ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2022 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 305 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по подадена от Н.А.Н. искова молба срещу Върховен административен
съд, с която се претендира обезщетение за вреди от правораздавателната дейност
на съда по адм. дело № 12417/2021 г., представляващи претърпяна от ищеца загуба
от 50 лв. като последица от осъждането му по делото да заплати на насрещната страна
Комисия за защита на личните данни юрисконсултско възнаграждение в този размер.
В исковата молба са развити
съображения, според които неправилно по адм. дело № 12417/2021 г. на ВАС РБ Комисията
за защита на личните данни е конституирана като насрещна страна, след като
предмет на делото е било обжалването на постановеното от Административен съд -
Варна определение по адм. дело № 2296/2021 г., с което на Н. е отказано
възстановяване на срока за обжалване на издаден от КЗЛД административен акт.
Според обстоятелствената част на исковата молба при недопустимо съдебно
производство, каквото е прието от съда, че е това по адм. дело № 2296/2021 г.
на Адм. съд - Варна, насрещна страна изобщо не е следвало да се конституира,
поради което не е следвало да й се връчва и препис от частната жалба на Н. срещу
определението по чл. 161 ал. 3 изр. първо АПК. Оттук ищецът извежда съждение, че
и по образуваното пред ВАС РБ адм. дело № 12417/2021 г. не е следвало Комисията
за защита на личните данни да участва като насрещна страна, поради което в
разрез със закона касационният съд, оставяйки в сила обжалваното определение по
чл. 161 ал. 3 изр. първо АПК по адм. дело № 2296/2021 г. на Адм. съд - Варна, е
присъдил на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение от 50 /петдесет/ лева за касационната
инстанция.
В изпълнение на дадените с
разпореждане № 2160/17.02.2022 г. указания на съда за отстраняване на
нередовностите в исковата молба ищецът е подал подписана с валиден електронен
подпис уточняваща молба с. д. № 2693/17.02.2022 г., с която освен че е
конкретизирал делото на ВАС РБ, от правораздавателната дейност на съда по което
му е причинена твърдяната имуществена вреда от 50 лв., но и изрично е посочил,
че не счита, че вредата е причинена от допуснато от решаващия съд нарушение на
правото на Европейския съюз. Същевременно се е позовал на съдебен акт на
Окръжен съд /без посочване на вида и номера на акта и номера на делото, по
което е постановен/, според който при вреди, причинени от държавен съдебен
изпълнител, отговорността е по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, а не по ЗОДОВ като чл. 7
ал. 2 ЗОДОВ не намира приложение.
С уточняващата молба е поискал в
случай, че съдът прецени, че исковата молба все още има нередовности, да му се
допусне правна помощ като му се дадат и конкретни указания за отстраняването им.
Съдът намира за недопустимо
образуваното по исковата молба съдебно производство с внесените в нея уточнения.
Действително, съгласно цитираната
в исковата молба разпоредба на чл. 128 ал. 1 т. 6 АПК на административните
съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд. Допълнението
„както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища
и Върховния административен съд“ е извършено с пар. 7 т. 2 ПЗР ЗИДЗОДОВ, обн.
ДВ бр. 94/29.11.2019 г. Също със ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г. – пар.
2 от него, е приета и новата разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ, според ал. 1 т. 1 на
която когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК - за
вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и на Върховния административен съд.
Фактът на приемането на новия чл.
2в ЗОДОВ и на допълнението на чл. 128 ал. 1 т. 6 АПК все с един и същ закон - ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.,
недвусмислено сочи, че кръгът на подведомствените на административните съдилища
дела по искове за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и на Върховния административен съд е очертан именно с разпоредбата на
чл. 2в ал. 1 т. 1 ЗОДОВ като е сведен единствено до вредите, причинени в
тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз. Такова нарушение в случая не се твърди от ищеца, а и съдът
също не би могъл да го извлече от съдържанието на исковата молба.
Останалите хипотези на отговорността
на държавата за вреди, причинени от дейността на съдилищата, са уредени изчерпателно
в чл. 2 ал. 1 и 2, чл. 2б ал. 1 и чл. 2в ал. 1 т. 2 ЗОДОВ като всички те на
основание съответно на чл. 2 ал. 3, чл. 2б ал. 2 и чл. 2в ал. 1 т. 2 ЗОДОВ са
подведомствени на общите съдилища и се разглеждат по реда на ГПК. Същевременно
нито една от тези хипотези не е относима към правораздавателната дейност
конкретно на административните съдилища и на Върховния административен съд.
Във всички образувани съдебни
производства по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ държавата съгласно чл.
7 участва чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите.
Тъй като хипотезите на деликтната
отговорност на държавата за вредите, причинени на гражданите и ЮЛ от правораздавателната
дейност на съдилищата, са регламентирани изчерпателно в специалния ЗОДОВ, очертаващ
нормативната рамка на тази специфична по характера си отговорност, то възможността
за съдебното й дирене не може да бъде разширявана посредством общите разпоредби
на ЗЗД. Действително, пар. 1 ЗР ЗОДОВ препраща за неуредените в този закон въпроси
към гражданските и трудовите закони. Това обаче не означава, че лицето,
претендиращо настъпването на вреди от правораздавателната дейност на съдилищата
/в случая на ВАС/, може да търси обезщетение за тях извън изрично и
изчерпателно уредените хипотези на специалния ЗОДОВ. Такъв иск е изначално процесуално
недопустим, поради което производството по него подлежи на прекратяване.
Що се отнася до приложимостта на
пар. 1 ЗР ЗОДОВ, извършената с него препратка към гражданските закони има
отношение в частта на разпоредбите за деликт по общия ЗЗД към самото определяне
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/, както
и към дължимото установяване на пряка и непосредствена причинно-следствената
връзка между увреждането и настъпилите вреди /чл. 51 ЗЗД/, но това е само в
случай на допустимо предявен иск по ЗОДОВ.
Изложеното в съвкупността си
обуславя извод за процесуална недопустимост на образуваното съдебно
производство, поради което то следва да се прекрати.
Очевидната недопустимост на
предявения от ищеца иск обуславя съгласно чл. 24 т. 2 предл. последно ЗПП неоснователността
на искането му за допускане на правна помощ по чл. 21 т. 3 ЗПП във вида на процесуално представителство по делото, поради
което то следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното
в подадената от Н.А.Н. уточняваща молба с. д. № 2693/17.02.2022 г. искане за
допускане на правна помощ по чл. 21 т. 3 от Закона за правната помощ във вида
на процесуално представителство по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 305/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, ХV състав.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: