Решение по дело №58/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./…..07.2020г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 58 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, чрез пълномощник юрк.Кр.Д. с искане за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, на адрес гр.Варна, ул.“Д.Икономов“ № 21, вх.Б, ет.5, ап.25. В молбата, уточнена с молба от 31.01.2010г., се твърди, че ответникът има следните непогасени задължения към молителя по договор за банков инвестиционен кредит №73 от 20.06.2018г. и анексите към него: изискуема главница в размер на 1 771 770 лв., изискуеми лихви в размер на 15 793,82 лв. и разноски в размер на 250 лв. Твърди се, че поради неплащане на три поредни вноски по кредита с падежи съответно 20.10.2019г., 20.11.2019г. и 20.12.2019г. е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията в пълен размер, която е обявена на кредитополучателя чрез представляващия дружеството с уведомление от 27.01.2020г. Твърди се, че ответникът не е в състояние да изпълни паричните си задължения към молителя, както и към НАП.

Отправеното до съда искане е да се обяви неплатежоспособността на „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК ********* и да се открие производство по несъстоятелност срещу дружеството.

Ответното дружество „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, с молба от 23.06.2020г. е изразило становище за основателност на молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на изискуемо неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска сделка, а в тежест на ответника е да докаже възможността да покрива задълженията си, евентуално временния характер на причината за неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.608, ал.1, т.3 от ТЗ невъзможността да се изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка е един от белезите на неплатежоспособността. Качеството кредитор на молителя е една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност:

Молителят „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД твърди наличие на изискуемо вземане по договор за банков инвестиционен кредит, по които ответното дружество е кредитополучател. Доколкото договорът за кредит попада в приложното поле на чл.1 от ТЗ търговският характер на сделката следва да се приеме за безспорно установен. Ответното дружество не оспорва наведените от молителя факти относно наличието и действителността на твърдяното облигационно правоотношение, което се установява от представения по делото договор за банков инвестиционен кредит №73/20.06.2018г., допълнително споразумение от 20.06.2018г. и анекси №1 от 31.07.2018г., №2 от 19.12.2018г., №3 от 18.01.2019г., №4 от 27.05.2019г. За обезпечение вземането на кредитора по договора за кредит са сключени договори за залог на търговско предприятие от 20.06.2018г. и 01.07.2019г., договор за особен залог върху движими вещи от  01.07.2019г. Представено е уведомление до кредитополучателя за обявяване за предсрочно изискуеми задълженията по посочения договор за кредит, връчено на управителя на ответното дружество чрез ЧСИ, рег.№892 на 27.01.2020г. Не се твърди от ответната страна и не са представени доказателства за плащане на претендираните от молител суми, поради което се налага извода, че молителят притежава качеството кредитор на дружеството по описаните в исковата молба вземания.

В случая е приложима и въведената с измененията на чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, съобразно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. От молбата по чл.625 от ТЗ е видно и се установява от заключението на вещото лице, че дружеството има задължения в общ размер 2 497 000 лв., които са формирани от неплатени публични задължения, задължения по договора за кредит и задължения към доставчици, като задължението с най-рано настъпила изискуемост е с падеж 30.06.2019г. Презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че „спиране на плащанията“ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти задълженията на определени кредитори, следователно състоянието на неплатежоспособност се предполага и в случаите, в които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е приравнено на „спиране на плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане на успешно насрещно доказване от длъжника на обективното си икономическо положение.

Независимо от приложимостта на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, с оглед установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът винаги е задължен да изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по своя инициатива събира доказателства за това, вкл. чрез назначаването на експертиза за извършване на анализ на икономическото състояние на дружеството.

В случая е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, неоспорено от молителя, е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. При изследване на счетоводната документация на дружеството вещото лице е установило, че „Грийнхаус Варна“ ЕООД не притежава бързоликвидни активи, с които да удовлетвори своите кредитори, притежава дълготрайни материални активи. Вещото лице по СЧЕ счита, че затрудненията на длъжника са с траен и необратим характер и те са налице през целия разглеждан период, като особено се задълбочават през 2019г. „Грийнхаус Варна“ ЕООД има много ниска степен на ликвидност, като изчислените стойности на показателите за автономност, финансова независимост и задлъжнялост са отрицателни числа към 31.12.2017г. и към 10.12.2019г. Вземанията на дружеството са само 1000 лв., парични средства няма, а материалните запаси 42 000 лв. Краткотрайните активи са недостатъчни, за да покрият краткосрочните задължения, възлизащи на 2 407 000 лв. Длъжникът е преустановил дейността си в края на 2019г., като причина е посочил невъзможността да обслужва задълженията си към финансови институции, търговски контрагенти и държавата. Последното извършено плащане към доставчици е на 25.11.2019г., последното плащане към финансови институции е на 21.10.2019г. на лихва по кредит в непълен размер, най-старото непогасено задължение към банката е с дата 20.10.2019г., най-старото непогасено задължение към доставчик датира от 30.05.2019г./вероятна дата на падеж 30.06.2019г./, най-старото необслужен задължение към бюджета е с падеж 14.10.2019г. Установява се също, че разноските по несъстоятелността за период от 6 месеца са в приблизителен размер 9300 лв.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Приложима в случая е предвидената с ал.3 на същата разпоредба презумпция, доколкото дружеството – молител е спряло плащанията на публични задължения на 14.10.2019г. С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуеми задължения към финансови институции, по търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската дейност, поради липсата на парични средства и намаляване обема на търговската дейност. Заключението на вещото лице относно стойностите на финансовите показатели, отразяващи рязкото им влошаване, довело до значително неблагоприятни стойности още през 2018г. и към момента на изготвяне на СЧЕ, както и преустановяването на извършваната от дружеството търговска дейност, налагат извода, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер и че предприятието не разполага с краткосрочни активи и свободни парични средства, които да покрият задълженията му.

По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът е задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото, тъй като решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение на трети лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение. Датата следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение, по отношение на което са налице и предпоставките на чл.608, ал.1 от ТЗ. Към този момент следва да са налице кумулативно всички признаци на неплатежоспособността.

От заключението на вещото лице се установява, че най-рано възникналото неизплатено задължение е за заплащане на услуги към „Елинс Инженеринг“ ЕООД с дата 30.05.2019г.,  но поради липсата на категорични данни падежът му е възприет от вещото лице като вероятен. Най-рано възникналото публично задължение е за данъчен период септември 2019г. и е с падеж 14.10.2019г. 

Въз основа на изложеното и заключението на вещото лице се налага извода, че към момента на падежа на публичните задължения дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. До този момент дружеството е имало неизплатено задължение за услуги в нисък размер, в този период е прекратена и дейността на дружеството, като се има предвид и липсата на бързоликвидни активи и показателите за незабавна и абсолютна ликвидност, чиито стойности още преди този момент са под референтните.

С оглед на горния извод съдът намира, че следва да обяви неплатежоспособността на „Грийнхаус Варна“ ЕООД, с начална дата 14.10.2019г. и да открие производство по несъстоятелност на длъжника.

Кредиторите и длъжникът не са се отзовали на поканата на съда да предплатят разноските, необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно. Откритото след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което следва да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, с начална дата 14.10.2019г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна.

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по несъстоятелност на „Грийнхаус Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.

УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.

ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: