№ 15313
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110101977 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК- във фазата по допускане на делбата.
Предявени са от В. Л. Ф. срещу П. *** М. и М. Д. Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 44
ЗЗД и чл. 34, ал. 1 ЗС за прогласяване за нищожен отказа на ищцата В. Л. Ф. от наследството
на ***, починал на 15.11.2020г., вписан в особената книга за това на РС- ** под № 31/2021г.
въз основа на постановено по ч. гр. дело № 710/2021г. по описа на РС- ** решение №
92547/19.03.2021г., както и за допускане и извършване на делба на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.1.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, област София,
одобрени със Заповед РД- 18- 33/15.06.2010г. на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 30.12.2021г., с адрес на имота: гр. София, район „******",
улица „ ** *"№ 37, етаж 2, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор ***.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 108.21 кв.м., с
кубатура 470.90 куб.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.9, ***.1.25, под обекта:
***.1.29, ***.1.6, ***.1.5, над обекта : ***.1.14, ***.1.15, с прилежащи части: таван, при
граници: от изток- коридор и държавен таван, от запад- стълбище, от север - коридор, от юг-
държавен таван, както и мазе при граници: изток- двор, запад- коридор, север- държавно
мазе, както и 7.23% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Ищцата В. Л. Ф. твърди, че по време на брака си нейните родители М. Д. Н. и ***
притежавали при условията на съпружеска имуществена общност горепописания недвижим
имот, който бил придобит чрез договор за покупко- продажба от 29.11.2001г. на името на
съпругата М. Н.. Твърди, че след смъртта му на 15.11.2020г. Любомир Николов оставил като
1
наследници по закон своята преживяла съпруга М. Н., както и двете си дъщери- В. Ф. и П.
Л. М., като квотите на всяка от тях в резултат от настъпилото прекратяване на съпружеската
имуществена общност и наследственото правоприемство били следните: 4/6 идеални части
за М. Н. и по 1/6 идеална част за В. Ф. и П. М.. Изяснява, че след смъртта на баща си
заявила отказ от наследството му, който бил вписан в особената книга за това на РС- ** под
№ 31/2021г. въз основа на постановено по ч. гр. дело № 710/2021г. по описа на РС- **
решение № 92547/19.03.2021г. Поддържа въпреки това, че преди отказа извършила действия
по приемане на наследството му- с останалите наследници по закон си поделили вещи и
суми, принадлежали на починалия, били подавани декларации и сключвани споразумения
от наследниците, вкл. ищцата, касаещи наследено от баща й търговско предприятие, ищцата
получавала наемното възнагржадение за делбения имот, който бил отдаван под наем. При
тези съображения поддържа, че заявеният след така извършеното приемане на наследството
отказ от същото е недействителен, поради което претендира да бъде прогласена
нищожността му и да бъде допусната делба на процесния имот при посочените квоти.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на
исковата молба с идентично съдържание, с които ответниците не оспорват съществуващата
между страните съсобственост, както и сочените от ищцата в исковата молба квоти на всяка
от тях, като изрично потвърждават верността на изложените от В. Ф. фактически твърдения,
касаещи приемането от нея на наследството на Любомир Николов, както и основателността
на обоснования с тях иск за прогласяване нищожността на отказа на ищцата от наследството
на същия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На първо място следва да се изясни, че съгласно съдържащите се в т. 3, б. „д“ от ППВС
№ 7 от 28.XI.1973 г. задължителни за правоприлагащите органи разяснения, които са
възприети и в последвалата приемането на постановлението практика на касационната
инстанция, вкл. решение № 1103 от 13.ХI.1995 г. по гр. д. № 931/95 г., II г. о., решение № 108
от 14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2015 г., I г. о., ГК, „при направеното възражение, че
даден съделител не е приел наследството или сам се е отказал от него, може да се слуша
противно възражение, че е налице приемане или пък че направеният отказ е нищожен,
защото например преди него е извършено приемане. За установяване на приемане на
наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е
така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие. Отказалият се от
наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба
на наследство, а също и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на
наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това такъв ищец няма
правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството
или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг
иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или
наличието на приемане на наследство.“
Ето защо, макар и да е приет за съвместно разглеждане, като е включен в доклада,
производството по делото по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.
2 във вр. с чл. 44 ЗЗД, имащ за предмет действителността на заявения от ищцата отказ от
наследството на общия за страните наследодател, следва да бъде прекратено, доколкото
съобразно цитираните задължителни за съдилищата тълкувателни разяснения за ищцата,
претендираща да е собственик на процесния имот и предявила поради това иск за делба на
същия, не съществува правен интерес от иска за прогласяване нищожността на отказа й от
наследството на нейния баща, от наследяването на когото същата черпи правата си.
Независимо от това и доколкото твърденията на В. Ф., касаещи отказа й от наследството на
2
Любомир Николов, обосновават претенцията й да е собственик на идеална част от
процесното жилище, възражението й за недействителност на извършения от нея отказ от
наследството на наследодателя й, следва да бъде обсъдено по същество в мотивите на
настоящия съдебен акт.
В допълнение, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 242 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 149/2012 г., II г.
