Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 19.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 77 по
описа за 2023 година на
Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по депозирана жалба от Б.Н.И. *** чрез адвокат Т. Я., ШАК,
срещу Предписание №5 от 09.03.2023 г., издадено от д-р М.М., главен инспектор
при ОДБХ град Шумен , официален ветеринарен лекар, с което на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВД) е предписано да се преустанови отглеждането на селскостопански животни
в нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВД
животновъден обект, със срок на изпълнение – до 29.03.2023 г.
В жалбата, ведно с уточняваща молба-допълнение рег. №
ДА-01-949/12.04.2023г., по описа на ШАдмС, се сочи незаконосъобразност на
издаденото предписание, свеждащо се до наличие на процесуални нарушения, както
и противоречие с материалния закон и неговата цел, навеждат се доводи за липса
на фактически основания за издаването му. Сочи се и наличие на противоречие с
основни принципи в административното производство, а именно противоречие с
принципа „истинност“ - чл. 7 от АПК. С оглед изложените съображения е отправено
искане за отмяна, като незаконосъобразно, на издаденото предписание.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. Т. Я., ШАК,
която поддържа жалбата и доразвива аргументите си.
Ответната страна – главен инспектор при ОДБХ – Шумен, официален
ветеринарен лекар съгласно заповед № РД-11-1876/18.08.2022 г. на изпълнителния
директор на БАБХ, д-р М.М., чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт В.
Й., оспорва жалбата, като изразява становище, че административният акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на
допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за
материална законосъобразност на предписанието, като твърди, че същото напълно
съответства на приложимите материално правни разпоредби. Въз основа на
изложените съображения моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено.
Претендира присъждане на разноски. Шуменският административен съд след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Оспорващият подал заявление вх. № РД27-5181/25.09.2020 г. за регистрация
на животновъден обект, по което директорът на ОБДХ-Шумен постановил отказ изх.
№ РД27-2545/29.4.2022 г.
Между страните по делото не е налице спор по този факт, а именно, че
животновъдният обект, находящ се в с. Каменяк, общ. Хитрино – Стопански двор,
имот с идентификатор №35969.46.272, представляващ ферма за отглеждане на
говеда, стопанисван от оспорващия не притежава удостоверение за регистрация по
реда на чл.137 от ЗВМД.
С Предписание № 3/23.01.2023 г., издадено от д-р М.М. - главен инспектор
при ОДБХ – Шумен, той и официален ветеринарен лекар при ОДБХ – Шумен, на
основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВД е указано да се преустанови отглеждането на селскостопански животни в
нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВД
животновъден обект, като е определен срок за изпълнение – до 31.01.2023 г.
Със Заявление от 31.01.2023 г. оспорващият поискал удължаване срока за
изпълнение на предписанието, което искане не било удовлетворено, видно от писмо
изх. № РД-27-580/09.02.2023 г.
Извършена била последваща проверка в обекта на 09.03.2023 г. от д-р М.М.
и д-р С. М. , при която било констатирано отглеждането на 87 броя говеда, за
което бил съставен Констативен протокол № РД-23-1394/10.03.2023 г. в
присъствието на Н. И., син на оспорващия.
Въз основа на констатациите е издадено Предписание №5 от 09.03.2023 г.
от д-р М.М., главен инспектор при ОДБХ град Шумен, официален ветеринарен лекар,
с което на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е предписано да се
преустанови отглеждането на селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВД
животновъден обект, със срок на изпълнение – до 29.03.2023 г. Съставен бил АУАН
№ **********/17.03.2023 г. за нарушение по чл.132 ал.1 т. 20 от ЗВМД, въз
основа на който на осн. чл. 58 ал.1 от ЗАНН е постигнато споразумение между
страните №ЗЖ-4/25.04.2023 г. за това, че на 09.03.2023 г. в с. Каменяк, в
неригисриран животновъден обект Б.Н.И. не е изпълнил предписание №3/23.01.2023
г. – не е преустановил отглеждането на селскостопански животни в нерегистриран
животновъден обект – установено отглеждане на 87 бр. едри преживни животни, с
което виновно е нарушил чл.132 ал.1 т.20 от ЗВМД.
Несъгласен с издаденото му предписание №5/09.03.2023 г., И. го оспорил
пред ШАС с жалба от 17.03.2023 г.
Настоящото производство по АД № 77/2023 г. на ШАдмС е с предмет на
разглеждане жалбата против Предписание № 5/09.03.2023 г. на главен инспектор
при ОДБХ – гр. Шумен, официален ветеринарен лекар.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените от
страните и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспорения акт. Същата по същество
не се оспорва от жалбоподателя.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Предписание № 5/09.03.2023 г. на главен инспектор
при ОДБХ – гр. Шумен, официален ветеринарен лекар, съдържащо белезите на
индивидуален административен акт, доколкото същото пряко и непосредствено
засяга правата и интересите на неговия адресат, поради което подлежи на пряк
съдебен контрол за законосъобразност. Съдът намира, че жалбата е подадена в
срок. Видно от оспореното предписание, същото връчено на представител на оспорващия
на 09.03.2023 г., а жалбата е входирана в деловодството на ответника на
17.03.2023 г. и е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт, при което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК,
административният съд приема оспорването за неоснователно предвид следните
съображения:
При извършения служебен контрол за валидност на оспореното предписание
съдът констатира, че същото е издадено от д-р М.М., на длъжност главен
инспектор в отдел "Здравеопазване на животните" при ОДБХ – Шумен,
съгласно заповед на л. 14 от делото. Предписанието е издадено на основание
чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВД. Цитираната разпоредбата сочи, че когато при извършване на проверки в
обектите по чл. 129, ал. 1 от ЗВД контролните
органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им, те предприемат
мерки, една от които е да дават указания, в които определят срокове за
отстраняване на нарушенията, като тази мярка се прилага с предписание. По
аргумент от чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗВД контролът
по здравеопазването се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори
и експерти. Чл. 9, ал. 1 от ЗВД указва, че
официалните ветеринарни лекари са служители на БАБХ, назначени по служебно
правоотношение и определени със заповед на изпълнителния директор. От
представените по делото доказателства е видно, че издателят на акта – д-р М.М. е
служител на БАБХ, назначен по служебно правоотношение, който със заповед №
РД-11-1876/18.08.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ е определен за
официален ветеринарен лекар. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено
императивното изискване за материална компетентност на издателя на обжалвания
акт.
