РЕШЕНИЕ
№ 2274
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септе...........и през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. Й.А
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. Й.А Гражданско дело №
20242120108346 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на М. В. А. ЕГН **********, с адрес:
.................................., чрез адв.Д.Р. от БАК, срещу Гаранционен фонд, със седалище и адрес
на управление: ..................................., представляван от изп.директор, с която се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 480 лева представляващи
обезщетение за имуществени вреди и сумата от 8000 лв. представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от нанесени леки телесни повреди на А. при настъпило ПТП на
.................г., като пътник в МПС на особен режим, с рег. № .............., собственост на
...................., управляван от служителя Д.М., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на уведомяването – 15.08.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е служител на ..........., като по време на работа
при връщането й от ..........................., с лек автомобил рег. № .............., собственост на
...................., управляван от служителя Д.М., е претърпяла ПТП. Твърди, че в резултат от
инцидента е получила следните увреждания: в горната трета на вътрешната повърхност на
дясно бедро на площ от 5x3 см синкаво-мораво кръвонасядане; ляво коляно - силно оточно и
с наличие на кръвонасядане от коляното, обхващащо и горната трета на лява подбедрица на
площ 12x10 см; в средата на дясно коляно наличие на охлузване с кафеникава корица над
нивото на кожата 5x3 см; в областта на долна устна по вътрешната лигавица в ляво наличие
на цепковидна раничка 1см х 3 мм, покрита с белезникав налеп. Освен тези леки телесни
повреди посочва, че травматичното преживяване е нанесло психологическа травма, която не
е преодоляна и до момента. Твърди, че страда от „посттравматично стресово разстройство с
наличие на дисоциативни и депресивни симптоми, преминало в разстройство на
адаптацията“, като за провеждане на терапия и изготвяне на становище за психологическото
й състояние е заплатила общо 480 лв. Излага съображения за претърпените болки и
страдания във връзка с инцидента. Тъй като от страна на застрахователя ЗК Бул Инс АД е
1
отказано изплащане на обезщетение с отговор, че за автомобилите на ........... отговаря
Гаранционния фонд, ищцата е заявила срещу ответника претенция на 15.08.2023г. В отговор
от Гаранционен фонд е бил постановен отказ за изплащане на обезщетение. Затова се иска
уважаване на исковата молба. Ангажирани са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват
по основание и размер. Твърди се, че Гаранционният фонд не е отговорен за претендираните
от ищцата обезщетения, тъй като за автомобилът, претърпял ПТП е била сключена валидна
застраховка “Гражданска отговорност”, с което се изключва отговорността на фонда и такава
следва да носи застрахователя. Твърди, че пред Гаранционния фонд се завеждат единствено
извънсъдебни претенции във връзка с автомобили на особен режим, но при постановен
отказ следва да се предяви иск срещу застрахователя ЗД "Бул инс" АД. В случай на
уважаване на иска се оспорва размера на претенциите като несъобразени с разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД. Направено е възражение за съпричиняване от ищцата, която се е возила в
автомобила без поставен предпазен колан. По отношение на претенцията за лихва се оспорва
началния момент посочен от ищеца, като се твърди, че на пострадалата са били дадени
указания за представяне на доказателства по образуваната щета, които и до момента не са
изпълнени. Затова ответникът счита, че не е изпаднал в забава. Ангажирани са
доказателства. Претендират се разноски.
На основание чл. 219 ГПК е конституиран застрахователя ЗК Бул Инс АД като трето
лице помагач на страната на ответника.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 562,
ал. 5 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 562, ал. 5 КЗ претенция за обезщетения за вреди,
причинени от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния
фонд, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. При
проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на
интернет страницата на Гаранционния фонд, тези превозни средства се посочват като
незастраховани, какъвто е и настоящия случай. Следователно, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от Гаранционен
фонд, заместващ застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който отговаря
при условията на чл. 432, ал. 1 КЗ, при наличието на съответните материално-правни
предпоставки. Такива са предвидени в чл. 429-430 КЗ, като застрахователят /респ.
Гаранционния фонд/ се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, в случай че е налице валиден договор
за застраховка “гражданска отговорност”. По делото е безспорно съществуването на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” със
ЗД БулИнс АД, ЕИК ....................., към датата на настъпване на ПТП по отношение на
управлявания автомобил рег.№ .............., който е собственост на .................... и се явява
моторно превозно средство на особен режим, съгласно чл. 562 КЗ. За същото не се твърди и
не се установява да е указано „друго“ на Гаранционния фонд по смисъла на цитираната
разпоредба. В закона е предвидено още, че когато претенцията се урежда от Гаранционния
фонд, той има право да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с
лихвата за забава от датата на писменото поискване, от което може да се направи извод за
надлежната легитимация на ответника по делото.
2
Не се спори, че на посочената дата .................г. е възникнало пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил „................” с рег. рег.№ .............., в който като пътник (на
седалката до шофьора) се е возила ищцата. По отношение на механизма на настъпване на
произшествието по делото са разпитани като свидетели водача на автомобила – Д.М. М. и
пътувалата на задната седалка – И.Р.У., от показанията на които се установява, че
служебният автомобил се движил от с. К. в посока гр. Б.. На пътя е имало спряла машина,
която водачът М. решил да заобиколи. Посочва, че се огледал, не е видял опасност и
предприел маневра за изпреварване, но в момента, в който подал предницата в ляво усетил
силен удар, последвало завъртане и сблъсък с гумата на спрялата машина. Свидетелят У.
посочва, че ги връхлетял черен автомобил с огромна скорост и се чул страшен удар. Всички
слезли от автомобила и имали различни наранявания. Устата на М. е била сцепена и
колената й били целите в рани, около рамената й имало следи от охлузни рани.
Прието е заключението на вещите лица инж.П. С. и д-р Б. М., по допуснатата
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от което се установява, че
процесното ПТП е настъпило при предприемане на изпреварване от лекия автомобил
„................” с рег. рег.№ .............., докато паралелно е бил изпреварван от лек автомобил
“...............”, като от удара автомобилът “...............” излиза извън пътното платно и се
преобръща, а „................”-ът блъска пътуващия пред него л.а. „.......................“. Вещото лице
С. е съобразил приетото по делото като писмено доказателство наказателно постановление и
констативен протокол за ПТП и е изготвил скица, която обективно отразява възприетите
данни и съответства на свидетелските показания, поради което съдът приема, че механизмът
на произшествието е напълно изяснен.
Претърпените в резултат на произшествието вреди се установяват от приетото
заключение, което съдът кредитира изцяло като пълно и обективно, а именно отоци и
кръвонасядания по крайниците и рана по вътрешната повърхност на долната устна. По
отношение на оздравителния период вещото лице е посочило между 7 и 14дни, при обичаен
възстановителен процес. На следващо място вещото лице д-р М. е достигнал до извод, че
пострадалата се е движила без поставен обезопасителен колан, поради липсата на
установени специфични травматични увреждания, каквито би получила при поставен
правилно колан. Изводът му е подкрепен с подробен анализ на позицията на тялото в купето
на автомобила, движението при настъпване на удара и получените травматични увреждания.
Липсата на поставен колан е посоченото и в снетата анамнеза от пациента, в деня на
инцидента, при преглед в УМБАЛ Бургас АД. С оглед изложеното, съдът дава вяра на
заключението на вещото лице и не кредитира показанията на свидетеля М., който посочва,
че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан. При изслушване на заключението в
съдебно заседание експертът д-р М. е посочил категорично, че при правилно поставен
предпазен колан, нараняванията в областта на коленете не биха настъпили, освен в случай
на деформация на таблото, каквато в случая не е причинена. Според инж.П. С. не е налице
такава увреда на автомобила, която да доведе до силна деформация навътре в купето, респ.
на таблото, така че да бъде засегнат пътника.
На следващо място, освен уврежданията в областта на коленете и устната по делото
се установява още, посредством показанията на свидетелите М. и У., че ищцата е претърпяла
и емоционална травма от инцидента – силен стрес, продължителен страх да се вози в
автомобил и чувства на вина, намалена концентрация и работоспособност, за което е
потърсила помощ и консултиране с психолог. Представени писмени доказателства –
становище от Н.П. – клиничен и социален педагог и доказателства за заплащане на четири
консултации и такса за изготвяне на становище.
При така събраните доказателства претенцията за заплащане на обезщетение се явява
3
доказана по своето основание, доколкото е налице причинна връзка между настъпилото
ПТП и претърпените от ищцата вреди, за които отговаря Гаранционния фонд.
За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед
характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните
икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с
цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един
случай. С оглед така установените преживявания на ищцата в следствие от инцидента и
отчитайки установените по делото продължителност и интензитет на болките и
страданията, получените физически и психически последици, съдът приема, че
обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП, следва да бъде определено в размер на общо 2000 лв.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата поради това, че се е движила без предпазен колан е доказано и
основателно. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена
връзка и с поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на
дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е
допринесъл за увреждането. Принос е винаги налице, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая
от заключението на вещото лице категорично се установява, че нараняванията на ищцата по
коленете не биха настъпили, ако същата се бе движила с правилно поставен предпазен колан.
Затова определеното обезщетение в частта относно физическите увреждания следва да бъде
намалено, като съдът приема, че е налице 50 % съпричиняване и определя размера на
обезщетението за неимуществени вреди на сумата от 1500лв. , от които 500 лв. за
физическите наранявания и 1000лв. – за претърпения стрес и негативни преживявания,
които не са свързани с носенето на обезопасителен колан и не биха могли да бъдат избегнати
и при полагане от ищцата на най-добрата грижа. За горницата над тази сума искът се явява
неоснователен и недоказан.
По предявения иск за имуществени вреди съдът съобрази представените писмени
доказателства за заплатени общо 230 лв. за четири броя консултации с психолог в периода м.
август – м. септе...........и 2023г., които се явяват в причинна връзка с претърпения инцидент и
кореспондират с изложеното в показанията на свидетеля У.. В тази част съдът приема иска
за доказан. Не следва обаче да бъдат присъждани направените разходи в размерна 230 лв. за
изготвяне на писмено становище, доколкото същото не е пряко свързано с настъпилото
произшествие. Затова претенцията в тази част следва да бъде отхвърлена.
При тези изводи следва в полза на ищцата да се присъди обезщетение за имуществени
вреди в размер на 230 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500лв., ведно
с лихва за забава от датата на уведомяването – 15.08.2023 г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в тежест на
ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете и представения списък, а именно сумата от 382 лв.
По отношение на направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., предвид фактическата и правна
4
сложност на делото. Затова и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят 399 лв., съобразно отхвърлена част от иска, включващи депозит за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление: ..................................., да заплати на М. В. А. ЕГН **********, с адрес:
.................................., сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) – представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат от нанесени телесни повреди
при ПТП настъпило на .................г., като пътник в МПС на особен режим, с рег. № ..............,
собственост на ...................., както и сумата от 230 лв. (двеста и тридесет лева) –
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от претърпяното ПТП, ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на уведомяването – 15.08.2025 г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 382 лв. (триста осемдесет и два лева) –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетения за неимуществени
вреди за горницата над 1500 лв. до пълния заявен размер от 8000лв. и за имуществени вреди
за горницата над 230 лв. до пълния заявен размер от 480 лв., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА М. В. А. ЕГН **********, с адрес: .................................., да заплати на
Гаранционен фонд, с ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление:
..................................., сумата 399 лв. (триста деветдесет и девет лева), представляваща
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на ЗК Бул Инс АД, ЕИК ....................., като
трето лице помагач.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5