№ 3643
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ван. Младенова
като разгледа докладваното от Ван. Младенова Въззивно гражданско дело №
20211100505926 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и сл. ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 25264/27.04.2022 г. на ищцата П. К. Б., чрез адв. н. а., която
се прави искане за допълване и изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по
делото решение на въззивния съд. В молбата се прави искане по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за
допускане на поправка на очевидна фактически грешка в същото, като се посочи, че
пълномощникът на ищцата е адвокат от Пловдивска адвокатска колегия, а не както
неправилно в съдебния акт е посочено „САК“ вместо „ПАК“.
Постъпил е писмен отговор с вх. № 29121/16.05.2022 г. от ответника по жалбата Т. Р.
Б., чрез адв. А. К..
В изпълнение на указанията на съда е постъпила молба с вх. № 64894/10.10.2022 г. от
ищцата П. К. Б., чрез адв. н. а., с която иска в съдебния акт да бъде записано, че решението
се обезсилва изцяло и за присъдените разноски по гр.д.№ 65278/2019 г. по описа на СРС,
124 състав. Счита, че разноските за втората инстанция са неправилно завишени.
В предоставения от съда срок е подадено становище от Т. Р. Б., чрез адв. А. К., с която
поддържа, че решението на първоинстанционния съд не е обезсилено в частта за разноските,
както и за неоснователност на молбата по чл. 247 ГПК.
Софийски градски съд, въз основа на изложените в искането по чл. 247 ГПК и чл.
248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира
следното:
1
По искането с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК:
Според нормата на чл. 247 ГПК поправянето на очевидна фактическа грешка може да
стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето.
За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по
реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната
воля на съда в мотивите на решението и изразената воля, обективирана в диспозитива на
същото. По този ред могат да се поправят единствено грешки, допуснати в някои от
елементите на решението, съставляващи неговото съдържание. Очевидна фактическа
грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка в съдебното решение
представляват например погрешното посочване на имена на страните, размер на присъдена
сума, неотразяването в диспозитива на решението формираната воля на съда съобразно
изложеното в мотивите на акта и др.
В аспекта на изложеното се налага извод, че посочването на процесуалния
представител на въззивника като адвокат от „САК“, а не от „ПАК“ не обуславя
несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно
изразяване в текста на решението, а единствено техническа грешка в мотивите на съда,
която обаче не подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК. Молбата е неоснователна в
тази част и следва да се остави без уважение.
По искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК:
Искането по чл. 248 ГПК е депозирано в срок /в месечен срок от постановяването на
съдебното решение/ от страна в производството, притежаваща правен интерес.
С решение от 18.04.2022 г. на въззивния съд, постановено по настоящото дело, е
обезсилено изцяло решението от 08.12.2020 г., постановено по гр. д. №65278/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 124 състав, включително и в частта за присъдените в тежест на ищцата
разноски, за което не се дължи нарочен диспозитив. Ето защо, направеното в тази връзка
искане за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно и в тази част молбата
следва да се остави без уважение.
С решение от 18.04.2022 г. на въззивния съд на основание чл. 78, ал. 4 ГПК П. К. Б. е
осъдена да заплати на Т. Р. Б. разноски в размер на 500 лв. С молба с вх. № 6746/07.02.2022
г. до съда е отправено искане да не се присъждат разноски на насрещната страна,
алтернативно да бъдат в най-малък размер. По своя правен характер искането съставлява
възражение за прекомерност. Във въззивното решение наведеното възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение не е било
съобразено. Съобразно цената на иска, минималното възнаграждение, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 382,32 лв. Пред настоящата инстанция делото не е било
усложнено от фактическа и от правна страна, проведено е едно открито съдебно заседание,
поради което настоящият състав на съда намира възражението за прекомерност по чл. 78, ал.
2
5 ГПК за основателно. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено до минималния
размер по чл. 7 от Наредбата в размер на 382,32 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 886/18.04.2022 г. постановено по в. гр. д. № 5926/2021 г. по
описа на СРС, II „E“ въззивен състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК П. К. Б. да плати на Т. Р. Б. разноски пред въззивна инстанция в размер на
382,32 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25264/27.04.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 64894/10.10.2022 г. на П. К. Б., в частта, с която е направено искане за поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК и искане за допълване по реда на
чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на решение № 886/18.04.2022 г. постановено по в.
гр. д. № 5926/2021 г. по описа на СРС, II „E“ въззивен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3