О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ...................... 31.12.2019г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, І-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание на 31.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. МАРТИНА КИРОВА
като разгледа
докладваното от съдията М. Кирова
възз.ч.гр. дело № 345 по описа за 2019г. на ОС-Ямбол,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК,
във вр. с чл.396, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Д.Д., с ЕГН **********, Д.Д.Д.,
с ЕГН **********,*** и „ДОЙЧ
ИНВЕСТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Ямбол, представлявано от Управителя Д.Д.Д., срещу Определение № 2521/31.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№3826/2019г.
по описа на Ямболски районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД в полза на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Обходен път
запад" № 21, представлявано от С.П.И., срещу Д.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д.,
с ЕГН **********,*** за обявяване на относително недействително спрямо
„ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД извършването на продажба на 50 дружествени
дяла с номинална стойност 100 лева от капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК
*********, за цена от 5000 лева чрез налагане запор на 50 дружествени
дяла с номинална стойност 100 лева от капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД, на
обща стойност 5000 лева, както и на 8252 броя акции с номинална стойност
10 лева с право на глас от капитала на ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД,
собственост на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД, до размера на сумата от 5000 лева
при условие, че молителят представи доказателства за внесена гаранция в размер
на 750 лв., и е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.
Оплакването възведено в
частната жалба е, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано
и неправилно. Счита се, че ЯРС се е произнесъл по нередовна молба, в която
бъдещият иск не е индивидуализиран по предмет, респ. като такъв не е
индивидуализиран и в атакуваното определение. В тази насока се изтъква, че не е
посочен и индивидуализиран като предмет с дата и форма на сключване
договора/сделката, по отношение на която молителят - ищец по бъдещия иск ще
претендира обявяването на същата за относително недействителна спрямо него, тъй
като се счита, че описанието „продажба на 50 /петдесет/ дружествени дяла с
номинална стойност 100 /сто/ лева от капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД"
не индивидуализира предмета на бъдещия иск с изискуемите параметри. Според
жалбоподателите обжалваният съдебен акт е необоснован, тъй като не съдържа
мотиви, обосноваващи наличието на кумулативно изискуемите от закона
предпоставки по чл.391 от ГПК за допускане на обезпечението. Възвеждат се
доводи, че изложеното в определението не отговаря на действителното правно
положение, включително и на приложените към молбата писмени доказателства, от
които не се установява наличието на първата от изискуемите предпоставки, а дори
и да се приеме за допустим бъдещия иск по чл.135 от ЗЗД, то същият с
оглед фактическия му състав се явява вероятно неоснователен. В жалбата
си жалбоподателите сочат, че атакуваният от тях съдебен акт не съдържа мотиви и
относно обосновано наличие на установена обезпечителна нужда. Считат за
неправилна и незаконосъобразна преценката на районния съд, че предложените и
наложени два вида обезпечителни мерки – запор на 50 дружествени дяла с
номинална стойност 100 лева от капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД, на обща стойност 5 000 лева и запор на 8 252 броя акции с номинална
стойност 10 лева с право на глас от капитала на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ
99" АД, собственост на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД до размера на сумата
от 5000 лева, са съответстващи на обезпечителната нужда. По отношение на
първата обезпечителна мярка се излагат съображения, че същата е
незаконосъобразна, предвид вероятната неоснователност на бъдещия иск и липсата
на обезпечителна нужда, а втората допусната мярка е недопустима, тъй като с нея
се налага запор върху имущество собственост на жалбоподателя - юридическо лице,
което не участва като страна нито в настоящото производство, нито в
производството по бъдещия иск. Жалбоподателите с жалбата си заявяват искане за
отмяна на обжалваното определение на ЯРС.
Ответникът по частната жалба - „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. „Обходен път
запад" № 21, представлявано от С.П.И., чрез пълномощника - адв.Н.П. ***, е упражнил правото си на отговор в
срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК. Сочи, че определението на районния съд е правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния
закон, както и със задължителната съдебна практика, поради което
моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по
съображения, изложени в отговора.
Въззивният ОС-Ямбол в решаващия
състав и в рамките на компетентността си, съобразно чл.278 от ГПК, като прецени
данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от страна в
обезпечителното производство в лицето на първите двама жалбоподатели -
физически лица, явяващи се страна - ответник по обезпечението, срещу съдебен
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. По отношение на третия жалбоподател -
юридическо лице, съдът споделя доводите, възведени в частната жалба, че същото
се явява страна по обезпечението, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата
с атакуваното Определение на ЯРС втора обезпечителна мярка - запор на 8252 броя акции с номинална стойност 10 лева с право
на глас от капитала на ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, собственост на
„ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД. В тази насока са задължителните разяснения, възведени
в т.6 на Тълкувателно решение №6/14.03.2014г. по тълк. дело № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно които „когато третото лице, в чието владение са намира вещта в
деня на запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на
съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал.
4 ГПК) или разполага с иск, за да установи правата си върху предмета на
обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и
определението, с което е допусната тази обезпечителна мярка, засягаща правната
му сфера“.
РС-Ямбол е
бил сезиран от „ТЕХНОСТРОЙ
- ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Ямбол, ул. „Обходен път запад" № 21, представлявано от С.П.И., с молба по чл.390 и сл. от ГПК, с искане за допускане на
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу Д.Д.Д.,
с ЕГН ********** и Д.Д.Д., с ЕГН **********,
за обявяване на относително недействително спрямо Дружеството-молител
извършването на продажба на 50 /петдесет/ дружествени дяла с номинална стойност
100 /сто/ лева от капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД за цена от 5000 /пет
хиляди/ лева.
За
да уважи молбата на Дружеството - молител по чл.390 и сл. от ГПК, РС-Ямбол е
изложил следните правни изводи: приел е за допустим бъдещият иск по чл.135 от ЗЗД доколкото се твърди, че бъдещият ответник Д.Д.Д. има качеството на длъжник,
че действията му увреждат кредитора и е знаел за увреждането, както и че
лицето, с което е договарял също е знаело за увреждането; счел е, че с оглед
релевираните твърдения и представените писмени доказателства може да се
обоснове и извод за вероятна основателност на бъдещия иск; преценил е, че за
молителя е налице правен интерес и обезпечителна нужда, тъй като без допускане
на обезпечението на бъдещия иск, би се затруднило осъществяване на правата на
ищеца при евентуалното му уважаване, с оглед представените доказателства, че
бъдещия ответник Д.Д.Д. е предприел продажба на притежаваните от него
дружествени дялове в търговски дружества и е отчуждил свои недвижими имоти;
приел е, че предложените от бъдещия
ищец-молител по искането по чл.390 от ГПК обезпечителни мерки са подходящи и
съответстват на обезпечителната нужда.
Настоящата инстанция намира, че оплакванията в
жалбата са частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно
чл.391 от ГПК и чл.397 от ГПК, теорията и съдебната практика, за да бъде
допуснато обезпечение е необходимо, задължително и достатъчно е, да са
кумулативно налице следните пет предпоставки: да е предявен иск или да е
предстоящо предявяването на бъдещ иск в определен от съда срок, искът да е
допустим, същият да е вероятно основателен, което означава да е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или да бъде представена гаранция в определен
от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД, като размерът на гаранцията се
определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще
претъпи, ако обезпечението е неоснователно, да е налице обезпечителна
потребност, което означава, че без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно
или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално осъдително решение,
както и исканата обезпечителна мярка да е адекватна, т.е. да съответства на
характера на иска.
Правният въпрос на частните жалбоподатели, с
което атакуват произнасянето на ЯРС с обжалваното определение, от процесуален
характер относно това - че не е допустимо
произнасяне по молба за обезпечаване на иск по чл.390 и сл.от ГПК, който е
заявен с нередовна претенция по бъдещия иск, е важен и действително касае
допустимостта на обезпечителното производство, в частност тази на обжалваното първоинстанционно
определение, но същият не е решен от първостепенния съд както в противоречие с
целта на обезпечителното производство, така и със съдебната практика. Обезпечаването
на иска е производство, което брани заплашеното материално право като прави
възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и за да се
допусне исканото обезпечение на иска, следва да са налице кумулативно
предвидените от закона предпоставки, посочени по-горе. Тъй като законът
предвижда възможност, че обезпечителната нужда може да възникне преди да е
предявен иск относно спорното право /чл. 390 от ГПК/ и да бъде поискано
допускане на обезпечение на бъдещ иск, по аргумент на по-силното основание,
тогава когато е поискано допускане на обезпечение в хода на процеса по чл.389 от ГПК, предпоставка за допускането му не е редовната искова молба по см. на
чл. 127 – чл. 129 ГПК, а наличие на предпоставките по чл. 391 от ГПК, посочени
по-горе, поради което и молбата за допускане на обезпечение се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
при решението си дали да допусне поисканото обезпечение на бъдещия иск, е счел,
че същият е вероятно основателен. Несъмнено законът задължава съдът при
преценката си във връзка с искане за допускане на
обезпечение да извърши изначална проверка за допустимостта и
вероятната основателност на предявените искове. Налице са достатъчно основания
за извода, че наведените фактически твърдения с молбата за допускане на
обезпечение на бъдещия иск по чл.135 от ЗЗД, се подкрепят в значителна степен
от писмените доказателства, приложени към нея, съобразно нормата на чл.391, ал.1,
т.1 от ГПК. Безспорно,
пълното доказване на бъдещата претенция по чл.135 от ЗЗД на ищеца, следва да се
извърши в производството по същество, където ще бъдат взети под внимание и
съответните възражения на ответниците, заявени с частната им жалба. В
обезпечителното производство на преценка подлежи единствено вероятната
основателност на иска. В конкретния случай, са налице достатъчно доказателства, за да се направи извода за обосновано
предположение във връзка с вероятната основателност на заявената бъдеща
претенция. Така въз основа на представените писмени доказателства - Договор за
възлагане управлението на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр. Ямбол от
01.06.2015 год.; Протокол от заседание на Общото събрание на акционерите на
„ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД от 07.06.2019 год.; искова молба от
„ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД с вх.№ 5033/16.09.2019 год. по описа на ОС
Ямбол, с цена на иска 30000 лева, частично от 429163,96 лева; Договор за
продажба на дружествени дялове от 16.05.2019 год.; Договор за прехвърляне на
дружествен дял от 16.05.2019 год.; заверено копие от страници на книгата на
акционерите на „ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, следва да се приеме за
обосновано твърдението на молителя-ищец по бъдещия иск, че между първият
жалбоподател и Дружеството-ответник по жалбата, са съществували възведените в
молбата по чл.390 от ГПК отношения - за периода от 28.03.2008г. до 22.05.2019г.
първият жалбоподател Д.Д. е бил едноличен собственик на капитала и Управител на
третия жалбоподател - „ДОЙЧ ИНВЕСТ“ЕООД, който се явява акционер с 33% от
капитала на Дружеството-бъдещ ищец, както и че за периода от 1999г. до
25.01.2019г. жалбоподателят Д.Д. е изпълнявал функциите и е имал качеството на
Изпълнителен директор на Дружеството-бъдещ ищец - факти по които няма спор и не
се отричат от жалбоподателите, видно от частната им жалба. Посочените писмени
доказателства удостоверяват и вероятното съществуване на спорното потестативно
право, тъй като сочат на вероятното осъществяване на елементите от фактически
състав по чл.135 от ЗЗД, като тази преценка, която се прави в настоящото
обезпечително производство не е равнозначна на основателност на иска,
която е предмет на преценка на съда в рамките на исковото производство. Въпреки
това с оглед възведените в частната жалба съждения на жалбоподателите касаещи липса
на елементи от ФС на бъдещия иск по чл.135 от ЗЗД, обуславящи вероятната му
неоснователност, следва да се изтъкне,
че качеството на бъдещия ищец на кредитор с вземане по чл.240 ал.2 от ТЗ към бъдещия
ответник - физическото лице Д.Д. за сумата от 429 163.96 лева, заявена като
частична претенция за сумата от 30 000 лв., с исковата молба, входирана в
ЯОС на 16.09.2019г., образувана в т.дело №92/2019г. по описа на ЯОС /което
производство съгласно извършената служебна справка от деловодната програма на
ЯОС е на етап извършване размяна на съдебните книжа/, следва от твърдените
факти по молбата по чл.390 от ГПК. Основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД не
е предпоставена от ликвидност и изискуемост на вземането или от установяването
му със сила на пресъдено нещо, като извод за несъществуването му може да се
направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо.
Безспорен е увреждащият кредитора характер на отменимото правно действие на
длъжника Д.Д.– извършената продажба по силата на Договор за продажба на
дружествени дялове от 16.05.2019 год. с
нотариална заверка под peг. № 6441 и № 6442 т.3 акт
78 от 16.05.2019г.
на Нотариус с peг. № 491 НК с район БРС, на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева от капитала на „ДОЙЧ
ИНВЕСТ" ЕООД за цена от 5000 лева, в полза на третото ползващо се лице –
вторият бъдещ ответник Д.Д. /син на ответника-длъжник Д.Д./, по иска по чл.135 от ЗЗД. Удостоверено е и вероятното осъществяване на субективните елементи от
фактическия състав, пораждащ потестативното право по чл.135 от ЗЗД. В обезпечителното
производство не следва да се установяват всички правно значими обстоятелства за
решаване на бъдещия спор, както и възможните възражения на ответниците.
Необходимо е единствено да се прецени вероятността на претендираното право да
съществува, с оглед възможността правата на противната страна да се засегнат в
повече от необходимото за постигане целта на обезпечаването. Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция счита, че от представените по делото
писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на
бъдещите искове, какъвто правилно е направил първоинстанционния
ЯРС, тъй като същите сочат факти, от които произтича твърдяното от молителя-бъдещ
ищец право. Неоснователни в този смисъл са оплакванията на жалбоподателите относно липсата на предпоставката - вероятна
основателност на бъдещия иск по чл.135 от ЗЗД.
Що се касае до преценката за валидността на
представените с молбата по чл.390 от ГПК писмени доказателства, е въпрос по
същество и е недопустимо съдът да я прави в производството по допускане на
обезпечението.
По отношение на следващата
предпоставка ЯОС намира, че е налице обезпечителна нужда – интерес от обезпечението и
адекватност, но само по отношение на първата от претендираните с молбата на
молителя по чл.390 от ГПК и наложени с акта на ЯРС обезпечителни мерки, а
именно – „запор на 50 /петдесет/ дружествени дяла с номинална стойност 100
/сто/ лева от капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД, на обща стойност 5000 /пет
хиляди/ лева”, която мярка съответства на увреждането на кредитора, обусловена е
от вида и предмета на иска – конститутивен иск за обявяване за недействителна
по отношение на молителя на извършената продажба на 50 дружествени дяла от
капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД, което ЮЛ като акционер в Дружеството
–бъдещ ищец притежава 33% от капитала му. Следва да се изтъкне, че съгласно разпоредбата
на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечението на иска се допуска, когато без него за
ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението. В
цитираната разпоредба е възприето разрешението, че обезпечителната нужда е винаги
конкретна и зависи от фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на
спора във всяко отделно обезпечително производство, като при липса на данни или
на ангажирани от насрещната страна доказателства, които да я опровергават,
обезпечителната нужда се предполага както
правилно е заключил ЯРС в мотивите на обжалвания акт. Ищецът не трябва винаги
да я доказва /Определение № 933/19.10.2012 г. по ч. т. д. № 778/2012 г.
на ВКС, ІІ т. о., Определение № 111/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 49/2012 г. на
ВКС, І т. о., Определение № 185/08.04.2015 г. по ч. т. д. № 532/2015 г. на ВКС,
ІІ т. о., и др./. В случая без допускането на обезпечението чрез
запор на 50 дружествени дяла от капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД, които са
предмет на извършената оспорвана продажба, ищецът по бъдещия иск би бил
затруднен да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното
увреждащо действие. Тази обезпечителна мярка е адекватна предвид факта,
че дружествените дялове от капитала на третия жалбоподател - ЮЛ, върху които запорът
е наложен, са дяловете по отношение, на които ще се предяви бъдещия иск по чл.135 от ЗЗД.
Без да изложи никакви мотиви ЯРС е наложил и поисканата от молителя –
ответник по жалбата друга, втора мярка - “запор на 8252 броя акции с номинална
стойност 10 /десет/ лева с право на глас от капитала на ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ
99" АД, собственост на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД”. По отношение на тази
мярка настоящият състав на въззивния съд счита, че
същата е наложена незаконосъобразно и недопустимо. Смисълът на определяне на
обезпечителната мярка е да се подпомогне изпълнението на решението по делото, а
не чрез обезпечителната мярка да се засяга чужда правна сфера. Въпросните
акции, върху които е допуснат запор, са собственост на жалбоподателя - „ДОЙЧ
ИНВЕСТ" ЕООД, спрямо който липсват каквито и да било претенции от страна
на молителя-бъдещ ищец. В случая не може да бъде постигната целта на търсеното
обезпечение, тъй като акциите не могат да бъдат обект на бъдещо принудително
изпълнение предвид факта, че са собственост на чуждо на
правоотношението-предмет на бъдещия иск по чл.135 от ЗЗД, ЮЛ - търговско
дружество, което не участва като страна нито в настоящото производство, нито в
производството по бъдещия иск.
С оглед на гореизложеното ЯОС намира, че Определението на ЯРС, което се
атакува е законосъобразно по отношение на първата наложена мярка за обезпечение
- „запор на 50 /петдесет/ дружествени дяла с номинална
стойност 100 /сто/ лева от капитала на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД, на обща стойност
5000 /пет хиляди/ лева” и като такова следва да се остави в сила в тази му част. В
частта, с която е наложена другата втора обезпечителна мярка – “запор
на 8252 броя акции с номинална стойност 10 /десет/ лева с
право на глас от капитала на ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, собственост
на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД”, актът на ЯРС е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
Съгласно Тълкувателно решение
№1/21.07.2010г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС и нормата на чл.396 ал.2 от ГПК /доп.- ДВ бр. 100/2010 г., бр.86 от 2017г./, касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да
допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна
жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени
от въззивния съд. Ако първоинстанционният
съд е допуснал обезпечението, а същото е потвърдено или отменено от въззивния
съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да
допусне обезпечение и този акт е потвърден
от въззивния съд, определението на въззивния съд
не подлежи на обжалване пред
ВКС.
Водим от горното и на основание чл.396 ал.1 от ГПК, Ямболският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 2521/31.10.2019г.,
постановено по ч.гр.д. №3826/2019г. по описа на Ямболски районен съд, в ЧАСТТА му, с която е наложена
обезпечителна мярка “запор на 8252 броя акции с номинална
стойност 10 /десет/ лева с право на глас от капитала на ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ
99" АД, собственост на „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД”.
ПОТВЪРЖДАВА Определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.