Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 22.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар РУМЯНА БАЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2037 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Иск
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД
Производството е образувано по искова молба, подадена от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№10, представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез пълномощника адв.Н.Ш. против Ю.Г.П., с адрес: ***.
Ищецът излага в исковата молба, че на 29.08.2015 г. между „4финанс“ЕООД, опериращ на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Ю.Г.П. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Твърди, че договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр.чл.2 от ЗЕДЕУУ. Посочва, че процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Твърди се, че сключения между страните договор е девети по ред договор между тях. В заявката си ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер от 50.00лв, като е заявил и ползването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Ищецът сочи, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 28.09.2015 г., като съгласно заявката и условията по договора, сумата е отпусната по банкова сметка ***, посочена в специалните условия на договора за кледит. Наведени са твърдения, че съгласно условията по кредита, към главницата са начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер на 1.68 лв, начислена въз основа на т.6.1 от Общите условия, приложими към Договора за кредит за периода от 29.08.2015 г. до 28.09.2015 г. и такса за експресно разглеждане в размер на 9.27 лв.
Твърди се също, че на 14.09.2015 г. ответникът е заявил искане съгласно т.8.2 от Общите условия за отпускане на допълнителен кредит в размер на 100.00лв., като отново заявил и услугата експресно разглеждане на заявката. Посочва, че при отпускане на допълнителен кредит, съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Излага, че договорът е изменен на същата дата – 14.09.2015 г., като съгласно клаузите на изменения договор за допълнителния кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно изменения договор и остатъчния срок до падежа. Твърди, че кредитодателят е отпуснал исканата сума по посочената в договора за кредит банкова сметка, ***ите са уговорили договорна лихва в размер на 1,56 лв. за периода от 14.09.2015 г. до 28.09.2015 г. Съгласно заявката отново да бъде ползвана допълнителна услуга за експресно разглеждане е начислена такса в размер на 11.04 лв.
Посочва се, че кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т.11 от Общите условия, приложими към договора за кредит и срокът за връщане е удължен до новата падежна дата – 12.10.2015г.
Твърди се още, че на 06.10.2015 г. ответникът е заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50.00лв, като отново заявил услугата експресно разглеждане на заявката. Договорът е изменен на същата дата – 06.10.2015 г., като Кредитодателят е отпуснал исканата сума по посочената в договора за кредит банкова сметка ***. За допълнително изтеглената сума страните уговорили договорна лихва в размер на 0,33 лв., изчислена за периода от 06.10.2015 г. до 12.10.2015 г. Тъй като отново е заявена и услугата експресно разглеждане на кредита е начислена такса в размер на 4,62 лв.
Ищецът излага, че с тегленето на допълнителните суми и при точно спазване на уговорените срокове, ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в размер на 228.50 лв, от които: главница в размер на 200.00лв, договорна лихва в размер на 3,57 лв за периода от 29.08.2015 г. до 12.10.2015 г. и такса за експресно разглеждатне – 24.93 лв.
Ищецът твърди, че с настъпване на падежа по договора кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, като съгласно клаузата на т.13.3 от Общите условия е начислена наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент определен от БНБ -10,01%към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за кредит, в случая 40,15%. Върху неизплатената главница за периода на просрочието. Въпреки отправените покани до ответника, последният не е погасил горните вземания.
Твърди се още, че на 01.02.2018 г. „4финанс“ЕООД, в качеството си на цедент, е сключило с „Кредитреформ България“, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по процесния договор за кредит, подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Излага, че по силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне на задължението му. Заявява, че „Кредитреформ България“ЕООД е изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Пратката не е потърсена от получателя“. Сочи, че по тази причина уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди Ю.Г.П. да заплати на „Кредитреформ България”ЕООД следните претендирани суми: сума в общ размер 436.04лв, от които: 200.00 лв. - неплатена главница, и 236.04лв. –наказателна лихва за периода от 13.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са и направените съдебни разноски по настоящото производство. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.И.И.– назначен за особен представител на ответника. Оспорва исковата молба, като излага подробни съображения. Счита, че от представените към ИМ писмени доказателства не става ясно П. какъв договор за кредит е сключила, както и какъв е бил размерът на кредита. На следващо място счита, че ответницата не се е запознавала с общите условия по процесния договор, както и че от писмените доказателства не се доказва по безспорен начин, че именно тя е подала заявка, имайки предвид, че договорът и общите условия са й предоставени чрез интернет. Намира за недоказано кой е кредитополучателят и кой точно е натиснал бутона”подпиши” на интернет страницата на „Вивус”.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
процесуален представител. Постъпило е
писмено становище, с което чрез
пълномощник – юрисконсулт Георги Катошев са изложении доводи за основателност и доказаност на предявените
искове.
Ответникът Ю.Г.П. не взема лично участие в процесса. Представлява
се от особен представител – адв. И., който моли съдът да отхвърли исковите
претенции, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 29.08.2015 г. между „4финанс”ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и ответника Ю.Г.П. е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл.6 ЗПФУР. От представената разпечатка на специалните условия на договора за кредит, имаща характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че предмет на договора е предоставянето на сумата от 50.00 лв. за срок от 30 дни, с дата на получаване 29.08.2015 г.и дата на връщане на сумата – 28.09.2015 г., при уговорен лихвен процент 40,88% и ГПР – 49.5%. Съгласно договора, ответникът се е задължил да заплати и такса за експресно разглеждане от 9.27 лв. Сумата по кредита е следвало да бъде изплатена безкасово по посочена от ответника банкова сметка. ***овия на договора за кредит, които са получени и приети от Кредитополучателя. Договорът за кредит е сключен в два еднообразни екземпляра и е подписан електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия на договора за кредит.
Съгласно
приложените към делото Общи условия на договора за кредит, кредитополучателят
се регистрира на страницата на кредитора www.vivus.bg, създава личен профил
и приема Общите условия. След
създаването на Профила кредитополучателят може да кандидатства за отпускане на
Допълнителен кредит в рамките на
кредитния лимит, както и за нов кредит след изплащане на предходен кредит,
както по електронен път, така и по телефон. Кредитът се отпуска въз основа на
искане за отпускане на кредит, оформено чрез попълване на формуляр по
образец. След регистрацията на началната
страница се предоставя проект за договор, като след прочитането и съгласие с
него кредитополучателят следва да го подпише електронно, натискайки бутона
„Подпиши”. С натискането на бутона
„Подпиши” се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница на договора
за кредит, включително на Общите условия. С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и Бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
Договора за кредит с Кредитора и се съгласява последният да преведе сумата по
кредита по описаната банкова сметка. ***, договорът се счита сключен и влиза в
сила от датата на потвърждаването му по електронната поща и извършването на
паричен превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на
началната страница. Срокът на договора започва да тече от датата на превода.
Предвидена е възможност Кредитополучателят да се откаже от договора, без да е
нужно да обосновава отказа си пред кредитора, в 14 – дневен срок от сключване
на договора. Съгласно т.2.2 от общите условия кредитополучателят може изрично
да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно
разглеждане на кандидатури за Кредит или Допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата, като в този случай се дължи такса за експресно разглеждане на
кандидатури след одобряване на кредита, като в конкретния случай е начислена
такава в размер на 9.27 лв. С клаузата на т.13.3 е предвидено, че при забава на
плащания по Договора за кредит Кредитополучателя дължи надбавка за наказателна
лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва
върху неизплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване
на Договора за кредит, наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на
10,01 % и подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен
процент на БНБ. Сключеният Договор за кредит се съхранява в PDF формат в базата данни на Кредитора
минимум 5 години след прекратяването му.
Ищецът е ангажирал доказателства,
че на 14.09.2015 г. ответникът е заявил искане за отпускане на допълнителен
кредит в размер на 100.00лв., като се е възползвал и от услугата за експресно
разглеждане на заявката. Искането за допълнителен кредит е направено съгласно
т.8.2 от Общите условия, според която страните са постигнали съгласие, че
получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия
договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит, като всички
параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима
сума остават непроменени. Опускането на
допълнителен кредит подлежи на отделно одобрение от страна на Кредитора.
Договорът е изменен в деня на искането – 14.09.2015 г., като съгласно договора сумата
от 150.00 лв. по допълнителният кредит е преведена по банковата сметка на
ответника. Видно от разпечатката на изменения Договора за кредит от 14.09.2015
г., сумата на кредита вече е 150.00лв. ,
при непроменена дата на връщане – 28.09.2015 г. Начислената такса за експресно
разглеждане е в размер на 20.31 лв., а общо дължимата сума възлиза на 173.55лв.
Установява се още, че ответницата
е упражнила правото по т.11 от Общите условия, като срокът на връщане на
кредите е удължен до 12.10.2015 г. От приложената разпечатка на Специални
условия на договора за кредит № ********** от 06.10.2015 г.е видно, че
Кредитополучателят е заявил ново искане за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 50.00лв., като се е възползвал и от услугата за експресно разглеждане
на заявката. Искането за допълнителен кредит и е направено съгласно т.8.2 от
Общите условия, като и в този случай получаването на Допълнителен кредит
представлява промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване на
нов Договор за кредит, като всички параметри по съществуващия договор за
кредит, с изключение на общата дължима сума остават непроменени. Договорът е
изменен в деня на искането – 06.10.2015 г., като съгласно договора сумата от 50.00
лв. по допълнителният кредит е преведена по посочената от ответника банкова
сметка. ***вора за кредит сумата на кредита вече е 200.00лв., при удължен срок
на връщане – 12.10.2015 г. Начислената такса за експресно разглеждане е в
размер на 24.93 лв., а общо дължимата сума възлиза на 228.50 лв.
По делото са ангажирани доказателства, че на 01.02.2018
г.между „4финанс,”ЕООД, от една страна като цедент, и „Кредитреформ
България”ЕООД, от друга страна като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който продавачът е
прехвърлил и продал на купувача вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, посочени в списък Приложение 1 към Договора. Под № 565 в
приложението към договора за цесия фигурират вземането по Договор за кредит № **********/29.08.2015
г, със срок за издължаване 30 дни, падеж – 12.10.2015 г., с длъжник ответницата
Ю. Г.П..
Прехвърлянето на вземанията ,
предмет на договора за цесия, е потвърдено от управителя на цедента „4финанс”ЕООД на 01.06.2018, което се
установява от приложеното Потвърждение за прехвърляне на вземания – Приложение
№ 5 към Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г.
По силата на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа „4финанс”ЕООД, чрез управителя З.Р., е овластило „Кредитреформ България”ЕООД да го представлява, като извършва следните действия: от негово име и за собствена сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., като изготвя, съставя и подписва съобщения и уведомления за цесията до длъжниците и техни представители, чиито вземания са прехвърлени, както и до всички заинтересовани трети лица и институции, в т.ч. съдебни органи и съдебни изпълнители, държавна администрация и др.
С уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника Ю.Г.П., „4финанс”ЕООД е направило изявление на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, като я е уведомила за цедиране на вземането по Договора за кредит и е посочил, че задълженията към „4финанс”ЕООД към датата на сключване на договора за цесия са в общ размер на 494.54 лв. и са прехвърлени на „Кредитреформ България”ЕООД. В уведомлението е посочено, че считано от датата на сключване на договора за прехвърляне на вземания, кредитор спрямо ответника е „Кредитреформ България”ЕООД и всяко плащане, извършено към „4финанс”ЕООД, след 01.02.2018 г. ще бъде недействително. Уведомлението е изпратено на ответника чрез Български пощи ЕАД, но не е било получено от П. и е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Поради това ищецът е приложил уведомление за извършената цесия към исковата молба, като моли да бъде връчено на ответника с преписа от ИМ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на суми по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с правна квалификация по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.6 от ЗПФУР. Заявена е и акцесорна претенция по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава.
По делото е приложен Договор за
цесия от 01.02.2018 г., сключен между „4финанс”ЕООД и „Кредитреформ
България”ЕООД, по силата на който вземанията по процесния Договор за кредит№
**********/17.09.2015 г. са прехвърлени в полза на ищеца. Ищецът обосновава
качеството си на кредитор, позовавайки се на посочения Договор за цесия. Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. На
л. 23 от делото са представени доказателства, че уведомлението от цедента до
ответника е изпратено на адреса, посочен в договора за кредит, но съобщението не е било доставено, а е оформено
като с отметка върху бланката на „Български пощи”ЕАД, че пратката не е
потърсена от получателя. Ищецът поддържа, че ответникът следва да се счита
известен за извършената цесия с връчване на уведомлението, като приложение към
исковата молба. Съобразявайки събраните по делото доказателства съдът приема,
че цесията на процесното вземане е породила
своето действие по отношение на ответника.
В тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която
приема, че няма пречка уведомяването за
извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба,
към която е приложено уведомлението от стария кредитор – в случая „4 финанс”ЕООД, действащ
чрез цесионера „Кредитреформ
България”ЕООД, като пълномощник. Тъй като този факт е от значение
за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на
процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013
г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно
второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление,
приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото
уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в
случая се явява цесионера. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно
оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно.
Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени
целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице,
което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са
въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. При тези
съображения намира, че цесията на процесното вземане
е породила своето действие по отношение
на ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез назначения му
особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС
по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за
цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл са и Определение №602 от
29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от
16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
Съдът приема, че между „4финанс”ЕООД и ответника е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит, сключен чрез средства за комуникация от разстояние. По тази причина приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронната страница на „4финанс”/с търговска марка ”Вивус”/. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен от ответната страна.
Ангажираните по делото доказателства по безспорен начин установяват, че „4финанс”ЕООД е изпълнило поетите с договора задължения, като с преводно нареждане от 31.08.2015 г. е превел в полза на ответника първоначално сума по кредита от 50.00лв.лв., а впоследствие по искане на ответника и два допълнителни кредита – с преводно нареждане от 14.09.2015 г. сумата от 150.00 лв. и с преводно нареждане от 06.10.2015 г. – сумата от 50.00лв. С получаването на сумата за ответника е възникнало задължение за връщане на сумите съгласно условията на Договора за кредит – в срок от 30 дни – до 28.09.2015 г., впоследствие удължен до 12.10.2015 г. От страна на ответника не се твърди, а и не са представени доказателства да е предложил изпълнение на задълженията си по договора, за което с оглед твърдения от ищеца отрицателен факт носи доказателствената тежест в процеса.
При тези съображения претенцията за заплащане на сумата от 200.00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № ********** се явява основателна и доказана и следва да се уважи.
Частично основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на лихва за периода от 13.10.2015 г. до
31.10.2018 г. Тъй като ответникът не е погасил задължението си по кредита в
уговорения срок /12.10.2015 г./, то считано от следващия ден същият е изпаднал
в забава. При това положение същият дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 13.10.2015 г. до 31.01.2018 г., а именно сумата
от 46.79лв. Този размер съдът определи
при условията на чл.162 от ГПК, ползувайки
общодостъпната онлайн счетоводна програма –CALCULATOR. BG. Съдът намира, че клаузата на чл.13.3 от Общите условия на договора за кредит, с която е договорен
механизъм за изчисляване на наказателна лихва при забава се явява нищожна, тъй
като в случая лихвеният процент, определен по този механизъм в размер от 50.16%
надвишава повече от три пъти размерът на законната лихва и е в противоречие с
императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В случая уговорената надбавка за
наказателна лихва и начина на формирането й е в нарушение на тази норма и
съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК се явява нищожна. Ето защо съдът счита, че за
периода на забавата в случая следва да се присъди законната лихва в размер на
46.79 лв., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 236.04
лв. претенцията за лихва като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира, че ответницата Ю. Г.П. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Кредитреформ България”ЕООД сумата от 200.00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № **********/29.08.2015 г., както и сумата от 46.79 лв. – обезщетение за забава за периода от 13.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба / 11.10.2018 г./ до окончателното й изплащане, а иска за разликата над сумата от 46.79 лв. до претендирания размер от 236.04 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: 100.00 лв. – внесена държавна такса, 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.10.2018 г. и 200.00 лв. – депозит да особен представител. Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по настоящото исково производство в общ размер на 373.58лв.
На адвокат И.И. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.6 от ЗПФУР Ю. Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от Радослав Велчев сумата от 200.00 лв/ двеста лева/ - неплатена главница по Договор за кредит № **********/ 29.08.2015 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба / 11.10.2018 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД Ю. Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от Радослав Велчев сумата от 46.79 лв. / четиридесет и шест лева и 79ст/– обезщетение за забава за периода от 13.10.2015 г. до 31.01.2018 г., а иска за разликата над сумата от 46.79 лв. до претендирания размер от 236.04 лв., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ю. Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от Радослав Велчев сумата от 373.58лв./ триста седемдесет и три лева и 58ст/ - разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат И.И. от ЛАК сумата от 200.00лв./ двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата
Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по
следната банкова сметка ***: IBAN : ***, BIC: *** „Банка ДСК”ЕАД
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - „4финанс” ЕООД/Вивус/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Студентски”, ул.”Н. Габровски”№79, ет.2, представлявано от З.С.Р. и Е.Б.М. – управители.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: