О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
282
град Шумен, 08.05.2019 г.
Шуменския
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:
1. Азадухи Карагьозян
2.
Ралица Хаджииванова
като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д. № 143 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство
по чл.413 и чл.407, във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба рег.№ 2240/06.02.2019 г. от „Титан БКС” ЕООД гр. Ш.,
представлявано от управителя Н.Г.К., срещу Заповед № 1407/09.10.2018 г. по
ч.гр.д.№ 2879/2018 г. на ШРС, в частта за разноските, с правно основание чл.413 ГПК. Жалбоподателят излага, че е получил заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и в срок подал възражение по чл.414 ГПК. Въпреки
подаденото възражение, на основание чл.416 във вр. с чл.410 ГПК било издадено
разпореждане № 3392/29.11.2018 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на
кредитора „Ниг Сервиз” ЕООД, в частта за разноските и било образувано изп. д. №
20187740400369. Излага, че не е признавал задължението по основание и размер,
както и че не била приложена нормата на чл.414а ГПК. Без влязло в сила
определение по чл.414а ГПК счита, че за съда няма правно основание за издаване
на изпълнителен лист. Моли заповедта в
частта за разноските да бъде обезсилена.
Депозирана
е и втора частна жалба рег.№ 2241/06.02.2019 г. също от жалбоподателя „Титан
БКС” ЕООД гр. Ш., представлявано от управителя Н.Г.К., срещу разпореждане №
3392/29.11.2018 г. за издаване на изпълнителен лист, с правно основание чл.407 ГПК. Жалбоподателят счита, че изпълнителният лист е издаден в нарушение на
чл.416 ГПК, като излага аналогични аргументи и съображения с предходната жалба.
С оглед подаденото в срок възражение
счита, че заповедта не е годно изпълнително основание, поради което моли
издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен.
Въззиваемата
страна не е депозирала отговор на двете жалби в предоставения й срок и не е
изразила становище по същите.
След
като се запозна с приложените по делото доказателства и доводите на
жалбоподателя в частните жалби, съдът установи от фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№
2879/2018 г. на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, от заявителя „Ниг Сервиз” ЕООД
ГР. Ш., представлявано от управителя С.Г.С., действащо чрез пълномощника си
адв. С.С. от ШАК, срещу длъжника „Титан БКС” ЕООД гр. Ш., представлявано от
управителите Н.Г.К. и С.И.Д., за сумата от 601,64лв. главница, представляваща
неизпълнено в срок частично парично задължение по фактура № 212/08.01.2016 г.,
ведно със законната лихва считано от 08.10.2018 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по заповедното производство в размер на 25лв. държавна такса и
300 лв. адвокатско възнаграждение. Заявлението е уважено изцяло и е издадена Заповед
№ 1407/09.10.2018 г. по реда на чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника на 12.10.2018
г. На 25.10.2018 г. последният е подал възражение срещу заповедта. С оглед
подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение, с определение от 26.10.2018 г. ШРС
е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението и
издадената заповед, като донесе и следващата се държавна такса. Заявителят „Ниг
Сервиз” ЕООД гр. Ш. е уведомен на 30.10.2018 г., като на 19.11.2018 г. е
депозирал молба, с приложено към нея платежно нареждане от 29.10.2018 г., в
която излага, че трето неизвестно за заявителя лице – „Ай Би Ойл” ЕООД, по
нареждане на „Титан БКС” ЕООД, е заплатило в полза на заявителя сумата от
601,64лв., като основание за плащане е посочена фактура № 212/08.01.2016 г.
Извършените от заявителя разноски по заповедното производство са останали
неплатени. Предвид изложеното и с оглед задължителните указания по т.10В на ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2004 г. на ОСГТК на ВКС счита, че в качеството си на
кредитор е получил изпълнение на вземането, предмет на издадената заповед, но
не и на разноските направени в заповедното производство, в периода след
подаване на заявлението и предвид депозираното възражение от длъжника,
интересът му от предявяване на иск за установяване на вземането е отпаднал. В тази
хипотеза същият е поискал издаване на изпълнителен лист въз основа на
издадената заповед, само в частта за разноските, а именно за сумата 325 лв. /от
които 25лв. държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение/, позовавайки се
на извършеното от длъжника плащане.
С
определение № 3392/29.11.2018 г. ШРС, съобразявайки представеното от кредитора
доказателство за плащане и изразеното становище, обезсилил издадената заповед
по чл.410 ГПК в частта за сумата 601,64лв. главница, представляваща неизпълнено
в срок частично парично задължение по фактура № 212/08.01.2016 г., ведно със
законната лихва считано от 08.10.2018 г. до изплащане на вземането. Със същото
определение е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя
„Ниг Сервиз” ЕООД гр. Ш., за сумата 325лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д.№ 2879/2018 г.,
по описа на ШРС. Съдът е мотивирал този извод, позовавайки се на постановките в
т.10 на ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните
правни изводи:
Частната жалба срещу
заповедта за изпълнение, в частта за разноските, с правно основание чл.413 ГПК,
е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на заповедния
съд, но същата е подадена след изтичане срока за обжалване, поради което е процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по
настоящото дело в тази част като недопустимо следва да бъде прекратено.
Съгласно нормата на
чл.413 ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните,
освен в частта за разноските. Срокът за обжалване е двуседмичен /както е
посочено и в самата заповед/ и започва да тече от връчване на заповедта. Този
срок съвпада и със срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК. В случая
заповедта е връчена на длъжника на 12.10.2018 г.. Срокът за подаване на частна
жалба против заповедта в частта за разноските
е изтекъл на 26.10.2018 г. Частната жалба по чл.413, ал.1 ГПК е подадена
на 06.02.2019 г., т.е. повече от три месеца след изтичане на този срок, поради
което е процесуално недопустима, като просрочена. Неоснователно е позоваването
от длъжника на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.4 ГПК във връзка със срока за
обжалване на заповедта в частта за разноските, тъй като настоящото производство
не е такова по чл.423 от ГПК, при което длъжникът не подал възражение срещу
заповедта, поради наличието на някоя от изложените в нормата хипотези /в случая
възражението е подадено в срока по чл.414 ГПК/. Настоящото производство е такова
по реда на чл.413, ал.1 от ГПК, при което се обжалва издадената заповед за
изпълнение, в частта за разноските.
По частната жалба, в частта й против
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, с правно основание чл.407 ГПК,
съдът намира същата за неоснователна, поради следното:
Съгласно приетото в
т.10В, от ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите
когато искът е предявен за установяване съществуването на вземането за
разноските, направени в заповедното производство. Т.е. такъв иск е недопустим. В
съобразителната част на решението по т.10В е посочено, че ако кредиторът е
получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за
изпълнение, в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение
от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен
лист по заповедта за изпълнение, само в частта за разноските, като се позове на
извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по
чл.415, ал.1 ГПК /в срока за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК
вр. с чл.415, ал.1 ГПК/, тъй като след изтичане на този срок, ако не бъде
предявен иск по чл.422 ГПК, заповедта се обезсилва, вкл. в частта за
разноските. Разпореждането за издаването на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК.
В случая е налице именно
посочената хипотеза. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта. Районният
съд е указал на заявителя, че с оглед постъпилото възражение може да предяви
установителен иск по чл.422 ГПК в месечен срок от получаване на съобщението. В
рамките на този срок /по чл.415, ал.1 ГПК, но след срока по чл.414 ГПК/, кредиторът
е получил плащане на главницата, но не и на разноските посочени в заповедта за
изпълнение. С оглед установеното изпълнение на вземането, но не и на разноските
по заповедта, и с оглед изразеното от кредитора, че няма интерес от иск по
чл.422 ГПК относно вземането, а желае да му бъде издаден изпълнителен относно
разноските, правилно районният съд е обезсилил заповедта относно вземането, а
относно разноските е издал изпълнителен лист. В частта за разноските, заповедта
се явява редовно от външна страна, подлежащо на изпълнение изпълнително
основание, удостоверяващо вземане в полза на заявителя, срещу длъжника за
сумата 325 лв. - деловодни разноски по заповедното производство, от които 25
лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Следва да е посочи още,
че в случая не е налице хипотезата на чл.414а ГПК, доколкото същата предвижда
длъжникът да е изпълнил задължението си по заповедта в срока по чл.412, т.8 ГПК
/който съвпада със срока за възражение/, едновременно с това да подаде
възражение срещу заповедта и приложи към него документа за извършеното плащане
/изцяло или частично/, с препис за връчване на заявителя. В случая възражението
срещу заповедта е подадено в срок, но плащането е извършено след него. /срокът
по чл.412, т.8 ГПК, съответно чл.414 ГПК е изтекъл на 26.10.2018 г. -петък, а
плащането е направено на 29.10.2018г. - понеделник/. Освен това доказателството
за плащане не е представено от длъжника, а от заявителя – кредитор, поради
което не е необходимо заповедния съд да му предоставя възможност за становище
/каквото той е изразил в подадената от него молба/.
Предвид гореизложеното
разпореждането за издаване на изпълнителен лист е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба рег.№ 2240/06.02.2019 г. от
„Титан БКС” ЕООД гр. Ш., с ЕИК ..., представлявано от управителя Н.Г.К., срещу
Заповед № 1407/09.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 2879/2018 г. на ШРС, в частта за
разноските, с правно основание чл.413 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.ч.гр.д.№ 143/2019 г. по описа на ШОС, в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба рег.№ 2241/06.02.2019 г.
от „Титан БКС” ЕООД гр. Ш., с ЕИК ..., представлявано от управителя Н.Г.К.,
срещу разпореждане № 3392/29.11.2018 г. за издаване на изпълнителен лист, за
сумата 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 2879/2018
г. по описа на ШРС.
Определението, в частта
му, с която производството по делото е прекратено може да се обжалва с частна
жалба, в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд гр. Варна, на
основание чл.274, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ГПК.
В останалата част определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.