№ 11919
гр. С., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110114387 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 28 октомври 2022 г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 14387 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 52874/18.03.2022г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед № 4561 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.07.2021г. по ч.гр.д. №
35425/2021г. на СРС. Заповедта за изпълнение е отчасти влязла в сила по
отношение на длъжницата Т. И. Н. за сумата от 543,94 лева за главница за
топлинна енергия /същата е признала изрично дължимостта /, като е издаден
съответен изпълнителен лист.
Ищецът „**************“ ЕАД чрез юрк. Р.П. е предявил срещу И. В.
Н., Ю. В. Н. и Т. И. Н. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответниците, че същите дължат на „**************“ ЕАД
във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С.,
ж.к. "**************" ІV, бл. 411, вх. 8, ет. 5, ап. 66, аб. № **************,
както следва
И. В. Н.:
229,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 10,95 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
28,03 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-12.05.2021г. и 2,02 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г.-12.05.2021г.
Ю. В. Я.:
229,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 10,95 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
28,03 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-12.05.2021г. и 2,02 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г.-12.05.2021г.
Т. И. Н.:
374,11 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 43,83 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
112,12 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-12.05.2021г. и 8,09 лева за законна
2
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г.-12.05.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения
имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като изразява становище
в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ю. В. Я. и И. В. Н. чрез адв.
К. Г. – АК-С., са подали Отговор на исковата молба, вх. №
125119/17.06.2022г., с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Сочат, че не са клиенти на ответника и потребители на
предоставяните от него топлоснабдителни услуги. Не оспорват, че сумите са
дължими в размера, установен с изравнителните сметки, както и че същите не
са платени. Оспорват наличието на основание за заплащане на суми за лихви
и дялово разпределение, както и изпадане в забава. Правят възражение за
давност. Сочат, че потребител на топлинна енергия за имота е само Т. Н..
Правят възражение за наличие на неравноправни клаузи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. И. Н. чрез адв. Радомир Д.
– АК-С., е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 125122/17.06.2022г.
на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Не оспорва, че потреблението е съобразно изравнителните
сметки, като изрично заявява, че само тя е потребител за процесния имот.
Оспорва наличието на основание за заплащане на суми за лихви и дялово
разпределение, както и изпадане в забава.
В насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците се
представлява от адв. П. М. - АК-С.. Предявените искове се оспорват,
включително в хода на устните състезания.
Третото лице - помагач "**************" ООД е депозирало Молба,
вх. № 191337/14.09.2022г. на СРС, в което изразява становище, че
разпределението на топлинната енергия е извършено в съответствие с
нормативната уредба. За насроченото по делото публично съдебно заседание
не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и поведението на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
3
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за
решаване на делото с решение при признание на иска или неприсъствено
решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответниците не оспорват правото си на собственост върху
топлоснабдения имот, включително наследственото правоприемство по
отношение на починалия Веселин Тодоров Н..
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
4
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Когато топлоснабденият имот е съсобствен, страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия са всички съсобственици и
всички те съобразно дела си в имота дължат заплащане на свързаните с
доставката задължения. В случай, че съсобствениците постигнат съгласие и
имотът се ползва само от някой от тях, то тогава страна по облигационното
отношение е именно ползващият съсобственик, но само ако се е споразумял
за това с другите съсобственици /има тяхното съгласие за това/, като
предприеме действия за откриване/промяна на партидата на свое име. В тази
насока е и уредбата в общите условия на дружеството (чл. 63, ал. 2), според
които топлоснабдителното предприятие при смърт на досегашния титуляр на
партидата, такава се открива на неговите наследници. Ако обаче между
наследниците има споразумение, партидата се открива на името на един от
тях. Видно от представеното заверено копие, ответницата Т. Н. е подала
Заявление-декларация за откриване на партида за топлоснабдяване на
процесния имот на нейно име още през 2015г., като върху заявлението е
обетивирано изрично изявление на останалите съсобственици Ю. Я. и И. Н.,
че са съгласни партидата да бъде на името майка им Т. Н.. В отговора на
исковата си молба ответницата Н. признава, че само тя е ползвател на
топлинната енергия в апартамента, съответно само тя е потребител на същата
и страна по облигационното отношение с ищеца. При това положение съдът
намира, че за процесния период само ответницата Т. Н. отговаря в пълен
размер за потребените в имота количества топлинна енергия и свързаните с
това плащания. Ответниците И. Н. и Ю. Я. не следва да носят отговорност за
заплащането на същите, доколкото между тях и топлоснабдителното
предприятие не е налице облигационно отношение.
Количествата доставена топлинна енергия и нейната стойност не се
оспорват от ответницата Н.. Видно от представените от третото лице -
помагач индивидуални справки за използвана топлинна енергия,
потреблението в имота за периода м.05.2018г.-м.04.2019г. е на стойност
863,10 лева, а за периода м.05.2019г.-м.04.2020г. - 489,22 лева. Така общо
задълженията за топлинна енергия възлизат на 1352,32 лева. В заповедното
производство ищецът-заявител е предявил претенция спрямо Н. за сумата от
918,05 лева. От тази сума тя е признала задължение за 543,94 лева, като
остават оспорени реално 374,11 лева, за колкото е предявен и искът по чл.
422 ГПК. С оглед изложеното по-горе същият е изцяло основателен и
следва да бъде уважен, доколкото е в размер по-малък от реално дължимата
сума.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния
период, сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по
определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата
лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е
доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ,
че падежът на задължението за главница и на задълженията за дялово
разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят. От
представената на л. 16 справка се установява, че дължимата сума за дялово
разпределение за целия имот възлиза на 63,75 лева. Предявеният срещу
5
ответницата Н. иск е за 43,83 лева, който е изцяло основателен.
Общите условия на дружеството ясно определят падежа на
задължението за заплащане на главницата за топлинна енергия, както и на
тази за дялово разпределение по аргументи, посочени по-горе, като обвързват
падежа с изтичане на срок след отчетния период, а не с издаване/връчване на
фактура. Затова и ответницата Н. е в забава и дължи лихви, чиито размер
съдът, като събрази материалите по делото и извърши собствена
преценка по реда на чл. 162 ГПК, намира да съвпада с този, за който са
предявени исковете за лихви, поради което и същите следва да бъдат
уважени.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми,
съдържащи се в отговорите на исковата молба, са неоснователни. Следва да
се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат ищецът и ответниците И. Н. и Ю. Я.. Съдът следва да
се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
В полза на ищеца и в тежест на ответницата Т. Н. следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 54,97 лева, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение в пълен
размер от 50,00 лева.
В полза на ответниците И. Н. и Ю. Я. и в тежест на ищеца следва да се
присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. Действително, както е възразило и топлоснабдителното
предприятие, заплатените от същите хонорари на адв. М. в размер на по
350,00 лева са прекомерни. Процесуалното представителство за подаване на
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в
НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то следва да се определи по
аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него
изявление за недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без
каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения
защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5
НМРАВ – изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася
единствено до защитата и правното съдействие, оказани на заявителя. В този
смисъл е и практиката на съдилищата: опр.9443/19.06.2020г.-
ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-С.,
опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново,
опр.872/22.03.2017г.-в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-
в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен. Оттук и разноските на всеки от ответниците-
длъжници за адвокатското възнаграждение за заповедното производство
следва да се присъди до размер от по 50,00 лева.
6
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца и в тежест на ответницата
Т. Н. следва да се присъдят разноски по делото в първоинстанционното
производство в размер на 249,87 лева, в която сума е включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение /100,00 лева/.
В полза на ответниците И. Н. и Ю. Я. следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на
по 350,00 лева, чийто размер не може да бъде възприет като прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. И. Н. , ЕГН
**********, от град С., дължи на „**************“ ЕАД, ЕИК
**************, със седалище в град С., във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "**************" ІV, бл. 411, вх.
8, ет. 5, ап. 66, аб. № **************, както следва:
374,11 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 43,83 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
112,12 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-12.05.2021г. и 8,09 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г.-12.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че И. В. Н., ЕГН **********, от град С., и Ю. В. Я., ЕГН
**********, от град С., дължат на „**************“ ЕАД, ЕИК
**************, със седалище в град С.,във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "**************" ІV, бл. 411, вх.
8, ет. 5, ап. 66, аб. № **************, както следва:
И. В. Н.:
229,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 10,95 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
28,03 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-12.05.2021г. и 2,02 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г.-12.05.2021г.
Ю. В. Я.:
229,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
7
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 10,95 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
28,03 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-12.05.2021г. и 2,02 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г.-12.05.2021г.
ОСЪЖДА Т. И. Н. , ЕГН **********, от град С., да заплати на
„**************“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище в град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 54,97 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 35425/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК **************, със
седалище в град С., да заплати на И. В. Н., ЕГН **********, от град С., и Ю.
В. Я., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 50,00
лева за разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 35425/2021г. на
СРС).
ОСЪЖДА Т. И. Н. , ЕГН **********, от град С., да заплати на
„**************“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище в град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 249,87 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 14387/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК **************, със
седалище в град С., да заплати на И. В. Н., ЕГН **********, от град С., и Ю.
В. Я., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 350,00
лева за разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
14387/2022г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „**************“ ООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8