Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260069 10.11.2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен
съд гражданско отделение
На седемнадесети
август 2020 год.
В открито заседание
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното гражданско дело № 277
по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази
следното:
С искова молба рег.№
2353/23.04.2020 год. и молба рег.№
3114/04.06.2020 год. за отстраняване на нередовности,
е заявена осъдителна претенция на Х.А.М.,ЕГН **********,*** ,чрез
упълномощения за процесуално представителство адв. Е.Ф.,*** офис 10
срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ за обезщетяване на неимуществени вреди,причинени от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ,съставена в Рим
на 04.11.1950 год.
Изложени са твърдения,че ищецът е един от пострадалите от
престъпленията,разследвани в продължение на 30 години по сл.д.№ 1/1991 год. по
описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.д.№ 780-ІІ/1998
год. на ВОП –С.,преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на ВОП-С.,известно от
публичното пространство като делото за възродителния процес. Задържането и лишаване от
свобода през 1985 год.,тежките условия,мъченията и изтезанията,на които е бил
подложен във военното поделение на гр.Р.,МВР Д. и затвора гр.Б. и
принудителното му изгонване през 1989
год. от РБългария без семейството му,обуславяло
качеството на ищеца –пострадал по
воденото следствено дело.Ищецът се установил в Р Турция ,заедно с много други
лица ,подложени на същата репресия и активно следял хода на делото.Въпреки
многобройните опити на ищеца и други пострадали лица за ускоряване на делото,чрез
депозиране на молби и жалби до Прокуратурата,наказателното производство все още
не било приключило. Интензивните действия по разследването били извършени в
периода 1991 год.-1994 год.Делото било внасяно с обвинителен акт в съда :н.о.х.д.№ 1/1994
год. по описа на ВС-Военна колегия и н.о.х.д.№ 01/1998 год. по описа на ВКС и
двукратно връщано с указания на отстраняване на допуснати нарушения.Ищецът бил
разпитван няколко пъти като свидетел,последният през 2012 год.,когато му били
разяснени и правата на пострадало лице.В
резултат на изменения на НПК от 2017 год. ,пострадали лица,вкл. ищецът
предприели действия по ускоряване на процедурата с инициране
на производство по чл.368,в резултат на която през 2018 год. СГС издал над 100
определения,като определил едномесечен срок за приключване на следственото
дело.С постановление от 04.10.2018 год.,наказателното производство било спряно
на основание чл. 244 ал.1 т.1,във връзка с чл.25 ал.2,във връзка с чл.242 ал.1
от НПК-изчакване отговор на четвърта по ред
молба за правна помощ,каквато по проучвания на ищеца не била изпращана
към този момент,а едва на дата 25.01.2019 год.
Предвид продължителността на делото
от 30 години,ищецът претърпял неимуществени вреди ,изразяващи се в
притеснения,очакване и безпокойство за резултата му,фрустрация
от бавенето му,тревоги и страх от формалното му водене,разочарование и загуба на доверие в институциите,
правосъдието и справедливостта,за обезщетяването на които претендира да му бъде
заплатена сумата от 120 000 лв. ,ведно със законната лихва за забава ,начиная
от 23.04.2017 год. и до окончателното изплащане на сумата.
С отговор рег.№3838/29.06.2020 год. ответникът ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва основателността
на иска. Изразява становище за недопустимост
на иска за обезщетяване на вреди за
периода преди 15.12.2012 год.,от която дата е в сила
нормата на чл.2б от ЗОДОВ/ДВ,бр.98 от 11.12.2012 год./,на която не е придадено
обратно действие.За времето от внасяне на обвинителния акт в съда и до връщане на делото на органите й,не била
пасивно легитимирана да отговаря по претенция за обезщетяване на
вреди,отговорен по които е друг правен субект-съдът,ръководещ наказателното
производство.Искът по чл.2б от ЗОДОВ бил недоказан по основание,респ. заявен в
размер ,който е прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост ,дефиниран в чл.52 от ЗЗД. Продължителността
на процеса била обусловена от фактическата и правна сложност на делото;предмета
на разследването;поведението на участниците в процеса и компетентни органи;огромния
брой пострадали лица,повечето от които намиращи се извън страната;задължителните
по закон множество процесуални действия,в това число изготвяне на следствени поръчки до Р Турция;изпълнение
на задължителни указания на съда след връщане на делото.
Претенцията
е отчасти основателна и доказана въз
основа на направени фактически констатации и правни изводи ,както
следва:
Относно предмета и продължителността на разглеждане на сл.д.№
1/1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в
сл.д.№ 780-ІІ/1998 год. на Военно окръжна прокуратура –С.,преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на
Военно окръжна прокуратура –С.:
Информация за образуваните и
водените досъдебни производства за нарушаване на права и основни свободи на
човека по време на така наречения ”Възродителен процес 1984-1989 год. ” е била
предоставена на Е.К.– Председател на Дружеството за права, свободи, култура и
сътрудничество на Балканите с писмо
изх.№ 1166/2006 год. от дата 10.08.2005 год. на Военно - апелативната прокуратура С. .С писмо
изх. № 01-00-13/02.11.2005 год., Министерство на правосъдието е информирало Е.К.–
Председател на Дружеството за права, свободи, култура и сътрудничество на
Балканите за отговор № 321/2005 год. на Инспекторат по ЗСВ по
повод отправена от него жалба до
Народното събрание с оплаквания за забава на сл.д.№1/1991 год. по описа на
Прокуратурата на въоръжените сили.
Съгласно
съдържащите в тези документи данни ,както и от представените от
Прокуратурата на Р България с писмо вх.№ 03/1999 год. от 23.07.2020 год. на Военно-окръжна
прокуратура С. и писмо изх.№ 425/0020 год. от 11.08.2020 год. на Окръжна
прокуратура Д. заверени копия по досъдебно-производство № ІІ-048/1999 год. по
описа на Военно-окръжна прокуратура С.,респ. представените документи от
ищеца ,въз основа на издадено му съдебно удостоверение се установява,че сл. дело №
1/1991 год. е образувано на 31.01.1991 год., срещу Т.Х.Ж.и о. з.
генерал-полковник Д.И.С.за престъпление по чл. 162 ал.1,във връзка
с чл.20 ал.2 от НК за това, че
в периода от 1984 год. до 1989 год. в съучастие с други лица са подбуждали към
национална вражда и омраза.
По сл.д.№ 1/1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили,
преобразувано в сл.д.№ 780-ІІ/1998 год. на ВОП –С.,преобразувано в ДП №
ІІ-048/1999 год. на ВОП-С. са били привлечени като обвиняеми
о.з.генерал-полковник от МВР Д.И.С.,Т.Х.Ж.,Г.И.А.,П.Т.М. и П.П.К. -така
постановления за привличане на обвиняем по сл.дело № 1/1991 год. по описа на Прокуратура
на Въоръжените сили – С. от дати: 03.09.1991 год.; 05.09.1991 год.;24.09.1991
год.; 19.05.1992год.; 24.06.1992 год.; 25.06.1992 год.;26.06.1992 год.;
25.06.1992год.; 30.06.1992 год.;01.07.1992год. ,14.01.1993 год.,т.е. действията
по привличане на обвиняеми са осъществени в периодите 03.09.1991 год.-24.09.1991 год. и 19.05.1992 год.-14.01.1993 год.
С постановление за частично прекратяване на наказателното производство
от 25.06.1993 год. майор Първанов,прокурор в ПВС е прекратил
наказателното производство по сл.д.№ 1/1991 год. на Прокуратурата на
въоръжените сили в частта по чл.162 ал.1 ,във връзка с чл.26 и чл.20 ал.2 от НК срещу обвиняемите о.з.генерал-полковник
от МВР Д.И.С.,гражданските лица Т.Х.Ж.,Г.И.А.,П.Т.М. и П.П.К.,като след
влизане на постановлението в сила ,изготвения по следственото дело обвинителен
акт е следвало да се внесе за
разглеждане във Военната колегия на ВС на Р България срещу обв.С.
по чл.387 ал.2,във връзка с ал.1,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 и по чл.387 ал.2,във
връзка с ал.1,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.3 за обвиняемите Ж.и А..
На 20.07.1993 год. във
Върховния съд - Военна колегия е бил
внесен обвинителен акт по сл.дело № 1/1991 год., прокурорско дело №
03/1993 год. на Прокуратурата на Въоръжените сили гр.С.,с който са били
обвинени о.з.генерал-полковник от
МВР Д.И.С.и гражданските лица Т.Х.Ж.и Г.И.А.
в това,че през периода 08.05.1984 год.-15.12.1988 год. в гр.С. обв.С. умишлено подбуден при условията на продължавано
престъпление от действалите в съучастие обвиняеми Ж.и А. през периода
08.05.1984 год.-13.02.1985 год.в гр.С.,в качеството си на военно-длъжностно
лице-министър на вътрешните работи при условията на продължавано престъпление
умишлено злоупотребил и превишил властта си съгласно чл.8,чл.9,чл.45 ал.7,чл.48
ал.2,чл.53 ал.1,чл.94 ал.8,чл.106 от Конституцията на НРБ и чл.1, чл.3, чл.10,
чл.12, чл.17, чл.23, чл.39,чл.40,чл.41,чл.43 и чл.47 от Закона за народната
милиция,като издал заповед І-6/1985 год.,Окръжно І-28/1985 год. ,Окръжно
І-196/1985 год.,Заповед І -476/1986 год.,Указание І-16/1987 год.,Заповед
І-1094/1987 год.,Заповед Ів-16/1988 год. и дал указания при провеждани
оперативки,съвещания на ръководния състав на МВР и изказвания пред форуми на
членове на БКП,с които възложил на подчинените му служители от МВР несвойствени
и нерегламентирани по надлежения ред функции и задачи
,преподчинил длъжностни лица от МВР на граждански
лица от апарата на БКП,незаемащи длъжности в държавния апарат,въвел фактическо
извънредно положение на части от територията на страната,разпоредил задържане
на български граждани без правно основание ,от които деяния настъпили вредни
последици,изразяващи се в противозаконно задържане на български граждани в
местата за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“,противозаконно
ограничаване правата на българските граждани на свободно предвижване и между населените места на страната,право на
свободни контакти,право на лична свобода
и неприкосновеност,право на ползване на свой език-престъпление по чл.387
ал.2,във връзка с ал.1,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК за обвиняемия С. и престъпление чл.387
ал.2,във връзка с ал.1,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.3 от НК за обвиняемите Ж.и А..
С разпореждане на
генерал-майор Ч.: заместник - председател на Върховния съд и председател на
Военна колегия по н.о.х.д.№ 01/1994 год. по описа на Върховен
съд,Военна колегия е било прекратено съдебното производство и на дата 09.02.1995
год. делото върнато за доразследване на Прокуратурата на въоръжените сили с
оглед отстраняване на посочените в обстоятелствената част съществени процесуални
нарушения: непосочване поименно,а само
по брой на лицата от турски етнически
произход и периодите,в които същите са
били изолирани на остров Б.,задържани в затвора в гр.Б. ,ОУ на МВР гр.К.;непосочване
на конкретни нарушения на Конституцията ,законови и подзаконови актове,които обв.С. е нарушил с
издаваните от него заповеди;накърняване в хода на производството на правата и
законните интереси на пострадалите лица (липсата на идентификация е пречка за
конституирането им в процеса като частни обвинители и граждански ищци) и обвиняемите (да знаят в какво точно са
обвинени и въз основа на това да
осъществяват правата си по чл. 51 от НПК).
На дата 19.02.1996 год. е била изготвена жалба до Главна прокуратура – С. от група
граждани незаконно репресирани и депортирани, живущи зад граница , депозирана
от И.Х.в българското консулство в гр.И. под № 351/04.03.1996 год. с приложени
индивидуални бележки на 94 лица,вкл. на
ищеца Х.А.М., съдържащи
информация за имената,адресите,телефонните им номера и периодите и местата на
лишаване от свобода.В жалбата е отправено искане престъпленията по време на
възродителния процес да бъдат разследвани
,бившите политически ръководители на държавата да бъдат наказани,а пострадалите
жалбоподатели да
бъдат справедливо обезщетени за причинените им имуществени и неимуществени
вреди.
Прокуратурата на въоръжените сили гр.С. повторно е внесла обвинителен акт по сл.дело № 1/1991 год.,
прокурорско дело № 04/1997 год. на дата 19.12.1997
год. срещу
о.з.генерал-полковник от МВР Д.И.С.за
престъпление по чл.387 ал.2,във връзка с ал.1,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК и
срещу гражданските лица Т.Х.Ж.и Г.И.А.
за престъпление чл.387 ал.2,във връзка с ал.1,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.3 от НК
Поради констатации за неизпълнение на
предходни указания за извършване на следствени действия,с разпореждане
от 28.04.1998 год. на подп.А.Т.И.– съдия докладчик по наказателно дело № 01/1998
год. по описа на Върховния касационен съд на РБ, Военна колегия е било
прекратено съдебното производство и делото върнато за доразследване на
Прокуратурата на въоръжените сили на РБ за изпълнение на задължителните
указания,дадени с разпореждане,постановено по наказателно дело № 01/1994 год.
по описа на ВС на РБ ,военна колегия.В мотивната част
са направени констатации за неизпълнение на разпореждането на съда от предходно
връщане на делото на прокуратурата,необходимостта от точно дефиниране на
нарушени конкретни норми и настъпили вредни/тежки последици,с оглед законосъобразно квалифициране на деянията на
подсъдимите при съобразяване,че търсената наказателна отговорност е по бланкетната норма на чл.387 от НК,съществуваща само при нарушаване на общите правила за
изпълнение на службата страна на лицата по 371 от НК ,както и субсидиарния й
характер спрямо нарушение на
специални правила,въведени като самостоятелни престъпления в специалната част
на НК.
С писмо от 13.05.1998 год. на прокурор от
Прокуратура на въоръжените сили, следственото дело е изпратено на Софийска военно-окръжна прокуратура
по компетентност, поради законови изменения относно компетентността по делата.
С постановление от 29.09.1998 год.
на прокурор при СВОП следствено дело 1/1991 год. по описа на Прокуратурата на
въоръжените сили било преобразувано в сл. дело №780-11/1998 год. по описа на
СВОП.Със същото постановление е било прекратено частично наказателното
производство по обвинението срещу Т.Ж.,поради смъртта му.
С постановление от 06.04.1999 год.
наказателното производство е било спряно поради наличие на свидетели в чужбина.
На 04.12.1999 год. делото било
възобновено и разследването продължило под нов номер – II -048/1999 год.
по описа на ВОП-С..
С постановление от 28.12.1999 год. производството е било прекратено по отношение Д. С.,поради смърт на дееца.
С постановление от 17.02.2000 год.
е прекратено наказателното производство спрямо Г.И.А. за престъплението по
чл.387 ал.2 от НК,отменено от Военно апелативна прокуратура на дата 03.01.2001 год.
Производството
по следственото дело е било спряно с постановление от 01.10.2002 год., поради отсъствието на свидетели извън страната, а
с постановление от 04.07.2003 год. възобновено
,като СВОП е отделила от сл.д.№ №780-11/1998
год. , материали по други 4 броя следствени дела за престъпления по чл. 115 от НК.
В изпълнение
на дадените от съда указания и проведено допълнително разследване, в периода от 05.02.2001 год. до 04.02.2004 год. , Софийска
военно-окръжна прокуратура е
установила актуалните имена, точни адреси и местонахождението
на общо 446 лица –български граждани от турски произход, въдворени по време на
възродителния процес в ТВО Б.. Установени са законните
наследници на онези от тях, които са починали. От тях са
разпитани 312 в качеството на свидетели. Не са разпитани 134 лица, които се
намират на територията на Република Турция .
С оглед
изпълнение в пълен обем на указанията на съда,през 2002 год. е изпратена първата по ред молба за правна помощ, въз
основа на която са разпитани 26 от 134 лица. На 14.07. 2003год. е изпратена втора молба за правна помощ, върната
като неизпълнена от Министерство на правосъдието на Р Турция на дата 15.12.2003 год.
С
постановление от 04.02.2004 год.
наказателното производство отново било спряно.
На 18.02.2004 год. е изпратена трета
молба за изпълнение на съдебна поръчка разпит на 108
лица, която не е изпълнена .
На 07.12.2012 год. е проведен разпит в
качеството на обвиняем на Г. А.,в който разследващият орган е разяснил на
обвиняемото лице,че е изтекла абсолютната давност,предвидена в закона за
престъплението,за което му е повдигнато обвинение,което изключва наказателното
преследване,както и правото на обвиняемия да поиска производството да
продължи.Обвиняемият А. е заявил,че желае да се ползва от давността и делото
,водено срещу него да бъде прекратено.
С
постановление на административния ръководител на военно-окръжна прокуратура С.
от 07.03.2018 год. е удължен срока
за разследването до 08.05.2018 год.
По искания на пострадалите И.Д.Л.и
З.Х.Т.по ДП № ІІ-048/1999 год. по описа на ВОП-С. , с определение № 3198 от 19.07.2018 год. по ЧНД № 3175/2018 год.
на Софийски градски съд и определение №
3730 от 03.09.2018 год. по НЧД №
3650/2018 год. на Софийски градски съд е
бил определен едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора съгласно
правомощията му по чл.242 ал.1 от НПК по досъдебното производство № ІІ-048/1999
год. по описа на ВОП-С..
Видно от писмо на Софийски
градски съд вх. № 70469/2020 от 20.07.2020 год., за периода от 01.01.2018
год. и до момента,в СГС са били образувани
94 бр. дела по заявления по чл.368 от НПК за ускоряване на сл.дело № 1/1991
год., ДП № ІІ-048/1999 год. по описа на ВОП-С..За същия период са постановени 78 бр. определения,с които са
определени мерки по чл.369 от НПК за ускоряване на посоченото досъдебно
производство.
В изпълнение на дадените от съда задължителни
указания е преценено,че единствената възможност за решаване на делото по
същество е хипотезата на чл.244 ал.1 т.1 ,във връзка с чл.25 ал.2,във връзка с
чл.242 ал.1 пр.2 от НПК,поради което поради невъзможността безспорно установени
очевидци на извършеното деяние на бъдат разпитани,вкл. по делегация чрез изпратена молба за международна помощ
, с
постановление от 04.10.2018 год. е спряно наказателното производство по
досъдебно производство № ІІ-048/1999 год. по описа на Военно-окръжна
прокуратура,водено срещу Г.И.А.,бивш министър –председател на НРБ за извършено
престъпление по чл. 387 ал.2 от НК.
На дата 18.10.2018 год. е била подадена до Военно-окръжна прокуратура
С. молба от името на 11 пострадали по делото с искане за промяна на правната
квалификация на обвинението от такова по чл.387 ал.2 от НК в такова по чл.418 б.“а“,“б“
и „г“ от НК и издирване и установяване
на други съучастници
-тези,наградени за особен принос в реализиране на възродителния процес с Указ №
1313/17.04.1986 год. на Държавния съвет
на НРБ.
Образуваните
н.ч.д.№ 5047/2018 год. и н.ч.д.№ 5053
/2018 год. по жалби на пострадали по
досъдебно производство № ІІ-048/1999 год. по описа на Военно-окръжна
прокуратура срещу постановлението от 04.10.2018 год. за спиране на наказателното производство са
били прекратени с определение № 5033/13.11.2018 год. и определение № 5041/13.11.2018 год. на Софийски
градски съд и делото изпратено на ВОП-С.
за представяне на доказателства относно
връчването на постановлението за спиране
на всички заинтересовани лица. На дата 16.01.2019
год. е подадена молба до Военно окръжна прокуратура С. с искане от пострадалите,обжалвали
постановлението за спиране за предоставяне
на информация,съобщено ли е същото съобразно указанията на съда и кога
,подадената от тях жалба ще бъде администрирана
за разглеждане от СГС.
Върховна
касационна прокуратура,Отдел 04 “Международен“ е уведомила Военно окръжна
прокуратура С. с писмо изх.№ 11881/2018 от 09.01.2019
год. ,че връща предложението от 28.09.2018 год. по преписка СП-3/2001 год.
за изготвяне на молба за правна помощ до Република Турция.Изготвянето на молба
за правна помощ с искане в чуждата
юрисдикция да се издирват и призовават свидетели и да се събират гласни
доказателства, следвало да се основава на констатация,че възможността за
наказателно преследване в България не е
погасена и няма да се погаси по давност
по време на изпълнение на молбата от властите на замолената държава. Срокът по чл.81 ал.3,във връзка с чл.80 ал.1 т.3 от НК от 15
години,изключващ наказателното преследване спрямо обв.А.
бил изтекъл на 13.02.2000 год.Понастоящем в материалите по делото се съдържали
данни,че ВОП-С. изрично е констатирала и протоколирала,че давността за
наказателно преследване е изтекла, поканила е единствения обвиняем Г.А. да направи
изявление,дали ще ползва от правото си по чл.24 ал.2 от НПК,на което е поучила
отказ и изрично искане от същия производството да бъде прекратено. Направени са
констатации за изпращане на предходни молби за правна помощ от 2002
год.,14.07.2003 год. и 18.02.2004 год.,по
които са получени частични
изпълнения в периода 2002-2007 год.
С писмо изх.№ 11881/2018год. /04 /от 25.01.2019 год.,Върховна касационна прокуратура отдел 04 “Международен“
е изпратила на Министерство на правосъдието молба за правна помощ до
компетентните власти на Република Турция.Молбата за сътрудничество по линията
на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни
въпроси (ЕКВНВ) от 20.04.1959 год.,Страсбург е изготвена и придружена с превод от компетентната първоинстанционна прокуратура-Военно окръжна прокуратура С.
и е постъпила във ВКП на 17.01.2019 год.
На дата 15.02.2019 год. е било подадено до
Касационна прокуратура,“Международно правно сътрудничество“, искане от
пострадали по досъдебно производство № ІІ-048/1999 год. по описа на
Военно-окръжна прокуратура относно четвъртата съдебна поръчка,послужила като
основание за спиране на производството по делото с постановлението от
04.10.2018 год. Информацията за изпращане на съдебната поръчка на Министерство на
правосъдието на 25.01.2019 год. е била
предоставена с писмо от 26.02.2018 год.
на
11 пострадали лица,чрез пълномощника им адв.Ф.
.
По делото не се спори, а и това се установява от събраните
доказателства, подробно описани по – горе, че и понастоящем сл.д. № 1/1991 год.,
преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на ВОП не е приключило, като не е
навлязло и в своята съдебна фаза.
Относно мерките за ускоряване хода на разследването, предприемани
извън рамките на наказателния процес:
Продължителното забавяне в приключване на делото за възродителния
процес е било обсъждано на заседание от 25.01.2007
год. на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на 40-то Народно
събрание –така протокол № 30 от
посочената дата.На заседанието е бил изслушан зам.главния прокурор В.П.във връзка с действията на прокуратурата
по търсене на отговорност на виновни
лица за т.нар. Възродителен процес през 80-те години в България.
