РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. П., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100888 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „У.“ ЕООД, ЕИК: ***, с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М.А.У., чрез адв. В. Г., САК,
със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, подадена против Б. Д. Д.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. „Д.“ № 26.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника
по силата на Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ********* /законен
правоприемник на „С.Г. Груп“ООД, ЕИК *********/, което дружество, от
своя страна, е придобило вземането от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК ********* на 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по
т.1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
1
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
Посочва, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната № 55995868002.
Ищецът сочи, че между „БТК“ ЕАД и ответника Д. е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
55995868002 от дата 19.12.2017 г., за ползване телевизионна услуга при
условията на тарифен план TV GO Start с месечна абонаментна такса 8,90
лева /с ДДС/, за срок от 24 месеца - до 19.12.2019 г. Излагат се твърдения, че с
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
с клиентски номер 55995868002 на дата 19.12.2017 г., ответникът е договорил
условията за ползване на мобилната услуга за номер **********, избирайки
условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 21,99 лева /с
ДДС/, както и мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен
план i-Traffic XL+ с месечна абонаментна такса 21,99 лева /с ДДС/, за срок от
24 месеца - до 19.12.2019 г. Въз основа на сключен договор за предоставянето
на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
55995868002, от страна на „БТК“ ЕАД са издадени фактури №
**********/08.04.2019 г., № **********/08.05.2019 г., №
**********/08.06.2019 г., № **********/09.07.2019 г., за потребени от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от 08.03.2019 г. до
08.07.2019 г. на стойност 136,04 лева, които не са заплатени.
Излага твърдения, че съгласно Общите условия, при незаплащане в срок
на издадените на абоната фактури, Оператора може да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. Посочва, че след едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор
е издал по клиентския номер № 55995868002 на дата 08.08.2019 г. крайна
фактура № **********. Посочва, че датата на деактивация на процесния
абонамент е 17.07.2019 г.
Твърди, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по
чл. 86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът -
2
ищец в производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл. 410
ГПК/.
Сочи, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, ответникът, подписвайки конкретна
декларация, се е съгласил и е приел общите условия на оператора.
Навежда, че в конкретния случай ответникът е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил
задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това
си поведение е изпаднал в забава, издадена му е фактура и в срок не я е
заплатил, за което следва да понесе отговорността си.
В настоящия казус ищецът извежда своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор
за цесия от 16.10.2018 г., вземането спрямо ответника Д. е прехвърлено на
24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК
********* на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ********* /законен правоприемник на
„С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/. С Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за
цесия от 01.10.2019 г., „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлило
процесното вземане спрямо ответника на „У.“ ЕООД, ЕИК ***. Съгласно
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител
на „С. Г. Груп“ ЕАД /законен правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********/, дружеството уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019 г.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Б. Д. Д., ЕГН: **********, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „У.“ ЕООД, ЕИК: ***, с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, в размер на 110,84 /сто и десет лева и
осемдесет и четири стотинки/ лева - незаплатена далекосъобщителна услуга
за периода 08.03.2019 г. до 08.07.2019 г., дължими по повод на валидно
действал договор с клиентски номер 55995868002, сключен между ответника
и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за
което са издадени фактури № **********/08.04.2019 г., №
**********/08.05.2019 г., № **********/08.06.2019 г. и №
**********/09.07.2019 г.
3
Въз основа на направено в исковата молбата искане за отказ от
претенцията за мораторна лихва за забава, включено в издадената заповед за
изпълнение, с Определение № 458/30.06.2022 г. по настоящото дело, влязло в
сила на 19.07.2022 г., Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 669 от
20.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1783/2021 г. по описа на РС – П., е обезсилена в
частта, в която се претендира заплащане на сумата от 25,94 лв. /двадесет и пет
лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 25.07.2019 г. до 16.11.2021 г.
За процесните вземания по ч.гр.д. № 1783/2021 г. по описа на РС – гр. П.
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за
отговор съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната
страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви
доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание
дружеството-ищец не се представлява, но с писмена молба от 02.09.2022 год.
е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът Б. Д. Д., редовно призован, не се явява и представлява, не
ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави
доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по
отношение на ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за
посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на
предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
4
решение.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.чл.415, ал.4 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл.422 ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 205 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, тъй като такива
своевременно са претендирани. Отделно и на същото основание - ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноските и по заповедното производство в
размер на 205 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Б. Д. Д.,
ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „У.“
ЕООД, ЕИК: ***, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, в размер на
110,84 /сто и десет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 08.03.2019 г. до 08.07.2019 г., дължими
по повод на валидно действал договор с клиентски номер 55995868002,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/08.04.2019 г., № **********/08.05.2019 г., №
**********/08.06.2019 г. и № **********/09.07.2019 г.
5
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
П., ул. „Д.“ № 26, да заплати „У.“ ЕООД, ЕИК: ***, с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М.А.У., сумата от 205
/двеста и пет/ лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
П., ул. „Д.“ № 26, да заплати на „У.“ ЕООД, ЕИК: ***, с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М.А.У., сумата от 205
/двеста и пет/ лева, представляваща разноски пред заповедния съд за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със
защитата им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6