№ 255
гр. Търговище , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530100051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.108 от ЗС.
Съдът е сезиран с искова молба на АНГ. Г. Т. от гр.хххххххххххххххххххх с ЕГН-
**********, със съдебен адрес гр.Търговище, х-л „Мизия“, офис 220, чрез адв.С.А. АК
Търговище, с която е предявен иск по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и
владението върху лек автомобил марка „Ауди Q7“ с немска регистрация ххххх, номер на
рама ххххххххххххххх, против Прокуратурата на Република България, ЕИК:*********,
гр.С, бул.Витоша № 2, представлявана от главния прокурор И.С.Г..
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 01.10.2010г. в гр.Варна сключил с лицето
В.Д.Я. от гр.Варна предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,по
силата на който се задължил да му продаде собствения си апартамент, находящ се в
гр.С,ул.”ххххххххххх за сумата 80 000 евро. На същата дата Я. му предал като капаро сумата
33000 евро,формирана от 10 000 евро в брой и л.а. марка „Ауди Q 7” с немска регистрация
хххххххх, с идентификационен номер на рама ххххххххххххххх, като в договора уговорили,
че остатъкът от 47 000 евро ще му бъде заплатена в деня на изповядване на сделката по
нотариален ред. Автомобилът който Я. му предал в деня на сключване на предварителния
договор, бил закупен на 24.09.2010г. в Германия от собственика му г-н Й.Р. с адрес гр.К,
ххххххх, като купувач е той-А.Т. с адрес:1799, гр.С, ж.к.ххххххх, България, но чрез доверено
лице(пълномощник), а именно В. Я.. Не регистрирал веднага автомобила в България,
защото смятал да го направи след изповядването на продажбата на апартамента по
нотариален ред. Междувременно на 27.12.2010г. автомобилът му бил откраднат от паркинга
пред дома му. Подал заявление в полицията за тази кражба и след време го уведомили,че
автомобилът му се намира в гр.Търговище, в двора на ОДМВР-Търговище е приобщен като
1
веществено доказателство по ДП № 786/2011г. по описа на РУ- Търговище. Дошъл в
Търговище, разпознал автомобила по някои специфични особености, свързал се с адвокат,
който неколкократно входирал молби автомобилът да му бъде върнат, но тези молби
получавали откази както от прокуратурата така и от съда.
Понастоящем производството по ДП № 786/2011г. по описа на РУ- Търговище е
спряно.По отношение на автомобила са извършени всякакви възможни експертизи-и
единични тройни,извършени са и всякакви други действия по разследването, без да бъде
установено нещо конкретно. Всякакви разумни срокове за разследване много отдавна са
изтекли. Смята, че прокуратурата вече само чака да изтече давността, за да прекрати
разследването, но през това време автомобилът безвъзвратно се амортизира.
Продължаването на задържането на автомобила се извършва в нарушение на
действащото законодателство и е лишено от преценка за справедлив баланс между
обществения и частния интерес, което е пряко нарушение на принципа на защита на
мирното ползване на собствеността е прогласен в чл.1 от Допълнителен протокол 1 към
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи(КЗПЧОС).Това лишава от
законно правно основание държането на автомобила от прокуратурата и това държане
представлява нарушение на правото на мирно ползване на собствеността по смисъла на
чл.17 от Конституцията на Р България и чл.17, пар.1 от Хартата на основните права на
ЕС(ХОПЕС).
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на
ответника-Прокуратура на Р България, че е собственик на лек автомобил марка „Ауди Q7” с
немска регистрация хххххх, номер на рама ххххххххххххххх, както и да я осъди да му
предаде владението на този автомобил. В съдебно заседание процесуалният му представител
поддържа иска.
С отговора по чл.131 от ГПК ответника счита иска за допустим но неоснователен по
следните съображения: От твърденията в исковата молба не може да се установи по
категоричен начин придобито право на собственост. Според твърденията в исковата молба,
на 01.10.2010 г. на г-н Т. - ищец по делото - е бил предаден лек автомобил „Ауди Q 7“ с
немска регистрация хххххххх и идентификационен номер на рама ххххххххххххххх.
Автомобилът е бил закупен на 24.09.2010 г. в Германия чрез В. Я. — пълномощник.
Регистрация в КАТ не е извършена.
На 27.12.2010г. от паркинга пред дома на ищеца в С е бил откраднат автомобила, за
което е подаден сигнал в полицията. Видно от представените към исковата молба писмени
доказателства, по подадения сигнал за кражба е било образувано ДП № 4217/2011 г. по
описа на 07 РУП на СДВР срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на
чуждо моторно превозно средство.
Обявеният за издирване автомобил бил намерен в гр. Търговище и приобщен като
2
веществено доказателство по ДП № 786/2011 г. по описа на РУ-Търговище, образувано
срещу неизвестен извършител, затова че на 19.08.2011 г. в гр. Търговище се ползвал
съзнателно от неистински официален документ - чуждестранен документ за регистрация на
МПС - „Ауди Q 7“ с идентификационен номер на рама ххххххххххххххх.
Впоследствие е предаден за приобщаване към ДП № 4/2010 г. на РУ „Полиция“ -
Търговище, по което е било обявено за издирване автомобил „Ауди Q 7“ с номер на рама
хххххххххххххххххх, тъй като, в хода на разследването по ДП № 786/2011 г. по описа на
РУ-Търговище е установено, че се касае за един и същ автомобил.
С Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-Търговище от
17.12.2013 г. е отказано връщането на лек автомобил „Ауди Q 7“ с идентификационен номер
на рама хххххххххххххххх на молителя Т..
Отказите за връщане на автомобила на Т. са били обжалвани по съдебен ред. С
Определение № 6 от 13.01.2014 г. по НЧХ № 24/2014 г. на ТРС жалбата на Т. против
Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-Търговище от
17.12.2013 г. е оставена без разглеждане. Определението е потвърдено с окончателно
Определение № 16/04.02.2014 г. на ТОС, постановено по въззивно ЧНД № 27 по описа за
2014 г. Видно от мотивите, от „изискана справка от Д „Международно оперативно
сътрудничество към МВР /л. 84 от ДП/ се установява, че документите, представени от
жалбоподателя А.Т. при обявяване на автомобила за откраднат, също са подправени, а лек
автомобил „Ауди Q7“ с идентификационен номер на рама ххххххххххххххх е регистриран в
Република Чехия, не е обявяван за издирване, и последно е проверен от полицейските власти
на 31.01.2012 г., като номерата на рамата са оригинални. Разпитан като свидетел по
досъдебното производство, Т. е заявил, че „за процесния автомобил не му е предоставено
пълномощно или какъвто и да е документ позволяващ разпоредителни действия. В
представеното копие от Предварителен договор за продажба на недвижим имот от
01.10.2010 г. претендиралия от жалбоподателя лек автомобил въобще не е упоменат или
идентифициран по някакъв начин. “ По нататък се посочва, че ,В процесния случай от така
събраните доказателства по делото не може да се направи извода, че жалбоподателят има
качеството правоимащ, които изводи въззивната инстанция споделя изцяло.
Твърденията на ищеца относно владението на автомобила на правно основание,
годно да го направи собственик, не са подкрепени с каквито и да било доказателства“.
При тези обстоятелства, за прокуратурата не възниква задължение за
връщане/предаване на Т. автомобил, който не е изземван от него и за който не се установява
идентичност с претендиралия, нито се доказва право на собственост или каквото и да е
друго вещно право. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа
отговора. Претендира разноски по чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът след преценка на представените и събрани в хода на делото писмени
3
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: По делото е
представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2020г.,
по силата на който ищецът се задължил да продаде на В. Я. собствения си апартамент,
находящ се в гр.С,ул.”ххххххххххх за сумата 80 000 евро. На последната страница от
договора с ръкописен текст е вписано, че ищецът е получил сумата от 33 евро в брой от В.
Я.. В договора е уговорено, че остатъкът от 47 000 евро ще му бъде заплатена в деня на
изповядване на сделката по нотариален ред.
Представен е и договор за покупко-продажба на МПС, „Ауди Q7“ с
идентификационен номер на рама ххххххххххххххх,сключен на 24.09.2010г. в Германия
между от г-н Й.Р. с адрес гр.К, ххххххх, като продавач и А.Т. с адрес:1799, гр.С,
ж.к.ххххххх, България, но чрез доверено лице(пълномощник), а именно В. Я., като купувач.
Приложени са и заявление до Началника на 07РУ-СДВР за издирване на процесното
МПС, както и Постановления на Софийска районна прокуратура Районна прокуратура
Търговище и Определение № 16/04.02.2014г. постановено по ВЧНД № 27 по описа за 2014г.
на Окръжен съд Търговище.
От тях се установява на 27.12.2010г. процесното МПС е било откраднато от паркинга
пред дома на ищеца в С. По подадения сигнал за кражба е било образувано ДП № 4217/2011
г. по описа на 07 РУП на СДВР срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане
на чуждо моторно превозно средство.
Обявеният за издирване автомобил е намерен в гр. Търговище и приобщен като
веществено доказателство по ДП № 786/2011 г. по описа на РУ-Търговище, образувано
срещу неизвестен извършител, затова че на 19.08.2011г. в гр. Търговище се ползвал
съзнателно от неистински официален документ - чуждестранен документ за регистрация на
МПС - „Ауди Q 7“ с идентификационен номер на рама ххххххххххххххх.
Впоследствие е предаден за приобщаване към ДП № 4/2010 г. на РУ „Полиция“ -
Търговище, по което е било обявено за издирване автомобил „Ауди Q 7“ с номер на рама
хххххххххххххххххх, тъй като, в хода на разследването по ДП № 786/2011 г. по описа на
РУ-Търговище е установено, че се касае за един и същ автомобил.
С Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-Търговище от
17.12.2013г. е отказано връщането на лек автомобил „Ауди Q 7“ с идентификационен номер
на рама хххххххххххххххх на молителя Т..
Отказите за връщане на автомобила на Т. са били обжалвани по съдебен ред. С
Определение № 6 от 13.01.2014 г. по НЧХ № 24/2014 г. на ТРС жалбата на Т. против
Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-Търговище от
17.12.2013 г. е оставена без разглеждане. Определението е потвърдено с окончателно
Определение № 16/04.02.2014 г. на ТОС, постановено по въззивно ЧНД № 27 по описа за
4
2014 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи: За бъде уважен искът за предаване владението на недвижим имот с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо ищецът при условията на
пълното и главно доказване да установи посочените в цитираната правна норма
предпоставки, а именно: че е собственик на претендирания имот и че ответникът държи или
владее същия, без да има правно основание за това.
Ответникът от друга страна носи тежестта да установи при същите условия
наличието на правно основание да владее или държи имота.
По отношение на първия елемент – правото на собственост на ищеца, съдът намира
следното:
Ищецът се легитимира като собственик на процесното МПС с договора за покупко-
продажба на МПС от 24.09.2010г., сключен между г-н Й.Р. и пълномощник на ищеца В. Я.
както и с представените удостоверение за пускане в движение част 1 и част 2 на немски
език на МПС.
В същото време от мотивите на съдебното определение № 16/04.02.2014г. става ясно,
че от „изискана справка от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество към МВР
се установява, че документите, представени от жалбоподателя А.Т. при обявяване на
автомобила за откраднат, също са подправени, а лек автомобил „Ауди Q7“ с
идентификационен номер на рама ххххххххххххххх е регистриран в Република Чехия, не е
обявяван за издирване, и последно е проверен от полицейските власти на 31.01.2012г., като
номерата на рамата са оригинални. Разпитан като свидетел по досъдебното производство, Т.
е заявил, че „за процесния автомобил не му е предоставено пълномощно или какъвто и да е
документ позволяващ разпоредителни действия.“
Предвид това съдът счита, че ищецът не доказва, че е собственик на процесния
автомобил. В представеното копие от Предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 01.10.2010г. претендиралия от жалбоподателя лек автомобил въобще не е упоменат
или идентифициран по някакъв начин, поради което и твърденията му, че автомобилът му е
предаден във владение на 01.10.2010г. също остават недоказани. Съдът счита, че така
представеният договор за покупко-продажба от 24.09.2010г. не транслира правото на
собственост в полза на купувача А.Г. А., действащ чрез пълномощник В. Я., тъй като
липсват други официални писмени доказателства, че продавачът г-н Й.Р. е бил негов
собственик.
Липсата на която и да е от трите предпоставки по –горе прави иска по чл.108 от ЗС
неоснователен, поради което следва да се отхвърли от съда, без да се обсъждат другите две –
досежно това дали вещта се владее от ответника и дали това владение е без основание.
5
С оглед изводите на съда и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК в тежест на ищеца следва да се
присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 150лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АНГ. Г. Т. от гр.хххххххххххххххххххх с ЕГН-
**********, със съдебен адрес гр.Търговище, х-л „Мизия“, офис 220, чрез адв.С.А. АК
Търговище, с иск по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението върху лек
автомобил марка „Ауди Q7“ с немска регистрация ххххх, номер на рама ххххххххххххххх,
против Прокуратурата на Република България, ЕИК:*********, гр.С, бул.Витоша № 2,
представлявана от главния прокурор И.С.Г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА АНГ. Г. Т. от гр.хххххххххххххххххххх с ЕГН-**********, със съдебен
адрес гр.Търговище, х-л „Мизия“, офис 220, чрез адв.С.А. АК Търговище да заплати на
Прокуратурата на Република България, ЕИК:*********, гр.С, бул.Витоша № 2,
представлявана от главния прокурор И.С.Г., сумата от 150лв. юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6