РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20242100600005 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод въззивна жалба на адв.Рамадан
Нуретин от АК-Бургас, като защитник на Б. Х. С. ЕГН **********, Д. Х. С.
ЕГН ********** и Х. Б. С. ЕГН **********, подсъдими по НЧХД № 262/
2023г. по описа на Районен съд-Айтос, против присъда № 16/ 01.11.2023г.,
постановена по същото наказателно производство.
С присъдата първоинстанционният съд е признал подсъдимия Б. Х. С.
ЕГН ********** за виновен, в това че на 29.06.2023г. около 12-13 часа в
с.***, общ.****, нанасяйки удари с дървена пръчка по тялото на З. А. Х., ЕГН
**********, и причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания, поради което и на основание чл.130, ал.2, вр. чл.54 от НК го е
осъдил на „глоба“ в размер на 250 лева.
Със същата присъда подсъдимият Б. Х. С. ЕГН ********** е признат
за виновен и в това, че при условията на реална съвкупност с престъплението
по чл.130, ал.2 от НК, на 29.06.2023г. около 12-13 часа в с.***,
общ.****изрекъл унизителни за честта и достойнството на З. А. Х., ЕГН:
********** обидни думи като я нарекъл „курва“, „боклук“ и „уличница“ в
нейно присъствие и в присъствие на съпруга и, поради което и на основание
чл.146, ал.1 вр. чл.54 от НК съдът го е осъдил на „глоба“ в размер на 1200
лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Б. Х. С. ЕГН
1
********** е наложено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените
„глоба“ в размер на 1200 лева.
На основание чл.45 от ЗЗД с присъдата районният съд е осъдил Б. Х. С.
ЕГН ********** да заплати на З. А. Х. ЕГН ********** сумата от 1000 лева,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
нанесени в резултат на извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно
със законната лихва от извършване на деянието 29.06.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 500 лева представляваща
неимуществени вреди, нанесени в резултат на извършено престъпление по
чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от извършване на деянието -
29.06.2023г..
С обжалваната присъда подсъдимата Д. Х. С. ЕГН ********** е
призната за виновна, в това че на 29.06.2023г. около 12-13 часа в с.****,
общ.****изрекла унизителни за честта и достойнството на З. А. Х. ЕГН
********** обидни думи, като я нарекла „мръсница“, „боклук“ и „уличница“
в нейно присъствие и в присъствие на съпруга и, поради което и на основание
чл.146, ал.1 вр. чл.54 от НК я е осъдила на „глоба“ в размер на 1200 лева.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Д. Х. С. ЕГН ********** да
заплати на З. А. Х., ЕГН ********** сумата от 500 лева представляващи
неимуществени вреди, нанесени в резултат на извършено престъпление по
чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от извършване на деянието -
29.06.2023г..
С присъдата Районен съд-Айтос е признал подсъдимия Х. Б. С. ЕГН
********** за виновен в това, че на 29.06.2023г. около 12-13 часа в с.****,
общ.****изрекъл унизителни за честта и достойнството на З. А. Х., ЕГН
********** обидни думи като я нарекъл „курва“, в нейно присъствие и в
присъствие на съпруга и и на основание чл.146, ал.1 вр. чл.54 от НК го е
осъдил на „глоба“ в размер на 1200 лева.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Х. Б. С. ЕГН ********** да
заплати на З. А. Х., ЕГН ********** сумата от 500 лева представляващи
неимуществени вреди, нанесени в резултат на извършено престъпление по
чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от извършване на деянието -
29.06.2023г..
Със същата присъда на Районен съд-Айтос, подсъдимите са осъдени да
заплатят в полза и по сметка на съда държавните такси за уважените
граждански искове, както следва: Б. Х. С. ЕГН ********** да заплати сумата
от 60 лева, Д. Х. С. ЕГН ********** за сумата от 25 лева и Х. Б. С. ЕГН
********** за сумата от 25 лева.
С въззивната жалба се изразява недоволство от постановената
присъда, като се въвеждат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост. Твърди се, че присъдата е постановена при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът не е
приложил императивната норма на чл.78а от НК, по отношение на
2
подсъдимите Д. Х. С. и Х. Б. С. и разпоредбата на чл.23 от НК по отношение
на подсъдимия Б. Х. С.. Наред с горното във въззивната жалба се съдържа
упрек, че съдът е разгледал нередовна тъжба. В нея били изложени много
факти и обстоятелства, като за подсъдимите не било ясно, кои от тях
осъществявали състава на повдигнатите обвинения, като едва с присъдата,
разбрали в какво са обвинени, тъй като в частната тъжба конкретните
обвинения не били изчерпателно формулирани. Сочи се, че така допуснатите
съществени нарушения са осуетили изцяло правото на защита на
подсъдимите. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.5, т.2 от
НПК. Алтернативно се иска цялостна отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за
невинни. В случай, че въззивния съд намери подсъдимите за виновни, да се
приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв.Маргарит
Иванов от АК-Бургас счита въззивната жалба за неоснователна, като моли
присъдата на Районен съд-Айтос да бъде потвърдена, като законосъобразна.
Според него обвиненията са доказани с оглед на събраните по делото
доказателства. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.
Защитникът на подсъдимите поддържа жалбата с доводите, изложени
в нея. Моли да им бъдат присъдени направените разноски.
Подсъдимия Б. С., твърди, че е невинен, а изложеното в тъжбата -
лъжа. Желае да бъде оправдан.
Подсъдимата Д. С. моли да бъде оправдана, като твърди, че всичко е
лъжа и клевета.
Подсъдимият и Х. С. иска да бъде оправдан, тъй като не е виновен.
Бургаският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл.314 от НПК и във връзка с
наведените доводи, приема, че са налице основания по чл.348, ал.3, т.1 от
НПК. В хода на производството пред районния съд са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними от настоящата
инстанция и са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите,
което налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Началото на наказателното преследване на обвиненото лице за
престъпление от частен характер се поставя с подаването на частна тъжба.
Изискванията към съдържанието на същата са регламентирани в разпоредбата
на чл.81, ал.1 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.252, ал.4 от НПК
съдията-докладчик, извършва проверка за редовността на тъжбата, и когато
установи, че тя отговаря на изискванията за редовност, следва да изготви
разпореждане за насрочване на делото, с което се дава ход на тъжбата и се
определя правната квалификация на фактите, изложени в нея. Препис от
разпореждането на съдията-докладчик и от тъжбата се връчват на
3
подсъдимия, като му се съобщава за датата на съдебното заседание, както и че
делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията
на чл.269 от НПК. В седемдневен срок от връчването на книжата
подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да
направи нови искания.
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано пред
Районен съд-Айтос по реда на чл.247, ал.1, т.2 от НПК по повод тъжбата на З.
А. Х. ЕГН ********** против Б. Х. С., Д. Х. С. и Х. Б. С.. В тъжбата са
изложени фактически твърдения за възникнал около 12:00-13:00 часа на
29.06.2023г. конфликт между страните в семейното им жилище в с.***,
общ.***. При този конфликт подсъдимият Б. Х. С. - свекър на тъжителката я
псувал, нарекъл я „курва“ и „боклук“, ругаел силно и с дървена пръчка
започнал да я бие, като и нанесъл удари с нея по тялото, ръцете и краката. По
същото време и на същото място, подсъдимата Д. Х. С. – свекърва на
тъжителката започнала да и крещи и да обижда нея и съпруга и с думите
„Какво си я докарал тука тая курва“, „Ти не разбра ли, че не я искаме в
къщата ни тая“ и директно към тъжителката „Да се махаш оттук, това не
е твоята къща, отивай си в Соколец“, „Вземай си нещата и изчезвай
оттука“. Твърди се, че подсъдимата продължила да обижда тъжителката с
думите „боклук“, „уличница“, отишла до съпруга си - подсъдимия Б. С. и му
казала „Счупи и главата на тая мръсница“. В конфликта се намесил и третия
подсъдим Х. Б. С., който като видял случващото се започнал да обижда
тъжителката З. А. Х. като и извикал „Курво ти какво правиш в къщата ми“ ,
след което няколко пъти я напсувал на татко.
С разпореждане № 423/ 18.08.2023г. съдията-докладчик е констатирал,
че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, и е предал на съд Б. Х.
С. за това, че на 29.06.2023г. около 12-13 часа в гр.***, в с.***, общ.****,
нанасяйки удари с дървена пръчка по тялото на З. А. Х., ЕГН: **********, и
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания -
престъпление по чл.130, ал.2 от НК за това, че при условията на реална
съвкупност с престъплението по т.1 на 29.06.2023г. около 12-13 часа в гр.***,
в с.***, общ.*** изрекъл унизителни за честта и достойнството на З. А. Х.,
ЕГН: ********** обидни думи, като я нарекъл „курва“, „боклук“ и
„уличница“ в нейно присъствие и в присъствие на съпруга и и на родителите
и – чл.146, ал.1 от НК. Със същото разпореждане Д. Х. С., е предадена на съд
за това, че на 29.06.2023г около 12-13ч. в гр.***, в с.****, общ.**** изрекла
унизителни за честта и достойнството на З. А. Х., ЕГН: ********** обидни
думи, като я нарекла „мръсница“, „боклук“ и „уличница“ в нейно присъствие
и в присъствие на съпруга и и на родителите и – чл.146, ал.1 от НК, а Х. Б. С.
е предаден на съд– за това на 29.06.2023г около 12-13 часа в гр.***, в с.****,
общ.****изрекъл унизителни за честта и достойнството на З. А. Х., ЕГН:
********** обидни думи, като я нарекъл „курва“, в нейно присъствие и в
присъствие на съпруга и и на родителите и – чл.146, ал.1 от НК.
Със същото разпореждане са приети за съвместно разглеждане в
4
наказателния процес предявените от тъжителя граждански искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение на причинените и от подсъдимите
неимуществени вреди, вследствие на извършените престъпления, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 29.06.2023г. до окончателно
изплащане на дължимото.
От гореизложеното е видно, че съдията-докладчик е определил
правната квалификация само на част от фактите, изложени в тъжбата, като
наред с това е предал подсъдимия Б. Х. С. да отговаря за престъпления по
чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1 от НК за думите „курва“, „боклук“ и
„уличница“, като за думата „уличница“ липсва повдигнато с тъжбата
обвинение спрямо него. Наред с това, по отношение на този подсъдим, е
въведено фактическо обвинение, че освен казаните по отношение на
тъжителката думи „курва“ и „боклук“, Б. Х. С. е отправил псувни и ругатни,
от които тъжителката твърди, че се е обидила. Същите не са били на
вниманието на съда при проверката по чл.252, ал.4 от НПК, и не са били
включени в предмета на делото, съответно липсва произнасяне по същество
от съда по това обвинение.
С разпореждането втората подсъдима Д. Х. С. е предадена на съд за
престъпление по чл.146, ал.1 от НК за думите „мръсница“, „боклук“ и
„уличница“, като отново за частта от обвинението касателно думата „курва“,
посочена в тъжбата от пострадалата, липсва произнасяне по същество, тъй
като не е била включена в предмета на делото.
Подсъдимият Х. Б. С. е бил предаден на съд за престъпление по
чл.146, ал.1 от НК единствено за думата „курва“, но не и за отправените към
тъжителката псувни „на татко“, към когото последната била много
привързана, но вече бил покойник.
От изложените в тъжбата фактически твърдения става ясно, че
изпълнителното деяние за престъплението по чл.146, ал.1 от НК по
отношение на тъжителката е осъществено чрез казване на думи и изрази от
всеки един от подсъдимите. В контекста на приетите в обществото морални
норми за общуване и зачитане честта и достойнството на другите, принципно
за обидно се приема, когато казаното е унизително, засяга отношения
свързани с личната самооценката на човека, неговото вътрешно чувство за
достойнство и чест. С тъжбата обаче са въведени цели изрази, с които както
се твърди е обиждана тъжителката, както и ругатни и псувни. В този случай
съдията-докладчик е следвало да укаже на тъжителката да отстрани
посочените неясноти в тъжбата или да уточни, от кои точно думи или изрази
се е почувствала унизена и/или засегната, какво е било конкретното
съдържание на отправените ругатни и псувни, чието обичайно съдържание е с
вулгарно, грубо и сексуално послание, като предостави подходящ срок за
отстраняване на тези недостатъци. В тази насока е налична многобройна
съдебна практика относно изискванията за тъжбата, задължения на съда за
отстраняването им и момента на отстраняването им. Фактическото обвинение
5
следва да бъде конструирано по начин, че да е възможно от изложените от
тъжителя фактически твърдения да се изведе инкриминираното деяние, за
което е повдигнато обвинение. Тъжбата има идентична процесуалната
функция, като тази на обвинителния акт, тъй като очертава фактическата
рамка на обвинението. Твърдяното престъпление следва да е конкретизирано,
както по време, място, начин, така и с ясно посочени обстоятелствата, за да
научи подсъдимия в какво точно престъпление е обвинен и да организира
защитата си, като това са минималните изисквания за неговата
индивидуализация. Едва след отстраняването на посочените недостатъци в
обстоятелствената част на тъжбата и изясняване на предмета на делото,
съдията-докладчик е следвало да насрочи разглеждането му в открито
съдебно заседание, съобразно правомощията си по чл.252, ал.4 от НПК.
Неяснотата във фактическото обвинение във всички случаи нарушава правото
на подсъдимите на ясно, точно и конкретно обвинение, от което, без да се
налага тълкуване и/или изграждане на предположения, да разберат за какво
точно и при какви изрично посочени обстоятелства са обвинени. Съдът не е
изпълнил прецизно и в пълнота задължението си за проверка на тъжбата по
чл.81 от НПК и произнасяйки се по същество с присъдата е постановил
незаконосъобразен акт.
На следващо място, настоящата инстанция констатира, че в
първоинстанционното съдебно производство са допуснати и други
съществени нарушения на процесуалните правила, обезпечаващи защитата на
подсъдимите. При разглеждане на делото по реда на глава двадесета от НПК,
в съдебно заседание на 27.09.2023г. след даване ход на съдебното следствие,
липсва задължителния доклад на председателя на съдебния състав – чл.276,
ал.1 от НПК. Прочетена е тъжбата от частния тъжител, което практически е
запознаване с обстоятелствата по обвинението, но не и с гражданските
искове, които са приети за съвместно разглеждане в същото производство.
Съдът не е запитал подсъдимите дали разбират в какво са обвинени,
респективно дали разбират гражданската претенция на тъжителя спрямо
всеки един от тях. Същите, въпреки че са присъствали лично в съдебно
заседание са били лишени от възможността първи, след прочитане на тъжбата
и гражданските искове да вземат отношение по обвинението, и ако желаят да
дадат обяснения – чл.277, ал.1 от НПК. Съдебният състав е пристъпил
направо към разпит на свидетеля С. Б. Х.. Пропуснатите действия на съда,
посочени по-горе, като нарушения в тяхната съвкупност са неотстраними от
въззивния съд. В случая, липсата на доклад след даване ход на съдебното
следствие, не би могло да се квалифицира, като съществено нарушение ако бе
единствен пропуск на съда, но липсата на изявление от подсъдимите, че
разбират обвинението и гражданската претенцията, както и становище дали
желаят да дадат обяснения по обвинението сега или впоследствие, сериозно
засяга правото им на защита. Това е така, тъй като по този начин предаденото
на съд лице за първи път изразява отношението си към повдигнатото му
обвинение пред съда, и неслучайно съдебното следствие стартира с тези
6
действия. Дадената възможност за обяснения преди приключване на
съдебните прения на подсъдимите Б. Х. С. и Д. Х. С. не санира този пропуск
на съда и допуснатите съществени нарушения, довели да ограничаване
правото им на защита. Нещо повече - в съдебния протокол от проведеното на
01.11.2023г. съдебно заседание, въобще не са обективирани обяснения на
третия подсъдим – Х. Б. С. или негово изявление, че не желае да се възползва
от това право. В системата на процесуалните гаранции за правото на защита е
разпоредбата на чл.55 от НПК, според която подсъдимият, освен да научи в
какво се обвинява, има право да даде обяснения по обвинението. Допуснатите
процесуални нарушения от Районен съд-Айтос се явяват съществени от
категорията на визираните в чл.348, ал.3, т.1 от НПК и са неотстраними от
въззивния съд. При неспазване на императивните разпоредби на чл.276, ал.1
от НПК и чл.276, ал.3 и чл.277, ал.1 от НПК правото на защита на
подсъдимите в случая е било ограничено до степен, несъвместима с
гаранциите по чл.6 от ЕКПЧ. За да е налице проведен справедлив процес,
трябва да има първоинстанционен съд, пред който подсъдимият да има право
да иска да бъде изслушан, както и да му се предостави възможност да изложи
устно своите защитни доводи. Съдебното следствие по делото е приключило
и присъдата е постановена, без на подсъдимия Х. Б. С. да е предоставена
възможност да даде обяснения по обвинението, въпреки че е участвал в
производство срещу него. Предвид гореизложеното на основание чл.335, ал.2
от НПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд за отстраняване на посочените отстраними
съществени нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите - чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Горепосочените нарушения не могат
да бъдат валидно преодолени във въззивното производство, а само чрез
законосъобразно повторение на първоинстанционното съдебно производство,
при стриктно спазване разпоредбите на закона. Присъдата следва да се
отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
съда, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе по
направените пред настоящата инстанция искания за разноски, в съответствие
с постановения акт.
Предвид гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 във връзка с
чл.334, т.1 от НПК Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 16/ 01.11.2023г., постановена по НЧХД № 262/
2023г. по описа на Районен съд-Айтос.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
Айтос.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8