Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Габрово, 4.10.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 177 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с
чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Настоящото
адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-1067 от 8.07.2019 г.,
подадена от „****, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 10457 от 27.05.2019 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
в дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД
„ФК“/ в Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с
искане за постановяване на нейната отмяна.
С атакувания
ИАА на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е постановено налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ -
запечатване на търговски обект, по смисъла на §.1, т. 41 от ДР на ЗДДС – склад,
находящ се в гр. ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател, както и
забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни. Предвидено е запечатването
да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта в присъствието на
представител на дружеството.
Мотивите за
издаването на акта са следните: На 24.05.2019 г., между 11.45 ч. – 13.00 ч., е извършена
проверка на горепосочения търговски обект, в който се продават хляб и хлебни
изделия. В хода на проверката в обекта е извършена доставка на чаши за вендинг
машина, хартиени пликове и др., документирана със стокова разписка, на стойност
161, 65 лв., заплатена в брой с лични средства от Цвятко Гетов, управител на
„Уош енд гоу – МЦ“ ООД. Стоковата разписка е издадена и стоката е доставена от
представител на „*** в обект на същото дружество. На 27.05.2019 г. между 13.30
ч – 14.30 ч. е извършена проверка в склада на дружеството по повод така
посочената доставка. При проверката е установено, че в склада се ползват 3 броя
компютърни конфигурации с инсталиран на тях програмен продукт за работа на
склада, както и едно фискално устройство с описани в Заповедта параметри. От
това фискално устройство е разпечатан клен за 24.05.2019 г., от който се
установява, че на тази дата не е издавана касова бележка за извършената
доставка на така посочената стойност, дружеството не е предоставило такъв
документ при плащането, нито е издадена разписка от кочана с ръчни касови
бележки, с което е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с
чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. С оглед на
така изложеното и за да се предотврати и преустанови извършването на административни
нарушения и вредните последици от тях административният орган е счел, че са
налице обосновани предпоставки за налагането на процесната ПАМ. Неиздаването на
касова бележка води до нерегистриране на извършени продажби и е деяние с висока
степен на обществена опасност, което води до укриване на приходи и
неначисляване на данък /в случая в стоковата разписка не е отразен начислен и
дължим ДДС/.
Като подадена
в законния срок и от заинтересована страна, против подлежащ на съдебно
оспорване пред Административен съд административен акт, жалбата се явява редовна
и допустима, поради което съдът я разгледа по същество, след проведено открито
съдебно заседание с конституиране и призоваване на страните.
В жалбата си
управителят на дружеството сочи, че с дружеството, закупило въпросната стока,
търговецът – жалбоподател има сключен договор от 30.04.2019 г. за периодични
доставки, като плащането е дължимо при издаването на фактура общо за всички
доставки в края на всеки месец, през който са извършени те. В тази връзка е
представена и фактура от 31.05.2019 г. на обща стойност 371.30 лв., в едно с
фискален бон, за извършени три доставки през този месец, като в тях е включена
и процесната от 24.05.2019 г. Цитираният в Заповедта Протокол от проверката не
е представян на управителя за подпис и/или запознаване, вкл. и при издаването и
връчването на процесния ИАА, което съставлява съществено процесуално нарушение.
Управителят е запознат с Протокола от проверката от 27.05.2019 г. при явяването
в ТД на НАП за съставяне на АУАН на 31.05.2019 г. Няма данни за лицето, предало
стоката и получило плащането, дали такова плащане е получено, изцяло ли е
платено или не. Налице е и разминаване между обекта, в който е извършено
твърдяното нарушение и обекта, който се запечатва, което е нарушение на
материалния закон. Липсват и мотиви за прилагането на мярката спрямо обект, в
който не са извършени нарушения. С описаното нарушение не се ощетява бюджета и
не се стига до неначисляване или невнасяне на дължими данъци, тъй като за
направените през месец май, 2019 г., доставки на посочения клиент е издадена
фактура с посочена данъчна основа и ДДС за периода. Наложената мярка не
съответства по вид и цел на предвиденото в закона, при прилагането й за
търговеца ще настъпят неминуеми щети. Такива ще възникнат и за бюджета от
нереализирания оборот. Не се постигат и целите по чл. 22 от ЗАНН.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. ***,
който поддържа депозираната жалба. Страната твърди, че не е извършила нарушение
на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Дори и да е налице
такова, то същото е малозначително и наложената мярка не е пропорционална на
неговата тежест и последиците от извършването му. До този момент не са установени
други извършени от него противоправни деяния.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт Красимир Димитров, който оспорва жалбата.
Намира, че нарушението е установено по несъмнен начин, след извършване на
проверки и в двете дружества – продавач и купувач. При купувача „Уош енд гоу –
МЦ“ ООД е установено закупуване на процесните стоки, доставени от
жалбоподателя, за което е изготвена стокова разписка, като в хода на проверката
от управителя на дружеството – купувач е извършено и заплащане на същата. Въпреки,
че се твърди, че заплащането е станало с лични средства, стоковата разписка е
издадена на дружеството-купувач, на което това физическо лице е управител. След
като е налице плащане, за „***“ е възникнало и задължение да издаде фискален
бон. Дори и да се касае за разносна търговия, то задължението не отпада,
фискален касов бон е следвало да се издаде заедно с експедицията на стоката, в
случай, че у представителя на дружеството не е налице фискално устройство в
транспортното средство, с което се извършва доставката. Представеният в
последствие договор за периодични доставки между двете дружества е без
достоверна дата и дори и да е бил сключен преди 30.04.2019 г., отново следва да
се приеме, че дружеството- жалбоподател не изпълнява задълженията си, като
лицето, което транспортира и доставя стоката е следвало да получи и плащането.
При всички случаи с продажбата на стоката е следвало да се издаде и касовият
бон.
На основание
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка по отношение на
изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, както и за наличието
на всички основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от
кодекса.
Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Процесната
Заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, а
съгласно ал. 3 принудителната административна мярка по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. В случая
процесният ИАА е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ при ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От
представената по делото заповед № ЗЦУ– ОПР– 16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП
и чл. 186, ал. 3
и 4 от ЗДДС
е видно, че директорите на дирекции "Контрол" в териториалните
дирекции на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в
дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален
контрол" в Централното управление на НАП са определени да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП,
органи по приходите са: директорите на дирекции, началниците на отдели и
сектори. Според чл. 6 "Структура", ал. от Закона за националната
агенция по приходите, Агенцията се състои от централно управление и
териториални дирекции, а съгласно
ал. 5 на същия чл. 6, в централното управление могат да се създават дирекции, в
това число главни дирекции, отдели и сектори. На основание изложеното следва да бъде
прието, че издателят на процесната заповед притежава необходимата компетентност
да издаде процесната заповед за налагане на ПАМ. В този смисъл - Решение № 4855 от
2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15270/2018 г., I о.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 24.05.2019
г. е извършена проверка в магазин на „*** от органи на НАП, за резултатите от
която е съставен Протокол за извършена проверка № 0373695. В този обект се
продават различни хранителни и други стоки за бита, посочени в Протокола, като
в него има инсталирана и кафе-машина – вендинг, собственост на трето лице,
предназначена за клиенти на магазина, от която могат да се закупят топли
напитки на самообслужване. По време на тази проверка в обекта е извършена
доставка на чаши за тази машина, хартиени пликове, която стопанска операция е
документирана със Стокова разписка № 31583 от същата дата и е на стойност от
161.65 лв. Сумата е била заплатена в брой, „с лични средства“, без в Протокола да
се посочва чии са тези „лични средства“. Протоколът е надлежно оформен
официален свидетелстващ документ и с него се установяват като проявили се
посочените факти и обстоятелства. Въз основа на него АСГ приема, че така
посочените стоки са били доставени на тази дата в този магазин и че за
доставката е било заплатено, а те са заскладени при купувача, станал техен
собственик по възмездната сделка.
На 27.05.2019
г. е извършена проверка от органи на НАП в обект – склад, стопанисван от „***,
за която също е съставен Протокол с № 0373697. Той, като представен и неоспорен
по делото официален свидетелстващ документ, също има материална доказателствена
сила и на основание чл.
179 от ГПК съдът приема, че
фактите са се осъществили така,
както удостоверява той.
В него е отразено, че тази проверка е извършена във
връзка с предходната такава в горепосоченото друго търговско дружество –
получател на така записаната и заплатена стока, за което е издадена и
горепосочената Стокова разписка. В проверявания обект /склад/ има инсталирани
три броя компютърни конфигурации с инсталирани на тях програмни продукти за
отчитане на стоката, приемана, находяща се и изписвана от склада. Има и едно
фискално устройство, без инсталирано ПОС-терминално устройство. След
легитимация на проверяващия екип е разпечатан х-отчет № 001137 от същата дата,
в който е отразен общ оборот от 2 245.01 лв., от които 33.58 лв. са служебно
въведени и остатък от 2 278.59 лв. – в брой. Установената разлика между
х-отчета и описа е 2013.40 лв., която съставлява паричните средства,
съхранявани от разносвачите. От това ФУ е разпечатан клен от 24.05.2019 г., от
който се установи, че няма издаден ФКБ за извършената доставка на тази дата на
стойност 161.65 лв. Протоколът е съставен в присъствието на двама служители в
склада, работници при санкционираното дружество, и е подписан от тях без
възражения.
По делото на
л. 53, стр. втора е приложена и цитираната Стокова разписка от 24.05.2019 г.,
която по несъмнен начин доказва, че на същата дата „***“ ЕООД е доставило на
другото дружество стока от четири посочени артикула на цитираната стойност от
161.65 лв., като ДДС не е начислен и за доставката е било заплатено, видно от
вписаното в неоспорения Протокол за извършена проверка от същата дата.
Плащането е получено от доставчика, а стоката е била предназначена за „Уош енд
гоу“, видно от същата разписка. ФКБ не е бил издаден на място при доставката и
получаването на плащането.
По делото е
представена данъчна фактура № 108157 от 31.05.2019 г. с получател „*** ООД и
доставчик „*** ЕООД на стойност 371.30 лв. за доставка на посочени в нея
артикули, но от съдържанието й не става ясно дали тя има нещо общо с процесната
доставка от 24.05.2019 г., т.к. е на различна стойност и е съвсем възможно да е
издадена за други доставки, извършени на друга дата, вкл. на датата на
издаването й – 31.05.2019 г., за когато, както е посочено в нея, е осъществено „данъчното
събитие – основание на сделката“. Освен това тази фактура и ФКБ, приложен към
нея, са издадени след сделката от 24.05.2019 г. и след направената проверка в
склада на жалбоподателя три дни по-късно. Дори и процесните стоки да са част от
посочените в нея, то нарушението, за което е наложена процесната ПАМ, вече е
било осъществено към датата на продажбата, за която не е бил издаден посочения
в процесната Заповед платежен документ.
Приложен е
Договор за периодични доставки от 30.04.2019 г. между същите дружества, който
съставлява частен диспозитивен документ и не притежава материална
доказателствена сила. Според него страните се споразумяват „***“ ЕООД да осъществява
по отношение на съконтрахента си „периодични доставки на стоки“, но без да се
посочва какви са тези стоки. С оглед така посочения вид на документа той няма
достоверна дата, поради което като дата на съставяне може да се приеме датата,
на която този документ е бил представен за първи път пред проверяващите органи,
като трети за договора лица. Освен това следва да се има предвид, че този
договор не дерогира нормативното задължение при доставка на стока и заплащането
й да се издава ФКБ. В случая, както бе посочено по-горе, при доставката от
24.05.2019 г. за получените стоки е било платено и е била издадена Складова
разписка на името на дружеството – купувач.
Страните не
спорят, че действително „***“ ЕООД е доставил на „*** ООД в магазин,
стопанисван от второто дружество, стока на стойност 161.65 лв. на 24.05.2019
г., за което не е издаден фискален касов бон в момента на плащането и
доставката, която е документирана с посочената по-горе Стокова разписка от
същата дата. На този документ е записано изрично, че „Сумата е заплатена в брой
с лични средства“
Процесната ПАМ
се налага при наличието на предвидените в закона предпоставки.
Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б.
"а",
са формулирани по следния начин:
"Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.". В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС
е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС
при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС
се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите,
където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено
нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед
на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни". - Решение
№ 9412 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3587/2019 г., I о.
В случая става
въпрос за доставка при разносна търговия, когато доставчикът носи стоката на
място при купувача и получава на място парите за нея. Според разпоредбата на
чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18, в
редакцията й към 24.05.2019 г., при разносна търговия
фискалната касова бележка се издава от лицето по
чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Т.е. и при този тип търговия не отпада задължението за
издаване на такъв документ при този тип доставки, напротив, законодателят
изрично изисква и в този случай ДЗЛ /предприятието-доставчик, субект по чл. 3
от същата Наредба/ да издаде ФКБ, която да предаде предварително на разносвача,
а той, на свой ред, да я предостави на купувача „при плащането“, което, видно
от Протокола от 24.05.2019 г., е станало на място при доставката. Разпоредбата
на чл. 25, ал. 3 от Наредбата /в сила към 24.05.2019 г., в момента – ал. 4/
предвижда ФКБ в случаите по ал. 1 да се издава при извършване на плащането. В случая е установено, че разносвачът не е имал у себе си
ФУ, поради което снабдяването му с такъв документ е следвало да стане от склада
на дружеството в гр. Плевен, в който такова устройство е било налице и от който
склад стоката е била натоварена. Нарушението е било извършено в този склад,
т.к. от него е следвало да се издаде процесният документ и да се предостави на
разносвача. С оглед така изложеното следва да се счита за спазено и изискването
на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В горния смисъл, напр., Решение
№ 8079 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2011 г., I о.;
В заповедта са изложени достатъчни
мотиви за определяне продължителността на принудителната административна мярка
с оглед защита на обществените интереси и изпълнение на целите на закона.
Административният орган е отбелязал, в тази връзка, че срокът е подходящ с
оглед постигане целите на мярката, състояща се в защита на интереса на
държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискалното устройство в проверения търговски обект, правилното отчитане на
реализираните обороти, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на
установеното противоправно поведение в трайна практика. Изложени са съображения за тежестта на мярката, изразяваща
се в нейната времева продължителност, а нейният вид е фиксирано определен в
закона и налагането й се осъществява посредством реализация на обвързана
компетентност на администрацията да я наложи при наличието на съответните
предпоставки, които в случая и въз основа на гореизложеното съдът счита, че са
налице.
По отношение на определения с обжалваната
заповед срок на ПАМ съдът взе предвид, че дефиницията на понятието
"принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 от ЗАНН
и разкрива характеристиките на този вид административни актове, като такива на
държавна принуда със засилен интензитет, целяща един или повече от следните
резултати - преустановяването на противоправно поведение на даден субект,
отстраняване на последиците от такова поведение, предотвратяване на бъдещо
противоправно поведение. Предвид посочените характеристики на ПАМ, за всеки
конкретен случай трябва същите следва да са определени в такъв вид и обем, че
да не ограничават правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. За принудителни мерки от вида на разглежданите
законодателят е предвидил срок до един месец за налагане, а в случая административният
орган е определил срок от 10
дни, т.е. под
средния, посочен в закона. При преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона съдът намира, че предвид характера им и установените при проверката
обстоятелства, мярката
с тази си продължителност е
наложена
при спазване на чл. 6 от АПК.
Непосредствената цел на запечатването на обекта и забраняването на достъпа до
него е преустановяването на нарушение, от което за фиска биха произлезли вреди
от неустановени приходи, които могат да са значителни с оглед установяващия се
обем на дейността на жалбоподателя. Процесните мерки са наложени и с превантивна цел -
преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи.
Съобразно така установеното съдът преценява наложените принудителни мерки за
срок от 10
дни за пропорционални и съответстващи на преследваните от закона цели, като
срокът е определен в съответствие с разпоредбите на чл. 6 от АПК.
Възможното причиняване на имуществени вреди на дружеството-жалбоподател не
съставлява пречка за налагането на ПАМ, доколкото такива вреди биха били изцяло
в резултат на собственото му противоправно поведение. Предвид горното,
издаването на процесната заповед три дни след констатиране на нарушението и
определения в нея срок за привеждането им в действие, съдът намира процесните
принудителни мерки адекватни за постигане на целите по чл. 186, ал. 1
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
- преустановяващ ефект, насочен към прекратяване на конкретното деяние и
превантивно-възпиращ такъв, целящ да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения.
В заключение съдът намира, че издадената и оспорена
Заповед се явява законосъобразна, издадена при налични и доказани основания,
спазване на процедурата по издаването й, съдържа необходимите реквизити. Неин
автор е компетентен административен орган. По тази причина съдът следва да
остави без уважение подадената против нея жалба.
В предвидения за това срок, до края на устните
прения, процесуалният представител на ответната страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което, при този изход на делото, се
явява основателно. Същото се явява дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според
последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100, 00 до 200, 00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретния
размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството,
осъществено от юрисконсулта, се изчерпва с
еднократно явяване в открито съдебно заседание, като казусът не се отличава с
фактическа и правна сложност. При това положение, съдът счита, че на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх. № СДА-01-1067 от 8.07.2019
г., подадена от „***, на Заповед № 10457 от 27.05.2019 г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“ при главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с която на основание 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от Закона за данък върху добавената стойност на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, находящ се
в гр. Плевен, бул. „Георги Кочев“ № 94, стопанисван от същия търговец и забрана
за достъп до него за срок от десет дни, като неоснователно.
ОСЪЖДА „*** да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Велико Търново сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение общо за настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне,
чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА