Решение по дело №430/2015 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 24

гр.Поморие, 09.02.2016г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 19 януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.№ 430 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е исково и се провежда по общия ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищец е Г.Н. ***. В производството по делото ищецът участва чрез двама упълномощени адвокати – К.Т. и К.Х. от АК Бургас.

Ответник е СОД С.С. ООД гр.София. Ответникът не взима участие в производството, редовно уведомен.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение, изпълнявайки длъжността охранител от м.април 2013г., с начално основно трудово възнаграждение 310лв. На 27.04.2015г. ответникът уволнил ищеца на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ. След прекратяването на трудовото правоотношение ответникът не изплатил на ищеца заплатите за периода от 01.01.2015г. до 27.04.2015г. в размер 1 520лв., 760лв. обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск 40 дни, както и 380лв. обезщетение по чл.221 ал.1 КТ за прекратяването на трудовия договор без предизвестие. Тъй като всички тези суми ответникът не изплатил на ищеца, се иска присъждането им от съда, заедно с лихвите за забава върху всяка от главниците от предявяването на иска до окончателното им изплащане. Претенциите на ищеца са уточнени с допълнителна молба, представляваща л.13 от делото. Претендира се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Правното основание на иска за трудово възнаграждение е чл.128 т.2 КТ.

Правното основание на иска за обезщетение за уволнение без предизвестие е чл.221 ал.1 КТ.

Правното основание на иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е чл.224 ал.1 КТ.

Правното основание на искането за присъждане на лихви за забава е чл.86 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.78 ГПК.

Ответникът не взима участие в производството.

За да се произнесе по така предявения иск, след като се запозна подробно с исканията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, съдът прие от фактическа страна следното.

Представен е заверен от страната препис от трудов договор № 47/20.05.2010г. с който ищцата е приела да изпълнява при ответника, в ММЦ Св.Г. *** длъжността барман, при пълно работно време и месечно трудово възнаграждение 423лв., платимо до 30-то число на месеца, следващ този, през който е бил полаган труда.

Представен е препис от издадено от ответника удостоверение по Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от което се установи, че ищецът е работил при ответника на длъжността охранител общо 2 години и 25 дена, за периода от 02.04.2013г. до 27.04.2015г.

Представен е препис от заповед № 370/27.04.2015г. на управителя на ответното дружество с което е прекратено трудовото правоотношение с ответника на посочено основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, т.е. поради прекратяване на правоотношението без предизвестие от служителя, поради неизплащане на трудовите възнаграждения от работодателя. В заповедта е разпоредено  на ищеца да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск 40 дни. Разпоредено е също така на ищеца да се изплати обезщетение по чл.221 ал.1 КТ.

По повод направено от ищеца искане, с определение на съда от 09.12.2015г. ответникът е бил задължен да представи по делото всички документи по трудовото досие на ищеца, включително тези, установяващи размера на трудовото му възнаграждение  към момента на уволнението. Ответникът е получил дадените от съда указания, но не ги е изпълнил, с което е създал пречки за събиране на допуснати от съда доказателства по смисъла на чл.161 ГПК. Затова съдът в тежест на ответника приема за установен размера на трудовото възнаграждение на ищеца така, както е посочен от него в исковата молба и молбата-уточнение на иска.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.128 т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. След като за процесния период от началото на 2015г. ищецът е работил, в тежест на ответника е възникнало задължението да му изплати трудовото възнаграждение. Размерът на трудовото възнаграждение за процесния период е 1 520лв., т.е. искът е основателен изцяло.

Съгласно чл.221 ал.1 вр. с чл.327 ал.1 т.2 КТ при прекратяване на безсрочно трудовото правоотношение от работника без предизвестие, поради забавено изплащане от работодателя на дължимото трудово възнаграждение, работодателят дължи обезщетение на работника в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а именно за един месец. В случая са налице предпоставките по посочения текст на закона, поради което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане спрямо ответника в размер 380лв. По делото няма твърдения и доказателства това задължение да е било изпълнено, поради което искът за присъждането му се явява основателен.

Съгласно чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. В случая се установи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск в размер 40 дни. Дължимото за такъв период обезщетение е 760лв. Този иск също следва да се уважи изцяло.

Претенциите за лихви за забава са основателни. Забавата е настъпила спрямо всяка от главниците с предявяването на иска, считащо се за покана за плащане на дължимите суми.

Основателна е и претенцията за заплащане на разноски от ответника на ищцата, на основание чл.78 ал.1 ГПК. Според приложения договор за правна помощ заплатеното възнаграждение е 250лв.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса по 50лв. за всеки от трите уважени иска, на основание чл.-2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ответника СОД С.С. ООД ЕИК:.. с адрес гр.София ул..., представлявано от управителите Ю.К. и К.М., да заплати на ищеца Г.К.Н. ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, партер, адвокатска кантора, адвокат Т. или адвокат Х., сумата 1 520лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до 27.04.2015г., във връзка с изпълнявана от ищеца при ответника длъжност охранител, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 09.09.2015г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА СОД С.С. ООД да заплати на Г.Н. 380лв., представляващи обезщетение по чл.221 ал.1 КТ относно същото трудово правоотношение, прекратено със заповед № 370/27.04.2015г. на ответника, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 09.09.2015г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА  СОД С.С. ООД да заплати на Г.Н. 760лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск 40 дни, по чл.224 ал.1 КТ, относно същото трудово правоотношение, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 09.09.2015г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА сдружение „СОД С.С. ООД да заплати на Г.Н. 250лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА СОД С.С. ООД да заплати на държавата по сметка на ПРС д.т. по 50лв. за трите уважени иска, или общо д.т. 150лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС, чрез ПРС, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :