Номер 14227.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
Секретар:Нина Б. Стоянова
Прокурор:Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20205000600432 по описа за 2020 година
Производство по Глава 33 НПК.
С присъда №151/30.09.2019г., постановена по НОХД №1095/2019г. по описа на
Районен съд- П. подс.М. Д. Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.286 ал.2 вр. ал.1 НК и осъден при условията на чл.54 от НК на една година и шест месеца
лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание
чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години.
С присъдата подс.Д. И. Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.290 ал.1 от НК и във връзка с чл.54 от НК е бил осъден на една година лишаване от
свобода, условно по чл.66 НК с изпитателен срок от четири години.
С присъдата подс.П. К. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.290 ал.1 от НК и във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК е бил осъден на пробация.
С решение от 17.08.2020г., постановено по ВНОХД № 96/2020г. по описа на Окръжен
съд- П. присъдата е била изменена като са увеличени наказанията на подсъдимите.
На 31.08.2020г. в деловодството на Районен съд- П. е постъпило искане от адв.Х. Х.в
като защитник на осъдените М. Д. Н. , Д. И. Н. и П. К. П. за възобновяване на делото поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката
на доказателствата , както и за неправилно приложение на материалния закон, поради което
се иска възобновяване на делото и оправдаване на осъдените в рамките на фактическите
1
положения по влязлата в сила присъда.
Представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив счита искането за
възобновяване на делото за неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери
налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на делото установи
следното:
Осъденият М.Н. е депозирал на 07.04.2014г. тъжба в Районен съд- П. против Н.К. за
извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК и съответно е било образувано наказателно
производство от частен характер, което е завършило с оправдателна присъда за подс.К.,
впоследствие потвърдена от въззивния съд. След изготвяне на мотивите,
първоинстанционният съдия изрично е сигнализирал прокурорските органи да преценят
дали тъжителят М.Н. не е набедил К. в престъпление по чл.130 ал.1 НК и действително, на
05.08.2015г. е било образувано досъдебно производство против Н. за престъпление по
чл.286 от НК. По внесения обвинителен акт е протекло съдебно производство по НОХД №
1544/2016г. по описа на Районен съд- П., като с присъдата по делото подс.М.Н. е бил
оправдан да е извършил престъпление по чл.286 от НК. Присъдата е била отменена от
Окръжен съд- П. и делото върнато за ново първоинстанционно разглеждане, като по НОХД
№ 1095/2017г. на Районен съд- П. М.Н. е осъден за набедяване. При разрешаване на спора
налице ли е набедяване или не с подаване на тъжбата, съдилищата по фактите е следвало да
съобразят няколко принципни положения, при които съобразно правната доктрина и
дългогодишната практика на В/К/С се субсумира съставът на чл.286 от НК. Съгласно чл.286
ал.1 НК набедяването е приписване пред надлежен орган на властта на извършено от
невинно лице деяние, което е конкретно определено престъпление. Касае се за престъпление
против правосъдието, като деецът се стреми да предизвика по този начин намесата на орган
на властта, за да бъде подхвърлен набеденият на наказателно преследване. Такъв резултат
може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление към органите, които са
оправомощени да възбуждат наказателно преследване- прокуратурата, дознанието,
следствието и съдът. Във всички случаи необходима предпоставка за осъществяване на
набедяването е обстоятелството деецът да е знаел, че набеденият е невинен- Решение № 601
от 4.I.1988г., II н.о. Също така последователно се застъпва разбирането, че надлежен орган
на властта по смисъла на чл.286 ал.1 НК е само този орган на власт, който може да възбуди
наказателно преследване срещу набеденото лице, а това са следствените, прокурорските и
съдебните органи. Не може да има спор, че в случая съдът е такъв надлежен орган на власт/
не трябва да се бърка с „орган на власт“ по смисъла на чл.93 т.2 НК/, тъй като леката телесна
повреда се преследва по тъжба на пострадалия и с подаването й съдът образува наказателно
производство от частен характер. При подаване на тъжбата обаче- на М.Н. против Н.К.-
тъжителят трябва да е убеден, да има знание и субективна увереност, че подсъдимият е
извършил престъплението, в което го обвинява. Тази констатация трябва да почива на
изричния смисъл на доказателствата по делото. И затова в Решение № 441 от 10.VІІІ.1970г.
2
на І н.о. е разяснено, че подсъдимият трябва да знае, че набеденият е невинен и това е така
не само когато липсват каквито и да са доказателства относно посоченото в тъжбата
престъпно поведение на ответника, но и когато събраните такива сочат на категоричното
заключение за напълно правомерното му поведение. Ако по делото съществуват
доказателства- показания на лекаря, медицинско свидетелство, рентгенова снимка, които
дават достатъчно основание на подсъдимия да счита, че е бил ударен от ответника, няма
умисъл за набедяване. Тъжбата на М.Н. е била придружена със СМУ № 22/2014г., в което са
описани травматичните му увреждания, отделно по н.ч.х.делото е била изготвена и СМЕ на
вещите лица д-р Б.П. и д-р М.П., като в заключението им е посочено, че травматичните
увреждания на М.Н. не могат да се причинят от собствена ръка, а по начина обяснен в
тъжбата на тъжителя и показанията на свидетеля Д. Н., П., С.К., от нанесени удари по
лицето и стискане с ръце в областта на шията.
При това положение е дискусионен въпросът за умисъла на Н. при депозиране на
тъжбата- както се посочи, подателят трябва да сезира компетентните органи с ясното
съзнание, че лицето не е извършило твърдените неправомерни действия, респ. че е невинно.
А за да е пряк умисълът за набедяване, субектът на престъплението трябва да съзнава, че
престъплението изобщо не е извършено или то не е извършено от набедения, но съзнателно
да прикрива този факт, твърдейки пред надлежния орган точно обратното.
Междувременно обаче, М.Н. и баща му Д. Н. са били осъдени по общия ред за
причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на Н.К., в сила от 14.10.2016г.
за същия инцидент- на 25.03.2014г., предмет на тъжбата. Това е дало основание, и според
настоящата инстанция правилно, при второто разглеждане на делото районният съд да
приеме, че въпросът за невинността на К., респ. за вината и наказателната отговорност на
М.Н., вече е решен с влязъл в сила стабилен съдебен акт, който съгласно разпоредбата на
чл.413 от НПК има задължителен за съдилищата характер. На практика това означава, че с
подаване на тъжбата в обратния смисъл осъденият М.Н. е набедил пострадалия Н.К. в
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Не са резонни и останалите наведени в искането за възобновяване доводи, свързани с
анализа и оценката на доказателствата. Прочитът на мотивните съображения както на
районния, така и на въззивния съд убеждава, че е отделено нужното и задълбочено
внимание на всички доказателствени източници, в това число и на обясненията на
подсъдимите по делото. Съдилищата са изложили убедителни, обосновани и логични
съждения за достоверността и значението на отделните доказателства и средствата за
тяхното установяване, техният анализ, разбор и преценка /внимателна, съвкупна и логична/
са извършени в съответствие с процесуалните правила и позволяват по ясен и недвусмислен
начин да се проследи начинът на формиране на вътрешното убеждение по релевантните
факти, както и волята да се постанови решение/ осъдително по чл.286 НК за М.Н. и по
чл.290 ал.1 НК за Д. Н. и П. П./ в посочения смисъл.
3
Ето защо и предвид на изложените съображения, искането за възобновяване на
делото следва да се остави без уважение, поради което ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Х. Х.в като защитник на осъдените М.
Д. Н. , Д. И. Н. и П. К. П. за възобновяване на НОХД №1095/2019г. по описа на Районен
съд- П. и на ВНОХД № 96/2020г. по описа на Окръжен съд- П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4