Номер IV-260097 Година 2021, 15 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на петнадесети януари година две
хиляди двадесет и първа,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
частно гражданско дело № 2882 описа за 2020
година
Производството
е по чл.274 и сл. от ГПК, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба (вх. №
263392/11.12.2020 г. на БРС), подадена от "БАНКА ДСК" ЕАД гр. София,
ЕИК *********, против Разпореждане № 261038 от 12.11.2020 г. по ч.гр.д.1036/2020
г. по описа на Несебърски районен съд, в частта му, с която съдът е отхвърлил
заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К.Д.С.
***, за сумата от 120 лв, представляваща разходи при изискуем кредит.
Твърди
се, че разпореждането на НРС в обжалваната част е неправилно. Твърди се, че
претендираната от заявителя сума от 120 лв представлява разход по изискуем
кредит, регламентиран в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК АД прилага по извършени услуги на клиентите, а не представлява такса,
свързана с управлението на кредита, както е приел заповедният съд. Излагат се
твърдения, че този разход е предварително определен на база извършена
предварителна оценка на вредите, и е предвиден за необходимите действия на
банката (напр.изпращане на кореспонденция за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита) във връзка с преустановяване на плащанията от страна на
клиента. Твърди се, че с тази клауза предварително се определя размерът на
имуществените вреди, поради което не попада в ограничителния режим по чл.10а от ЗПК за такси по усвояване и управление на кредита. На следващо място се твърди,
че сумата от 120 лв не представлява по съществото си „такса“ и не само заради
наименованието си, но и заради това, че не се дължи във връзка с предоставяна
от Банката услуга, за която клиентът да дължи възнаграждение. Излагат се
съображения, че таксите по управление на кредита представляват такива такси,
които кредиторът събира за обслужване на кредита докато задължението се обслужва
съгласно договореното, съотв.сумата от 120 лв не представлява такава такса, тъй
като е свързана с надлежното упражняване на преобразуващото право на Банката по
чл.60 от ЗКИ при неизпълнение на задълженията на кпредитополучателя.
Претендира
се отмяна на разпореждането на НРС в обжалваната част и уважаване на претецията
на сумата от 120 лв – разходи при изискуем кредит.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна.
Производството
пред първоинстанционния НРС е образувано по заявлението на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, против длъжника К.Д.С. ***, с настоящ адрес в ***, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ - извлечение от
счетоводни книги, с което се установява вземане на банка против длъжницата за
следните суми: 30 174,23 лв, представляваща остатък от главница по договор
за кредит за текущо потребление от 20.09.2017 г.; 7 351,05 лв,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.11.2018 г. до
08.09.2020 г.; 135,69 лв, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.11.2018 г. до 08.09.2020 г.; 427,46 лв, представляваща обезщетение за забава
за периода от 08.09.2020 г. до 28.10.2020 г.; 120 лв, представляваща разходи
при изискуем кредит; законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020 г.
до изплащане на вземането, както и за сумата от 764,17 лв, представляваща
възнаграждение за платена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение.
Към
заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД,
Договор за кредит за текущо потребление, Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, Списък на Такси по кредити за текущо потребление
и Уведомление до длъжницата, с което Банката обявява кредита за предсрочно
изискуем.
По подаденото заявление
НРС е издал Заповед № 260160 от 12.11.2020 г. за изпълнение на задължение за
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за всички претендирани
суми, с изключение на сумата от 120 лв. С обжалваното разпореждане заповедният
съд е отхвърлил заявлението на „Банка
ДСК” ЕАД, в частта, с която се претендира да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение са сумата в размер на 120 лв. представляваща
разходи при изискуем кредит, срещу длъжника К.Д.С.. Съдът изложил съображения,
че претенцията за заплащане на тази сума се основава на неравноправна клауза на
договор, сключен с потребител, какъвто е длъжника, поради което, съгласно
чл.411, ал.2, т.З от ГПК, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана. Съдът
се е позовал на Решение № 345 от 09.01.2019 г. по търг. дело № 1768/2018 г. на ВКС, II търг.о., в което е прието, че предвиждането
на такса, свързана с неизпълнение от страна на длъжника, не отговаря на
изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Настоящият състав
изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно характера на
претендираната сума от 120 лв, съотв.за това, че за нея не следва да се издава
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
На
първо място, независимо от даденото от заявителя наименование на претенцията -
„разходи при изискуем кредит“, настоящият състав приема, че по характера си,
сумата от 120 лв представлява такса без предоставена услуга. За да достигне до
този извод, съдът съобразява, че този „разход“ е предвиден в Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК АД прилага по извършени услуги
на клиентите (както твърди и самият жалбоподател), а дължимостта му е залегнала
в т.8 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
съгласно която разпоредба, „кредитополучателят дължи на кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК АД прилага за извършени услуги
на клиента. Когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се
увеличава дългът“. Същият „разход при изискуем кредит“ е посочен в т.5 от
представения от заявителя Списък на Такси по кредити за текущо потребление,
като в графата „описание на действията на Банката“ не са посочени никакви
действия, т.е. не е спазено изискването по чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Банката е заложила един и същи размер (120 лв) на
сумата, която всеки един от клиентите, преустановили редовно обслужване на
кредита си, ще дължи, независимо от конкретния размер на необходимата сума за
извършваните от Банката конкретни действия по (евентуално) обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, извършване на някакви действия (неуточнени) във връзка
със събиране на вземането.
Съдът
не споделя твърденията на частния жалбоподател, че размерът на този разход е
предварително определен на база извършена предварителна оценка на вредите, и е
предвиден за необходимите действия на банката (напр.изпращане на кореспонденция
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита) във връзка с преустановяване
на плащанията от страна на клиента. Кредиторът не би могъл да знае във всеки
отделен случай каква кореспонденция ще се развие, колко и какви действия ще се
наложи да предприеме.
При така направеното в частната
жалба уточнение на основанието на вземането („връчване на уведомление на
длъжника“), настоящият състав намира, че същото противоречи на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие по
управление на кредита. Според съда, разходите на кредитора по уведомяването на
длъжника за допусната от него забава, предупреждението за последиците от нея,
се генерират при осъществяването на действия, които по своята правна същност
представляват действия по управление на "лош кредит", за които законът
забранява да се събират такси и комисионни – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Същите съставляват присъщ разход за
основния предмет на договора, а не допълнителен разход, като този вид дейност
на кредитора се компенсира с основното му възнаграждение по договора
(възнаградителната лихва) като цена на самото рисково кредитиране (без
предварително обезпечаване) и е типичен ценообразуващ елемент за
възнаградителната лихва.
От друга страна, уговарянето на
горните бъдещи разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор
и въвеждането на отделна такса за тях, наречена "разходи при изискуем
кредит", несъмнено придава на клаузата и неустоечен характер. Така
предвидените в т.11 от Тарифата на банката "разходи при изискуем
кредит" по правната си същност представляват уговорена отнапред
компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл, поради спиране на
плащанията по кредита. Това обстоятелство се признава и от самия кредитор,
който в изявленията си в частната жалба посочва, че вземането му за разходи при
изискуем кредит цели обезпечаване на вредите, които биха настъпили при
необходимостта от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради
забавата на длъжника. Следователно, по същността си процесното вземане има
неустоечен характер, тъй като е свързано с компенсиране на вредите, съизмерими
с евентуалните разноски на кредитора при неизпълнение от длъжника на главното
му задължение по договора – погасяване на заетата сума в срок. В този смисъл,
процесната сума, макар и наречена разход, е свързана с договора за
потребителски кредит и е обусловена от забавеното изпълнение на потребителя,
поради което уговарянето й заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, която предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Уговорката, с която отнапред се фиксират
разходите, дължими при изискуем кредит, обуславя фактическо оскъпяване на
ползвания кредит и позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено
плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие
с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК) и без да се ангажират доказателства,
удостоверяващи конкретния размер на сторените разходи във връзка със забавата
на кредитополучателя. Ето защо, по същество начислената сума от 120 лв. –
разход при изискуем кредит е в противоречие с ограничението в чл.33 ЗПК, тъй като предвижда различен от
разрешения от закона вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното
задължение, поради което е недължима.
С оглед горните съображения, въззивният
съд намира, че искането на заявителя за присъждане на сумата от 120 лв е в
противоречие и заобикаляне на закона (чл.10а и чл.33 ЗПК), поради което
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане следва да бъде
отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
По
изложените съображения, разпореждането на НРС в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 261038 от 12.11.2020 г. по ч.гр.д.1036/2020 г. по описа на
Несебърски районен съд, в частта му, с която съдът е отхвърлил заявлението на
"БАНКА ДСК" ЕАД гр. София, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К.Д.С.
***, за сумата от 120 лв, представляваща разходи при изискуем кредит.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.