М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД №307/2011год. на КРС.
Районна
Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против подсъдимия А.А. Д. , за това, че: В началото
на месец април 2010 г.
в с.Р., обл.
Пловдивска, сам е осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната
система /В и К гр.Пловдив - Експлоатационен район гр.К./, с което е създал условия
за непълно отчитане на потребената вода -
престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на
гл. 28 от НПК.
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Д. да се наложи административно наказание глоба
.
Подсъдимият Д. се
признава за виновен ,съжалява за постъпката си и моли съда за глоба в минимален размер.
Съдът на базата и след анализ на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А. Д. е роден на ***г***, жител
и живущ ***, *****, ЕГН-**********.
Подсъдимият А. Д. е осъждан с присъда по НОХД № 341/2001г.
на Карловски Районен съд, влязла в законна сила на 23.05.2002г., за
деяния, извършени през месец октомври 2000г., месец ноември 2000г., месец
януари 2001г. и месец март 2001г., по чл. 195, ал.1, т.З и т.5, във вр.с чл.
194, ал.1 от НК. На основание чл. 23 ал.1 от НК му е определено едно общо
най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година. На основание
чл. 24 от НК е увеличено с още 6 месеца, като е определено за изтърпяване
общо "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален
„общ" режим.
Подсъдимият Д. и семейството му живеели в една къща заедно
със семейството на баща му - свидетелят А.Д.,
в с. Р., обл.Пловдивска. Къщата се захранвала с вода от
водомер, който по партида се водил на св. Д. Тъй като двете семейства не разполагали
с парични средства и не можели да си заплатят
изразходваната вода , през месец март
2010г. служители на „ВиК Пловдив-
Експлоатационен район-гр.К." прекъснали водозахранването ,
като запечатали с пломба водомера на имота.Подсъдимият имал малко дете,
което се нуждаело от постоянни грижи -
необходима му била вода за пране, чистене, хигиенни нужди и питейна такава.
Не разполагал с парични средства да си заплати дължимото към дружеството, поради което в началото на месец април
2010г. той взел решение и
сам скъсал пломбата на водомера и възстановил водозахранването,
без да има надлежно разрешение за това и съответно да е платил
задължението си. Така той продължил да ползва вода, която реално не се
отчитала никъде до 09.02.2011г., когато служители на „В и К Пловдив-
Експлоатационен район-гр.К." - свидетелите Е.Е., Н.Г.
и зам.директора на същото - св. Х.М. извършили внезапна проверка
и установили нередността.На св. А.Д.,който е
собственик на партидата,бил съставен Констативен протокол, след което на същия
бил съставен и Акт.
От изготвената в хода на
досъдебното производство СТЕ-за е видно, че е установено неправомерно
присъединяване към водоснабдителната система/В и К
гр.Пловдив - Експлоатационен район гр.К./ , при което са създадени условия изключващи техническата
възможност за отчитане на потребената вода или за непълното и отчитане. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, не оспорено от
страните и е съответстващо на събрания по делото доказателствен материал
Изложената фактическа обстановка се установява
категорично и несъмнено от всички гласни и писмени доказателства по делото.
При тези факти съдът намира , че подсъдимият А.А.
Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
чл.234 в ал.1 от НК, при формата на
вината пряк умисъл.
Съдът намира ,че по отношение на подсъдимия
са налице всички предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност , а именно за
престъплението по чл.234в ал.1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години и
глоба. Подсъдимият Д. е
осъждан,но
съгласно нормата на чл. 86 ал.1 т.2 от НК спрямо него е настъпила реабилитация
по право с което са заличени правните последици на осъждането. Същия друг път не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът
освободи подсъдимият Д.
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание – глоба, като
приложи нормата на чл. 78А ал.1 от НК в редакцията и действала към момента на
извършване на престъплението , съобразявайки се с правилото на чл. 2 ал.1 и ал.2 от НК за
приложение на най-благоприятния закон за дееца.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, сравнително ниската
степен на обществена опасност на извършеното деяние. Взе в предвид като
смекчаващи вината обстоятелства признанието на вината и изразеното
съжаление на подсъдимия , както и подбудите за неговото извършване, поради което зае становище , че размерът на глобата следва да
се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния размер на предвидения в закона
диапазон , а именно 900
лв.
С оглед изхода на делото подсъдимият бе осъден да заплати и
направените по делото разноски в размер
на 39 лв. в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: