№ 427
гр. Пазарджик, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500512 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд, рег.№22 от 10.03.2025г.
постановено по гр.д.№20235230100287 по описа на същия съд за 2023г. е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО спрямо «Хидрострой -П»ЕООД в
несъстоятелност, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, ул. «Ангел Кънчев» №5, представлявано от постоянния
синдик Б. А. М. и Териториално подразделение на НОИ- гр. Пазарджик, със
седалище: град Пазарджик, ул. «Екзарх Йосиф» №15А, чрез Директора Е. Г.,
че Н. З. Б., с ЕГН- **********, със съдебен адрес: **** - чрез адвокат Ц. Ч., от
Пазарджишка адвокатска колегия, от 12.04.1984 г. до 31.12.1993 г. е
упражнявал трудова дейност в поделението на СУ „Хидрострой“ в гр.
Панагюрище, чийто правоприемник е „Хидрострой – П“ ЕООД в
несъстоятелност, като е работил на длъжност „Шофьор“ на пълен работен
ден, при втора категория труд, съгласно чл. 30, т.36 от ПКТП и има трудов
стаж при този работодател в размер на 9 години, 8 месеца и 19 дни.
1
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ответника НОИ-ТП-Пазарджик чрез главен юрисконсулт В. А. С.,
с вх.№1834 от 04.04.2025г. с доводи за порочност като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и приложение на
материалния закон, немотивирано и необосновано. Твърди се, че неправилно
съдът е разгледал иска като допустим, и е приел, че е спазена разпоредбата на
чл. 5, ал. I от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред (ЗУТОССР). Цитират се мотивите на съдебния състав и се
акцентира, че решението на съда е базирано на едно предположение, че след
като на синдика не са предадени ведомости за работни заплати и трудово-
правни документи на дружеството същите са унищожени, като по делото не са
се събрали доказателства, това да е така. Поддържа, че абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове е
представянето на удостоверение, издадено от работодателя/ осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо
или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в
случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за
социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5,
ал. 2 ЗУТОССР). Посочва, че предвиденият особен процесуален ред за
установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в
които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени
съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които
установяват начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и
съответстващия на него обем на положен труд, но макар те да са били
надлежно съставени, са изгубени или унищожени. Допълва, че в практиката
на ВКС се приема, че не е допустим и иск за установяване на трудов стаж,
когато документацията, удостоверяваща това, не е загубена или унищожена,
какъвто бил настоящия случай; че установената практика на ВКС
квалифицира подобен правен спор като трудов по смисъла на чл. 357 от КТ—
2
за съществуването на трудово правоотношение, и категорично изключва
възможността да се реши при условията и по реда на ЗУТОССР. Цитира с
съдебна практика-определение 327/ 28.05.2009 г. по ч. гр. дело № 1339/2008
г. ВКС, П г.о.; определение 227/13.06.2018 г. по ч. гр. дело 2052/ 2018 г. ВКС,
IV г. о; определение №343 от 31.05.2013г. на ВКС по ч. гр. дело №3492/ 2013
г. , IV г. о., ГК. Поддържа, че в разглеждания случай няма данни
документацията на работодателя, касаеща трудовия стаж на лицето през
исковия период да е унищожена или загубена, каквото е условието за
допустимост на иска за установяване на трудов стаж по съдебен ред. На
следващо място жалбоподателят счита за недопустимо решението в частта в
която съда е приел за установено, че за процесния период г-н Б. е полагал труд
при условията на втора категория труд, съгласно чл. 30, т.З6 от ПКТП,
доколкото в чл. 1, ал. 4 от ЗУТОССР е уредена хипотезата за установяване на
категорията труд при установен осигурителен стаж по реда на закона, като е
посочено, че категорията труд се установява в производството по чл.98 от
Кодекса за социално осигуряване, или за установяване категорията на
положения труд е предвиден административен ред по чл. 98 и следващите от
КСО и това е от изричната компетентност на ръководителя на пенсионното
осигуряване. Моли на основание чл. 271 от ГПК да се постанови съдебен акт,
с който да се отмени решение №22 от 10.03.2025 г. постановено по гр. дело .
№287 по описа на Районен съд -Панагюрище за 2023 г. като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при противоречие с материалния закон.
С жалбата не се сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Няма постъпил отговор от насрещната по спора страна в срока по чл.263
ал.1 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на НОИ
– ТП-Пазарджик и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.3 ал.1 и следващите от
ЗУТОССР /ЗАКОН за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред/.
В исковата си молба с вх.№1845 от 27.04.2023г. /гр.д.№20235230100287
по описа на Районен съд Панагюрище/, подадена от ищеца в производството
3
Н. З. Б., с ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв. Ц. Ч. от
АК-Пазарджик, и против ответниците „ХИДРОСТРОЙ-П“ ЕООД- в
несъстоятелност, с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, р-н Средец, ул.“Ангел Кънчев №5, представлявано от постоянния
синдик Б. А. М. и ТП на НОИ -гр.Пазарджик, представляван от директора Е.
Г., се твърди, че Н. Б. на 02.08.2021г. е подал заявление до ТП на НОИ-
Пазарджик за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 1 и 2, връзка с чл. 9а КСО, регистрирано с вх. № 2170-12-122 по
описа на ТП за 2021 г., като е приложил и изискуемите за това документи.
Твърди се, че при решаването на преписката Ръководител „ПО“ не е зачел
трудовия му стаж по /трудова книжка/ ТК .№**** от 27.11.1973г. в периода
12.04.1984г.- 31.12.1993г., поради това, че „не е оформен според изискванията
на чл. 6, ал. I на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж-липсва
кръгъл печат”. Опитите на ищеца да се снабди, според указанията на ТП на
НОИ, с УП-З за посочения период останали без резултат. Твърди се, че в
действителност, на 12.04.1984 г. той е започнал работа на пълен работен ден (8
ч.) като „шофьор на ЗИЛ” в СУ „Хидрострой”, в поделението на Държавно
Стопанско Обединение „ХИДРОСТРОЙ” в село Челопеч, Софийска обл., с
„щатно възнаграждение” в размер на 140 лв., преназначен в поделението в гр.
Панагюрище на 01.04.1990 г. без изменение на условията (освен заплатата), и
до прекратяване на трудовото правоотношение на 31.12.1993г. е работил само
там като „шофьор”, без прекъсване. Поддържа, че в този период, върху
плащаното му брутно трудово възнаграждение (заплата) от работодателя са
начислявани и внасяни в бюджета на ДОО осигурителни вноски по реда на
дял III на Кодекса на труда от l951г., както и че трудовата му книжка е редовно
водена от работодателя. Единственият според ищеца недостатък при
прекратяване на трудовото правоотношение и отразяване на прослуженото
време и категорията на труда му в нея, било неполагането на „кръгъл печат”
при подписването й от съответните длъжностни лица. Твърди, че с други
документи за трудовата му дейност в този период ищецът Б. не разполага.
Посочва, че с разделянето на стопанското обединение (СО) на отделни
предприятия през 1992 г., поделението на СУ (СП) „Хидрострой” в гр.
Панагюрище е преобразувано в еднолично търговско дружество (ЕТД), с
ЕИК *********, едноличен собственик на капитала на което е била
Държавата, според обявените в търговския регистър документи от фирменото
4
дело. А след приватизацията му, последната фирма, под която дружеството е
упражнявало търговска дейност, до откриване на производство по неговата
несъстоятелност с Решение, № 1711 от 16.08.2018г. по т.д. №2904/2017 г. на
СГС, е „ХИДРОСТРОЙ-П“ ЕООД. Дружеството водело редовно
счетоводство, и до прекратяване на правомощията на управителните му
органи на 11.12.2019 г., на ищеца Б. било известно съхраняването от
дружеството на всички документи, от които е могло да се установи трудовия
стаж на работниците му до тази дата, в това число и ведомостите за
изплатените брутни трудови възнаграждения-на негови колеги били издавани
удостоверения УП-З и други документи за уточняване длъжността им, мястото
на работа и категорията труд. След това, същите тези документи не били
предадени на синдика, не били предавани и на НОИ и на практика, или били
загубени или били унищожени. Предвид изложеното ищецът Н. З. Б. счита,
че е налице правен интерес от предявяване иск, за приемане за установено, че
от 12.04.1984 г. до 31.12.1993 г. е упражнявал трудова дейност в поделението
на СУ „Хидрострой” в град Панагюрище, чийто правоприемник е
„ХИДРОСТРОЙ-П” ЕООД, с ЕИК *********, като „шофьор” на пълен
работен ден, при втора категория труд съгласно чл. 30, т. 36 от ПКТП, и че има
общо трудов стаж при този работодател в размер на девет години, осем
месеца и деветнадесет дни ! Допълва, че в посочения период ищецът Б. е
работил заедно с Н. С. Д. от с. О. (завеждащ служба „Личен състав") и с Г. П.
В. от гр. П. (счетоводител), които моли да бъдат допуснати като свидетели за
изложените обстоятелства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
по чл.131 от ГПК от ответника ТП-НОИ-Пазарджик, с вх.№2464 от
06.06.2023г. в който предявеният иск се квалифицира като недопустим, а по
същество като неоснователен. Във връзка с недопустимостта ответникът
поддържа, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1, т. З от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), е недопустим защото
в случая не са представени доказателства, че разплащателните ведомости на
СУ ,ХИДРОСТРОЙ” с. Челопеч са загубени или унищожени. Посочва, че
представеното удостоверение с изх. №У-l-l0.04.2023г., издадено от синдика на
,ХИДРOСТРOЙ П” ЕООД-в несъстоятелност, удостоверявало че „документи
за установяване на трудовия стаж на работниците и служителите в
дружеството и в предприятието, чиито правоприемник е било“ за периода от
5
l984г. до 1993 г. не са му предавани. От това от ответника се навежда извод, че
в така представения документ не се посочва, а и към исковата молба няма
приложени такива, че „ХИДРОСТРОЙ-П” ЕООД несъстоятелност е
правоприемник на СУ „ХИДРОСТРОЙ” с. Челопеч, нито се удостоверявало,
че ведомостите за работни заплати и останалата трудово-правна документация
на СУ „ХИДРОСТРОЙ” с. Челопеч не са предадени за съхранение от синдика.
На следващо място, представеният документ удостоверявал, обстоятелството,
че на синдика не са предадени трудово-правни документи за 1984-1993г., но
не и че същите са загубени или унищожени. Акцентира, че посочването в
удостоверението, че „към този момент могат да се считат за ЗАГУБЕНИ“ е
само предположение на синдика на „ХИДРОСТРОЙ П” ЕООД,
предположение което не било подкрепено с надлежни доказателства. Позовава
се ответника на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР ,че трудов и
осигурителен стаж може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
загубени или унищожени. И че в случая претендираният трудов стаж на
молителя може да бъде доказан по реда на ЗУТОССР само при наличие на
писмено доказателство, че документите са загубени или унищожени, каквито
доказателства от ищеца не били представени. Допълнено е, че Законът за
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е процесуален закон, който урежда
едно съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с
възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и
осигурителни правоотношения, и че под „установяване на трудов и/или
осигурителен стаж” се разбира определяне на неговото наличие и
продължителност в правната действителност по правилата за неговото
изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред, както
и че макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по
правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна
предпоставка за допустимост на иска, визирана в чл. 5, във връзка с чл. 4, ал.
2, т. 1 от закона. Твърди още, че към настоящата искова молба не е приложено
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
6
загубени или унищожени, поради което счита, че искът е недопустим. По
отношение на основателността на иска: и на искането за разпит на двама
свидетели, счита че същите не следва да бъдат допускани, тъй като ищецът не
е приложил писмени доказателства, удостоверяващи че същите са полагали
труд при същия работодател, за същия период. Ответникът не излага доводи
за знание, че такива документи реално съществуват в правния мир ,налични
са, както и че има знание в кой правен субект се намират предвид
предоставените му по закон правомощия и възможности да извършва
проверки и че няма никакви данни и индикации, дори и хипотетични, че тези
документи в същност са изгубени и унищожени, предвид и на актуалната
правно организационна форма на работодателя при който ищецът твърди че е
работил през исковия период.
Няма постъпи отговор на ИМ от другия ответник „ХИДРОСТРОЙ-П
ЕООД в несъстоятелност.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Ищецът Н. З. Б., е роден на ***** и към 12.04.1984г. е бил на навършени
28г. /минус 15дни/, а към 31.12.1993г. е бил на 37г 8месеца и 4дни.От
приложена по делото в оригинал трудова книжка / ТК/ на ищеца №****,
издадена на негово име, с посочени данни от личния паспорт на лицето-серия
Д, №11151996 от 26.10.1982г. издаден от Районно управление на МВР-
гр.Панагюрище , е видно че на стр.3 са записани всички лични данни на
лицето-собствено, бащино и фамилно име, месторождение -с.**** , дата на
раждане, народност и гражданство, семейно положение, местожителство,
точен адрес, образование-основно, основна професия шофьор, като на стр.5 е
записано, че трудовата книжка е издадена от СП/стопанско
предприятие/„Комунални услуги в гр.Панагюрище на дата 27.11.1973г., като
на всяка страница е положен кръгъл печат с наименованието на издателя на
трудовата книжка-СП “Комунални услуги“ гр.Панагюрище. Според
отразяванията в трудовата книжка, ищецът Н. З. Б. е започнал работа в
Комунални услуги-Панагюрище като бръснар ученик, считано от 13.09.1971г.,
в последствие е работил в същото предприятие като шофьор, а от 03.05.1977г
е започнал работа като шофьор в ДАП-Автостопанство -Панагюрище от
03.05.1977г..На стр.14 от трудовата книжка изрично е записано , че считано от
7
12.04.1984г. е започнал работа в СУ „Хидрострой“ с.Челопеч, вид дейност-
строителство, заемана длъжност шофьор на ЗИЛ, със заплата от 140лв, като в
ТК са вписани промените в заплатата на работника получавана за същата
изпълнявана длъжност и в същото предприятие , а именно -215лв считано от
01.04.1990г.; 1500лв считано от 01.09.1991г., 2500лв считано от 01.01.1992г. и
3625лв считано от 01.07.1993г. като последният размер на заплатата е бил
актуален до прекратяване на трудовото му правоотношение /ТПО/ на
31.12.1993г. по чл.328 ал.1 т.3 от КТ-намаляване обема на работа.-
стр.14,стр.15 и стр.16 и стр.17. От момента на постъпване на работа в СУ
Хидрострой-с.Челопеч до момента на прекратяване на ТПО всички промени
в размера на заплатата на ищеца, всички извършени преназначавания на
ищеца са удостоверени със собственоръчно попълнени текстове -ръкописно с
думи и с цифри, и поставени на всяка отметка кръгли печати на работодателя
във всяка предвидена за това графа в ТК. Положени са и собственоръчно
подписи на ръководителя на предприятието, като на стр.16 е записано с
ръкописен текст периода зачетен като трудов стаж на работника считано от
12.04.1984г. до 31.12.1993г. като същият е изчислен на 9/девет/ години, 8
/осем/ месеца и 19дни/деветнадесет дни/, което да се счита на основание чл.30
т.26 от ПКТП д.в.бр.58/90т. за втора категория труд. За удостоверения трудов
стаж, посочен в трудовата книжка е положен и собственоръчен подпис от
длъжностно лице, като освен това е поставен и правоъгълен син печат с
вписани данни за прослужено време на работника в СУ Хидрострой МОК
АСАРЕЛ и с положени подписи от главния счетоводител и на още едно
длъжностно лице изчислило продължителността на прослуженото време
Според изрично записаното в правоъгълния печат данните за
прослуженото време на ищеца съответстват на данните от разплащателната
ведомост В правоъгълния печат са поставени общо три собственоръчни
подписа в графа-подпис на ръководителя на предприятието; на главния
счетоводител и подпис на ръководителя /графи-колона 6-та, 8 осма и 9
девета Върху направените отметни в ТК , и върху отразяването на данните за
прослуженото време на ищеца в процесното предприятие няма поставен
кръгъл печат на предприятието, какъвто е наличен и е поставен на стр.14
и на стр.15 касаеща промените по графа 1, графа 2, графа 3, графа 4,графа 5,
графа 6, графа 7, графа 8 и графа 9 по отношение името на работодателя, вида
на изпълняваната дейност от работника, заеманата длъжност, заплата, дата на
8
постъпване, подпис на ръководителя, дата на прекратяване на ТПО,
основанието и подпис на ръководителя. В ТК липсват вписани причини и
обяснение поради които освен правоъгълния син печат на работодателя за
прослуженото време на работника в предприятието и за продължителността
на трудовия стаж, категорията труд и посоченото основание по чл.30 т.36 от
ПКТП не е положен и поставен кръглия печат на същото предприятие.
Липсват данни на коя дата точно е оформена ТК по отношение отразяване
прослуженото време, трудовия стаж и категорията труд при която е работил
ищеца. Според съдържанието на поставения кръгъл печат на стр.14 и стр.15,
същото се отнася за „СУ „ХИДРОСТРОЙ“ И СУ -ДСО „ХИДРОСТРОЙ“
Истинността и съдържанието на изложените факти и обстоятелства в
посочената трудова книжка на ищеца както и истинността и автентичността
на документа не са оспорени от ответниците и не е открито от съда
производство по оспорването им по реда на чл.193 ал.1 от ГПК нито е
извършвана проверка на документа по реда на чл.194 от ГПК.
Установява се, че с разделителен протокол за предаване и приемане на
част от дейността и имуществото на „ХИДРОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД София с управител инж. Г. П. Н. като предавач на ЕТД “Хидрострой“
Панагюрище, с управител инж.Н. В. П. като приемчик и във връзка с
решение по протокол №3 от 07.05.1992г. на комисията по преструктуриране,
приватизация ,ликвидация, въвеждане на чуждестранни инвестиции и
създаване на смесени предприятия при МТРЖПС , от 29.10.1992г. е
извършено приемане -предаване на част от дейността и имуществото на
„Хидрострой-Инженеринг“ ЕООД, като посочено дружество ЕООД предава
на ЕТД-Панагюрище цялата дейност, извършвана от СП “Хидрострой“
Панагюрище /с основен капитал на СП към 30.09.1992г. от 3238х.лв/ , както и
правото на управление върху всички дълготрайни материални и нематериални
активи, материални запаси и финансови средства по баланса на
предприятието към 30.09.1992г. В разделителния протокол не е записано
изрично какво става със съществуващите към този момент трудови
правоотношения с работниците и служителите на „Хидрострой Инженеринг“
ЕООД, работещи и извършващи дейност в СП „Хидрострой Панагюрище“ към
30.09.1992г. съгласно разпоредбите на КТ-чл.123, редакция към бр.26 от
01.04.1986г.
9
Установява се още, че с решение №845 от 11.03.1993г. на Пазарджишки
окръжен съд постановено по фирмено дело №817/1993г. по описа на същия
съд, по реда на Търговския закон-чл.61 и чл.62, чл.1 ал.1 от Закона за
образуване на ЕТД с държавно имущество и чл.489 от ГПК, е вписано в
Търговския регистър на Окръжен съд Пазарджик еднолично дружество с
ограничена отговорност „ХИДРОСТРОЙ-ПАНАГЮРИЩЕ“ ЕООД, със
седалище гр.Панагюрище, с управител Н. В. П.,/ образувано с Разпореждане
№128 от 22.12.1992г. на МС на РБ/ с предмет на дейност- „Изграждане на
хидротехнически съоръжения; изпълнение на земни работи; ниско и високо
строителство, ремонтни услуги; проектантска дейност; добив на инертни
материали; транспортни услуги; производство и продажба на бетонови
изделия; услуги със строителна механизация; маркетинг, търговия, с капитал
от 7695хиляди лева, с управител и представляващ дружеството инж.Н. В. П.
Установява се, че през 2002г. е учредено и вписано в търговския регистър
търговско дружество „ХИДРОСТРОЙ-П“ ЕООД /решение по ф.д.№4265,
ЕИК-*********/, със седалище и адрес на управление в гр.София, р.-н
Средец, ул.“Ангел Кънчев“ №5, с едноличен собственик на капитала
„Екоинвестмънт Интернационал“ АД,-Люксембург, като за дружеството е
открито производство по несъстоятелност обявено в несъстоятелност с
решение №1711 от 16.08.2018г., с начална дата на неплатежоспособността-от
същата дата, като му е назначен синдик Б. А. М. от дата 15.01.2020г. и е
обявено в несъстоятелност на 06.11.2018г. с решение на СГС №2241 от
11.12.2019г. /справка ТР л.22/.
От постоянния синдик на това дружество Б. А. М. , е издадено писмено
удостоверение изх.№У-1-10.04.2023г. на основание чл.5 ал.1 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, според което
„документите за установяване на трудов страж на работниците и
служителите в дружеството и в предприятието, чиито правоприемник е било,
ведомостите за заплати, дневници, присъствени форми, трудови договори и
други, отнасящи се за периода 1984г.-1993г. не са му предавани, като към този
момент може да се считат за изгубени. В удостоверението липсва заявено
изрично оспорване , че ХИДРОСТРОЙ-П“ ЕООД не е правоприемник на
ДСО „Хидрострой“ с.Челопеч с поделение СУ /СП / Хидрострой
Панагюрище, преобразувано в ЕТД“Хидрострой-Панагюрище“ с
правоприемник „Хидрострой П“ ЕООД ,в несъстоятелност.
10
За изясняване на спора от фактическа страна са разпитани
свидетели:
Свидетелката Н. С. Д., на 75г. без родствени връзки с ищеца по делото,
работила от 07.08.1995 г. до май 2010 год. в „Хидрострой - П“ ЕООД. ,
установява, че е постъпила през месец август 1985 г. на работа, а ищецът Н. Б.
бил постъпил преди нея. Свидетелства, че той е работил като шофьор на
"ЗИЛ". Свидетелката работила като калкулант към работнически стол и към
юли 1993г. започнала като "Личен състав". Обяснява, че през м. декември
1993г. е имало съкращения , като съкратените работници били изпратени на
борсата и тогава били съкратени много хора, които изпратили на борсата. Не
знае дали само на ищеца Н. Б. е пропуснато да се сложи кръгъл печат, но е
категорична че не го е сложила. Свидетелката не може да каже как в Бюрото
по труда са зачели стажа без кръгъл печат. Знае, че по това време
ръководството било на "Люляковица" – м. Оборище. И че през 1995-1996 г. П.
ръководел приватизацията на предприятието. Обяснява, че на всички
работници били раздадени по 2 акции, а на ръководството – доста повече. На
свидетелката е предявена трудовата книжка на ищеца, която посочва, че на
лист 8 от трудова книжка на ищеца Н. З. Б., тя е оформила трудовата книжка
на стр. 15 до 17 стр. от юли 1993 г. до 31.12.1993 г. Допълва още, че стажът и
категорията лично тя ги е написала и че е изпълнила всичко по приложения
печат за прослуженото време. Свидетелката посочва на стр.17 правоъгълното
клише относно прослуженото време в строителното управление на
„Хидрострой- П“ - МОК Асарел .Пояснява, че е всичкият стаж го е зачела,
независимо че не е била "Личен състав" през цялото време. Заявява
еднозначно, че и подписът е неин и че тя е изпълнила целия текст относно
изчисляването на трудовия стаж на ищеца Н. Б., както и зачитането на втора
категория труд. Повтаря “Целият текст е изпълнен от мен“. Свидетелката не
може да отговори защо върху трудовите книжки е слаган печата на СУ
„Хидрострой“ строително управление. Свидетелката посочва още, че е зачела
трудовия стаж на ищеца въз основа на разплащателните ведомости, намиращи
се в седалището на дружеството в София. Посочва, че от няколко години няма
следа къде са документите и не знае кой притежава „Хидрострой“
.Категорична е ,че след нея е работено още в „Хидрострой“. Относно
характера на изпълняваната от ищеца работа в предприятието свидетелката
11
сочи, че –най-напред е работил на "ЗИЛ", след това на бетон- пушката., като
мястото му на работа било на „Люляковица“. И че там е имало помпени
станции. Уточнява, че е работено на стената, но че тя не е ходила там, а после
на яз. Луда Яна – там било седалището. Допълва, че е имало бетонен център.
Допълва …“На язовира работеха. Там Б. работеше на бетон-пушка. …“Имаше
администрация в Панагюрище . Бяха на „Хидрострой“, към Панагюрище се
водеха. Там на Челопеч е имало трошачно-миячна сортировъчна инсталация.
Не си спомня какво точно са работили. Допълва, че на Челопеч не знае Б.
какво е работил. Бил е шофьор на товарен автомобил "ЗИЛ". Свидетелства, че
всичко от Челопеч се е отчитало в Панагюрище. Свидетелката не може да
каже с категоричност от кога Н. Б. е започнал да работи в Панагюрище, но
когато свидетелската започнала да работи, той вече е работел на
"Люляковица" с автомобила.
СВИДЕТЕЛКАТА Г. П. В., на 74години, без родствени връзки с ищеца,
и служебни отношения с ответниците, свидетелства, че е работила в
„Хидрострой-П“ ЕООД, като е започнала работа през 1986 г. в „Хидрострой“.
и е заварила Н. Б. да работи на "ЗИЛ". Работел на обект - тунел Кашана . След
това бил преназначен на бетон- помпа. И че там работил до края на трудовия
си стаж 1993г., когато почнали съкращенията, бил съкратен, и не се завърнал
после. Обяснява, че Н. Д. /предишната разпитана свидетелка/ е работила в
предприятието като касиерка в кухнята и която преди съкращенията била
преместена в "Личен състав". разположен в една барака. Докато свидетелката
била в централната сграда, тогава седалището на дружеството било на
"Люляковица". Там било и работното място на свидетелката , като седалището
било преместено на стената на яз. Луда Яна. , като Управлението до 2000г.
било на "Люляковица". За Челопеч знае, че , още когато е започнало през
1986г., всичко било прехвърлено в Панагюрище. Имало обекти в Челопеч,
които работели, но били вече при Панагюрското дружество. След като били
прехвърлени на язовир Луда Яна, на "Люляковица" продължил да съществува
бетонов център, с управител– П.. Свидетелката работила в „Хидрострой“ до
31.01.2010год. и знае, че всички документи и ведомости са съхранявани в
Личен състав. Знае, че документи в София не е имало; че централата била в
София. и че И. К. - като управител на "Хидрострой П" – стоял в София, но
управлението било в Панагюрище. Преди да напусне „Хидрострой“,
свидетелката посочва, че всички счетоводни документи, ведомости и други
12
документи са съхранявани и предавани в канцеларията на язовира. Лично на
свидетелката не е било предадено нищо. След напускането й свидетелката
не знае нещо да е предавано. Посочва, че през 2020г. Стоименов е бил
управител на „Хидрострой-П“ и той е оформил трудовата книжка. Повтаря, че
мястото на работа на Н. Б. е било на "Люляковица" – на бетон- помпа. "Зил"-
овете били махнати. Посочва, че когато е бил шофьор на "ЗИЛ" – е работил
както на "Люляковица" така и на "Кашана". На свидетелката също е
предявена трудовата книжка на ищеца стр. 16 и стр. 17 от трудова книжка №
**** от 28.11.1973 г. на Н. Б. и заявява, че не е изпълнила този текст и че
същият е изпълнен от предишната свидетелка- Н. Д..
По повод отправено искане от РС-Панагюрище до постоянния синдик на
ответника „“Хидрострой П“ ЕООД, последният е отговорил с писмо вх.№3069
от 20.06.2024г. в което синдикът излага факти и обстоятелства относими към
предмета на спора и според които с Решение №1711 от 16.08.2018 год. на
Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 19 състав за „Хидрострой
П” ЕООД е открито производство по несъстоятелност, като той е назначен за
временен синдик на дружеството, като с определение №274 от 15.01.2020 год.
на съда по несъстоятелността е назначен и за постоянен синдик; че с решение
№2228 от 06.11.2018 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - l9
състав, „Хидрострой П” ЕООД е обявено в несъстоятелност, като
производството по несъстоятелността е спряно; Че с решение №1806 от
15.10,2019 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 19 състав,
производството по несъстоятелност на „Хидрострой П” ЕООД /н/ се
възобновява. Декларирано е, че след стъпването на Б. М. в длъжност
временен и в последствие на постоянен синдик на дружеството до настоящия
момент, че представител на „Хидрострой - П” ЕООД /н/ не е осъществил
контакт с него, като не са му предоставени или предавани търговската
документация или каквато и да е документация за дейността и имуществото
на дружеството, включително и ведомостите за заплата на служителите му.
Заявява, че синдикът няма информация къде се е съхранявала документацията
на „Хидрострой - П” ЕООД /н/. и че е подал информация до СДВР, че не му е
предадена търговската документация на „Хидрострой“ ЕООД /н/, както и
имуществото му. Фактите и обстоятелствата изложени в писмото на Синдика
не са оспорени от останалите страни в производство, включително и от ТП на
НОИ Пазарджик.
13
По делото е разпитана и свидетелката И. Р. К., на 62г. без родство с
ищеца и служебни отношения със другите страни, в момента работи в
спортна зала „Арена Асарел” като касиер- счетоводител, която установява, че
е работила до 2014г. в Хидрострой-П ЕООД, знае за предмета на спора -
неоформена трудова книжка, няма кръглия печат на книжката на Н. Б..
Свидетелства, че ищецът е работил в „Хидрострой – П” ЕООД, и че
свидетелката го е заварила там, и че доста време е работил.. Постъпила през
февруари1987 г. на работа и го заварила, че работи там. Знае, че Н. Б. е
работил 2-3 години преди тя да започне, защото тогава са се прехвърлили от
Челопеч. Знае, че ищецът много по-рано от свидетелката е бил освободен от
работа, като не е сигурна в годината – през 1993 г., но може и да греши.
Установява, че тя е работила и като касиер, и като личен състав. Свидетелства,
че досиетата на документите били при нея, като . от 1987 г. била касиерка, а
била личен състав след като напуснала Н. Д. – 2010 г. Знае, че последният
управител бил И. Н.. Управлението накрая било в София, „ул.Московска” 47 .
Свидетелства, че не са били плащана заплатите и работниците водели дела.
По член 128 от КТ свидетелката си написала заявление и напуснала работа
заради неплатени трудови възнаграждения. Уточнява, че за неплатените
трудови възнаграждения след това са водени с години дела.. Тогава
свидетелката съставила протокол, че всички документи е предала –
ведомости, печати и др. ведомости от януари 1974 г. до март 2014г. ги е
предала на тези, които управлявали дружеството. Посочва, че на този
протокол е вписано, че е предала всички документи на У. П.. (Записано е в
протокола за разпит, че свидетелката си служи с писмени доказателства,
които подчертава, че пази до ден днешен.). Допълва, че при предаването на
документите са присъствали И. Н., Спас Стоименов – починал, А. Д.. И сочи,
че това са били хората, които присъствали на предаването – 13.08.2014 г.
Повтаря, че всичко което е предала, всичко им е оставила, като след това не
знае какво е направено с предадената документация. Слушала от други хора
да казват, че всичко било разхвърляно по стаята, трудови книжки имало по
земята, из стаята. това била чула и че точно когато бил купен обекта чрез
купувачите успяла да си вземе заплатите – възнагражденията, които имала.
Заявява, че не знае къде се намират тези документи, имало слухове, приказки,
че може да е изгорено или може да са унищожили старите документи. Не знае
какво е станало с документите.
14
Извършен е повторен разпит на св.Д., за новопостъпили
обстоятелства, за които свидетелката Д. знае и би могла да даде яснота по
отношение на документите и какво се е случило с тях, предвид показанията
на свидетелката К., за предаването на цялата документация на началниците
от София. Св.Д. свидетелства, че след разпита си заедно с Н. Б. , отишли до
Луда Яна, да видят как са бараките и има ли нещо съхранено, защото там били
работили. Помолили човека да отключи сградата, влезли в една стая, в която
имало разхвърляно по пода списания, папка със заповеди, отпуски. Имало
друга барака, в която се съхранявали документи – всичко било по земята,
разхвърляно, хаос. От проведен разговор с К. ,разбрала, че тя е била предала
всички ведомости с протокол. Предала ключове, печат, всичко и я помолила
да дойде да разкаже. Според свидетелката част от архивите са там. Било им
казано, че много от документите са изгорени, но свидетелката не е видяла .
Уточнява, че стаята на касиерката е заключена, а новият собственик си е
направил негова стая и няма нищо в стаята. Знае, че от въпросната стая са
изкарвани документи, на фадрома натоварени и са ги запалили, но
свидетелката не е видяла такива факти.. От момчето оператор на бетоновия
център, разбрала, че машиниста на фадромата , е този той ги товари, той ги
пали. Не може да каже какво точно е горено. Свидетелства, че ведомости
нямало никъде, били влезли във всички стаи, Имало съхранени държавни
вестници, но ведомости никъде не могли да бъдат видени , предполага , че
може да е имало трудови книжки, но че свидетелката не ги е видяла.
Конкретизира, че на място е имало папки със счетоводни документи, фактури
и други документи, но не е видяла разплащателни ордери, приходи, разходи.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи по съдебен ред
положен от него трудов стаж в посоченото в исковата молба предприятие
работодател за визирания период от време и на заеманата от него длъжност и
да иска този стаж да му бъде установен и признат по съдебен ред и да му
послужи при неговото пенсиониране като стаж положен до 31.12.1999г. -чл.1
ал.1 т.3 от ЗУТОССР
Съгласно чл. 5 ал.1 от същия закон процесуалната допустимост на иска
15
предполага установяване, че стажът по чл. 1, ал. 1 може да се установява,
ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя
/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от
друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
Представеният по делото документ от постоянния синдик ответника
„Хидрострой-П ЕООД в несъстоятелност, че на него в качеството му на
синдик не са му предоставени никакви документи-книжа, ведомости за
заплати и други касаещи трудовите и осигурителни отношения на самото
дружество и на праводателите му ,в частност на СУ“Хидрострой „ с.Челопеч,
а след разделянето на дейността през 1992г. поделението му СУ/СП/
Хидрострой Панагюрище, преобразувано в ЕТД“Хидрострой -П ЕООД, ЕИК-
*********, тоест документите не са налични, следователно същите не са
запазени, не съществуват следователно същите са загубени или унищожени.
Използваният правен термин в закона загубени или унищожени по своя
характер и естество е равносилен на липсващи документи, на документи
които не са запазени , не са в наличност и тяхното местонахождение е
неизвестно и не може да бъде открито , тоест след като тези документи
несъществуват в правния мир, същите няма как да могат да бъдат ползвани за
целите за които са били съставени, а именно да удостоверят по съответния ред
трудовия стаж на ищеца така както е посочен в исковата молба.
Равнозначността на липсващите и непредадените документи на загубени или
унищожени такива е достатъчно основание ищецът да твърди, че има правен
интерес и да иска установяване на трудовия си стаж по съдебен ред по реда на
специалния закон. Никой от ответниците не твърди, че в същност процесните
документи съществуват към момента, в наличност са, и че им е известно
тяхното местонахождение, както и че тези документи касаят именно
трудовоправното положение на ищеца, а не на някой друг. Ответниците не
твърдят, че разполагат с тези документи, че в наличност са и че в същност
ищецът никога не е работил в процесното предприятия за през посочения
исков период от време и на заеманата от него длъжност посочена в исковата
молба поради което искът му да е не само недопустим, но и да е и
неоснователен по същество Нещо повече, ответниците не твърдят, че ищецът
действително е работил в процесното предприятие по трудово
правоотношение , но че всички документи касаещи трудовоправното му
16
положение са запазени, намират се на точно определено място и следователно
той следва да води иск по КТ за установяване на трудов стаж по реда на
РАЗДЕЛ ВТОРИ ОТ КТ -чл.357 във връзка с чл.351 и следващите от КТ.
Нещо повече, синдикът е добросъвестен и е направил всичко възможно
да установи наличието на такава документация като дори е сигнализирал и
полицията /СДВР/, но такава документация касаеща трудовите
правоотношения на ищеца не е открита до момента и не му е предоставена.
Освен това и самите свидетели, а и самия ищец са добросъвестни и са
проявили инициатива и самостоятелно са търсили ведомости и други
документи касаещи трудовото правоотношение на ищеца Б. в бивши
канцеларии на дружеството, където поначало е била съхранявана такава
документация и то по време висящността на процеса пред първата инстанция,
но такива не са намерени. Липсата и ненамирането на такива документи е
равнозначно на загубени или унищожени документи, което е достатъчно
правно основание за ищеца да претендира установяване на трудовия стаж по
съдебен ред по реда на ЗУТОССР.
В този смисъл въззивният съд не споделя доводите изложени от
ответника ТП на НОИ Пазарджик отричащ факта на изгубена или унищожена
трудова документация касаеща трудовото правоотношение на ищеца
доколкото последният не изтъква конкретни и ясни доводи в обратния
смисъл., поради което съдът приема, че възражението е направено проформа и
без изложени убедителни и ясни факти и обстоятелства в обратното, че такива
документи съществуват, че са налични и имат точно определено
местонахождение.
По същество исковата претенция е напълно основателна поради което
въззивният съд счита предявения иск за основателен и доказан и в тази връзка
възприема изцяло мотивите на Панагюрски районен съд изложени към
обжалваното решение по отношение установеното, че ищецът е упражнявал
трудова дейност в поделението на СУ“Хидрострой“ в гр.Панагюрище, чийто
правоприемник е „Хидрострой -П ЕООД в несъстоятелност, като е работил на
длъжност “шофьор“ на пълен работен ден и има трудов стаж при този
работодател в размер на 9г., 8мес. и 19 дни и в тази част на основание чл.272
от ГПК препраща към тях.
Исковата претенция е установена по основание и по размер в резултат
17
на съвкупната преценка на писмените и на гласните доказателства събрани по
делото, липсата на оспорване от страна ответниците, че ищецът е бил в
трудовоправна връзка с праводателя на ответниковото дружество, на факта, че
е работил като шофьор , на товарен автомобил ЗИЛ и през посочения исков
период от време. Нещо повече, ищецът е запазил и трудовата си книжка,
надлежно оформена през този период със съответните данни изискуеми
съгласно съдържанието на ТК със записани всички важни и съществени
елементи от трудовото правоотношение-името на работодателя ,, заеманата от
работника длъжност, получавана основна работна заплата, продължителност
на трудовото правоотношение, преназначения, положени подписи от
съответните длъжностни лица и печати, удостоверяващи тези факти и
обстоятелства. Единствено липсващ е кръглия печат на дружеството
работодател който е следвало да бъде поставен при окончателното
приключване на трудовото правоотношение на ищеца при този работодател, и
който печат следва да е поставен наред с правоъгълния син печат, като освен
липсващия печат останалите данни са налични и не са оспорени по никакъв
начин от ответниците нито е открито производство по оспорване на
истинността им по реда на чл.193 от ГПК. Безспорно е и трансформацията на
трудовото правоотношение на ищеца като в същност то е започнало още на
12.04.1984г при работодателя СУ“Хидрострой“ в поделение на ДСО
Хидрострой с.Челопеч, преназначен в поделение СУ/СП/ Хидрострой гр.
Панагюрище, последното преобразувано в ЕТД, в „Хидрострой Панагюрище
„ ЕООД и накрая в „Хидрострой -П“ ЕООД.
По въпроса за правоприемството на страната на работодателя на ищеца
няма възникнали спорове между страните, доколкото същото е и
документално установено от данните от Търговския регистър, съдебните
решения за регистрация, разделителния протокол, а и от записванията в
трудовите книжки и на разпитаните по делото свидетелки работили в
процесното предприятие, както и от трудовата книжка на ищеца №**** от
1973г.
Установява се по несъмнен начин, че ищецът е полагал труд по трудово
правоотношение при праводателя на ответното предприятие за периода
12.04.1984г. до 31.12.1993г. при съответния нормиран работен ден от 8ч., като
е изпълнявал длъжността “Шофьор“ на ЗИЛ, при начислена му месечна
основна заплата , видно от данните от трудовата му книжка ,потвърдени от
18
разпита на тримата свидетели , работили по същото време в същото
предприятие и имащи непосредствени впечатления от изпълняваната от
ищеца работа и трудова функция, нейния характер естество и начин на
извършване. Установените по делото факти и обстоятелства относими към
предмета на спора със събраните доказателства не са оборени от ответниците
по иска ТП на НОИ -Пазарджик и „Хидрострой -П ЕООД, нито е създадено
дори и съмнение във верността им, като от последните да са ангажирани
доказателства за обратното, като възражение и оспорване е постъпило
единствено от ТП на НОИ Пазарджик, отричащо както допустимостта така и
основателността на иска, но без в тази връзка да са ангажирани доказателства
в подкрепа на твърденията си за недопустимост и за неоснователност на
исковата претенция.
Пред въззивната инстанция въззивникът ТП на НОИ Пазарджик
поддържа същата теза и отново без да сочи доказателства в подкрепа на
същата.
Предвид изложеното в посочената част решението ще следва да се
потвърди.-
Въззивната жалбата е частично основателна по отношение
съдебното решение в частта с която е определило че претендирания трудов
стаж е полаган при втора категория труд.
В тази част решението е недопустимо и ще следва да с обезсили и
производството в тази част следва да бъде прекратено.
В предмета на ЗУТОССР изрично е записано че /чл.1 ал.1/ по реда на
този закон може да се установява:1. трудов стаж, придобит след 31 декември
1999 г.;2. осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване;3. времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно (2)
По реда на този закон не може да се установява служебен стаж, както и
осигурителен стаж на лица, чиито вноски за държавното обществено
осигуряване са изцяло за тяхна сметка, или на лица, които полагат труд без
трудово правоотношение. А съгласно (3) По реда на този закон не може да се
установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход.
Последната ал.4 е категорична, че При установен осигурителен стаж по
реда на този закон категорията труд се установява в производството
19
по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване.
Следователно условието да бъде установена категорията труд е преди
това в съдебно производство по реда на чл.3 и следващите и във връзка с чл.5
ал.1 от ЗУТОССР да бъде установен съответния осигурителен и трудов стаж,
след което по реда на чл.98 от КСО и по административен ред да бъде
определена категорията труд, предвиждащ постановяване на
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, или от други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, издавано в срок до 4 месеца от подаването на
заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни
съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случая исковият съдът по
установяване на трудов стаж по съдебен ред е иззел неоснователно
компетенциите на административния орган по определянето на категорията
труд поради което в тази му част решението ще следва да обезсили като
недопустимо и производството по делото в тази му част да се прекрати.
При този изход на спора в полза на ищеца и въззиваема страна във
въззивното производство ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 400лв, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Панагюрски районен съд, рег.№22 от
10.03.2025г. постановено по гр.д.№20235230100287 по описа на същия съд за
2023г. В ЧАСТТА С КОЯТО е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
«Хидрострой -П»ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. «Ангел Кънчев» №5,
представлявано от постоянния синдик Б. А. М. и Териториално подразделение
на НОИ- гр. Пазарджик, със седалище: град Пазарджик, ул. «Екзарх Йосиф»
№15А, чрез Директора Е. Г., че ищецът Н. З. Б., с ЕГН- **********, със
съдебен адрес: **** - чрез адвокат Ц. Ч., от Пазарджишка адвокатска колегия,
от 12.04.1984 г. до 31.12.1993 г. е упражнявал трудова дейност в поделението
на СУ „Хидрострой“ в гр. Панагюрище, чийто правоприемник е „Хидрострой
20
– П“ ЕООД в несъстоятелност, при втора категория труд, съгласно чл. 30,
т.36 от ПКТП И ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част поради
недопустимост на иска за категорията труд
ПОТВЪРЖДАВА решение на Панагюрски районен съд, рег.№22 от
10.03.2025г. постановено по гр.д.№20235230100287 по описа на същия съд за
2023г. В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Териториално подразделение на НОИ- гр. Пазарджик, със
седалище: град Пазарджик, ул. «Екзарх Йосиф» №15А, чрез Директора Е. Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. З. Б., с ЕГН- **********, със съдебен адрес: ****
разноски за въззивното производство в размер на 400лв /четиристотин лева/
заплатени като адвокатско възнаграждение. .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховия касационен съд на РБ , а в
прекратената му част имаща характер на определение подлежи на обжалване
в едноседмичен срок пред същия съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21