Процесното предписание не страда от пороци във формата, които да
обуславят неговата незаконосъобразност. Спазена е изискуемата писмена форма,
предписанието съдържа мотиви и следващ се от тях диспозитив. От съдържанието на
акта може да се установят волята на неговия издател и разпоредените с него
правни последици. Предписанието съдържа изложение на фактическите основания,
обусловили обективираното в него властническо волеизявление. Същото е издадено
на база Констативен протокол от 09.03.2023 г., връчен на представител на
оспорващия на същата дата, който съставлява официален свидетелстващ документ,
респ. отразените в него обстоятелства и факти се ползват с материална
доказателствена сила, необорена по надлежния ред, поради което съдът приема за
безспорно доказани обективираните в него факти и обстоятелства.
Не се спори между страните, че за процесният обект не е издадено
разрешение за регистрация на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД,
поради което и на дата 09.03.2023 г. наличието на 87 броя говеда е в разрез с
имеративното изискване на специалният закон отглеждането да се извършва само и
единствено в регистрирани животновъдни обекти, какъвто безспорно стопанисвания
от оспорващия не е.
В защитата си процесуалният представител на оспорващия акцентира върху ненадлежно
връчване и представителство по време на извършената проверка и липса на
доказателства, че именно оспорващия стопанисва животновъдния обект, доколкото
не е спорно, че същият не е присъствал по време на проверката, както и, че в
този имот са ситуирани два животновъдни обекта.
Тези твърдения съдът приема за недоказани, доколкото оспорващият е
реализирал правото си на защита в пълен обем и фактът, че не е присъствал на
проверката по никакъв начин не е рефлектирал върху възможността му да упражни
правата си, респ. преценява се от съда като несъществено нарушение.
Досежно субектът, който стопанисва животновъдния обект са налице
достатъчни писмени доказателства, приложени по делото, от които е видно
продължаващото неправомерно стопанисване от оспорващия на нерегистрирания
животновъден обект, вкл. и посредством обективираното волеизявление в
Споразумение на осн. чл. 58 ал.1 от ЗАНН, постигнато между страните
№ЗЖ-4/25.04.2023 г. за това, че на 09.03.2023 г. в с. Каменяк, в нерегистриран
животновъден обект Б.Н.И. не е изпълнил предписание №3/23.01.2023 г. – не е
преустановил отглеждането на селскостопански животни в нерегистриран
животновъден обект – установено отглеждане на 87 бр. едри преживни животни, с
което виновно е нарушил чл.132 ал.1 т.20 от ЗВМД, респ. към дата 09.03.2023 г.
продължава отглеждането на животни в нерегистрирания обект.
С оглед изложеното съдът приема, че оспорваният акт е надлежно мотивиран
и същият не страда от порока, визиран в чл. 146, т. 2 от АПК, поради
което възраженията на оспорващата в обратна насока следва да бъдат отклонени
като неоснователни.
Предписанието е издадено на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВД. Според цитираната норма, когато при извършване на проверки в обектите
по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида
и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки: 1. дават
указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията; 2. налагат
забрани; 3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична
преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински
продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и
комбинирани фуражи, като мерките се прилагат по т. 1 - с предписание, а по т. 2
и 3 - с разпореждане. В случая са налице визираните материалноправни
предпоставки за издаване на акт с такова съдържание. При установяване на
нарушения се издават предписания с характер на принудителни административни
мерки – арг. чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВД. В процесното предписание е посочено нарушение на чл. 51, ал. 1 от ЗВД –
отглеждане на животни в нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВД
животновъден обект. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗВД указва по
императивен начин, че животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на
чл. 137, като неспазването на това задължение съставлява административно
нарушение – арг. чл. 449а от ЗВД. От
събраните по делото доказателства се установява, че действително е налице
визираното нарушение.
На база установените факти са изведени обосновани изводи, които са
аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.
Изложените аргументи налагат извода, че оспореният административен акт -
Предписание № 5/09.03.2023 г. на главен инспектор при ОДБХ – гр. Шумен,
официален ветеринарен лекар, е издаден от компетентен орган, при спазване на
процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентиращи
процесните отношения и целта на закона, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на
разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ намира, че в полза на ОДБХ - Шумен (в чиято структура е издателят на
акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното Шуменският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.Н.И. *** чрез адвокат Т. Я., ШАК, срещу
Предписание №5 от 09.03.2023 г., издадено от д-р М.М., главен инспектор при
ОДБХ град Шумен , официален ветеринарен лекар, с което на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е предписано да се
преустанови отглеждането на селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВД
животновъден обект, със срок на изпълнение – до 29.03.2023 г.
ОСЪЖДА Б.Н.И. ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните – Шумен разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез
изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: