Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН
ДИМОВ
при
секретаря Деница Кръстева и в присъствието на прокурора
Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1198
по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на
Р.Р.Р., подадена чрез адв.К. против Решение № 260510/16.04.21г. по НАХД №
4772/2020г. на ВРС, 15 състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
436а-257/06.10.20г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.209а ал.1 от
Закона за здравето.
Касаторът
твърди в жалбата си, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при
множество нарушения на материалния и процесуален закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при явна непълнота при изследване на
доказателствата- писмени и гласни. Твърди, че фактическата обстановка, приета
от ВРС, не е фактическата обстановка, тъй като свидетелите не си спомняли нито
него, нито случката, нито къде, кога и в кой момент са ги проверили. Твърди, че
не отговаря на обективната истина, че докато е извършвана проверка на руско
говорящи лица, Р. и св.З. са преминали край тях. Двамата са излезли от
сградата, където живеят, с вдигнати яки, тъй като добре са знаели, че трябва да
носят маски и в този момент е спряла полицейската кола и към тях са се насочили
проверяващите. Твърди, че освен, че е налице разминаване на законовата
регламентация между акта и наказателното постановление, то двамата са били с
облекло, което е покривало носа и устата им. Твърди, че съдът следва да работи
с факти, с гласни и ясни категорични доказателства, а не с изводи дали било
логично или не. Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са
изпълнени императивните изисквания на чл.42, т.4 и 5 ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и 6 ЗАНН, свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, и посочване на релевантните норми, които са били нарушени, което
води до опорочаване на административнонаказателното производство и до ограничаване
правото му на защита. Твърди, че е привлечен към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.63 ал.1 ЗЗ вр. чл.209а, ал.1 ЗЗ, но предвид
бланкетното съдържание на чл.209а ал.1 ЗЗ и препращането към други актове, в
случая заповеди на министъра на здравеопазването, последните задължително е
следвало да бъдат посочени при правното квалифициране на нарушението, като се
конкретизира и съответната точка от тях, с която са били предприети
противоепидемичните мерки, които са нарушени. Това нарушение АНО се е опитал да
санира по реда на чл.53 ал.2 ЗАНН, като за първи път е посочил т.9 от заповедта
на министъра като нарушена, но при неговата правна квалификация от АУАН не е
направена привръзка със съответните заповеди. Счита, че в АУАН и НП не са
описани всички елементи от състава на нарушението, като от фактическа страна са
налице няколко сериозни пропуска, които са съществени, а именно – липсва
цифрово или еветуално словестно посочване на точната неизпълнена
противоепидемична мярка; независимо, че в АУАН е цитирана заповедта, с която за
първи път е въведена посочената противоепиемична мярка, и то за определен срок,
последният не е цитиран; не е цитирана и алинеята на чл.209а ал.1 ЗЗ, като е
налице неяснота, най-вече непълнота на обвинението подвигнато на нарушителя със
съставения АУАН, поради което той е в неведение да разбере коя
противоепидемична мярка е нарушил; нито в АУАН, нито в НП не е цитиран чл.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Твърди и че
самото деяние представлява маловажен случай, тъй като три дни по –късно по
всички медии е разпространено да се предупреждават нарушителите с протоколи, а
не да се пристъпва направо към съставяне на АУАН и издаване на НП, от
извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, съответно не са
увредени в значителна степен нормативните изисквания по въведените
противоепидемични мерки, не са застрашени широк кръг лица, тъй като са били
само двама души, на достатъчно разстояние един от друг, с вдигнати яки на
устата и носовете, готови за крос. Моли обжалваното решение да бъде отменено,
както и издаденото НП.
Ответната страна- ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Л.-А.оспорва
жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че решението
на ВРС е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по
делото факти, обсъдени са всички относими доказателства, нарушението е
безспорно установено, а с наложеното наказание ще се постигнат целите на
административното наказание, като правилна е преценката и че нарушението не е
маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а в
случай, че бъде уважена и се претендират разноски да бъде присъдено в минимален
размер адвокатско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
основателна, случаят попада в приложното поле на чл.28 ЗАНН, поради което решението
на ВРС следва да бъде отменено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Р.Р.Р.
против наказателно постановление №
436а-257/06.10.20г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.209а ал.1 от
Закона за здравето.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна,
че на 20.04.2020г. свидетелите Е.и Л.,
служители на Второ РУ-ОД на МВР-Варна получили сигнал, че на бул.“Левски“ по
посока кварталите има струпване на хора, като при пристигането им на
бул.“Левски“ в близост до №13 първоначално установили група младежи от руски
произход, с които възникнал проблем, и докато свидетелите извършвали проверка
на руско говорящите лица, покрай тях преминали въЗ.Р. и св.З., които били без
поставени защитни маски на лицата си и устата и носът им не били покрити с
друго средство. При тези констатации на място св.Е.съставил срещу въЗ. Р.
АУАН за това, че на 20.04.2020г., около
19.00ч, в гр.Варна, на *********не използва защитна маска или друго средство,
покриващо носа и устата, с което не изпълнява въведената с т.9 от Заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка. Нарушението било квалифицирано по чл.209а вр.
чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който след
запознаване със съдържанието му го подписал без възражения, а и такива не били
депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на АУАН било издадено и
обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи и в срок, съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно,
както и на обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна
квалификация по ЗЗдравето. ВРС е обсъдил направените възражения за допуснати
нарушения на процесуалните правила, които е приел за неоснователни, тъй като
нарушителят се защитава срещу фактите, които са изчерпателно изброени, поради
което не е налице съществено процесуално нарушение, което да е ограничило
правото на защита на нарушителя. ВРС е взел предвид, че в обстоятелствената
част на НП е цитирана както конкретната т.9 от заповедта, така и цялостния
текст на същата, а относно срока на действие на противоепидемичната мярка, фактът, че не е
визиран този срок не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като
нарушението е извършено именно в него. ВРС е приел, че е налице пълно единство
между факти и правна квалификация на извършеното, респективно приложена
санкционна норма, като наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с
нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Прието е в обжалваното решение, че с оглед
обявеното извънредно положение и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗЗ
министърът на здравеопазването е въвел противоепидемични мерки, с издадените от
него заповеди, като в т.9 от посочената в АУАН и НП заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. за първи път и то за определен период – от 12.04.2020 г.
до 26.04.2020 г., е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка. Изрично
е предвидено, че всички лица, които се намират на закрити или открити
обществени места, в това число паркове, улици, автобусни спирки, храмове,
търговски обекти и др. трябва да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Заповедта е общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, заповедите на
министъра са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и
здравето на гражданите на територията на страната, като същите са оповестени
чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ,
както и на страницата на Министерство на здравеопазването, а по делото не е
спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ, а и самият
жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на заповедта и
съответно с въведеното с нея задължение. ВРС е приел за безспорно установено
нарушението, като деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други деяния от същия род, поради което и представлява
административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК, което
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето
и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно
положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и
здравето на гражданите. Наложеното наказание в минимален размер съдът е приел
за съответно на извършеното нарушение и
справедливо.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 20.04.2020г. въззивникът Р. не е изпълнил въведени със заповед на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 ЗЗ. Установено е по делото,
че на посочената дата наказаното лице не е било със защитна маска или друго
средство, покриващо устата и носа в нарушение на въведената забрана по т.9 от заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
Нарушението
е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените
законови норми визираща състава и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за
извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните доказателства.
При съставяне на АУАН и НП не са допуснати твърдяните от касатора
нарушения. И в АУАН и в НП изрично се съдържат съставомерните елементи на
вмененото административно нарушение. Заповедта на министъра, с която е въведена
противоепидемичната мярка, приета за нарушена, изрично е посочена както в АУАН,
така и в НП. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Правилни и
законосъобразни са изводите на ВРС, че нарушението безспорно е
доказано от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, както правилно е приел и ВРС. Наложеното
наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и
неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за
извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. Обект на
увреждане или засягане от нарушението са обществените
отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Отчетена е обществената
опасност от извършеното деяние- нарушение на въведени
противоепидемични мерки. Не се установяват
извинителни причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се
установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението
на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната
мерки, поради и което случаят не може да се квалифицира като маловажен.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че
решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са
допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон,
както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218,
ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са
налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата
отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260510/16.04.21г. по НАХД № 4772/2020г. на ВРС, 15 състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.