о., ГК, „силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила съдебно решение по чл.
108 ЗС, постановено по предявен от наследник иск за собственост на наследствен имот,
обхваща и въпроса за действителността на отказа от наследството на ищеца, тъй като този
въпрос е част от фактическия състав, на който се основава предявеното субективно право“,
като според настоящия съдебен състав не съществува основание за извод в противен смисъл
при предявен иск за делба, силата на пресъдено нещо по който също включва
принадлежността на правото на собственост към правната сфера на ищеца.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти):
1) ищецът да е носител на право на собственост върху съответна идеална част от включените
в делбената маса имоти; 2) предмет на делбата да е годен обект на правото на собственост и
3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, вр. чл. 34, ал. 2 ЗС.
Индивидуализацията на имота, предмет на делбата, се установява от надлежно
приобщените като писмени доказателства схема № 15-1393080/30.12.2021г., издадена от
СГКК- гр. София, както и от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4, том В II,
рег. № 2614, дело № 180/2001г.
Така, от последния се установява, че на 29.11.2001г. Стефан Стефанов Радев е
прехвърлил в полза на М. Д. Н. правото си на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „******“, улица „***“ № 37, етаж
2, ведно с прилежащите му таван и мазе, както и съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. С оглед
на това, доколкото се касае за възмездна сделка, към датата на която приобретателката М. Н.
е била в брак с *** съгласно представения с исковата молба и неоспорен акт за женитба №
47 от 16.01.1967г. на Кирковския народен съвет, и съобразно нормата на чл. 19, ал. 1 във вр.
с ал. 3 СК от 1985г., понастоящем отменен, но регулирал имуществените отношения на
съпрузите към датата на придобивната сделка, следва да се приеме за установено, че след
придобиването му от съпругата процесният имот е притежаван от нея и съпруга й Любомир
Николов при условията на бездялова съпружеска имуществена общност. Последната е
прекратена със смъртта на съпруга, настъпила на 15.11.2020г. съгласно представеното по
делото удостоверение за наследници изх. № 2622/30.06.2021г. по описа на Община **, при
равни квоти- по ½ идеална част за всеки от съпрузите, съобразно нормата на чл. 28 СК,
приложима към брака на посочените лица на основание нормата на § 4, ал. 1 ПЗР от
действащия СК. Съгласно това удостоверение за наследници освен преживялата съпруга М.
Д. Н., наследодателят е оставил като свои наследници по закон и дъщерите си П. Л. М. и В.
Л. Ф., които лица с откриване на наследството на своя съпруг, респ. баща са били призовани
към наследяване.
От представеното от ищцата с исковата молба съдебно удостоверение от Районен съд-
** се установява, че с решение № 92547/19.03.2021г., постановено по ч. гр. дело №
710/2021г. по описа на Районен съд- **, е постановено вписване в особената книга на съда
на отказа, заявен от В. Л. Ф., от наследството на ***, починал на 15.11.2020г., като отказът е
вписан под № 31/2021г.
Същевременно, съгласно изричните твърдения и на ищцата, и на ответниците- нейни
3
съответно майка и сестра, преди да заяви процесния отказ от наследството на общия за
страните наследодател ***, В. Ф. извършила редица фактически действия, с които приела
наследството му, като всички съделители твърдят, че си разделили парични суми и движими
вещи, принадлежали на починалия, че подали до Търговския регистър декларации за
съгласие за прехвърляне на търговското предприятие на починалия, че В. Ф. поддържала
процесния имот, отдавала го под наем и получавала наемното възнаграждение за него.
Придобиването на наследство става с приемането му и има обратно действие, т. е. от
датата на откриване на наследството. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо.
Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира
непоколебимото му намерение да приеме наследството, като законът е дал възможност на
съда - при всеки конкретен случай, извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата
по делото, да прецени дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството.
Отказът от наследство е изричен акт. След вписването на отказа – за отказалият се от
наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно
волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно /така решение № 310 от
09.04.2009 г. по гр. д. № 721/2008 г. на ВКС/. Както приемането на наследството, така и
отказът от наследство изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се
извърши точно обратното му действие. Второто по ред изявление е нищожно поради липса
на предмет.
Отказът от наследство по своето правно естество представлява формална едностранна
сделка, която прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед на чл.
53 ЗН поражда права и задължения за неговите сънаследници. Според чл. 44 ЗЗД правилата
относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в
случаите, когато законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и
задължения, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД договорите, които имат невъзможен предмет, са
нищожни. Тъй като отказът от наследство прекратява права и задължения за едно лице и
същевременно поражда такива за друго, за него се прилага нормативното правило, уредено в
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД.
За да се прецени дали извършеният от ищцата изричен отказ от наследство по реда на
чл. 52 ЗН е действителен и като такъв е породил правното действие, което е целено с това
формално едностранно волеизявление, следва да се изясни обстоятелството дали преди
извършването му наследникът, отказал се от наследството, не е извършил други
недвусмислени фактически и правни действия, с които да е приел същото, т. е. с
конклудентни действия - арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
Според установената съдебна практика действията по т. нар. мълчаливо приемане на
наследство трябва да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за
приемане на наследството. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са
различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на
волята на наследника да приеме наследството /така решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д.
№ 309/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ
ГО на ВКС/. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал
право да извърши, освен в качеството му на наследник. Следва да бъде извършена преценка
дали действията на наследника представляват такива по мълчаливо приемане на
наследството или са действия по временно управление на чуждо имущество и действията по
обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им. Приемането на
наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в
наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или
прекратяване на права и задължения на наследодателя, т. е. действията трябва пряко да
засягат обема и размера на наследствената маса.
4
В случая, както бе изяснено, между страните няма спор, че преди да заяви отказ от
наследството на своя баща, В. Ф. е получила парични суми и движими вещи, които са му
принадлежали, като в този смисъл са и показанията на свидетелката Мирослава Иванова Н.,
по отношение на чиято достоверност, преценени по реда на чл. 172 ГПК, за съда не
възниква съмнение. Така, свидетелката потвърждава, че след смъртта на наследодателя
неговите съпруга и дъщери си поделили голяма парична сума, а В. получила
принадлежалите на баща й Любомир икона на Христос, тонколона, както и поредица от
книги на Уилям Шекспир, които действия, за които не се спори да са извършени преди
заявяване на процесния отказ от наследство, съставляват според настоящия съдебен състав
недвусмислен израз на волята на ищцата да приеме наследството на своя баща.
При тези мотиви следва да се приеме, че извършеният впоследствие от ищцата изричен
отказ от наследството на Любомир Николов пред Районен съд- ** е нищожен поради липса
на предмет, като такъв не е породил правните си последици, поради което при определяне
на носителите на право на собственост по отношение на делбеното жилище следва да бъде
включена и В. Ф. в качеството й на наследник по закон на баща си.
Ето защо, следва да се приеме, че след смъртта на Любомир Николов на 15.11.2020г.
принадлежалото му право на собственост върху ½ идеална част от притежавания до смъртта
му при условията на съпружеска имуществена общност имот, предмет на иска за делба, е
наследено поравно от съпругата и двете му дъщери- страните в настоящия процес- арг. от
нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. В резултат М. Н. се е легитимирала като собственик
на 4/6 идеални части от имота (1/2 идеална част в резултат от прекратяване на СИО със
смъртта на съпруга й и 1/6 идеална част- по наследяване от него), а П. М. и В. Ф.- на по 1/6
идеална част от същия.
При така възприетото от фактическа и правна страна съдът намира, че в настоящото
производство се установи съществуването в полза на ищцата на потестативното право да
иска делба на съсобствения имот, доколкото същата се доказа като носител на право на
собственост върху 1/6 идеална част от делбения имот, а ответниците се установи да са
собственици съответно на 4/6 и на 1/6 иделани части от жилището, поради което в
настоящото съдебно производство участват като страни всички съсобственици.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне
упражняването на предявеното преобразуващо право на съдебна делба с предмет процесния
имот и принадлежностите към него съобразно установените по делото квоти и по
отношение на посочените лица.
С настоящия съдебен акт не следва да бъде разпределяна отговорността за сторените от
страните до момента разноски във връзка с иска за делба, тъй като съгласно трайно
установената практика по приложението на чл. 355 ГПК съделителите заплащат съобразно
дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски, които са били
необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи
лица, за призоваване на свидетели, за извършването на оглед и други подобни- в този смисъл
Определение № 137 от 5.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1493/2020 г., II г. о., ГК,
Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., Определение № 252 от
11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и Определение № 152 от 8.06.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
5
ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността на заявения от
В. Л. Ф., ЕГН **********, отказ от наследството на ***, ЕГН **********, починал на
15.11.2020г., който отказ е вписан в особената книга на Районен съд- ** под № 31/2021г. въз
основа на решение № 92547/19.03.2021г., постановено по ч. гр. дело № 710/2021г. по описа
на Районен съд- **.
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между В. Л. Ф., ЕГН
**********, П. Л. М., ЕГН **********, и М. Д. Н., ЕГН **********, на следния техен
собствен недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.1.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, област София,
одобрени със Заповед РД- 18- 33/15.06.2010г. на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 30.12.2021г., с адрес на имота: гр. София, район „******",
улица „ ** *"№ 37, етаж 2, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор ***.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 108.21 кв.м., с
кубатура 470.90 куб.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.9, ***.1.25, под обекта:
***.1.29, ***.1.6, ***.1.5, над обекта : ***.1.14, ***.1.15, с прилежащи части: таван, при
граници: от изток- коридор и държавен таван, от запад- стълбище, от север - коридор, от юг-
държавен таван, както и мазе при граници: изток- двор, запад- коридор, север- държавно
мазе, както и 7.23% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, при квоти, както следва:
1/6 идеална част за В. Л. Ф., ЕГН **********;
1/6 идеална част за П. Л. М., ЕГН **********;
4/6 идеални части за М. Д. Н., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните, а в частта, с която производството по делото е
частично прекратено, съставлява определение, което подлежи на обжалване с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6