№ 6705
гр. **********, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110108835 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „****“ АД срещу А. Т. Д., с
която е предявен осъдителен иск за сумата от 1 257.94 лв. – регресно вземане по щета №
********** за изплатено от ищеца в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение във връзка с
имуществените вреди, причинени на 29.07.2021 г. в гр. ********** от виновно и
противоправно поведение на ответницата, която е управлявала лек автомобил, марка
„*********“, с рег. № *********, без свидетелство за управление на моторно превозно
средство, ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди, че е бил налице валидно сключен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него за лек автомобил,
марка „*********“, с рег. № *********. Излага, че в срока на договора – на 29.07.2021 г., в
гр. **********, при управление на посочения автомобил, без да има свидетелство за
управление на МПС, ответницата не спазила предимството на лек автомобил марка
„*********“, с рег. № ************, и го ударила, с което му нанесла материални щети.
Посочва, че във връзка с това събитие при него е образувана щета № **********, по която е
изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 1 232.94 лв., за което
е направил 25 лв. ликвидационни разходи. Счита, че с плащането на застрахователното
обезщетение е придобил срещу ответницата право на регрес за сумата от 1 257.94 лв.,
включваща застрахователното обезщетение и ликвидационните разходи. Твърди, че е
поканил ответницата да плати задължението си, но плащане не е направено.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответницата чрез
назначения й особен представител, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен.
Твърди, че не е участвала в ПТП на 29.07.2021 г. с лек автомобил марка „*********“, с рег.
№ *********. Оспорва да е подписвала съставения от органите на КАТ Протокол за ПТП №
1782561. Оспорва отразените в протокола причини за настъпването на ПТП. Оспорва да е
получавала покана за плащане на претендираната сума. Не оспорва извършеното плащане на
застрахователно обезщетение от ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство.
В тежест на ищеца е да докаже следните факти: наличие при него на валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек
автомобил марка „*********“, с рег. № *********, в срока на застрахователното покритие
на който е настъпило застрахователно събитие – покрит риск по договора, с участието на
ответницата; че виновна за събитието е ответницата, управлявала застрахования при ищеца
лек автомобил без съответното свидетелство за управление; че в резултат на ПТП са
настъпили имуществени вреди за трето лице и техния размер; че в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за
уврежданията по пострадалия от произшествието лек автомобил в твърдения размер, за
което е сторил ликвидационни разходи. При доказване на тези факти в тежест на
ответницата е да докаже погасяване на дълга.
В случая с обективирания в Определение № 48258/27.11.2024 г. проекто-доклад,
приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, на първо място, наличието към 29.07.2021 г. при ищеца на валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил
марка „*********“, с рег. № *********.
Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а според
ал. 2 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание.
Спорно е по делото, на първо място, дали ответницата е участвала на 29.07.2021 г. в
ПТП при управлението на лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********. В тази
връзка по искане на ищеца е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП №
1782561/29.07.2021 г., но ответницата оспорва неговата автентичност в частта относно
подписа за „участник 1“ /т.е. в частта относно нейния подпис/, поради което е открито на
основание чл. 193 ГПК производство за проверка на неговата автентичност в оспорената
част. На основание чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК тежестта за доказване неистинността /в случая –
неавтентичността/ на документа пада върху страната, която го оспорва, т.е. върху
ответницата, което й е изрично указано с Определение № 1779/13.01.2025 г.
Относими към въпроса за автентичността на протокола за ПТП са показанията на
свидетелите Д. и С.. Първата е водач на лек автомобил марка „*********“ и разказва, че
водачът на другия автомобил – автомобил марка „********“, по време на настъпване на
ПТП е бил жена, както и че двете са присъствали при съставянето от полицията на протокол,
снета им е била самоличността с показване на лични карти и са подписали протокола. Свид.
С. – съставител на протокола за ПТП, заявява, че си спомня случая, защото рядко има
2
ситуация, при която водач без свидетелство за управление причинява ПТП. Разказва, че
виновният водач в случая е бил без свидетелство за управление и е бил жена, както и че е
снел самоличността на двамата водачи и те са подписали протокола за ПТП пред него. Съдът
намира, че показанията на свидетелите Д. и С. в обсъдените части представляват логичен,
последователен и добросъвестен разказ за лично възприети от тях факти, поради което и
доколкото не са опровергани от други доказателства по делото, следва да бъдат
кредитирани.
Предвид изложеното съдът счита, че ответницата не е доказала по делото
неавтентичност на протокола за ПТП в оспорената от нея част. Ето защо следва да се приеме,
че документът е автентичен, респ. че подписът за „участник 1“ е положен именно от
ответницата. При това положение по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване от ищеца участието на ответницата в процесното събитие.
При съвкупната преценка на протокола за ПТП и показанията на свидетелите Д. и С.
се изяснява, че ПТП е настъпило на 29.07.2021 г. в гр. **********, кв. „********“, на
кръстовището на ул. „******“ и ул. „***********“.
В протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило поради неспазване на
равнозначни пътища от участник 1, т.е. от ответницата, на предимството на приближаващото
от дясно моторно превозно средство. Макар протоколът за ПТП да е съставен от орган на
полицията, той няма качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179 ГПК по отношение на отразените в него обстоятелства, касаещи механизма на
настъпване на ПТП, тъй като тези обстоятелства не са непосредствено възприети от
длъжностното лице, а в случая са му съобщени от двамата водачи. Ето защо в тази част
протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, а следва да се цени
наред с останалите доказателства по делото.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, сред които е не
само протоколът за ПТП, който в случая е подписан от ответницата, с което тя е
удостоверила верността на отразените в него факти /включително относно механизма на
настъпване на ПТП/, но и Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС, както и на показанията на свидетелите Д. и С. и на заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, прието без възражения от страните, което съдът кредитира
като пълно, обективно и компетентно изготвено, съдът приема за категорично доказани
причината и механизмът на ПТП.
По отношение на показанията на свид. Д. следва да се посочи, че съдът не ги
кредитира единствено в частта, в която тя заявява, че за другия водач е имало знак „СТОП“,
доколкото в тази част те не намират опора нито в показанията на свид. С., нито в протокола
за ПТП, подписан и от нея, в който е отразено, че ПТП е настъпило на равнозначни пътища,
като е изготвена схема, сочеща наличието на различен знак за ответницата. В останалата
част показанията на свид. Д., която разказва, че се е движила по път с предимство, обозначен
със знак, и влизала в много остър завой, но от лявата страна я ударил автомобил марка
„********“, който не спрял, а навлязъл в кръстовището, поради което въпреки че тя
натиснала силно спирачките, другият автомобил я ударил отляво, кореспондират напълно на
другите доказателства по делото и следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на посочената доказателствена съвкупност съдът намира за установено от
фактическа страна, че ПТП е настъпило при следния механизъм: лек автомобил марка
„*********“, с рег. № *********, се е движел на процесната дата в гр. ********** по ул.
„******“ и в района на кръстовището с ул. „***********“ е реализирал ПТП с навлизащия
отдясно и движещ се по път с предимство лек автомобил марка „*********“, с рег. №
************. Ответницата не е ангажирала никакви доказателства за провеждане на
насрещно доказване по отношение на така установените причина и механизъм на ПТП.
Следователно ответницата е реализирала противоправно поведение, изразяващо се в
3
управление на лек автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата и в
частност – в нарушение на чл. 48 ЗДвП, тъй като на кръстовище на равнозначни пътища не е
изпълнила задължението си да пропусне лекия автомобил, управляван от свид. Д., който е
приближавал от дясната й страна.
Вината на ответницата се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към
29.07.2021 г. ответницата е била без свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
Настъпването на имуществени вреди по лек автомобил марка „*********“, с рег. №
************, се установява от протокола за ПТП, уведомлението за щета, описите на
щетите по застрахователната преписка и показанията на свид. Д., преценени съвкупно.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се изяснява, че всички
увреждания по лек автомобил марка „*********“, с рег. № ************, от техническа
гледна точка са в причинна връзка с механизма на ПТП, като към датата на
застрахователното събитие размерът на щетите възлиза на 2 987.10 лв.
С доклада е обявено за безспорно заплащането от ищеца на застрахователно
обезщетение в размер на 1 232.94 лв. на трето лице за уврежданията по пострадалото от
произшествието моторно превозно средство, за което е сторил ликвидационни разходи в
размер на 25 лв. Следователно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на
увреденото лице е по-малко от действителния размер на вредите.
От изложеното следва, че събраните по делото доказателства по един безспорен и
несъмнен начин доказват, че ответницата като неправоспособен водач на лек автомобил със
своето действие е осъществила деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обезщетението за
нанесените от който имуществени вреди е изплатено на увреденото лице от ищеца в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което и на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ за него е
възникнало регресно вземане срещу делинквента – ответник.
Възражението на ответницата за липсата на регресна покана от застрахователя до нея
е неоснователно, тъй като такава покана имплицитно се съдържа в исковата молба, а и
законът не съдържа изискване за нарочна регресна покана преди образуване на съдебно
производство.
Ответницата не твърди и не доказва погасяване на дълга.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
размер, като сумата от 1 257.94 лв. включва изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 1 232.94 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Върху посочената сума
се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.02.2024 г., до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има само
ищецът. В случая той претендира и доказва извършването на следните разноски: 425.79 лв.
– депозит за особен представител; 300 лв. – депозит за вещо лице; 100 лв. – депозити за
свидетели; 510 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответницата за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар е неоснователно, защото той напълно съответства на фактическата и правна
сложност на делото и на положения адвокатски труд.
Следователно на ищеца се дължат разноски в общ размер на 1 335.79 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „**********, да
заплати на ЗД „****“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, бул. „*********, ет. 2, на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ сумата от 1
257.94 лв. – регресно вземане по щета № ********** за изплатено от ищеца в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователно обезщетение във връзка с имуществените вреди, причинени на 29.07.2021 г.
в гр. ********** от виновно и противоправно поведение на ответницата, която е
управлявала лек автомобил, марка „*********“, с рег. № *********, без свидетелство за
управление на моторно превозно средство, ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 335.79 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5