. по описа на Окръжен съд –
Пловдив /подадена първоначално в Районен съд – Пловдив с вх. № 33550/27.04.2022 год./
подадена от Р. Т. Я., ЕГН **********, чрез адв. П.Т., срещу Определение № 4181/15.04.2022
год., постановено по гражданско дело № 7030/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив,
VIII граждански състав. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на Р. Т.
Я. за освобождаване от внасянето на държавна такса за обжалване на първоинстанционното
решение. Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната
му. Сочи се, че преценката на съда не следвало да лежи върху предположения за
възможността лицето да полага труд и да реализира доходи, при наличието на изрично
изявление в декларацията, че такива доходи молителят не получава.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Против постановеното решение № 1014/25.03.2022 г. по гр. д. № 7030 от 2021 г. по
описа на Районен съд –Пловдив, VIII граждански състав, е постъпила въззивна жалба от Р.
Т. Я., с която е направено искане за освобождаване от внасянето на държавна такса с правно
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Към жалбата е приложена декларация за материално и
гражданско състояние на молителя.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника за
освобождаване от заплащането на държавна такса, като е приел, че не са налице
предвидените от закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни
изводи по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят предоставя възможността по
искане на страната съдът да освободи същата от заплащането на държавна такса и разноски
по делото. Същото е привилегия, която се предоставя в случай, че страната се намира в
доказана невъзможността да поеме разходите около воденото производство. В трайната си
съдебна практика ВКС се приема, че при преценката на имущественото състояние на
1
страната се вземат предвид: действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари
и други възнаграждения за работа; доходите, които може да бъдат реализирани от
несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и правата върху
секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права /в този смисъл
определение № 553 от 01.10.2010 г. по ч. гр. дело № 448/2010 г. на ВКС, IV г. о/.
В конкретният случай от представените доказателства, се установява, че
семейството на молителя е двучленно; съпругата му получава месечен доход в размер на 650
лв., притежават ½ ид.ч. от апартамент в гр.Пловдив с площ от 54 кв.м. Не притежават
моторно превозно средство, не притежават парични влогове, не притежават дялове и акции
в търговски дружества. От друга страна - молителя не е декларирал да е във влошено
здравословно състояние, ограничаващо работоспособността му.
Посочената фактическа установеност на материалното състояние на ответника-
молител обуславя извод за възможността на същия да заплати определения размер на
дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Внасянето на държавната такса,
действително би могло да създаде временно затруднение за същия, но не и трайно такова,
поради което настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 83,
ал. 2 ГПК.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което
обжалваният акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната
жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 11718/04.05.2022 год. по описа на
Окръжен съд – Пловдив /подадена първоначално в Районен съд – Пловдив с вх. №
33550/27.04.2022 год., подадена от Р. Т. Я., ЕГН **********, чрез адв. П.Т., срещу
Определение № 4181/15.04.2022 год., постановено по гражданско дело № 7030/2021 год., по
описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, с което е оставено без уважение
искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса за обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2