№ 6955
гр. София, 21.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110143444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 167723/11.08.2022
г., предявена от името на „/..../“ ЕООД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт Г. И. П.,
срещу А. И. А., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че А. И. А., ЕГН ********** дължи в полза на
„/..../“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № **********/02.01.2018,
сключен между „/..../“ ЕООД, в качеството на заемодател и И. Н. М.
/наследодател на А. И. А., ЕГН **********/, в качеството на заемател, ведно
със законна лихва от 13.07.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
378,34 лв., представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-
15.01.2021 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на А. И. А., ЕГН ********** да заплати на „/..../“ ЕООД
сумата от 389,64 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги, сключено между „/..../“ ЕООД
и И. Н. М. /наследодател на А. И. А., ЕГН **********/, ведно със законна
лихва от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането.
С молба вх. № 28609 от 02.02.2023 г., подадена от името на /..../ ЕООД, е
направено изявление от името на ищеца, за оттегляне на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове.
С определение № 4781/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 43444/2022
г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е прекратил производството по
гр.д. № 43444/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и е обезсилил
Заповед от 10.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в
частта относно вземанията, претендирани от А. И. А., ЕГН **********, както
1
следва: 1/ за сумата от 500,00 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********/02.01.2018, сключен между „/..../“
ЕООД, в качеството на заемодател и И. Н. М. /наследодател на А. И. А., ЕГН
**********/, в качеството на заемател, ведно със законна лихва от
13.07.2021г. до изплащане на вземането; 2/ за сумата от 378,34 лв.,
представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-
15.01.2021 г.
С молба вх. № 34181/08.02.2023 г., подадена от името на А. И. А., чрез
адвокат Ц. С. Г., е направено искане за допълване на определение №
4781/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 43444/2022 г., по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта за разноските, като в полза на А. И. А., бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство
по гр.д. № 43444/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, в размер на 430
лева.
Насрещната стрА. по молбата – „/..../“ ЕООД, чрез юрк. Г. П., изразява
становище за неоснователност на същата. Поддържа, че с оглед изхода на
делото адвокатско възнаграждение в настоящото исково произовдство не
следва да се присъжда в полза на ответницата. В условията на евентуалност,
т.е. ако съдът счете искането за изцяло или частично основателно, ищецът
релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от
процесуалния представител на ответника действия, изразяващи се в подаване
на бланкетно възражение с приложен към него отказ от наследство
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна стрА.:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото в определение № 4781/03.02.2023 г.,
постановено по гр.д. № 43444/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав не е
налично произнасяне по разпределение на отговорността за разноски в
производството по гр.д. № 43444/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искане за допълване на
определението в частта за разноските.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната стрА., която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
2
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната стрА. вреди.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
В конкретния случай на 10.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41065/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 160 състав в полза на кредитора /..../ ЕООД
против длъжника А. И. А.. В законоустановения срок от името на длъжника е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, като с разпореждане №
57295/25.06.2022 г. на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск
за вземанията срещу длъжника А. И. А., предмет на подаденото от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението, като изрично е
предупреден, че ако не предяви иск в указания срок, издадената по делото
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ще бъде обезсилена по отношение на
вземанията, претендирани от длъжника А. И. А.. Заявителят е предявил иск
срещу длъжника А. И. А., въз основа на който е образувано гр.д. №
43444/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
След размяна на книжата по делото, респективно и след подаден от
името на ответницата отговор на исковата молба, чрез адвокат Ц. С. Г., и с
определение № 35618/30.12.2022 г., постановено по гр.д. № 43444/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.02.2023 г. от 10:45 часа.
С молба вх. № 28609 от 02.02.2023 г., подадена от името на /..../ ЕООД, е
направено изявление от името на ищеца, за оттегляне на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове.
С определение № 4781/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 43444/2022
г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е прекратил производството по
гр.д. № 43444/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и е обезсилил
Заповед от 10.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в
частта относно вземанията, претендирани от А. И. А., ЕГН **********, както
следва: 1/ за сумата от 500,00 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********/02.01.2018, сключен между „/..../“
ЕООД, в качеството на заемодател и И. Н. М. /наследодател на А. И. А., ЕГН
**********/, в качеството на заемател, ведно със законна лихва от
13.07.2021г. до изплащане на вземането; 2/ за сумата от 378,34 лв.,
представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-
15.01.2021 г.
Предвид горното, съдът намира, че ответникът има право на разноски в
настоящото производство на общо основание.
3
В конкретния случай се претендират разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 430,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на искова молба и
писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна
жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на
гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК,
когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в
размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 10 000 лева,
възнаграждението е в размер на 400 лева + 10 % за горницата над 1000 лева.
Производството по гр.д. № 43444/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав не се характеризира с високи фактическа и правна сложност.
Същевременно процесуалното поведение на процесуалния представител на
ответника се изразява в подаване на отговор на исковата молба. Насроченото
по делото открито съдебно заседание не е проведено, доколкото
производството по делото е прекратено с определение № 4781/03.02.2023 г.,
постановено по гр.д. № 43444/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав, т.е.
с определение, което е постановено преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание.
Следователно в полза на ответника се дължи адвокатско възнаграждение,
съобразно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в минималния, предвиден в горните разпоредби размер от
400 лева /съобразно редакцията действаща към датата на сключване на
процесния договор за правна защита и съдействие – 28.11.2022 г., т.е.
съобразно измененията, обнародвани в Държавен вестник бр.88 от 4 Ноември
2022г./.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „/..../“ ЕООД, ЕИК /.../
следва да бъде осъдено да заплати в полза на А. И. А., ЕГН **********
сумата от 400,00 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 43444/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 4781/03.02.2023 г., постановено по гр.д. №
43444/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските,
КАТО:
ОСЪЖДА „/..../“ ЕООД, ЕИК /.../ да заплати в полза на А. И. А., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, сумата от 400,00 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.
№ 43444/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 34181/08.02.2023 г., подадена
от името на А. И. А., чрез адвокат Ц. С. Г., за допълване на определение №
4781/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 43444/2022 г., по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта за разноските, в остА.лата й част.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5