РЕШЕНИЕ
№ 1180
гр. Добрич, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230101615 по описа за 2022 година
Производството е по чл.82 във връзка с чл.79 във връзка с чл.52 от Закона
за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на В. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано от управителя
Тодор Илиев Гикински, по чл.82 във връзка с чл.79 във връзка с чл.52 от
Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща
причинени неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на
договорното задължение за доставка на вода, причинени от спирането на
водоподаването в ползвания от него имот в гр. Балчик, вилна зона „***“,
ул.“***“ №*** за периода от 25.06.2018 г. до 21.11.2019 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(02.06.2022 г.) до окончателното плащане, а също и за присъждането на
сторените разноски. В исковата си молба В. И. Д. сочи, че от 06.08.2012 г. е
ползвател на вилно място с разположената в него двуетажна сграда в гр.
1
Балчик, вилна зона „***“, ул.“***“ №***; преди това със съпругата си е бил
собственик на този имот; имотът е включен във водопроводната мрежа и се е
захранвал с питейна вода от ответното дружество, като абонат е бил ищецът;
той ползва посочения имот от 24 май до началото на октомври всяка година;
на 25.06.2018 г. е било прекъснато водоподаването към имота от страна на
ответното дружество; въпреки подадените молба за възстановяване на
водоподаването и жалба до Районна прокуратура - Балчик то не е било
възобновено; на 26.11.2018 г. абонатът е бил уведомен, че във връзка с
приложени констативни протоколи и предписания дължи сумата в размер на
17015.43 лева; това е наложило предявяването на иск, въз основа на който е
образувано гр. дело №41/2019 г. по описа на ДРС, като с влязлото в сила
решение ответното дружество е било осъдено да възстанови захранването с
питейна вода в ползвания имот, а също така е призната за установена
недължимостта на посочената по-горе сума; възстановяването на
водоподаването в имота е било извършено на 21.11.2019 г., поради което е
бил лишен неправомерно от водоснабдяване на имота за 1 година, 5 месеца и
25 дни; въз основа на неправомерното прекъсване на водоподаването В. И. Д.
е претърпял сериозни негативни последици от липсата на питейна вода през
летния период, когато нуждите са били още по-осезаеми; невъзможно е било
да осъществи елементарни хигиенни нужди като къпане, пране, миене на
чинии, готвене, ползване на тоалетна; бил е принуден за неотложни нужди да
пълни туби и бидони от естествените извори в гр. Балчик, които са на около 4
километра от вилния имот; за неговите заболявания е било противопоказно
вдигането и носенето на тубите и бидоните с вода; от друга страна
семейството и внуците са престанали да го посещават, тъй като са липсвали
базови хигиенни условия; в резултат на всичко това е загубил обичайната си
увереност, станал е подтиснат, не е можел да спи, а болките в областта на
сърцето и ставите на коленете са зачестили; през периода от 28.06.2018 г. до
03.09.2018 г. е работил като оператор на пропускателен режим в
к.к.“Албена“АД предимно на нощни смени и работата му е била силно
възпрепятствана от липсата на вода; правото на достъп на човек до питейна
вода е базово и основно човешко право, което в случая е било изцяло
нарушено; осъществен е фактическият състав на чл.82 ал.1 във връзка с чл.79
от Закона за задълженията и договорите, което му дава право на претенция
спрямо ответното дружество за обезщетение за причинените в резултат на
2
неправомерното спиране на водата неимуществени вреди; налице е
неизпълнение на договорните задължения на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич във връзка с доставката на вода,
като прекъсването на водоподаването е извършено неправомерно; в този
смисъл е и Тълкувателно решение №4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело
№4/2012 г. на ОСГТК на ВКС; настоява за уважаването на предявения иск и
присъждането на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът е посочил, че предявеният иск е
недопустим и неоснователен; ищецът е с постоянен адрес, който е различен от
адреса на процесния имот; освен това той не е собственик на имота, а негов
ползвател; според приложената справка от електронен карнет имотът е бил
рядко посещаван; на 25.06.2018 г. служителите на ответното дружество са
констатирали незаконно присъединяване, при което в съответствие с общите
условия на оператора подаването и отвеждането на вода е спряно правомерно;
едва с постановеното от Районен съд – Добрич решение по гр. дело №41/2019
г. лишаването от водоснабдяване е определено за неправомерно, но то няма
обратно действие; недоказани са твърдяните от ищеца сериозни последици от
прекъсването на водоснабдяването; В. И. Д. не посочва конкретни проявления
на нервно и психическо разстройство, на физически и психически неудобства
и дискомфорт, на емоционален стрес и притеснения; размерът на търсената
сума също не е доказан; действията на ответното дружество не са били
противоправни, а в съответствие с чл.50 от общите условия на дружеството и
чл.37 от Наредба №4/14.09.2004 г. на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството; настоява за отхвърлянето на иска и
заплащането на сторените разноски.
В съдебното заседание ищецът чрез своя процесуален представител е
посочил, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства по
безспорен начин се установява, че въз основа на действията на ответното
дружество по преустановяване на водоснабдяването на имот, намиращ се в
град Балчик, вилна зона „***“, ул.“***“ №***, което ищецът е ползвал, са му
причинени неимуществени вреди; съгласно чл.52 от Закона за задълженията и
договорите неимуществените вреди се определят от съда по справедливост,
като претендираният размер от 1200 лева се явява доказан предвид
установените със свидетелските показания вреди, които е търпял ищецът и то
3
в период на две лета; установено е, че именно във връзка с прекъсването на
водоподаването са причинени неимуществените вреди на В. И. Д.; доказана е
връзката между неимуществените вреди и неизпълнението на договорните
задължения от страна на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич; между страните има влязло в сила решение по гр.
дело №41/2019 г. по описа на ДРС, като следва да бъдат зачетени обективните
и субективни предели на силата на присъдено нещо; моли за уважаването на
исковата претенция и присъждането на сторените по делото разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Съгласно чл.82 от Закона за задълженията и договорите обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането на задължението; ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Според Тълкувателно решение №4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело
№4/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността на обществения снабдител –
енергийно предприятие, когато в нарушение на предвидените предпоставки в
общите условия към договора е прекъснал електроснабдяването на
потребителите, е договорна и на това основание може да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането на задължението, а когато е била установена
недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди. Отговорността на другите обществени
доставчици, включително водоснабдителните предприятия, когато в
нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора са
прекъснали водоподаването към потребител, също е договорна. В този смисъл
е и най-новата практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в
Определение №50764/26.10.2022 г. по гр. дело №714/2022 г. на III г.о. на
ВКС, а също и практиката на останалите съдилища в страната – Решение
4
№164/18.04.2017 г. по в. гр. дело №139/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
В настоящия случай всички предпоставки за ангажирането на отговорността
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич са
налице. От представения препис от Решение №749/28.06.2019 г. по гр. дело
№41/2019 г. по описа на ДРС (на лист 7 – 9 от делото), за което в отговора си
на исковата молба самият ответник е посочил, че е влязло в сила на
19.07.2019 г. (в този смисъл е и извършената служебна справка за движението
на гр. дело №41/2019 г. по описа на ДРС), става ясно, че ответното дружество
неправомерно е прекъснало водоподаването към процесния имот на
25.06.2018 г. и е осъдено да го възстанови. В този смисъл са и представените с
отговора на исковата молба 5 броя констативни протоколи от 25.06.2018 г.
Водоподаването е било възстановено едва на 21.11.2019 г. в съответствие с
постановеното съдебно решение по горното дело и извършените процесуални
действия по изпълнително дело №2241/2019 г. по описа на СИС при ДРС,
доказателство за което е констативният протокол от 21.11.2019 г. (на лист 32
от делото). От представените от ответното дружество писмени доказателства
е видно, че през процесния период, а и към настоящия момент абонат относно
този имот е В. И. Д.. Същият е представил нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот от 06.08.2012 г., според който при
прехвърлянето на имота е запазил пожизненото си право на ползване върху
процесния имот. Доказана е и последната предпоставка за уважаването на
предявения иск – претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането на задължението. Разпитаните в съдебното
заседание свидетели Х. Г. Х. и В. И. В. сочат, че прекъсването на
водоснабдяването е причинило на В. И. Д. значителни неимуществени вреди –
през процесните години той е прекарвал по около 4 месеца през лятото на
вилата и поради липсата на вода в имота се е налагало да се снабдява с такава
от обществени чешми в гр. Балчик, които са били отдалечени; пълненето,
носенето и разтоварването на големи съдове с вода му е причинявало болка
поради неговите заболявания – диабет и високо кръвно; трудно се е
обслужвал поради липсата на течаща вода; ползването на тоалетната е
създавало значителни неудобства; не е можел да използва перална машина и
се е налагало да пере на ръка; поради липсата на вода съпругата му и внуците
му не са можели да го посещават. Съгласно чл.52 от Закона за задълженията
5
и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Неговата цел е да компенсира в максимална степен
причинените на ищеца неимуществени вреди (претърпените от него болки и
страдания), възникнали от деянието. Последиците от посочените
преживявания и затрудненията във връзка с възрастта на ищеца и неговите
заболявания (за които има представени и писмени доказателства – на лист 11
– 12 от делото) са били сериозни. Съобразявайки указанията, дадени в
Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, а именно
преценката за справедливост въз основа на обективно съществуващите
обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършването му,
допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
морални страдания, ДРС счита, че сума в размер на 1200 лева в пълен размер
репарира причинените на В. И. Д. неимуществени вреди (претърпени болки и
страдания), поради което искът по чл.82 във връзка с чл.79 във връзка с чл.52
от Закона за задълженията и договорите следва да бъде изцяло уважен, заедно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(02.06.2022 г.) до окончателното плащане.
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева внесена
държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети
март“ №59, представлявано от управителя Тодор Илиев Гикински, да заплати
на В. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***,
ап.*** следните суми: 1) 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща
причинени неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на
договорното задължение за доставка на вода, причинени от спирането на
водоподаването в ползвания от него имот в гр. Балчик, вилна зона „***“,
ул.“***“ №*** за периода от 25.06.2018 г. до 21.11.2019 г., заедно със
6
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(02.06.2022 г.) до окончателното плащане. 2) 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща направените разноски по гр. дело №1615/2022 г. по описа на
ДРС.
Посочена от ищеца банкова сметка, по която може да се заплатят
дължимите суми – банкова сметка в „***“АД– гр. София с IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7