Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal; за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 396, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. С определение № 381 от 31.10.2012 година по гр. д. № 808/2012г. Районен съд – град С., на основание чл. 61 ЗК, във връзка с чл. 389 и сл. ГПК, е допуснал обезпечаване на иска, предявен от Т. Г. К. против Кооперация „Потребителна кооперация Н. Ж.” – село К. с правно основание чл. 58 и сл. от Закона за кооперациите, чрез спиране изпълнението на взетите от извънредното общо събрание на 13.10.2012 година решения, с които са освободени старите Управителен и Контролен съвет и са избрани нови, при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на 600.00 лева. На 28.11.2012г. е издадена обезпечителна заповед. Недоволен от така постановеното определение е ответникът по делото Кооперация „Потребителна кооперация Н. Ж.” – село К., който го обжалва с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата си процесуалния представител на кооперацията развива съображения в подкрепа на твърдението си за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като видно от т. 10 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС е недопустима обезпечителна мярка „спиране на вписванията”. Посочва на следващо място, че обжалваното определение е неправилно и поради обстоятелството, че протоколът от проведеното общо събрание се намира на електронната страница на Търговския регистър и всеки има право на достъп до него. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба на Кооперация „Потребителна кооперация Н. Ж.”, Т. Г. К., заема становище, че подадената частна жалба е неоснователна, респективно - обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени в частната жалба. Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С определение № 381 от 31.10.2012 година по гр. д. № 808/2012г. на Районен съд – град С. е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл. 58 и следващите от Закона за кооперациите, предявен от Т. Г. К. против Кооперация „Потребителна кооперация Н. Ж.” – село К., чрез спиране изпълнението на взетите от извънредното общо събрание на 13.10.2012 година решения, с които са освободени старите Управителен и Контролен съвет и са избрани нови, при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на 600.00 лева. След внасяне на определената от съда по делото гаранция, на 28.11.2012г. е издадена обезпечителна заповед. За да постанови обжалваното определение Районен съд – град С. е приел, че без обезпечение на иска за ищеца съществено би се затруднило осъществяването на правата му, както и че посочената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща. Освен това първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е подкрепена с писмени доказателства, но и че липсват други такива, които са от съществено значение за спора по същество, поради което е намерил, че следва да допусне поисканото обезпечение при условие, че бъде внесена от ищеца парична гаранция. Въззивният съд приема, че този извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Следва да се има предвид, че обезпечителното производство има за цел да предостави привременна защита на спорното право /това което е очертано в исковата молба/, докато спорът е висящ, срещу такива действия на ответника, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищеца. Първоинстанционният съд е отчел приложените към исковата молба доказателства, както и липсата на други такива и е допуснал правилно обезпечението на иска срещу предоставяне на гаранция. Освен това съдът е отчел обезпечителната нужда, както с оглед предмета на спора, така и с оглед поисканата обезпечителна мярка. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в настоящото производство, че е недопустимо налагането на посочената обезпечителна мярка. Действително с ТР № 1 от 2002г. на ОСГК на ВКС е прието, че по отношение на исковете по чл. 74 ТЗ са недопустими обезпечителните мерки „спиране на вписването” и „спиране на обнародването”. В конкретния случай обаче се касае за съвсем различна обезпечителна мярка – „спиране изпълнението на взетите решения”. Последната, освен че е подходяща е и изрично предвидена в чл. 61 от Закона за кооперациите. Доколкото и самата разпоредба на чл. 397, ал. 1 т. 3 ГПК предвижда налагането и на други подходящи мерки, следва да се приеме, че изрично посочената в ЗК мярка се явява подходяща. По изложените по-горе съображение Окръжният съд приема, че частната жалба на Кооперация „Потребителна кооперация Н. Ж.” – село К. по делото е неоснователна. Обжалваното от кооперацията определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 381 от 31.10.2012 година на Районен съд – град С. по гр. д. № 808/2012 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |