Определение по дело №1274/2023 на Административен съд - Варна

Съдия:		РАЛИЦА АНДОНОВА

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгл.чл.144 от АПК.

С решение №1561/13.11.2023г по делото е отхвърлена жалбата на Р.Д.Д., ЕГН **********,***, против АУЗД №АУ00000067/22.02.2023 г. на инспектор МДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нови пазар, потвърден с Решение изх. №94-00-584-001/12.05.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Нови Пазар, в частите, с които на Р.Д. са начислени допълнителни задължения за такса ТБО както следва: за 2018г – 6.40лв. главница и 2.92лв. лихва; за 2019г – 6.40лв. главница и 2.72лв. лихва; за 2021г – 6.40лв. главница и 0.97лв. лихва; и за 2022г – 6.40лв. главница и 0.33лв. лихва, общо 32,54 лв. С решението Р.Д. е осъдена да заплати в полза на Община Нови пазар юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

С молба с.д.№16917/24.11.2023г жалб.Дякнова е поискала изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че в настоящия казус е налице хипотезата на чл.161 ал.3 от ДОПК, понеже съдът е основал отменителното си решение на представените в хода на последното съдебно производство писмени доказателства от администрацията – Решение №586 по Протокол №45/19.12.2914г на ОбС – Нови пазар, Заповеди №№2038/17.10.2017г, 1271/31.10.2018г, 1376/31.10.2019г, 1145/27.10.2020г, 1831/27.10.2021г и 441/30.05.2022г – всички на кмета на Община Нови пазар. Поддържа, че това не са нови доказателства, нито са събрани в хода на обжалването на АУЗД по административен ред, те са били налични и служебно известни на общинската администрация, поради което случаят не попада в изключението по чл.155 ал.3 от ДОПК; както и в това по ал.4 на същия текст, понеже АУЗД не е бил отменян изцяло или частично при административното обжалване и преписката не е връщана за постановяване на нов акт. Поддържа се, че тези доказателства са от съществено значение по делото, тъй като на тях са основани мотивите на съдебното решение. Ответната страна е могла, но не ги е приложила към административната преписка при издаване на оспорения АУЗД, нито при обжалването му по административен ред, а едва в съдебното производство. Цитирана е и относима съдебна практика.

Със становището си в срока по чл.248 ал.2 от ГПК решаващият орган – директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Нови пазар възразява срещу тази молба с аргумент, че цитираните от жалбоподателката доказателства попадат в приложното поле на чл.155 ал.3 от ДОПК – обявени са на сайта на Община Нови пазар и Общински съвет – Нови пазар, и така са публично известни и достъпни, поради което не е било нужно прилагането им към административната преписка, съответно – представянето им в съдебно заседание не ги прави нови доказателства. С тези аргументи настоява за отхвърляне на молбата като неоснователна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за изменение на решението по делото в частта относно присъдените в полза на административния орган е депозирано своевременно и от легитимиран субект при наличие на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по съществно е неоснователна.

На първо място следва да бъде отбелязано, че за разлика от възможността, съдържаща се в чл.248 ал.1 от ГПК, в хипотезата на чл.161 ал.3 от ДОПК независимо от изхода на делото съдът е длъжен да присъди разноските в тежест на страната, представила доказателствата, които е могло да бъдат представени в административното производство. В този смисъл при произнасянето си относно разноските съдът е счел, че в случая липсва основание за приложението на чл.161 ал.3 от ДОПК.

Така от справката в интернет страницата на Общински съвет – Нови пазар се установява, че решенията от 19.12.2014г от 45-тото редовно заседание на ОбК са публикувани там на 30.12.2014г (https://novipazar.acstre.com/section-32-20.html). Това решение е публично и общодостъпно, поради това за решаващия орган не е съществувало задължение да го приложи като доказателство в административното производство.

За разлика от тях шестте заповеди на кмета на Община Нови пазар не са налични и не се откриват при търсене както конкретно в стария и в новия интернет сайт на Общината, така и чрез генерализирано търсене в интернет-пространството. С тях – видно от съдържанието им, са определени границите на районите, вида на предлаганите услуги по събирането и извозването в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и честотата на сметоизвозването на териториите за обществено ползване съответно за 2018г, 2019г, 2020г, 2021г и 2022г в населените места в Община Нови пазар, вкл. и за с.Мировци, където се намира недвижимия имот, съсобствен на жалб.Р.Д.. Съдът счита, че от всички налични доказателства по делото безусловно се установава, че Д. е била запозната с тези документи, не конкретно с идентификационните им номер и дата, но очевидно със съдържанието им. Така още към съответните релевантни моменти тя е знаела, че с.Мировци попада в район на организирано сметосъбиране, и поради това своевременно е подавала декларации по чл.71 ал.1 от ЗМДТ за процесните 2018г, 2019г и 2022г за освобождаване от заплащането на два от трите компонентна на ТБО. В този смисъл представянето на тези заповеди в съдебното производство не ги прави доказателства по см.чл.161 ал.3 от ДОПК, понеже уредените с тях нейни задължения като съсобственик на имот, попадащ в рамките на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, са й били известни още преди издаване на оспорения АУЗД.

По изложените съображения настоящият състав намира на първо място, че решението му не се обосновава единствено на цитираните в молбата по чл.248 от ГПК шест заповеди на кмета на Община Нови пазар, а на второ място – и че в този случай, с оглед конкретните фактически установености, не е налице основание за приложението на чл.161 ал.3 от ДОПК, което налага отхвърляне на молбата на Р.Д. за изменение на решението в частта за разноските с приложението на този текст като неоснователна.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.Д.Д. за изменение на решение № 1561/13.11.2023г по адм.д.№1274/2023г в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд-София.

Преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия: