№ 32690
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110103665 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С.О. срещу С. Д. М..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от С.О. срещу С. Д. М. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в
размер на 1873,04 лева, представляваща обезщетение за ползването на
общински недвижим имот, находящ се на адрес: ***** със заповед за
настаняване № 247 от 31.01.1979 г. на СГНС в размер на 43 наемни вноски за
период от м.12.2017 до м.10.2021 г., въпреки прекратяването на наемното
правоотношение и противопоставянето на наемодателя, ведно със законна
лихва за период от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1618,43
лева, представляваща обезщетение за забава за период от 01.12.2017 г. до
21.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 54889/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
Ищецът твърди, че ответницата е настанена в общински жилищен имот,
находящ се в *****, със Заповед за настаняване № 247 от 31.01.1979 г. на
CГHC, въз основа на която е сключен Договор за отдаване под наем на
държавен жилищен имот от 04.12.1979 г. Твърди, че поради неплащане на
наемната цена и консумативните разноски за период юли 1995 г. - май 2005 г.
наемното правоотношение е прекратено със Заповед № 745/07.07.2005 г. на
кмета на СО-Район „Искър“, връчена лично на длъжницата на 11.07.2005 г. С
писмо с изх. *** кметът на СО – Район „Искър“ й е отправил предупреждение,
че следва в 7-дневен срок от получаването му да освободи обитаваното
жилище, като в противен случай ще се пристъпи към принудителното му
1
изземване. Сочи, че писмото е било връчено на адреса в присъствието на
двама свидетели на 29.07.2005 г. в 15:50 ч. Въпреки това ответницата отказала
да освободи имота и продължавала да го държи и ползва и към датата на
исковата молба. Сочи, че претендира 43 наемни вноски, както и законна лихва
за периода от декември 2017 г. до 21.09.2021 г. С оглед изложеното моли за
уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата. Ответницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК в
заповедното производство, в което твърди, че е подписала декларация през
февруари 2023 г. и ежемесечно плаща сумата в размер на 110,00 лв., както и
ток и вода. Твърди, че е погасила чат от претендираните вземания. Посочва, че
след 2016 г. била с ТЕЛК.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклада по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 от ГПК.
На основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване сключване на валидно наемно
правоотношение с ответника, предаване на процесния недвижим имот,
прекратяване на договора за наем, противопоставяне от страна на ищеца на
последващото ползване на имота от ответника, ответникът да е продължил да
използва процесния недвижим имот въпреки противопоставянето на
собственика, както и размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да
върне вещта на наемодателя (ищеца) след прекратяване на наемното
правоотношение и преди процесния период, респ. да установи положителния
факт на плащането на дълга.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
2
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Следва да се приложи към делото ЧГД № 54889/2021 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
22.10.2024 от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото открито съдебно заседание
с изрична писмена молба да посочи има ли извършени плащания за
погасяване на дълга по делото от страна на ответницата, в какъв размер, респ.
как са отнесени плащанията по главница и обезщетение за забава и какъв е
остатъчния размер на дълга по пера. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените
указания в срок съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
ПРИЛАГА по делото ЧГД № 54889/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148
гр. с.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
3
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4