Видно
от писмо № 6954/2010 от 18.11.2010 год.
на ВКП ,на 11.11.2010
год. е била проведена среща на ръководството на Прокуратурата на РБ и
представители на неправителствените организации Сдружение “За
справедливост,права,култура и солидарност на Балканите“ и Федерация “Справедливост“-България,на
която е било уточнявано положението на дело №1/1991 год. и трудностите,които
препятстват приключването му.Продължавала работата по установяване на 120
пострадали,които не били осигурени въпреки трите съдебни поръчки до РТурция и
предприети мерки в България. Обсъдена е била и възможността досъдебното производство да приключи в
най-кратко време ,вкл. при обективна невъзможност за установяване на всички
лица,за което е поет ангажимент.Прието е
предложението представителите на
неправителствените организации да съдействат на компетентната прокуратура за
установяване на пострадалите граждани,разяснени са правните възможности ,те да
защитят правата си ,чрез участие в
наказателното производство като частни обвинители и граждански ищци.
41-то Народно събрание е приело и декларация от дата 11.01.2012 год.,осъждаща опита за
насилствена асимилация на българските мюсюлмани,вкл. и така наречения
“Възродителен процес“.Прогонването на над 360 000 български граждани от
турски произход през 1989 год. е обявено за форма на етническо прочистване
,извършено от тоталитарния режим.Българското правосъдие и главния прокурор на Р България са призовани да
направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците
за така “Възродителен процес“,като е посочено ,че опитът той да се покрие с
давност прехвърля вината от конкретните виновници на
целия български народ.
Относно качеството на пострадал от престъпленията,предмет на ДП № ІІ-048/1999 год. на Военно окръжна
прокуратура –С. на ищеца Х.А.М. :
Съгласно удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх.№ 22/21.04.2020 год. на Община К.
,ищецът Х.А.М. е носил през годините и
имената: Х. А.М.;Ф. А.М. и Х.А.М..Съгласно удостоверение за идентичност на
имената и данни за лицето,придобило турско гражданство от 26.03.2019 год. на
Министерство на вътрешните работи на РТурция,Главна
дирекция ”Население и гражданство” ,ищецът е придобил турско гражданство на
дата 31.01.1991 год. и носи турските
имена Х. А..
Ищецът е женен ,като има две деца син и дъщеря,родени съответно през
1974 год. и 1976 год.-така удостоверение изх.№ 30/11.09.2019 год. на Община К.
за съпруга и родствени връзки,2 бр.удостоверения за раждане на същата община.
За времето от 23.01.1985 год. до 17.02.1985 год. ,ищецът е бил
мобилизиран съгласно разпореждане № 138/1984 год. на Генералния щаб –така удостоверение
№ 155 от щаба на поделение 58320-С..
Със заповед на министъра на
вътрешните работи за прилагане на превантивна административна мярка по чл.39
ал.1, т.1 от Закона за Народната милиция № І -981 от 03.06.1985 год.,ищецът е
бил принудително установен в гр.Б.,Плевенски окръг за срок от 1 година.Предложението
за налагането на мярката е било на
началника на ОУ на МВР-Т. ,установил че ищецът се противопоставя на
мероприятията по националното осъзнаване на турчеещите
се българи и отправя клеветнически твърдения по отношение органите на властта в
НРБ. Видно от удостоверение изх. № 20853/27.05.2003
год. на Министерство на вътрешните работи,издадено на основание Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица,обн.ДВ,бр.30/1991
год.,ищецът е бил въдворен с административен акт по политически причини в ТВО-Б.
за времето от 20.06.1985 год. до 15.10.1985 год.
Окръжна прокуратура гр.Д. е извършила справка в регистрите си и тези на
ОСлО при ОП гр.Д. ,както и е получила информация от ОД МВР гр.Д. и съответно е уведомила
ищеца с писмо изх.№ 233/2020 от 27.05.2020 год.,че не са открити данни за задържане и водене на наказателни
дела срещу него.Данни за задържане на ищеца в периода 25.03.1985 год.
-20.06.1985 год. не са открити от
Районна прокуратура Д.-териториално отделение Т.-така писмо изх.№ 00862/2020 от
27.04.2020 год.
Съгласно удостоверение рег.№ 3962/23.04.2020 год. на Министерство на
правосъдието,Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“,ищецът не изтърпявал
наказание “лишаване от свобода“ и не е задържан в затворите на страната на
друго основание по НПК.За задържането за
времето от 25.03.1985 год. до 20.06.1985 год.,информация следвало да предостави
Дирекция“Информация и архив“-МВР,тъй като в този период арестите са били
организационно и административно в структурата на МВР.
Тази информация не е била предоставена от МВР-Главна дирекция “Национална
полиция“,тъй като документите, удостоверяващи политическа репресия преди 1989
год. били по линия на Държавна сигурност и документацията била предадена на
Комисията за разкриване на документите и
за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия -така писмо до ищеца от 18.05.2020 год.Посочената комисия
е предоставила на ищеца с писмо изх.№ КИ-Ч-20-8724/12.05.2020 год. наличните документи,с които разполага , а
именно: посочената по-горе заповед № І -981 от 03.06.1985 год.,както и писмо
изх.№ 2116/22.11.1985 год. на Окръжния съвет за народна просвета до началника
на ОУ на МВР гр.Т. .В писмото е посочено,че ищеца-редовен учител в ОУ с.К.,жител на с.А. е бил задържан от
органите на ОУ на МВР на дата 17.04.1985 год. за срок от два месеца и е
поискано становище дали следва да бъде уволнен: от датата на задържането или от
датата на изтичане на двумесечния срок на задържането му-17.06.1985 год.
Трудовото правоотношение на ищеца за длъжността “учител по физика“ в ОУ
с.К. е било прекратено считано от 17.04.1985 год.,поради задържането му от
съдебните власти за срок по-дълъг от два
месеца –така заповед № 1563/21.10.1985 год.
Ищецът Х.А.М. е едно от
лицата от групата граждани,изготвили на
дата 19.02.1996 год. посочената по-горе жалба до Главна прокуратура – С. от група
граждани незаконно репресирани и депортирани, живущи зад граница , депозирана
от И.Х.в българското консулство в гр.И. под № 351/04.03.1996 год. с приложена
индивидуална бележка, съдържаща информация за него: имена ,адреса,телефонен номер , периодите и местата на лишаване от свобода.
Съобразно издадено му удостоверение от дата 18.06.2019 год.,ищецът е с
активно членство в Сдружение за правосъдие,права,култура и солидарност на
Балканите ,считано от 2004 год. и до
датата на издаване на удостоверението ,което дружество е особено активно в
работата по преодоляване трудностите по разглеждането на делото за т.нар. Възродителен
процес и в непрекъснат контакт с Прокуратурата ,Министерство на
правосъдието,Парламент .
Ищецът е бил разпитван като свидетел по делото за възродителния процес
на дати 08.08.2002 год. и 17.10.2012 год. –така протокол за
разпит на свидетел от 08.08.2002 год. по сл.дело № ІІ – 048/1999 год. на
Софийска военна прокуратура и протокол
за разпит на свидетел от 17.10.2012 год. по досъдебно производство №
ІІ-048/1999 год. по описа на Военноокръжна
прокуратура – С.. В протоколите е вписано като отношение на свидетеля със
страните-пострадал,както и са му били разяснени правата,които има като
пострадал.Заявил,че възнамерява да предяви граждански иск .В показанията си е
посочил,че към началото на възродителния процес е работел като учител в с.К.,окр.Т.ски.В
началото на 1985 год. започнала промяна
на имената на турците в неговия край.През месец януари 1985 год. ,бил взет в запас и изпратен в гр.Р..В
казармата били само турци и на всички за около 5 дни били сменени
имената.Неговото било променено от Х. А.М. на Х.А.М..При завръщането си в дома
в края на месец февруари бил викан в МВР
Т. и Община К. и убеждаван да се включи
в пропагандата по селата,че смяната на имената е правилна.Поради отказа си бил
заплашен,че ще пострада,скоро след което в края на месец март 1985 год. бил
арестуван,а на въпросите му за причината ,получавал отговор “Ти си знаеш“.В МВР
прекарал 65 дни,бил многократно разпитван,заплашван,че ще го прегази кола,бит,в
килията при него настанявани цигани,ограничавани посещенията му в тоалетна по
брой и време на престой. В средата на месец юни 1985 год. бил въдворен в лагера в Б..През това време
,семейството му не знаело къде е ,с тях се видял едва на 50 ден от задържането
в МВР,а в лагера нямал свиждане.Лагера бил като затвор-ограден,с високи вишки и охраняван с въоръжени милиционери и
кучета.Принуждаван бил да работи в помощното стопанство без заплащане.Храната
била лоша,условията трудни.При противопоставяне или споменаване,че е турчин
получавал удари и ритници.От лагера бил освободен на 30.11.1985 год.При
прибирането си не му било разрешено да работи като учител.Изпратен бил на
работа в овцеферма,следвало при работа да говори само на български и да
използва само българското си име.През месец май 1989 год. ,от Общинското
управление на МВР бил предупреден,че ще бъде разделен от семейството си и ще го
интернират.Тъй като се противопоставил и не се явил в уречения час в
Общината,след няколко часа трима старшини го взели насила,качили го в джип и го
закарали в гр.Д..С пет автобуса около
150 човека,предвождани от няколко полицейски коли били закарани на
границата,където служителите им взели парите и ги прехвърлили в Турция без
тяхно желание.Семейството му останало в България и било тормозено,като на
децата му в училище се казвало,че родителите им са лоши хора, баща
им шпионин, а синът му бит от милиционери в Д..С много трудности,семейството му
дошло при него след 5-6 месеца,където и останали да живеят.
Ищецът Х.А.М. е депозирал молба от 10.03.2017 год., в която е заявил желанието да участва като пострадал в досъдебната фаза
на процеса по ДП № ІІ-048/1999 год. и да му се предоставят
материали по делото,както и молба вх. № 03/2101 от 11.09.2017 год.
до Военно-окръжна прокуратура ,в
която е заявил желанието да участва като
пострадал в досъдебната фаза на процеса по ДП № ІІ-048/1999
год.,а материалите по делото да бъдат разсекретени.
Заедно с други пострадали е подал искане чрез Военно-окръжна
прокуратура – С. до Военно – окръжен съд – С. вх. № 03107/19.03.2018 год. по чл.368,
чл.369 от НПК да се извърши преценка на забавянето на досъдебното производство № ІІ-048/1999 год.,като бъдат определени мерки и
срок за ускоряването с цел приключване на досъдебната фаза.
С определение № 99 от 04.05.2018
год. по ЧНД № 112/2018 год. на Софийски военен съд,искането по чл.368 и
чл.369 от НПК на ищеца не е било разгледано ,като съдебното производство е било
прекратено и изпратено по компетентност на Военно-окръжна прокуратура гр.С..
Видно от получения от ищеца
отговор от дата 27.04.2020 год. по
ел.поща ,изпратен от СГС,служба “Съдебно-деловодство-досъдебно производство“ искането
му вх. № 03107/19.03.2018 год. по чл.368, чл.369 от НПК не е изпратено от
прокуратурата за разглеждане от
компетентния съд и по него не е
образувано дело в СГС.
Относно допустимостта на иска:
Искът за
обезщетение на вреди на гражданин от нарушение на правото по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС
по висящо досъдебно производство № ІІ-048/1999 год.
на ВОП-С., заварено
към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 98/11.12.2012 год.) ,предявен срещу правосъдния орган, причинил вредите като
процесуален субституент на държавата ,черпи правното си основание в разпоредбата на чл.2б от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди и е
процесуално допустим.
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за вреди, причинени
от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица.
Разпоредбата е в глава
I "Основни начала" на Конституцията на Република България,т.е.
основополагаща е за постигане на целите, поставени в преамбюла на Конституцията на Република
България,а именно създаването на
демократична и правова държава и издигането във върховен принцип на правата на
личността, нейното достойнство и сигурност.От влизане в сила
на закона, приет от Народното събрание
на 31 юли 1992 год. ,обн. ДВ бр. 66/1992 год.за
ратифициране на Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4
ноември 1950 год.,същата е част от вътрешното право на страната-така чл.5 ал.4
от Конституцията.Всеки национален съд на всички държави - страни по Конвенцията, е
национален съд по смисъла на чл.13 от същата и като такъв е длъжен да разгледа
всяко дело в защита на право, което Конвенцията признава, включително и на
българските граждани. Разглеждането и
решаването на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд е такова
право -чл.
6, § 1 от Конвенцията .
Неговото
нарушаване от правораздавателните органи покрива изискванията на чл.7 от Конституцията и предоставя на българския гражданин право на защита, която осъществяват системата на българските съдилища
-чл.
117 и чл.119 от Конституцията.От влизане в сила на закона за ратифициране
на Конвенцията българският съд има задължението да допусне и разгледа всеки иск,основан
на нейния чл. 6 § 1 ,
а българската държава е задължена да обезщети вредите, настъпили вследствие на
нарушено право на неин граждани за разглеждане и решаване на дело в разумен
срок.До датата на влизане в сила на ЗИД на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди ,обн.
ДВ бр. 98/11.12.2012 год., този иск се основава на прякото действие на Конституцията и на Конвенцията -чл. 5
ал. 2 и ал. 4
от Конституцията и се разглежда по
общия исков ред. С включването на чл. 2б
в обхвата на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди,като
ефикасно вътрешноправно средство по чл.13 от Конвенцията за защита на правата, признати с нея,иска се основава на специалния закон и се разглежда
по особения ред, предвиден в него. Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е правната квалификация на иска за обезщетение на вреди от нарушение
на правото по чл.
6 § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство, ако производството, по което е
допуснато нарушението е заварено към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 98/11.12.2012 год.). Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл.
6 § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена и от абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 8
ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на
вредите по реда на глава
трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение-така решение № 210/15.06.2015 год. по гр.д.№
3053/2014 год. на ВКС,ІІІ г.о. 126. За да бъде наистина ефективно и съответстващо на
принципа за субсидиарност, едно компенсаторно правно
средство за защита трябва да има обратно действие и да предоставя обезщетение
във връзка със забавяния, датиращи отпреди въвеждането му при производства, които са все още висящи- така
решение от 10.05.2011 г. на ЕСПЧ по
делото на Д. и Х. срещу България, по жалби № 48059/2006 год. и № 2708/2009 год.
С оглед на така даденото
разрешение,неоснователно е становището на Прокуратурата,че е недопустима
претенция за вреди
от нарушение на правото по чл. 6
§ 1 ЕКЗПЧОС
,допуснато за периода ,предхождащ
изменението на ЗОДОВ,с който е приета разпоредбата на чл.2б,т.е. за времето преди 15.12.2012 год.В настоящия
случай ,производството е образувано на 31.01.1991 год. и към датата на
подаване на искова молба
рег.№ 2353/23.04.2020 год. и
датата на устните
състезания -17.08.2020 год. все още е
висящо,т.е. искът е допустим и подлежи на разглеждане по правилата на чл.2б от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди .
Относно процесуалната и материално правната легитимация на страните :
Надлежната процесуална
легитимация по иска с правна квалификация по чл.2б от ЗОДОВ на страната на ищеца и типична –чл.26 ал.1
от ГПК и принадлежи на лицето,което
твърди,че е претърпяло вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок,което чл.6 §1 от Конвенцията му признава. От датата на
образуването на наказателното производство, за ищеца възниква качеството на
"жертва" по смисъла, изведен от практиката на ЕСПЧ по чл.6 §1 от
Конвенцията.Правноирелевантно е ,кога е настъпило по
правилата на НПК изричното обособяване за ищеца на процесуалната фигура на пострадал в производството-така решение № 72 / 18.05.2017 год.
по гр.
д. №
3619/2016 год. на ВКС, III г. о. В случая предмет на наказателното производство е престъплението по
чл.387 ал.2 от НК,което е резултатно и
може да има пострадали.Съгласно диспозитива на обвинението
настъпилите тежки последици от деянието се изразяват в противозаконно задържане на български
граждани в местата за изтърпяване на наказание“лишаване от
свобода“,противозаконно ограничаване правата на българските граждани на
свободно предвижване и между населените
места на страната,право на свободни контакти,право на свобода и неприкосновеност на
личността.Независимо,че в диспозитива на обвинението
не са посочени поименно пострадалите,то органите на досъдебното производство
очевидно признават качеството на пострадали на различни лица,макар и невключени
в диспозитива.Съобразно протокол за разпит на ищеца като свидетел от 08.08.2002
год. по сл.дело № ІІ – 048/1999 год. на Софийска военна прокуратура и протокол за разпит на свидетел от 17.10.2012
год. по досъдебно производство № ІІ-048/1999 год. по описа на Военноокръжна прокуратура – С.,изрично е вписано
като отношение на свидетеля със страните-пострадал,както и са му били разяснени
правата,които има като пострадал. Съгласно чл.
6, § 1 КЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съобразно решение от 12.02.2004 год. на ЕСПЧ по
делото Перез срещу Франция (Perez
v. France) по жалба № 47287/1999 год., Голямо
отделение на Съда,дори когато наказателното производство има за цел само
произнасяне по обвинението,решаващият фактор за приложението на чл.6 § 1 от
Конвенцията е дали от момента на конституирането на жертвата като гражданска
страна до приключването на производството,гражданският елемент е останал тясно
свързан с наказателния,т.е. дали наказателното производство обуславя
гражданския аспект на случая,респ.разпоредбата следва да се приложи спрямо
производство,касаещо и наказателния , и гражданския
аспект на случая. Съгласно чл. 9 НК,
престъпление е това обществено опасно деяние (действие или бездействие), което
е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Престъплението се
установява по надлежния ред (по НПК) с влязла в сила присъда, която има
задължително действие за гражданския съд (чл. 300 ГПК). Гражданският съд няма компетентност да установи дали има извършено
престъпление, дори когато престъплението е факт от значение за гражданското
право, предявено с иска. Тогава образуваното от пострадалия от престъплението
гражданско дело се спира на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК, а гражданският съд е длъжен да изчака влязлата в сила
присъда. След като гражданският
съд не разполага с компетентност да установи факт от значение за гражданско
право, защото фактът е престъпление, образуваното наказателно производство за
престъплението е дело по "определяне на гражданските права" на
пострадалия по смисъла на чл.
6, § 1 КЗПЧОС-така решение № 69/29.04.2020 год. по гр.д.№ 3169/2019 год. на
ВКС,ІV г.о.
Държавата отговаря , за вредите от забавяне на
разглеждането и решаването на делата над разумния срок, като отговорността й се
реализира чрез иск за обезщетяване на причинените вреди. Разглеждането и решаването на делата в разумен срок е прогласен за
основен принцип в наказателния процес, съблюдаването на който е вменено в
тежест на държавните органи, осъществяващи функцията по ръководство и решаване
в производството, осъществявана в досъдебната фаза на наказателното
производство от прокурора. Прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство, включително и за
провеждането на разследването по производството в предвидените от кодекса
срокове.Отговорността
е обективна, не е обусловена от обстоятелството, дали лицата от състава на
правозащитните органи са виновни, дали същите са нарушили съществуващите
правила, дали са ги спазили, но въпреки това е допуснато забавяне над разумния
срок. При този характер на отговорността се прилага принципът на риска, а не на
вината, т. е. без значение е дали увреждането се дължи на виновно поведение на
длъжностно лице. След като отговорността по чл. 2б ЗОДОВ се носи от Държавата, държавният орган, конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска
се явява материалноправно
легитимиран да обезщети всички вреди, дори когато са причинени с действия или
бездействия и на друг държавен орган . В
посочената хипотеза, когато е без значение дали увреждането се дължи на виновно
поведение на длъжностни лица, отговорността за вреди се поема от този, който е
създал риска, в случая прокуратурата, на която е предоставена държавната
функция по обвинение в наказателния процес. Разрешенията, засягащи
отговорността по чл.
2 ЗОДОВ, обективирани в ТР № 5/2013 от 15.06.2015 год. по т. дело № 5/2013 год. на ОСГК на ВКС са актуални и по
отношение на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ, доколкото макар и фактическите състави да са различни, двата вида
отговорност имат един и същ характер и Прокуратурата е материалноправно
легитимирана да обезщети претендираните вреди-така решение №
222 / 12.02.2020 год. по гр. д. № 92/2019 год. на ВКС, III г. о. решение № 320 / 27.12.2016 год. по гр. д. № 2403/2016 год. на ВКС, IV г. о.
Относно нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок:
Нормата на чл.2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по
който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата
и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.
6 § 1 от Конвенцията. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за
реализиране на право, предоставено от Конвенцията , критериите въз основа на
които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени
примерно в чл.
2б ал. 2 от закона , като са
приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно установената
практика решение № 72 / 18.05.2017 год. по гр. д. № 3619/2016 год. на ВКС, III г. о., решение № 66 /02.04.2015 год. по гр. д. № 5813/2014 год.. на ВКС, III г. о. ,
решение № 306 / 22.10.2019 год. по гр. д. №
4482/2017 г. на ВКС, IV г. о. ,механизмът, по който се прави извод дали е
спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността
на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът
прилага три критерия: сложност на делото-фактическа и правна, поведението на
страните и поведението на компетентните органи както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора. Сложността на делото се преценя съобразно
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на страните по
делото, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни
въпроси, обем на доказателствата и пр. Определен вид дела, с оглед специфичния
характер и засегнатия интерес, налагат по-бързото им разглеждане . За преценката на поведението на
компетентните органи - голямо значение имат усилията им за ускоряване на
производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от
които се очаква да следят всички участници в производството да полагат
максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Поведението на
компетентните органи като критерий за преценка на изискването за разглеждане на
делото в разумен срок включва и констатиране на забавянията в производството,
респективно причините затова.
Делото е образувано на 31.01.1991 год. и към датата на подаване на исковата
молба-23.04.2020 год. е изминал период от 29 години 2 месеца и 23 дни. От общата
продължителност на наказателното производство,същото е било в досъдебна
фаза за срок от 27 години и 4 месеца,а в съдебна фаза поради предаване на обвиняемите по
производството на съд с внасяне на обвинителен акт за срок от 1 година и 10
месеца.Действията по привличане на
обвиняеми са осъществени в
периодите 03.09.1991 год.-24.09.1991 год. и 19.05.1992 год.-14.01.1993 год.,т.е. за време от общо 9
месеца. За първи път
обвинителен акт е бил внесен във Върховния съд - Военна колегия съда на
дата 20.07.1993 год. ,т.е. приблизително 2 години и 6 месеца след образуване на делото. След като делото е било върнато от ВС на Прокуратурата за
доразследване на дата 09.02.1995 год.,обвинителен акт е бил внесен повторно в съда на дата 19.12.1997 год.,т.е. след 1 година и 10
месеца. В периода 05.02.2001 год.-04.02.2004
год.,т.е. за време от 3 години са установени общо 446 лица,пострадали от
престъплението като настанени в ТВО Б.,наследниците на тези от тях,които са
починали,както и са разпитани в качеството на пострадали 312 пострадали . По изпратени молби за правна помощ
от 2002 год.,14.07.2003 год. и 18.02.2004 год. са получени частични изпълнения в периода 2002-2007 год. Срокът по чл.81 ал.3,във връзка с чл.80 ал.1 т.3 от НК от 15 години,изключващ
наказателното преследване спрямо единствения понастоящем обвиняем Г. А. е изтекъл на 13.02.2000 год. ,а на дата 07.12.2012
год.,същият е заявил ,че няма да се ползва от правата си по чл. 24 ал.2 от НПК
и е поискал делото да бъде прекратено. Всички предвидени в НПК срокове за
приключване на досъдебното производство,вкл. след продължаването им са изтекли. Постановени са 78 бр.съдебни
определения за определяне мерките по чл.369 от НПК за ускоряване на посоченото
досъдебно производство.
Разследването, предвид обстоятелствата, обосноваващи
инкриминираното деяние и обема на доказателствата и доказателствените
средства за тяхната установяване, включително и на пострадалите от деянието е по-скоро
с фактическа, а не и с особена правна сложност,но е с изключителна обществена значимост. Описаните в
приложението на обвинителни актове списъци и справки и в постановленията и
писмата на Прокуратурата действия сочат, че в хода на наказателното
производство са извършвани различни и значителни по обем процесуални действия,
но не с необходимата ритмичност и при извършване на дължимата преценка от
прокурора, осъществяващ функцията по ръководство и надзор в рамките на
досъдебното производство, за необходимостта от тях, които да осигурят не само
пълно и всестранно разследване, но и да осигурят неговото приключване в разумен
срок.Така например действията по привличане на обвиняемите са осъществени в
период от 9 месеца,последно през месец януари 1993 год.;пострадалите 446 лица са били
установени за период от 3 години (2001 год.-2004 год.) и 312 от тях разпитани ,но при неоправдано
бездействие от 6 години след първоначалното връщане за доразследване през 1995
год. От тогава и до настоящия момент
останалите 134 лица не са разпитани . Видно от писмо № 6954/2010 от 18.11.2010 год. на ВКП на проведена на дата 11.11.2010
год. среща на ръководството на Прокуратурата на РБ и представители на
неправителствените организации Сдружение “За справедливост,права,култура и
солидарност на Балканите“ и Федерация “Справедливост“-България е било
уточнявано положението на дело №1/1991 год. и
поет ангажимент досъдебното производство да приключи в най-кратко време
,вкл. при обективна невъзможност за установяване на всички пострадали лица.Следва да бъде посочено, че Главна
прокуратура е разполагала с данните (имената,
адресите,телефонните номера , периодите
и местата на лишаване от свобода) на 94 пострадали
лица,вкл. на ищеца Х.А.М. ,съдържащи в
жалбата им под № 351/04.03.1996 год., а ищецът
е бил разпитван като свидетел по делото за възродителния процес на дати 08.08.2002 год. и 17.10.2012 год. ,т.е. чак 6 ,респ. 16 години
след това.Последното изпълнение по съдебна международна поръчка е получено през
2007 год.Съдебното
производство по внесените обвинителни актове е прекратявано поради едни и същи
допуснати нарушения, а именно - непопълване на бланкета
на чл.
387 НК и непосочване на пострадалите от престъплението лица. Следователно
причина за забавяне на производството е
неизпълнение на задължението на съответния наблюдаващ прокурор да изготви
обвинителен акт, съдържащ всички факти от обективната и субективна страна на
престъплението, така че да е годен за предаване на обвиняемото лице на съд. Изпълнението
на задължението за пълно и всестранно разследване е въпрос на организация и воля за извършване на
необходимата оперативно-издирвателна работа по
установяване на пострадалите при положение, че е на разположение ресурс на цяла
една държава, а делото е от особено обществено значение.
В писмо изх.№ 1166/2006 год. от дата 10.08.2005 год. на Военно-апелативната прокуратура С. е посочено,че фактическото разследване по
следственото дело е завършено, но
поради наличието на „практически неизпълними указания от съда“,
задължителни за изпълнение от страна на Прокуратурата ,делото не може да бъде внесено с обвинителен акт в
съда. Такива са и твърденията на зам.
главния прокурор В.П.при изслушването му в Народното
събрание от Комисията по правата на
човека и вероизповеданията ,направил изявления,че с подобни указания и до
момента не биха могли да приключат Нюрнбергския процес и процеса срещу Садам
Хюсеин. С двете разпореждания на върховната съдебна инстанция
указания за разпит на всички пострадали
от т. нар. Възродителен процес, които се намират на територията на Р. Турция не
са били давани. От съдържанието им е видно, че става въпрос за констатирани от
Върховния съд съществени процесуални нарушения, свързани преимуществено с
изготвянето на обвинителния акт, както и такива, свързани с гарантиране правото на
пострадалите да упражнят правата си в по-късен етап на процеса.Непосочването на пострадалите от деянието лица е прието от
съда като неяснота на инкриминираното деяние поради невъзможност да се установи
характера и размера на причинените от вреди, задължение за което има
Прокуратурата, която невъзможност засяга както правото на защита на
обвиняемите, така и правата на пострадалите от деянието лица, които съгласно
чл. 54 и 55 от НПК (отм.), действал към момента на постановяване на
разпорежданията от съда, са могли да упражняват правата си в наказателния
процес при вече образувано съдебното производство. Задължение е на органа на досъдебното производство да
разяснява правата на пострадалите в наказателното производство, а понастоящем и
при условие, че те са посочили адрес за призоваване в страната – така чл. 75
ал. 2 и 3 от НПК. Дължимата преценка за необходимостта от разпита на всички
пострадали от инкриминираното деяние лица за всестранното и обективно
разследване по досъдебното производство е на Прокуратурата по аргумент от разпоредбата на чл. 246 от НПК. Нещо повече, установяването
на престъплението, за което се повдига обвинение пред съд, е обусловено от
определен обем доказателства, който се характеризира с относимост
и достатъчност за изясняване на обективната истина, при което събирането на
по-голям обем от доказателства не би било необходимо за изпълнение на
визираните в чл. 1 от НПК задачи на наказателния процеса, но би могло да доведе
до неоправдано забавяне развитието на производството, какъвто несъмнено е и
разглежданият случай.С оглед на горното ,не може да се възприеме за оправдано и
целесъобразно забавянето на досъдебното
производство поради необходимост да бъдат разпитани като свидетели всички
пострадали от престъплението, обуславящо от своя страна допълнително забавяне-
постановяване на спиране на производството,респективно събирането на доказателства чрез съдебни
поръчки по линия на международното сътрудничество в друга държава.
Съобразно разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.3 от НПК,наказателното производство се прекратява,когато наказателната отговорност е
погасена поради изтичане на предвидената в закона давност,като правомощие на
прокурора е да го прекрати-така чл. 242 ал.1 от НПК и чл.243 ал.1 т.1 от НПК. Наказателното производство не се прекратява, ако
обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи -чл.24 ал.2 от НПК.От
посоченото по-горе се установява,че основанието за прекратяване на
производството е настъпило на дата 13.02.2000 год.,респ.единственият жив
обвиняем Г.А. е заявил искане за прекратяване и отказ от правото по чл.24 ал.2
на дата 07.12.2012 год.,по което е до настоящия момент Прокуратурата не е взела
становище.
Поведението както на ищеца,така и на останалите
пострадали от престъплението не са причинили по никакъв начин забавяне на
производството,а напротив.Интереса им от движението по делото е бил постоянен
,съдействали са по всякакъв начин,вкл. чрез предоставяне на информация,
сформиране на собствена организация,полагала усилия за ускоряването му с
отправяне на сигнали до ръководството на Главна прокуратура,Министерство на
правосъдието ,Инспекторат.
Разглеждането и
решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в
наказателното производство (чл. 22 НПК). Задължението е на съда (чл.
22 ал. 1 НПК), но възможността да бъде изпълнено следва пряко от
изпълнението на задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят
провеждането на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове (чл.
22, ал. 2 НПК). Спазването на гаранцията за
разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на
обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост
на страните в процеса: както лицата по отношение на които
е инициирано наказателно преследване, така и по отношение на
пострадалите.
С оглед на така
посоченото по отношение общия срок на наказателното производство от три десетилетия
,единственият начин, по който може да бъде оценен размерът на същия, е като
прекомерен. Наказателно
дело с
такава обща продължителност, каквато и да е фактическата и правната му
сложност ,каквито и обяснения да има за забавата, не може да е
"проведено с дължимата грижа" /Cominggersoll
SA v Portugal 2000/,така и решение № 306/22.10.2019
год. по гр.д.№ 4482/2017 год. на ВКС,ІV г.о. Тази продължителност надхвърляща почти
два пъти срока на абсолютната давност, не може да бъде оправдана с характера и
сложността на знаково за държавата дело, като критерии за превишаване на
разумния срок. След изтичането на
давността за наказателно преследване на дееца за дадено деяние заради
забавеното правосъдие,законодателят счита за безпредметно авторът му да бъде
съден, включително да понесе дължимата се санкция-чл.24 ал.1 т.3 от НПК.Прекратяването
на производството поради настъпила абсолютна
давност представлява изключение от нормалното и желано развитие на
наказателното правоотношение и е атестат за недобро изпълнение на служебните
задължения от страна на държавните органи.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди и размера
на дължимото обезщетение :
При ангажиране
отговорността на държавата, на обезщетяване подлежат включително
неимуществените вреди, но в размер, определен от съда с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 год.Справедливостта
като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди
включва като база тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на
понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно
обогатяване; освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата
продължителност на производството и доколко то се явява над
"разумния" срок, предвид спецификите на конкретния казус;както и значението на делото за страната,претендираща
обезщетението, вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и
интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда,
интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот.
Когато се
претендира обезщетение за обичайните негативни преживявания, не е
необходимо неимуществените вреди да бъдат подробно описани в исковата молба и доказвани
в процеса. Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива- така решение от 10.05.2011 год. на ЕСПЧ по делото на Д. и Х.
срещу България, по жалби № 48059/2006 год. и № 2708/2009 год. и решение от
10.05.2011 год. на
ЕСПЧ по делото на Фингър срещу България, по жалба №
37346/2005 год.,решение № 72 /
18.05.2017 год. по гр. д. № 3619/2016
год. на ВКС, III г. о. ,решение № 48/06.04.2020 год. по гр.д.№ 1610/2019 год.
на ВКС, IV г. о. , решение № 306 / 22.10.2019
год. по гр.
д. № 4482/2017 г. на ВКС, IV г. о.
Както
е изяснено в решение от 12.07.2007 год. на ЕСПЧ по делото Станков срещу България (Stankov v. Bulgaria) по жалба № 68490/2001 год., Пето отделение на Съда,оценяването
на морална вреда, освен в случаите когато размерът на обезщетението е определен
от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този комуто се пада,
да извърши проучвания на съдебната практика, за да се постарае да оцени,
сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите които могат да се
присъдят за това. Съобразно посоченото в решение № 126 / 28.10.2020 год. по гр. д. № 4374/2019
год. на ВКС, III г. о. , решение № 214 / 08.01.2019
г. по гр.
д. №
3921/2017 год. на ВКС, IV г. о., справедливостта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда
на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява
съдебната практика в сходни хипотези.С решение от 10.12.2019 год. по гр.д.№
12181/2019 год. на СГС;решение от 12.03.2020 год. по гр.д.№ 8274/2019 год. на
СГС;решение от 29.01.2020 год. по гр.д.№ 4020/2019 год. на СГС,решение от
28.07.2020 год. по гр.д.№ 576/2019 год. на СГС за вреди от забавено правосъдие
на пострадали по са били присъждани обезщетения в размерите от по 40 000
лв., 30 000 лв.,30 000 лв.,70 000 лв.
Разглежданото
неизпълнение на задълженията на прокуратурата рефлектира неблагоприятно върху
неимуществената сфера на ищеца, лишавайки го от възможността да се ползва
пълноценно от предоставения му от закона обем на правото на пострадал. Основен
елемент на това право е не само
получаването на парично обезщетение за причинените вреди, но и поддържането на
обвинението, наред с държавата, с цел получаване на възмездие и справедливост
чрез наказване на виновния. Правото да се получи възмездие, справедливост и
успокоение е толкова по-интензивно засегнато, колкото по-значими са накърнените
с престъплението права, продължителността на накърняването им и целта, с която
е предприето това. С престъплението
са засегнати основни човешки права на ищеца-на
свобода, на етническа принадлежност, правото на име,майчин език и на труд
и то по насилствен,мъчителен и грубо потъпкващ човешкото достойнство начин. Безспорно както
събитията по време на Възродителния процес,така делото за тях,са сложили отпечатък както върху живота на
ищеца,така и на семейството му за
продължителен период от време.Към 1991 год. ищецът е бил на 44 години, в активна възраст, а сега
е на 73 години.
Децата му са били съответно на 9 и 11 години по време на задържането му през 1985 год. ,
на 13 и 15 години по време на принудителното му напускане на страната през
1989 год. ,а сега са зрели хора на по 44 и 46 години.Спрямо него са използвани
средства и форма на натиск,изцяло извън закона, не е осъждан с влязла в сила
присъда,по което да му е наложено наказание лишаване от свобода,но фактически е
изтърпявал такова,прогонен е от собствената си държава и е следвало да започне
живота си отново в чужда държава и без семейството си.Независимо от изминалия
продължителен период от време,ищецът не е престанал активно да се интересува
от воденото наказателно дело за
Възродителния процес и по всевъзможни начини: активност по самото дело с
подаване на жалби, молби за получаване на информация,промяна на
обвиненията,ускоряване хода му,така също и с обществената си
ангажираност-сдружаване с други пострадали за защита на правата им.
Когато
става дума за блага от най-висша ценност като свободата, правото на име и на
етническа идентичност,чувството за липса на справедливост,подкопава доверието в
институциите,правосъдието и устоите на
правовата държава като цяло .Накърненото с посочения по-горе интензитет на право за разглеждане и решаване
на делото в разумен срок,поради пасивността на разследващите , има за неизменна
последица силна тревожност и стрес,
постоянно емоционално напрежение, усещане за безизходица, безпомощност , несигурност,песимизъм и безнадежност.
При
съобразяване,че воденото производство с
оглед неговия предмет,е повлияло цялостно върху начина на живот на ищеца и по посочените
по-горе критерии,съдът определя обезщетение в размер на справедливия размер от
50 000 лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.М.,ЕГН **********,*** сумата от 50 000
лв.,представляваща обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ във вр.
с чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС за неимуществени вреди от нарушение на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на образувано на дата
31.01.1991 год. и понастоящем все още висящо наказателно производство по сл. дело №
1 от 1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.
дело № 780-ІІ от 1998 год. на Военно окръжна прокуратура – С., преобразувано в
досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 год. на Военно окръжна прокуратура
– С. ,ведно със законната лихва за забава ,считано от 23.04.2017 год. и до
окончателното изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от
50 000 лв. и до пълния размер на заявяването му от 120 000 лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.М.,ЕГН **********,*** сумата от 20
лв.,сторени съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ че може да преведе сумите,присъдени в полза на Х.А.М. по клиентска банкова сметка *** “Е.Ф.“ в П. с
IBAN ***, BIC:
***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: