Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №794 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът Н.Н.М.
твърди, че на 25.07.2017 г. на път І-7 при 88120, Община Венец, е пострадал от
ПТП, вина за което има водачът на мотоциклет „Ямаха
ФЗР 1000” с рег. № ****. Твърди, че по
силата на разпоредбата чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ ответникът Г.Ф.отговаря за
вредите, причинени при управлението на това МПС, тъй като същото е управлявано
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с
увреждане на здравето – счупване на лява и дясна длани. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 100 000,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2017 г. до
окончателното плащане. Претендира
и направените разноски.
Ответникът Г.Ф.в срока за отговор по
чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на процесното
ПТП и размера на претендираното обезщетение.
Претендира разноски.
По делото на основание чл.219 ал.1 ГПК
като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран Н.Н. Н., който не взема становище по предявения иск.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1 т.2
б. „а“ КЗ „Г.Ф.” изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е
причинено от водач, който е управлявал МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, управлявало МПС без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, е претърпял вреди, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представеното по делото споразумение
от 02.05.2018 г. по НОХД №1244/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
влязло в сила на 02.05.2018 г., се установява, че на 25.07.2017 г. на път І-7,
км.88+150, Н.Н.Н. при управление на мотоциклет „Ямаха ФРЗ 1000“ с рег. № **** К е нарушил правилата на
движение и е реализирал ПТП, при което е причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на ищеца, което съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Видно от описаното по-горе споразумение,
Н.Н.Н. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.посл. б. „а“ пр.2 вр. чл.343 ал.1
б. „б“ вр. чл.342 ал.1 НК, като на 25.07.2017
г. на път І-7, км.88+150, при управление на мотоциклет „Ямаха
ФРЗ 1000“ с рег. № **** К е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1,
чл.21 ал.1 и чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП.
От приетото по делото заключение на
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното
ПТП е настъпило при движение на мотоциклета със скорост от около 118 км/ч,
когато водачът е предприел маневра за изпреварване без да осигури достатъчно
странична разстояние от изпреварвания л.а. „Форд Фокус“, при което мотоциклетът
е блъснал л.а. Вещото лице сочи още, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на мотоциклетиста, който не е
спазил безопасна дистанция и е реализирал удар в л.а. „Форд Фокус“.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на мотоциклет „Ямаха
ФРЗ 1000“ с рег. № **** К Н.Н.Н. е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.20 ал.1, чл.21 ал.1 и чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП.
По делото липсват доказателства, а и
няма наведени твърдения в тази насока, че към датата на процесното
ПТП за мотоциклета „Ямаха ФРЗ 1000“ с рег. № **** К е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
По делото е
представена епикриза, издадена от МБАЛ „Шумен“ АД, от
която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 25.07.2017
г. по повод процесното ПТП, като е получил счупване в
областта на двете длани, проведено му е медикаментозно и оперативно лечение – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, и е
изписан на 31.07.2017 г.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: счупване закрито с разместване на 4-та дланна кост на дясната ръка, което му е причинило трайно
затруднение на движенията на крайника за срок от около 2 мес.;
счупване субкапитално /под главата/ на 2-ра дланна кост на лявата ръка, причинило на пострадалия
затруднение в движенията на крайника за около 2 мес.;
охлузване на дясно коляно, като на ищеца е проведено оперативно лечение –
открито наместване и вътрешна фиксация с К. игла на
счупването на 4-та дланна кост на дясната ръка, както
и имобилизация на двете ръце. Вещото лице сочи още,
че болките и страданията, причинени на ищеца са били най-интензивни
непосредствено след травмата и след оперативните интервенции, в първите дни
след поставяне на гипсовата имобилизация, в началото
на раздвижването, а в бъдеще при натоварване и промени във времето е възможно
да се оплаква от болка и дискомфорт в местата на счупванията. От заключението се установява още, че имобилизацията на двете ръце с гипсови шини е довела до
ползване на чужда помощ, както и че естеството на увредите е такова, че се
очаква добро възстановяване на ищеца то отношение на процесните
счупвания на двете ръце.
От
показанията на свид. Н.В. се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в болница в гр. Шумен, където е
престоял няколко дни, бил е ранен в кръста, краката, ръката, имал е рани и кръв.
След изписването от болница е бил вкъщи с гипсирана ръка за около 1 мес., правена му е операция на едната ръка.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите, които е получил ищецът, са
заболявания без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение,
периодът на възстановяване е със средна продължителност и се е налагало
ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от
чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 17 години, т.е. касае се за
дете, а прогнозата е напълно благоприятна – ищецът е напълно възстановен, и
отчита, че липсват данни за остатъчни негативни явления. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 40 000,00 лв.
Поради
изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 40 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.558 ал.1 КЗ ГФ дължи лихва за
забава при спазване на чл.497 КЗ - от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена
от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца /чл.496 ал.1 КЗ/ от датата
на завеждане на претенцията по реда на
чл.380 КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с оглед датата на
претенцията
/29.09.2017 г./, депозирана пред ответника, съдът
намира, че обезщетение за забава се дължи, считано от 29.12.2017г.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата 1694,40 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 1600,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 200,00
лв., представляваща депозити за вещи лица.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за
отхвърлената част от иска в размер на сумата от 180,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Г.Ф., адрес:
***, да заплати на Н.Н.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание
чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата
от 40 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2017
г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 25.07.2017 г. на път І-7, км.88+150, ПТП неимуществени
вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 100 000,00 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва за периода 01.11.2017 г. – 29.12.2017 г., а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 1600,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 200,00 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
Г.Ф., ***,
да заплати на адв. Н.Д., адрес: ***, на основание чл.78
ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 1694,40 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Н.Н.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на Г.Ф., адрес: ***, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 180,00 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника Н.Н.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: